Д-р Ендрю Нюберг, професор от университета Томас Джеферсън“ в САЩ,

Д-р Ендрю Нюберг, професор от университета „ Томас Джеферсън “ в Съединени американски щати, провел проучване благодарение на ядрено-магнитна томография и стигнал до извода, че молитвата и медитацията в действителност са мощ в битката на индивида с заболяванията. Когато молитвата и медитацията се практикуват постоянно, мозъкът ни усилва интензивността на мозъчните полукълба и зоните, отговарящи за езика и общуването. 
Двете духовни дейности могат да се преглеждат като физическа подготовка за мозъка, което води до излекуване на разнообразни болести, както и се отразява ползотворно върху развиването на мозъка. Ето по какъв начин протекъл опитът на лекар Ендрю: той предложил на възрастни хора с проблеми с паметта, да вземат участие в проучване, в което ще бъдат следени преди, по време и след медитация и молитва. Всеки ден по 12 минути 8 седмици поред. Очевидни били преимуществата, които молитвата и медитацията дават на здравето. Според доктор Ендрю мозъкът ни в действителност има конструкция, която се трансформира по време на духовни действия без значение от религията ни.
Друго проучване измежду 40 хиляди пациенти, оповестено в Cancer Society, сочи, че болните със мощни духовни убеждения по-добре реагират на лекуване и имат по-малко признаци при избрани заболявания. Учени от Центъра за проучване на онкозаболявания Moffitt във Флорида пък настояват, че тези, които имат вяра в силата на молитвата и медитацията, имали по-добро физическо и психическо здраве в сравнение с невярващите и непрактикуващите медитация. Вярващите се приспособили по-успешно в обществена среда. 
Ето по какъв начин изяснява естественото преплитане сред вяра и просвета психотерапевтът Орлин Баев, който е безапелационен, че има мнго случаи на болести, в които в случай че обичайна медицина не може да помогне, за изцелението оказва помощ молитвата и вярата: „ Науката е прелестен път и единствено на запад е разделяна от религията. Науката е постепенно, последователно уголемение на съзнанието. Едно напълно екстравертно, поведенчески и количествено ориентирано развиване, което е прелестно, само че единствено по себе си изпускащо качеството, етиката и естетиката, идващи от достижима по пътя на религията интроспективна, интровертна методология. Когато научното знание е правено без ориентирите на ресвързването (религаре, религия) със същността, науката работи напълно от позицията на его илюзии. А религията е умишлено превръщане към вътрешното, което няма общо със сляпото следване на престиж, институции и канони, с изключение на в нечие свързване на думата с това. Религията без просвета се трансформира във фантазъм или още по-зле, във фанатизъм. Науката без приемане на вътрешното себевглеждане, през което протича любовта и естествената добродетелност, се трансформира в прислужник на нагонно придвижвания плешив примат, чийто разсъдък само обслужва властовата му психопатия. Науката има потребност от вяра толкоз, колкото и религията от просвета. "