Д-р Иван Маджаров : Кризата с COVID-19 доказа колко важен за...
- Д-р Маджаров, какво успяхте да свършите в интерес на гилдията като ръководител на УС на БЛС, с цел да се стигне до преизбирането Ви?
- Мисля, че това, че успяхме за тези 3 години, е най-малко малко да издигнем престижа на Лекарския съюз, да създадем по този начин, че той да заеме заслуженото си място в системата на опазването на здравето в България като посредник и като формиращ политики. И несъмнено, това, което директно касае сътрудниците, е, че успяхме да повишим доста цените на всички медицински действия, което не беше се случвало повече от два мандата, или от 6-7 години. И в болнична, и в първична извънболнична помощ, и в МДД (медико-диагностична дейност) цифрите са обилни. Това са две от значимите неща. Също и медийния облик на лекарския съюз, който очевидно подобрихме. Направихме по този начин, че обществото да се интересува от Лекарския съюз, имаме да вземем за пример огромен растеж на визитите на страницата ни в интернет.
Успяхме да запазим неутралитет в тези бурни времена. Политически успяхме да се включим много интензивно в тази изненадваща коронавирус рецесия посредством акциите, които направихме за подкрепяне на сътрудниците, за подкрепяне и на децата на починалите сътрудници. Това са главните начинания. Самата коронавирус обстановка модулира значително нашите старания. Преди нея имахме напълно други проекти, по които ще би трябвало в този момент да продължим да работим. Една такава концепция е
продължаващото здравно образование, което към момента не е наложително в България.
А това би трябвало да се случи и то напълно скоро. Може би в идващия парламент това ще би трябвало да стане факт. Има и доста други дребни неща, които в последна сметка водят кумулативно към положителната оценка, която получихме и на Събора.
Ако искаш да работиш измежду хора, би трябвало да се ваксинираш. Другото е безконтролно
- Кои са настоящите провокации пред лекарското съсловие по време на четвъртата вълна на пандемията у нас?
- В Лекарския съюз се опитваме да излезем към този момент от тематиката COVID-19, тъй като такава е душeвността, подобен е и характерът на нашата специалност. Като лекари ние сме привикнали сега, в който нещо се случи за първи път, да действаме под стрес, с цел да разгадаем незабавно обстановката. След това одобряваме значително като рутина това, което се случва, и по този начин би трябвало да бъде. Ние сме тези, които се сблъскват всекидневно със страданията на хората и с заболяванията. В тази връзка считам, че коронавирус тематиката за нас особено се трансформира в една рутина, която не би трябвало да се възприема като причина за прекъсване на страната. Институциите би трябвало да продължат да обезпечават финансовото положение на сътрудниците. Ние считаме, че
провокациите пред българското опазване на здравето и българските лекари са по-скоро средносрочни и обгръщат тази кадрова рецесия ,
която към този момент застигна страната ни във връзка с експертите по здравни грижи - медицински сестри и акушерки изключително. И във връзка с лекари. По този въпрос би трябвало да се работи бързо. Да се подхващат нетрадиционни решения в кратковременен проект, с цел да можем да чакаме резултати в идващите 2-3 години. Те не могат да бъдат повече от това да се забави темпът на понижаване на фрагментите. Да се обърне внимание за повишение на интереса на лекарите да остават в страната. Да се увеличи ползата към специалността " експерт по здравни грижи ". За мен всички други неща са на втори проект, тъй като системата не може да съществува без тези фрагменти.
Време е да излезем от тематиката с пандемията и да се върнем към дълбоките проблеми на българското опазване на здравето
- Какъв е методът България да задържи младите способни лекари у нас и по какъв начин БЛС ще способства това да се случи?
- Има три съществени момента. Когато приказваме за лекарите, младият експерт би трябвало да има финансова обезпеченост и опция за кариерно развиване още като приключи. Трябва също по този начин да има достъп до модерни способи на лекуване в личната си страна. Трябва да знае, че това, което научава от международната литература, ще може да бъде приложено в нашата страна. Мисля, че във връзка с последното България не изостава от станалия свят в огромна степен. По-скоро сега ние
имаме проблем с опцията за специализация без непотребни усложнения и във финансовото застраховане на фрагментите изключително по райони.
Към тези три неща във връзка с експертите по здравни грижи бих показал и работа в посока повишение престижа на тази специалност. За страдание, в последните 15-20 години той внезапно понижа. Преди години си припомням, че купата здравна сестра, акушерка беше една почтена специалност. Тогава фрагментите бяха доста. Сега по незнайни аргументи - несъмнено, някой ще каже, че са финансови, само че не са единствено такива - стана по този начин, че ползата към тази специалност понижа. Като прибавим и ниските заплащания, които са на практика по-ниски, в сравнение с при отговорности, които едно момиче, без да е приключило за акушерка или здравна сестра, може да прави, разбираме на какво се дължи този дефицит сега.
Отново за лекарите, следва в този момент при договарянията с НЗОК да им дадем оптимален брой пълномощия на младите лекари, които през годините също им бяха отнети. В ежедневната работа в българските лечебни заведения младият доктор нямаше никакво значение за НЗОК. В документите на никое място не можеше да попада името му, в случай че няма компетентност, и това водеше до ненаемане на млади лекари или в случай че наемаха, им разпореждаха напълно други функционалности. Сега следва това да се промени, тъй като лекарят сега, в който си вземе дипломата, е магистър и няма по какъв начин да няма пълномощия в своята специалност.
- За какво още смятате да преговаряте интензивно с Министерство на здравеопазването и НЗОК? За какви промени ще настоявате?
- С Министерство на здравеопазването ще приказваме във връзка с главния пакет и някои услуги, които сега ненужно изискват престой в болничното заведение. Ще желаеме тези условия да се отстранен и да се улесни работата на лечебните заведения. В последна сметка и пациентите ще бъдат обслужвани по-лесно.
Предстои да приказваме и тази, и идната година за това прословуто 24-часово разположение на общопрактикуващите лекари. Вече 20 години този факт потвърди своята неплатежоспособност - от една страна, неправилен нормативно, от друга, всички знаем, че не се случва и няма по какъв начин да се случи.
Съсловието резервира неутралитет в бурните политически времена и това е достойната гражданска позиция на медиците
Няма по какъв начин един човек да е разполагаем цялата година във формат 24/7
И други неща има, за които да си приказваме. Цените на клиничните пътеки ще би трябвало да бъдат преизчислени и предоговорени с НЗОК по отношение на идната инфлация по-следващата година. Смятам, че не би трябвало да бъде пипано прекомерно доста по Националния рамков контракт, с цел да могат сътрудниците да работят умерено, без огромни промени, които да ги изненадват.
- Смятате ли, че има място за синергии в здравния сектор и допустимо ли е шерването на запаси сред здравните заведения сега?
- Сега има един текст в методиката на НЗОК, който споделя, че в случай че на територията на РЗОК някое лечебно заведение има спестовност на средства, а друго се нуждае от повече, има опция ресурсите да се трансферират от едното в другото. Нямам информация до каква степен сполучливо се ползва този механизъм. Чувал съм, че има известни опасения измежду сътрудниците, които споделят, че в случай че се съгласят да им вземат от техните пари, не се знае дали идващия път ще им дефинират същия стандарт.
Не бих желал да приказваме за средства на равнище лечебни заведения, тъй като в последна сметка забравяме, че парите следват пациента и отиват там, където той е избрал да отиде.
Време е да повишим интереса към специалността " експерт по здравни грижи ", с цел да имаме качествено здравно обслужване
- В тази връзка преимущество или минус е действието на лечебните заведения като търговски сдружения?
- Това е една мантра, която се употребява от политиците, без въобще да има някаква логичност в решаването на проблемите в нашето опазване на здравето. Трябва да се каже, че главният закон, на който се подчиняват лечебните заведения, е Законът за лечебните заведения. Като търговски сдружения обаче те са регистрирани по Търговския закон, с цел да се води някакво счетоводство и да имат автономия. Другият вид е всички доходи на лечебните заведения да отиват в Министерство на здравеопазването или в Министерството на финансите, т.е. тогава те
ще се трансфорат в държавни предприятия,
а за личния състав няма да има никакво значение дали лекува, дали се усъвършенства в уменията си и дали притегля пациенти.
С тази процедура живяхме 50 години до старта на промяната и тя на практика беше отречена от времето. Води до това, че има ниска мотивация на личния състав и постепенна или непрекъсната задлъжнялост на лечебните заведения. Когато някой се пробва да нападна тази дума " търговски сдружения ", той се пробва да нападна метода на възнаграждение на труда и дейностите в българското опазване на здравето. Това, че няма добър механизъм за надзор, не значи, че не е добре да се заплаща за това дали си приключил качествено работата си и дали си издирван като доктор и лечебно заведение. Ние не считаме, че разновидността всички да получават еднообразно е добър.
Такъв метод на възнаграждение е нужен единствено за избрани действия. Това е незабавната помощ, инфекциозните заболявания, някои от значимите психиатрични болести, които са държавна политика и които би трябвало да бъдат държавно финансирани без значение от това дали има доста пациенти. Останалата част от медицинските действия в света практиката е посочила, че е доста по-добре и за пациенти, и за реализатори на медицински действия, да има опция за някаква конкуренция. Ако я премахнем, ще би трябвало да се върнем към районирането и всеки да се лекува там, където живее. Това е по този начин, тъй като при еднообразно възнаграждение, в случай че не се направи райониране, всички хора ще предпочетат да отидат при най-известните лекари.
- Защо до момента в България няма закон за наложителното продължаващо здравно образование?
- Това не е специфичен закон. Просто би трябвало да се напишат няколко текста това да стане наложително. Може би има няколко аргументи това да не е направено досега - както справедливи, по този начин и субективни, само че БЛС непрекъснато е упорствал пред който и да е парламент това да се случи. Надявам се към този момент да бъдем чути, тъй като е срамно България да бъде единствената страна в Европейски Съюз, в която наложителното поддържане на квалификацията на лекарите да не е вписано в закона.
Трябва да сложим младия доктор във фокуса, с цел да му дадем опция да се развива
- Къде се провали имунизационната акция у нас и по какъв начин може да се върне доверието на българите във имунизациите съгласно Вас?
- Причините за
ниския % имунизирани са комплекси и се коренят в народопсихологията
и в метода, по който възприемаме околната среда - с мистичност или по-малко мистичност. Допусна се хора, които имат пред името си купа „ лекар “ или „ доцент “, да бъдат всекидневно на телевизионния екран, освен в обществените мрежи. Когато елементарен човек слуша разнопосочни неща от хора, които имат искания да са доцент и лекар, разумно се обърква.
Не бих се съгласил обаче правата на всеки да вземе решение за себе си на кое да има вяра да се отразяват на публичните връзки, тъй като дали вярваш във имунизациите, си е персонален проблем, само че когато работиш в лечебно заведение, в заведение за публично хранене, няма по какъв начин твоите вярвания да бъдат над ползите на обществото. Ти би трябвало да възприемеш обстоятелството, че в случай че искаш да работиш на това място, с цел да си безвреден за близките, ще би трябвало да се ваксинираш. Защото и сега има условия, на които дават отговор тези категории труд. Например, в случай че искаш да започнеш работа в кухня или ресторант, или болница, би трябвало да имаш здравна брошура. Там написа дали си здрав, дали си притежател на паразити, инфекции и така нататък Това не е ли нарушаване на персоналните права на индивида, който е решил да работи в кухнята? Вероятно е. Но това нещо никой не го вижда.
Световната цивилизация си е построила едни правила, тъй като през вековете е открила, че в случай че просто някой го хващаш и го слагаш някъде да работи, той може да навреди с нещо. Така е било още в племенния строй.
В цивилизования свят тези правила ги има на всички места и те са свързани с сигурността на другите, а не твоите персонални права.
- След преизбирането Ви на 72-рия Събор на БЛС казахте, че е нужно осъвременяване на Етичния кодекс. В кои посоки той се оказва стар и какви корекции е належащо да се нанесат?
- Ние сме индикирали проблемите, пред които е изправен Съюзът. Става въпрос за отговорности и решения, които чака обществото от нас. Ние сме съсловна организация, която носи отговорност за саморегулацията, и в тази ситуация Етичната комисия и Етичният кодекс подсигуряват пред обществото, че изпълнителите на специалността ще извършват отговорностите си съзнателно.
В нашия случай нашият правилник и законът са несъвършени. Имахме опция да приказваме с проф. Мая Аргирова - новоизбрания ръководител на етичната комисия. Ще работим дружно в тази посока, с цел да предложим промени.
ВИЗИТКА
Д-р Иван Маджаров е ръководител на Управителния съвет на Българския лекарски съюз от юни 2018 година На 18 септември т.г. той беше избран отново за поста след провеждането на 72-рия събор на съсловната организация.
Преди да оглави БЛС, е бил шеф на МБАЛ " Пълмед " в Пловдив и ръководител на Управителния съвет на Българската болнична асоциация. От 2013 до 2014 година е шеф на РЗОК-Пловдив. От 2008 до 2013 година е шеф на МБАЛ " Първомай " ЕООД.
- Мисля, че това, че успяхме за тези 3 години, е най-малко малко да издигнем престижа на Лекарския съюз, да създадем по този начин, че той да заеме заслуженото си място в системата на опазването на здравето в България като посредник и като формиращ политики. И несъмнено, това, което директно касае сътрудниците, е, че успяхме да повишим доста цените на всички медицински действия, което не беше се случвало повече от два мандата, или от 6-7 години. И в болнична, и в първична извънболнична помощ, и в МДД (медико-диагностична дейност) цифрите са обилни. Това са две от значимите неща. Също и медийния облик на лекарския съюз, който очевидно подобрихме. Направихме по този начин, че обществото да се интересува от Лекарския съюз, имаме да вземем за пример огромен растеж на визитите на страницата ни в интернет.
Успяхме да запазим неутралитет в тези бурни времена. Политически успяхме да се включим много интензивно в тази изненадваща коронавирус рецесия посредством акциите, които направихме за подкрепяне на сътрудниците, за подкрепяне и на децата на починалите сътрудници. Това са главните начинания. Самата коронавирус обстановка модулира значително нашите старания. Преди нея имахме напълно други проекти, по които ще би трябвало в този момент да продължим да работим. Една такава концепция е
продължаващото здравно образование, което към момента не е наложително в България.
А това би трябвало да се случи и то напълно скоро. Може би в идващия парламент това ще би трябвало да стане факт. Има и доста други дребни неща, които в последна сметка водят кумулативно към положителната оценка, която получихме и на Събора.
Ако искаш да работиш измежду хора, би трябвало да се ваксинираш. Другото е безконтролно
- Кои са настоящите провокации пред лекарското съсловие по време на четвъртата вълна на пандемията у нас?
- В Лекарския съюз се опитваме да излезем към този момент от тематиката COVID-19, тъй като такава е душeвността, подобен е и характерът на нашата специалност. Като лекари ние сме привикнали сега, в който нещо се случи за първи път, да действаме под стрес, с цел да разгадаем незабавно обстановката. След това одобряваме значително като рутина това, което се случва, и по този начин би трябвало да бъде. Ние сме тези, които се сблъскват всекидневно със страданията на хората и с заболяванията. В тази връзка считам, че коронавирус тематиката за нас особено се трансформира в една рутина, която не би трябвало да се възприема като причина за прекъсване на страната. Институциите би трябвало да продължат да обезпечават финансовото положение на сътрудниците. Ние считаме, че
провокациите пред българското опазване на здравето и българските лекари са по-скоро средносрочни и обгръщат тази кадрова рецесия ,
която към този момент застигна страната ни във връзка с експертите по здравни грижи - медицински сестри и акушерки изключително. И във връзка с лекари. По този въпрос би трябвало да се работи бързо. Да се подхващат нетрадиционни решения в кратковременен проект, с цел да можем да чакаме резултати в идващите 2-3 години. Те не могат да бъдат повече от това да се забави темпът на понижаване на фрагментите. Да се обърне внимание за повишение на интереса на лекарите да остават в страната. Да се увеличи ползата към специалността " експерт по здравни грижи ". За мен всички други неща са на втори проект, тъй като системата не може да съществува без тези фрагменти.
Време е да излезем от тематиката с пандемията и да се върнем към дълбоките проблеми на българското опазване на здравето
- Какъв е методът България да задържи младите способни лекари у нас и по какъв начин БЛС ще способства това да се случи?
- Има три съществени момента. Когато приказваме за лекарите, младият експерт би трябвало да има финансова обезпеченост и опция за кариерно развиване още като приключи. Трябва също по този начин да има достъп до модерни способи на лекуване в личната си страна. Трябва да знае, че това, което научава от международната литература, ще може да бъде приложено в нашата страна. Мисля, че във връзка с последното България не изостава от станалия свят в огромна степен. По-скоро сега ние
имаме проблем с опцията за специализация без непотребни усложнения и във финансовото застраховане на фрагментите изключително по райони.
Към тези три неща във връзка с експертите по здравни грижи бих показал и работа в посока повишение престижа на тази специалност. За страдание, в последните 15-20 години той внезапно понижа. Преди години си припомням, че купата здравна сестра, акушерка беше една почтена специалност. Тогава фрагментите бяха доста. Сега по незнайни аргументи - несъмнено, някой ще каже, че са финансови, само че не са единствено такива - стана по този начин, че ползата към тази специалност понижа. Като прибавим и ниските заплащания, които са на практика по-ниски, в сравнение с при отговорности, които едно момиче, без да е приключило за акушерка или здравна сестра, може да прави, разбираме на какво се дължи този дефицит сега.
Отново за лекарите, следва в този момент при договарянията с НЗОК да им дадем оптимален брой пълномощия на младите лекари, които през годините също им бяха отнети. В ежедневната работа в българските лечебни заведения младият доктор нямаше никакво значение за НЗОК. В документите на никое място не можеше да попада името му, в случай че няма компетентност, и това водеше до ненаемане на млади лекари или в случай че наемаха, им разпореждаха напълно други функционалности. Сега следва това да се промени, тъй като лекарят сега, в който си вземе дипломата, е магистър и няма по какъв начин да няма пълномощия в своята специалност.
- За какво още смятате да преговаряте интензивно с Министерство на здравеопазването и НЗОК? За какви промени ще настоявате?
- С Министерство на здравеопазването ще приказваме във връзка с главния пакет и някои услуги, които сега ненужно изискват престой в болничното заведение. Ще желаеме тези условия да се отстранен и да се улесни работата на лечебните заведения. В последна сметка и пациентите ще бъдат обслужвани по-лесно.
Предстои да приказваме и тази, и идната година за това прословуто 24-часово разположение на общопрактикуващите лекари. Вече 20 години този факт потвърди своята неплатежоспособност - от една страна, неправилен нормативно, от друга, всички знаем, че не се случва и няма по какъв начин да се случи.
Съсловието резервира неутралитет в бурните политически времена и това е достойната гражданска позиция на медиците
Няма по какъв начин един човек да е разполагаем цялата година във формат 24/7
И други неща има, за които да си приказваме. Цените на клиничните пътеки ще би трябвало да бъдат преизчислени и предоговорени с НЗОК по отношение на идната инфлация по-следващата година. Смятам, че не би трябвало да бъде пипано прекомерно доста по Националния рамков контракт, с цел да могат сътрудниците да работят умерено, без огромни промени, които да ги изненадват.
- Смятате ли, че има място за синергии в здравния сектор и допустимо ли е шерването на запаси сред здравните заведения сега?
- Сега има един текст в методиката на НЗОК, който споделя, че в случай че на територията на РЗОК някое лечебно заведение има спестовност на средства, а друго се нуждае от повече, има опция ресурсите да се трансферират от едното в другото. Нямам информация до каква степен сполучливо се ползва този механизъм. Чувал съм, че има известни опасения измежду сътрудниците, които споделят, че в случай че се съгласят да им вземат от техните пари, не се знае дали идващия път ще им дефинират същия стандарт.
Не бих желал да приказваме за средства на равнище лечебни заведения, тъй като в последна сметка забравяме, че парите следват пациента и отиват там, където той е избрал да отиде.
Време е да повишим интереса към специалността " експерт по здравни грижи ", с цел да имаме качествено здравно обслужване
- В тази връзка преимущество или минус е действието на лечебните заведения като търговски сдружения?
- Това е една мантра, която се употребява от политиците, без въобще да има някаква логичност в решаването на проблемите в нашето опазване на здравето. Трябва да се каже, че главният закон, на който се подчиняват лечебните заведения, е Законът за лечебните заведения. Като търговски сдружения обаче те са регистрирани по Търговския закон, с цел да се води някакво счетоводство и да имат автономия. Другият вид е всички доходи на лечебните заведения да отиват в Министерство на здравеопазването или в Министерството на финансите, т.е. тогава те
ще се трансфорат в държавни предприятия,
а за личния състав няма да има никакво значение дали лекува, дали се усъвършенства в уменията си и дали притегля пациенти.
С тази процедура живяхме 50 години до старта на промяната и тя на практика беше отречена от времето. Води до това, че има ниска мотивация на личния състав и постепенна или непрекъсната задлъжнялост на лечебните заведения. Когато някой се пробва да нападна тази дума " търговски сдружения ", той се пробва да нападна метода на възнаграждение на труда и дейностите в българското опазване на здравето. Това, че няма добър механизъм за надзор, не значи, че не е добре да се заплаща за това дали си приключил качествено работата си и дали си издирван като доктор и лечебно заведение. Ние не считаме, че разновидността всички да получават еднообразно е добър.
Такъв метод на възнаграждение е нужен единствено за избрани действия. Това е незабавната помощ, инфекциозните заболявания, някои от значимите психиатрични болести, които са държавна политика и които би трябвало да бъдат държавно финансирани без значение от това дали има доста пациенти. Останалата част от медицинските действия в света практиката е посочила, че е доста по-добре и за пациенти, и за реализатори на медицински действия, да има опция за някаква конкуренция. Ако я премахнем, ще би трябвало да се върнем към районирането и всеки да се лекува там, където живее. Това е по този начин, тъй като при еднообразно възнаграждение, в случай че не се направи райониране, всички хора ще предпочетат да отидат при най-известните лекари.
- Защо до момента в България няма закон за наложителното продължаващо здравно образование?
- Това не е специфичен закон. Просто би трябвало да се напишат няколко текста това да стане наложително. Може би има няколко аргументи това да не е направено досега - както справедливи, по този начин и субективни, само че БЛС непрекъснато е упорствал пред който и да е парламент това да се случи. Надявам се към този момент да бъдем чути, тъй като е срамно България да бъде единствената страна в Европейски Съюз, в която наложителното поддържане на квалификацията на лекарите да не е вписано в закона.
Трябва да сложим младия доктор във фокуса, с цел да му дадем опция да се развива
- Къде се провали имунизационната акция у нас и по какъв начин може да се върне доверието на българите във имунизациите съгласно Вас?
- Причините за
ниския % имунизирани са комплекси и се коренят в народопсихологията
и в метода, по който възприемаме околната среда - с мистичност или по-малко мистичност. Допусна се хора, които имат пред името си купа „ лекар “ или „ доцент “, да бъдат всекидневно на телевизионния екран, освен в обществените мрежи. Когато елементарен човек слуша разнопосочни неща от хора, които имат искания да са доцент и лекар, разумно се обърква.
Не бих се съгласил обаче правата на всеки да вземе решение за себе си на кое да има вяра да се отразяват на публичните връзки, тъй като дали вярваш във имунизациите, си е персонален проблем, само че когато работиш в лечебно заведение, в заведение за публично хранене, няма по какъв начин твоите вярвания да бъдат над ползите на обществото. Ти би трябвало да възприемеш обстоятелството, че в случай че искаш да работиш на това място, с цел да си безвреден за близките, ще би трябвало да се ваксинираш. Защото и сега има условия, на които дават отговор тези категории труд. Например, в случай че искаш да започнеш работа в кухня или ресторант, или болница, би трябвало да имаш здравна брошура. Там написа дали си здрав, дали си притежател на паразити, инфекции и така нататък Това не е ли нарушаване на персоналните права на индивида, който е решил да работи в кухнята? Вероятно е. Но това нещо никой не го вижда.
Световната цивилизация си е построила едни правила, тъй като през вековете е открила, че в случай че просто някой го хващаш и го слагаш някъде да работи, той може да навреди с нещо. Така е било още в племенния строй.
В цивилизования свят тези правила ги има на всички места и те са свързани с сигурността на другите, а не твоите персонални права.
- След преизбирането Ви на 72-рия Събор на БЛС казахте, че е нужно осъвременяване на Етичния кодекс. В кои посоки той се оказва стар и какви корекции е належащо да се нанесат?
- Ние сме индикирали проблемите, пред които е изправен Съюзът. Става въпрос за отговорности и решения, които чака обществото от нас. Ние сме съсловна организация, която носи отговорност за саморегулацията, и в тази ситуация Етичната комисия и Етичният кодекс подсигуряват пред обществото, че изпълнителите на специалността ще извършват отговорностите си съзнателно.
В нашия случай нашият правилник и законът са несъвършени. Имахме опция да приказваме с проф. Мая Аргирова - новоизбрания ръководител на етичната комисия. Ще работим дружно в тази посока, с цел да предложим промени.
ВИЗИТКА
Д-р Иван Маджаров е ръководител на Управителния съвет на Българския лекарски съюз от юни 2018 година На 18 септември т.г. той беше избран отново за поста след провеждането на 72-рия събор на съсловната организация.
Преди да оглави БЛС, е бил шеф на МБАЛ " Пълмед " в Пловдив и ръководител на Управителния съвет на Българската болнична асоциация. От 2013 до 2014 година е шеф на РЗОК-Пловдив. От 2008 до 2013 година е шеф на МБАЛ " Първомай " ЕООД.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ