Известен археолог с горещи данни за съкровищата, които се крият на дъното на Черно море
Д-р Калин Димитров е роден през 1967 година в София. Завършва висшето си обучение в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1992 година. През 2007-ма пази докторска дисертация на тематика „ Най-ранната медна металургия по западния бряг на Черно море “, под управлението на член сътрудник Хенриета Тодорова. През 1992 година стартира кариерата си в Центъра по подводна археология в Созопол, а от 2016 е негов шеф.
Той бе един от участниците в 11-тата подред кръгла маса извършена през днешния ден в Ахтопол на тематика „ Музеите в Бургаска област – благоприятни условия и перспективи”
Ето какво описа доктор Димитров Флагман.бг за съкровищата, които се крият на дъното на Черно море, което се трансформира в гореща точка на подводната археология.
-Какви са последните находки през 2017 година, с какви изследвания и проучвания може да се похвалите?
-Започнахме първите изследвания през април и приключихме преди 10 дн. Почти без спиране сме работили. Първите изследвания, които направихме, бяха в Южната акватория на Несебър. След това направихме геофизично изследване и разкопки на устието на залива пред устието на река Ропотамо, по-късно продължихме с дълбоководното изследване по плана „ Black Sea MAP”, който има за цел да изследва подводното културно завещание в българската акватория на Черно море. След това продължихме по изследванията в Южната акватория на Несебър
-На какви находки попаднахте?
-Целта на изследванията не е била да събираме находки, въпреки че проучванията към р. Ропотамо бяха доста положителни материали и находки. Насоката на изследванията в Несебър, с които започнахме и с които свършихме изследователския интервал, беше да се уточнят и да се снимат отначало по-точно и по-прецизно Крепостните стени, които са открити и изследвани през 70-80 години на предишния век. Проучванията на залива пред устието на р. Ропотамо бяха за обновяване на едни остарели изследвания от 80-те години на Иван Карайотов*, като искахме да съберем по-добри данни за стратиграфията и да изясним характера на обекта, което постигнахме сполучливо. Може да се каже, че има доста впечатляващи находки при дълбоководното изследване. Общо през трите години на плана „ Black Sea MAP” сме изследвали над 60 корабокрушения в северната зона по трасето на неосъществения газопровод Южен поток и в южната зона на юг от Созопол до границата. Сред тях най-ранното корабокрушение евентуално се отнася към 5 век прочие Хр., което значи, че години наред не е претърпял никаква смяна, а най-късните са от края на XIX век. Завършващото изследване, което имахме в Несебър, беше за снимане на тези Крепостни стени, които са регистрирани от дълго време. Мисля, че представихме доста сполучливо, тъй като за първи път успяхме да използван фотограметрично снимане на огромни площи на архитектурни стени под вода в България.
-Държавата оказва помощ ли ви за тези изследвания?
-Помага ни, несъмнено. Центърът по подводна археология е държавен културен институт и нямаше да съществуваме без нейната помощ. Другото значимо е, че изследването, което направихме в Несебър, е финансирано по програмата за Разкопки и консервация” на Министерство на културата, а пък първичното изследване на Несебър, с което започнахме през май е избавително, което в действителност се осъществя с помощта на записаното условие в закона.
-Много чужденци посещават Черноморието през летния сезон, има ли интерес от тяхна страна към тези изследвания и забележителности?
-Трудно ми е да кажа. Това са данни по-скоро на туристическия отрасъл, само че мисля, че да.
-Днес се организира 11-тата подред кръгла маса за разискване на разнообразни изследвания и проучвания, какви са Вашите упования?
-На тези срещи се раждат скъпи концепция за културното ни завещание. Обсъждаме с сътрудниците кой какво е направил, демонстрираме и ние от Центъра по подводна археология какво сме създали.
-Ако би трябвало да посочите един музей по морето, който е най-впечатляващ и има най-ценни находки, кой би бил той?
-Аз персонално доста одобрявам музея в Созопол и не тъй като Центърът по подводна археология е основан там, а тъй като е доста стилен и прелива от забавни неща. Всеки път, когато човек отиде там, вижда нещо ново и хубаво
Той бе един от участниците в 11-тата подред кръгла маса извършена през днешния ден в Ахтопол на тематика „ Музеите в Бургаска област – благоприятни условия и перспективи”
Ето какво описа доктор Димитров Флагман.бг за съкровищата, които се крият на дъното на Черно море, което се трансформира в гореща точка на подводната археология.
-Какви са последните находки през 2017 година, с какви изследвания и проучвания може да се похвалите?
-Започнахме първите изследвания през април и приключихме преди 10 дн. Почти без спиране сме работили. Първите изследвания, които направихме, бяха в Южната акватория на Несебър. След това направихме геофизично изследване и разкопки на устието на залива пред устието на река Ропотамо, по-късно продължихме с дълбоководното изследване по плана „ Black Sea MAP”, който има за цел да изследва подводното културно завещание в българската акватория на Черно море. След това продължихме по изследванията в Южната акватория на Несебър
-На какви находки попаднахте?
-Целта на изследванията не е била да събираме находки, въпреки че проучванията към р. Ропотамо бяха доста положителни материали и находки. Насоката на изследванията в Несебър, с които започнахме и с които свършихме изследователския интервал, беше да се уточнят и да се снимат отначало по-точно и по-прецизно Крепостните стени, които са открити и изследвани през 70-80 години на предишния век. Проучванията на залива пред устието на р. Ропотамо бяха за обновяване на едни остарели изследвания от 80-те години на Иван Карайотов*, като искахме да съберем по-добри данни за стратиграфията и да изясним характера на обекта, което постигнахме сполучливо. Може да се каже, че има доста впечатляващи находки при дълбоководното изследване. Общо през трите години на плана „ Black Sea MAP” сме изследвали над 60 корабокрушения в северната зона по трасето на неосъществения газопровод Южен поток и в южната зона на юг от Созопол до границата. Сред тях най-ранното корабокрушение евентуално се отнася към 5 век прочие Хр., което значи, че години наред не е претърпял никаква смяна, а най-късните са от края на XIX век. Завършващото изследване, което имахме в Несебър, беше за снимане на тези Крепостни стени, които са регистрирани от дълго време. Мисля, че представихме доста сполучливо, тъй като за първи път успяхме да използван фотограметрично снимане на огромни площи на архитектурни стени под вода в България.
-Държавата оказва помощ ли ви за тези изследвания?
-Помага ни, несъмнено. Центърът по подводна археология е държавен културен институт и нямаше да съществуваме без нейната помощ. Другото значимо е, че изследването, което направихме в Несебър, е финансирано по програмата за Разкопки и консервация” на Министерство на културата, а пък първичното изследване на Несебър, с което започнахме през май е избавително, което в действителност се осъществя с помощта на записаното условие в закона.
-Много чужденци посещават Черноморието през летния сезон, има ли интерес от тяхна страна към тези изследвания и забележителности?
-Трудно ми е да кажа. Това са данни по-скоро на туристическия отрасъл, само че мисля, че да.
-Днес се организира 11-тата подред кръгла маса за разискване на разнообразни изследвания и проучвания, какви са Вашите упования?
-На тези срещи се раждат скъпи концепция за културното ни завещание. Обсъждаме с сътрудниците кой какво е направил, демонстрираме и ние от Центъра по подводна археология какво сме създали.
-Ако би трябвало да посочите един музей по морето, който е най-впечатляващ и има най-ценни находки, кой би бил той?
-Аз персонално доста одобрявам музея в Созопол и не тъй като Центърът по подводна археология е основан там, а тъй като е доста стилен и прелива от забавни неща. Всеки път, когато човек отиде там, вижда нещо ново и хубаво
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ