Д-р Мирослав Ангелов за пътя от трагедията до сбъдването на най-голямата мечта
Д-р Мирослав Ангелов е младо момче, което сбъдва фантазията си да стане доктор, макар сложния жийтейски път, който изминава до постигането ѝ. Успехът дължи на родителите си, които губи преди да влезе в университет. Спасяването на човешки животи посвещава на тях.
Споделя, че задавал доста въпроси, желал все да знае и да може повече. Бил най-хубавият възпитаник в учебно заведение. Единственият, който траял в университет. Желанието му да има персонална задача го води до болница " Света Анна " в София, където през днешния ден е кардиолог.
Снимка: btvnovinite.bg
„ От дребен разбрах, че желая да бъда доктор и пристигна моментът, в който тази моя фантазия е осъществена. Никога не съм си представял, че мога да бъда нещо по-различно. Никой от родителите ми не е доктор, с цел да ми е посочил тайствата на това изкуство, само че самичък си я избрах, заради обстоятелството, че съм много ученолюбив и доста желая да знам по какъв начин работи човешкото тяло и с какво аз мога да бъда потребен, съобщи доктор Ангелов.
„ Когато приключих учебно заведение се случи случай в персонален проект. Майка ми умря, умря безусловно в ръцете ми. Тoгава за първи път видях по какъв начин се водят реанимационни предприятия, с цел да се резервира човешкият живот и това беше моментът, в който бях към този момент доста по-убеден, че желая да се занимавам с това, с което се занимавам сега.
Снимка: btvnovinite.bg
Мирослав губи родителите си от сърдечни болести, претърпяната покруса го насочва към специалността на доктор. Но пътят не е елементарен – останал единствено с брат си и с баба си, би трябвало да е два пъти по-упорит в преследването на фантазията си.
„ Доакто бях студент имах възмножността да бъда стипендиант на една стратегия, която съумя да ми вдъхне сигурност, че мога да се оправя с провокациите и с помощта на нея съумях да завърша сполучливо следването си и да бъда още по-мотивиран”, споделя младият доктор.
Снимка: btvnovinite.bg
„ След дипломирането си през януари започнах в друга болница, по-късно пристигнах тук, тъй като видях, че екипът е от доста млади и стимулирани хора, с които всеки ден учим взаимно от себе си, с които работим в един прелестен синхрон в името на една обща идея – здравето на нашия пациент”, добави доктор Ангелов.
„ Никога не съм си представял, че ще бъда кабинетен доктор и постоянно съм си представял една такава динамичност, каквато намирам в Спешно отдление, дали сега се намираме тук, където огромна част от деня ми минава извънредно динамично”,заяви кардиологът.
– В работата си в болничното заведение и преди този момент в студентските години, сблъсквал ли си се в миналото с предубеждения на хората?
– Не, в никакъв случай не съм се блъсквал, тъй като хората те възприемат съгласно това, което си и съгласно твоята ценностна система, и в никакъв случай не съм усещал някакво отношение или предрасъдици.
Д-р Мирослав Ангелов е от ромски генезис, само че за пациентите му това няма никакво значение. Следващата цел на медика е да се осъществя като сполучлив кардиолог.Иска да го направи в България, тъй като счита, че младежите тук имат потребност от позитивния образец, който би довел до смяна.
Споделя, че задавал доста въпроси, желал все да знае и да може повече. Бил най-хубавият възпитаник в учебно заведение. Единственият, който траял в университет. Желанието му да има персонална задача го води до болница " Света Анна " в София, където през днешния ден е кардиолог.
Снимка: btvnovinite.bg
„ От дребен разбрах, че желая да бъда доктор и пристигна моментът, в който тази моя фантазия е осъществена. Никога не съм си представял, че мога да бъда нещо по-различно. Никой от родителите ми не е доктор, с цел да ми е посочил тайствата на това изкуство, само че самичък си я избрах, заради обстоятелството, че съм много ученолюбив и доста желая да знам по какъв начин работи човешкото тяло и с какво аз мога да бъда потребен, съобщи доктор Ангелов.
„ Когато приключих учебно заведение се случи случай в персонален проект. Майка ми умря, умря безусловно в ръцете ми. Тoгава за първи път видях по какъв начин се водят реанимационни предприятия, с цел да се резервира човешкият живот и това беше моментът, в който бях към този момент доста по-убеден, че желая да се занимавам с това, с което се занимавам сега.
Снимка: btvnovinite.bg
Мирослав губи родителите си от сърдечни болести, претърпяната покруса го насочва към специалността на доктор. Но пътят не е елементарен – останал единствено с брат си и с баба си, би трябвало да е два пъти по-упорит в преследването на фантазията си.
„ Доакто бях студент имах възмножността да бъда стипендиант на една стратегия, която съумя да ми вдъхне сигурност, че мога да се оправя с провокациите и с помощта на нея съумях да завърша сполучливо следването си и да бъда още по-мотивиран”, споделя младият доктор.
Снимка: btvnovinite.bg
„ След дипломирането си през януари започнах в друга болница, по-късно пристигнах тук, тъй като видях, че екипът е от доста млади и стимулирани хора, с които всеки ден учим взаимно от себе си, с които работим в един прелестен синхрон в името на една обща идея – здравето на нашия пациент”, добави доктор Ангелов.
„ Никога не съм си представял, че ще бъда кабинетен доктор и постоянно съм си представял една такава динамичност, каквато намирам в Спешно отдление, дали сега се намираме тук, където огромна част от деня ми минава извънредно динамично”,заяви кардиологът.
– В работата си в болничното заведение и преди този момент в студентските години, сблъсквал ли си се в миналото с предубеждения на хората?
– Не, в никакъв случай не съм се блъсквал, тъй като хората те възприемат съгласно това, което си и съгласно твоята ценностна система, и в никакъв случай не съм усещал някакво отношение или предрасъдици.
Д-р Мирослав Ангелов е от ромски генезис, само че за пациентите му това няма никакво значение. Следващата цел на медика е да се осъществя като сполучлив кардиолог.Иска да го направи в България, тъй като счита, че младежите тук имат потребност от позитивния образец, който би довел до смяна.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ