Д-р Емилова: Зелената свежест на копривата събужда пролетта (РЕЦЕПТИ)
Д-р Людмила Емилова е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 47 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати. Пред Труд доктор Людмила Емилова показа една от тайните на дълголетието.
Обикновената коприва /Urtica dioica/ е многогодишно двудомно тревисто растение от семейство Копривови /Urticaceae/. Традиционно постоянно срещано на трапезата през пролетните, а също и през летните дни, тя съставлява същинска съкровищница във връзка с удобното влияние върху човешкия организъм. Всички елементи на растението са ядливи и намират приложимост освен като храна и билкови отвари, само че и като основа за изработката на разнообразни артикули с потвърдени козметични качества.
В опита да се изброи огромното количество потребни субстанции в състава на парливото растение, е значимо да се подсети, че би трябвало да внимаваме при потреблението. Хората с разнообразни типове раздразнения, свързани с храносмилателния тракт, не е зле да се въздържат от приема на коприва, изключително в недопечен тип и огромни количества. За всички важи рекомендацията листната маса да не се употребява при изкласяване на растението.
Копривата съдържа витамини А /като провитамин/, В2, пантотенова киселина, витамини С, Е и К.
Антиоксидантното й наличие се добавя от зеаксантин, лутеин, ксантофил и несъмнено забележимия за всички хлорофил. Минералният състав, както и типовете микроелементи, също са в обилие, несъмнено в случай че и почвите, на които е израсло растението ги съдържат – калций, калий, магнезий, фосфор, желязо, силиций, манган, мед и други
Уникалната композиция от витамин С, желязо и хлорофил може да трансформира приема на коприва в самобитно кръвопреливане. Витамин С покачва неимоверно бионаличността на желязото от растителен генезис, съществуването на хлорофил в допълнение подкрепя функционалността на кръвотворните органи. Това е повода многочислени източници да показват растението като средство за справяне с разнообразни форми на анемия.
При термично култивиране на листната масa наличието на витамин С доста се понижава, тъй че при приготвянето на разнообразни готвени ястия, прибавянето на лимонен сок е мощно целесъобразно за реализиране на оптимален резултат след процеса на готвене.
В националната традиция копривата е измежду знаците на пролетното обновяване. Свежият й усет отпраща ледените дни и припомня за идващото лято. По натурален метод оказва помощ за пречистване на организма и обогатяването му с скъпи субстанции, за които генерации наред са добили познания по пътя на опита.
Лечителите от предишното са употребили листата, стъблата и корените на растението. С разнообразни отвари са помагали при чернодробни премеждия, женски заболявания и неплодородие, ревматизъм, възпаления в устната празнина, и даже против глисти.
Сред преимуществата на непретенциозното растение е опцията да бъде на трапезата и през студените месеци. За задачата го изсушаваме, без да мием листата. Разбира се, внимаваме от кое място берем копривата.
Традиционно тя е била сушена на сенчесто намерено място, само че в този момент наш асистент е дехидраторът, като градусите не трябва да надвишават 40, с цел да не я изгорим, преди да се насладим на усета й. Съхранява се в хартиени пликове или платнени торбички на мрачно място. Предпочитан метод е и замразяването, като преди този момент копривата се бланшира.
Копривата има има значимо място на трапезата по време на великденския пост. Комбинира се добре със сурови ядки, зелени подправки, свеж лук и чесън. Дава сила за делника и носи празнично пролетно обновяване.
Съавтор на публикацията на доктор Людмила Емилова е Веселин Станков
Той е приключил Биологическия факултет на СУ „ Кл. Охридски “, компетентност екология и следдипломен курс нутрициология отново там. Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за отбрана на птиците и други екологични планове. Един от основателите на първия напълно веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на доктор Людмила Емилова.
Рецепта на съветник помощник Веселин Станков
Песто от коприва
Продукти:
Две шепи свежи листа от коприва (може и леко попарени),
2 стръка свеж чесън,
25 г белено конопено семе,
50 г белен изкиснат във вода слънчоглед,
100-150 мл вода,
сок от 1 лимон,
щипка морска сол
Приготовление:
Всички съставки се пасират до приемане на консистенция, наподобяваща добре познатото песто.
Рецепта на основен готвач Илия Илиев
Зелена чорба /1 порция/
Продукти:
7-8 стръка коприва /само листенцата/,
5-6 листа лапад или спанак,
по 1 суп. лъжица целина /глава/ и морков- ситно нарязани,
див чесън- 2-3 листа,
100 мл соево мляко,
1 суп. лъжица кокосово масло,
1 суп. лъжица овесени ядки,
по 1 щипка морска или хималайска сол, чубрица, джоджен и червен пипер
Приготовление:
Моркова, целината, лапада /спанака/ и дивия чесън, нарязани на ситно покриваме с вода или зеленчуков бульон и сваряваме до омекване. Добавяме нарязаната коприва и варим още няколко минути. Дръпваме от огъня, прибавяме овесените ядки, соевото мляко и кокосовото масло и подправките и разбъркваме добре. По предпочитание при консумация слагаме сок от лимон и зехтин екстра върджин.
Още от Здраве
