Боян Вагалински: През 2021 г. беше направен съществен принос в изучаването на българската фауна
Д-р Боян Вагалински (37) е основен помощник в Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българската академия на науките. Завършил е Националната природо-математическа гимназия в София, по-късно придобива бакалавърска степен по биология и магистърска степен по ентомология в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", а през 2014 година пази там и докторат. Младият академик е измежду откривателите на нови скотски типове - безгръбначни от клас многоножки. Автор е на редица научни изявления, в това число две монографии. Преводач е на детски енциклопедии.
Ден преди края на 2021 година излезе информацията, че и страната ни изостава по брой учени на 1000 души население по отношение на множеството страни от Европейски Съюз. Разговаряме с доктор Вагалински за положението на фауната в международен и в български мащаб и за научната му работа.
Как бихте характеризирали 2021 година от позиция на зоологията?
- Зоологията обгръща прекомерно разнородни области от проучването на животните: систематика, екология, анатомия, физиология, държание и други Затова мъчно бих могъл да направя цялостна оценка откъм открития и достижения на отминалата година. В сферата на таксономията и систематиката, в която главно работя, имаше забавни открития. Бих отличил една публикация, в която се разказват 14 нови за науката земеровки от индонезийски остров. По принцип нови типове бозайници се откриват много рядко в наши дни.
По тясната ми компетентност, а точно многоножките (клас Diplopoda), неотдавна беше разказано животното с най-вече крайници в света - нов тип от Австралия с 1306 крайници. Извън този любопитен връх, забавно е и местообитанието на въпросната многоножка - пролуки във вулканични скали на 15-60 м подземен в регион в Западна Австралия. В тази връзка типът е развил телесни белези, отличаващи го от всички известни представители на неговата група.
През годината беше изработен значителен принос в проучването на българската фауна, съвсем напълно с присъединяване на учени от ИБЕИ-БАН: бяха разказани няколко нови типа или подвида тении, кръгли и прешленести червеи, многоножки и пеперуди. Освен това близо 60 типа паяци и инсекти бяха обявени за пръв път за страната.
Това, че са открити нови типове е добре. Но през отиващата си година изчезнаха още скотски и растителни типове. Знак защо е това?
- Изчезването на типове и на цели групи организми и замяната им с други по пътя на еволюцията е непрестанен развой през цялата история на живота на Земята. Нормално изгубването и видообразуването се намират в равновесие, при което биоразнообразието се резервира относително непрекъснато, от време на време в течение на милиони години.
Когато скоростта на изгубване неведнъж надвишава тази на видообразуване приказваме за така наречен всеобщо измиране. Сегашният интервал е точно подобен, по тази причина се приема, че сега се намираме при започване на шестото огромно всеобщо измиране. Специфичното тук е, че до момента в който предходните пет са подбудени от естествени явления, повода за актуалното сме ние, хората, с големия напън, който оказваме върху всички екосистеми.
Имаме единствено приблизителна визия за точния брой типове, които изчезват всяка година. Ясно е обаче, че е от порядъка на най-малко няколкостотин, евентуално и повече. Което пък е съизмеримо с броя нови типове, документирани на годишна база. Реално няма да узнаем за съществуването на огромна част от биоразнообразието, преди да го загубим - малко печален факт, с който би трябвало да се примирим.
Как може да се спре този развой? Възможно ли е да се лимитират вредите?
- Истината е, че даже цялото човечество да изчезне в този миг, бързото понижаване на биоразнообразието няма да спре. Просто промените в биосферата, които сме провокирали с активността си, изключително през последните 100-150 години, са толкоз дълбоки и всеобхватни, че ще оказват въздействие още хиляди, даже милиони години. Този резултат се наблюдава по фосилни данни при предходни всеобщи измирания: даже откакто първопричината за обещано всеобщо измиране към този момент я няма (например засенчаване на Слънцето и внезапен спад на температурите вследствие конфликт с астероид или мощно вулканично изригване), изминава доста време преди салдото сред темпа на видообразуване и този на изгубване да се възвърне.
Това, несъмнено, не значи, че не би трябвало да подхващаме нищо. Ограничаването на вредите, дори от позиция на личното ни оцеляване като тип, е неотложно. Лично аз обаче съм мощно песимистичен, че ще реализираме осезателен резултат само с ограничавания в консумирането на запаси, в това число и на прословутите изкопеми горива. Особено когато сходни рестрикции се ползват най-вече на един континент, а точно Европа. Би трябвало да се заложи повече на технологии, които интензивно обръщат отрицателните трендове. Понякога и самата природа взима ограничения.
Например неотдавна попаднах на проучване, в което се открива, че в региони на мощно замърсяване с пластмаса към този момент са еволюирали бактерийни варианти, способни да я разграждат. Днес посредством генното инженерство основаването на сходни бактерии за преработване на разнообразни синтетични полимери е напълно действителна цел. Само че създаването и всеобщото внедряване на нововъведения за природозащитни цели изискват огромни вложения с доста дълъг интервал на възвръщаемост (и то не безусловно в обичайния фискален смисъл), както и политическо и икономическо съдействие на световно равнище - все мъчно изпълними условия към днешна дата.
Какво е ситуацията с фауната в България? Изчезват ли всеобщо типове?
- Труден въпрос, само че може да се каже, че вероятностите за запазване на биоразнообразието в България, както и в Европа по принцип, са по-добри, в сравнение с в доста други райони на света. Това се дължи с изключение на на многото природозащитни наставления и действия в Европейски Съюз, и на относително строгите регулации в промишлеността и селското стопанство. Отделно знаем, че някои от най-мръсните производства са изнесени в разрастващи се страни.
В България постоянно се фокусираме да вземем за пример върху негативите от презастрояването и противозаконния дърводобив в избрани региони в по-ново време, само че не би трябвало да забравяме и закриването на редица огромни предприятия, най-вече в металургията и химическата индустрия след 1989 година, което пък има удобен резултат върху природата. Ако Червената книга на България може да послужи за лакмус, в изданието от 1985 година са включени общо 287 типа и подвида животни към някоя от категориите на застрашеност, до момента в който в това от 2005 година те са близо двойно повече. За тези 20 години обаче броят на известните типове за страната също съвсем се е удвоил. Т.е. не можем да приказваме за изключително притеснителни трендове.
Случват се и приятни изненади, като тазгодишното определяне в България на европейския бобър - най-големият гризач на континента, който се смяташе за липсващ от страната от близо 200 години.
Разкажете ни Вие с какво тъкмо се занимавате като откривател?
© персонален списък
- Основните ми ползи са в региона на систематиката и екологията на многоножките (Diplopoda) - част от вид членестоноги, към който спадат още инсекти, паяци и ракообразни. Многоножките са присъщи жители на приземния пласт на горите, където имат значима екологична роля, хранейки се най-вече с мъртвата растителна материя. Много типове са се приспособили към живот подземен и могат да бъдат открити в пещери, като ендемизмът измежду тях е доста висок. Въпреки тези и други техни забавни характерности, многоножките са релативно едва проучени, като даже в България към момента има забележителен брой неописани нови типове.
Освен документиране на биоразнообразието в тази животинска група, работата ми постоянно включва и изясняване на еволюционните връзки сред другите представители на групата. Заедно с сътрудници от Австрия и Сърбия вземам участие и в дълготраен план по проучване на защитните тайни при многоножките. Това са най-вече бензенови производни, отделяни на повърхността на тялото, някои от които съставляват интерес със мощното си фунгицидно или акарицидно деяние.
Работя и по планове, свързани с мониторинг на разнообразни местообитания, а неотдавна и с дигитализиране на научни сбирки.
Откривател сте на нови типове - по какъв начин се случва такова изобретение?
- Първо би трябвало да уточним разликата сред събиране, разкриване и разказване. Откриването или по-точно установяването на нов тип се случва или при самото събиране на материала на терен или по-късно в лабораторията. Във втория случай материалът може да е бил събран неотдавна от индивида, който следва да го опише, само че може и да е бил съхраняван десетилетия в някой музей, до момента в който се откри експерт, който да се заеме с него. След първичното вдъхновение от находката следва работата по формалното разказване, което следва избрани правила. Описанието се разгласява в профилирано научно издание, като семейството на създателя стои зад определеното от него име на новия тип и става неделима част от него.
При многоножките, с които аз се занимавам, мога сигурно да дефинира един тип като нов за науката едвам след дисекция и обзор под микроскоп. Описал съм над 30 нови типа и няколко нови рода (всеки тип спада към даден жанр, което е в основата на Бинарната номенклатура на Линей), само че до момента съм направил единствено едно видово изложение по събрани от мен екземпляри - т.е. станал съм изобретател в цялостния смисъл на думата. И мястото не е някой забутан тропически остров, както доста хора биха си помислили, а ждрелото на Триград, като не приказваме за микроорганизъм, а за животно дълго близо 2 см, въпреки и живеещо прикрито в повърхностните пластове на сипеи.
Как се финансира науката в България в областта на зоологията? Има ли задоволително благоприятни условия за финансиране?
- За страдание, науката в България е редовно недофинансирана, в това число в области с надалеч по-голямо практическо значение от зоологията. Показателно е, че по данни отпреди няколко години нашата страна отделя за просвета минимален % от Брутният вътрешен продукт по отношение на всички страни от Европейски Съюз, а по въпросния Брутният вътрешен продукт също сме антирекордьори, както е известно.
Отделен въпрос е, че намаляването на финансирането и неглижирането на фундаментални естествени науки, като зоологията и ботаниката през последните 10 - 20 години е общоевропейско и даже значително международно събитие. Набляга се на природозащитна активност, екосистемни услуги, климатични промени и други съвременни посоки.
В региона на систематичните проучвания фокусът е съвсем напълно върху молекулярно-генетичните способи. Широкото им потребление по принцип е от изгода, само че постоянно се стига до неуместната обстановка, когато даден екип е получил голям брой генетични секвенции от дадена организмова група, само че не може да откри експерт морфолог, който да им каже какво тъкмо са секвенирали. Възможности за в допълнение финансиране въпреки всичко се намират, въпреки и мъчно, по разнообразни европейски и национални стратегии.
Преводач сте на детски енциклопедии за животни. Какво бихте желали да е посланието Ви към децата?
- Не се отхвърляйте от фантазиите си и запазете мозъка си свободен!
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Ден преди края на 2021 година излезе информацията, че и страната ни изостава по брой учени на 1000 души население по отношение на множеството страни от Европейски Съюз. Разговаряме с доктор Вагалински за положението на фауната в международен и в български мащаб и за научната му работа.
Как бихте характеризирали 2021 година от позиция на зоологията?
- Зоологията обгръща прекомерно разнородни области от проучването на животните: систематика, екология, анатомия, физиология, държание и други Затова мъчно бих могъл да направя цялостна оценка откъм открития и достижения на отминалата година. В сферата на таксономията и систематиката, в която главно работя, имаше забавни открития. Бих отличил една публикация, в която се разказват 14 нови за науката земеровки от индонезийски остров. По принцип нови типове бозайници се откриват много рядко в наши дни.
По тясната ми компетентност, а точно многоножките (клас Diplopoda), неотдавна беше разказано животното с най-вече крайници в света - нов тип от Австралия с 1306 крайници. Извън този любопитен връх, забавно е и местообитанието на въпросната многоножка - пролуки във вулканични скали на 15-60 м подземен в регион в Западна Австралия. В тази връзка типът е развил телесни белези, отличаващи го от всички известни представители на неговата група.
През годината беше изработен значителен принос в проучването на българската фауна, съвсем напълно с присъединяване на учени от ИБЕИ-БАН: бяха разказани няколко нови типа или подвида тении, кръгли и прешленести червеи, многоножки и пеперуди. Освен това близо 60 типа паяци и инсекти бяха обявени за пръв път за страната.
Това, че са открити нови типове е добре. Но през отиващата си година изчезнаха още скотски и растителни типове. Знак защо е това?
- Изчезването на типове и на цели групи организми и замяната им с други по пътя на еволюцията е непрестанен развой през цялата история на живота на Земята. Нормално изгубването и видообразуването се намират в равновесие, при което биоразнообразието се резервира относително непрекъснато, от време на време в течение на милиони години.
Когато скоростта на изгубване неведнъж надвишава тази на видообразуване приказваме за така наречен всеобщо измиране. Сегашният интервал е точно подобен, по тази причина се приема, че сега се намираме при започване на шестото огромно всеобщо измиране. Специфичното тук е, че до момента в който предходните пет са подбудени от естествени явления, повода за актуалното сме ние, хората, с големия напън, който оказваме върху всички екосистеми.
Имаме единствено приблизителна визия за точния брой типове, които изчезват всяка година. Ясно е обаче, че е от порядъка на най-малко няколкостотин, евентуално и повече. Което пък е съизмеримо с броя нови типове, документирани на годишна база. Реално няма да узнаем за съществуването на огромна част от биоразнообразието, преди да го загубим - малко печален факт, с който би трябвало да се примирим.
Как може да се спре този развой? Възможно ли е да се лимитират вредите?
- Истината е, че даже цялото човечество да изчезне в този миг, бързото понижаване на биоразнообразието няма да спре. Просто промените в биосферата, които сме провокирали с активността си, изключително през последните 100-150 години, са толкоз дълбоки и всеобхватни, че ще оказват въздействие още хиляди, даже милиони години. Този резултат се наблюдава по фосилни данни при предходни всеобщи измирания: даже откакто първопричината за обещано всеобщо измиране към този момент я няма (например засенчаване на Слънцето и внезапен спад на температурите вследствие конфликт с астероид или мощно вулканично изригване), изминава доста време преди салдото сред темпа на видообразуване и този на изгубване да се възвърне.
Това, несъмнено, не значи, че не би трябвало да подхващаме нищо. Ограничаването на вредите, дори от позиция на личното ни оцеляване като тип, е неотложно. Лично аз обаче съм мощно песимистичен, че ще реализираме осезателен резултат само с ограничавания в консумирането на запаси, в това число и на прословутите изкопеми горива. Особено когато сходни рестрикции се ползват най-вече на един континент, а точно Европа. Би трябвало да се заложи повече на технологии, които интензивно обръщат отрицателните трендове. Понякога и самата природа взима ограничения.
Например неотдавна попаднах на проучване, в което се открива, че в региони на мощно замърсяване с пластмаса към този момент са еволюирали бактерийни варианти, способни да я разграждат. Днес посредством генното инженерство основаването на сходни бактерии за преработване на разнообразни синтетични полимери е напълно действителна цел. Само че създаването и всеобщото внедряване на нововъведения за природозащитни цели изискват огромни вложения с доста дълъг интервал на възвръщаемост (и то не безусловно в обичайния фискален смисъл), както и политическо и икономическо съдействие на световно равнище - все мъчно изпълними условия към днешна дата.
Какво е ситуацията с фауната в България? Изчезват ли всеобщо типове?
- Труден въпрос, само че може да се каже, че вероятностите за запазване на биоразнообразието в България, както и в Европа по принцип, са по-добри, в сравнение с в доста други райони на света. Това се дължи с изключение на на многото природозащитни наставления и действия в Европейски Съюз, и на относително строгите регулации в промишлеността и селското стопанство. Отделно знаем, че някои от най-мръсните производства са изнесени в разрастващи се страни.
В България постоянно се фокусираме да вземем за пример върху негативите от презастрояването и противозаконния дърводобив в избрани региони в по-ново време, само че не би трябвало да забравяме и закриването на редица огромни предприятия, най-вече в металургията и химическата индустрия след 1989 година, което пък има удобен резултат върху природата. Ако Червената книга на България може да послужи за лакмус, в изданието от 1985 година са включени общо 287 типа и подвида животни към някоя от категориите на застрашеност, до момента в който в това от 2005 година те са близо двойно повече. За тези 20 години обаче броят на известните типове за страната също съвсем се е удвоил. Т.е. не можем да приказваме за изключително притеснителни трендове.
Случват се и приятни изненади, като тазгодишното определяне в България на европейския бобър - най-големият гризач на континента, който се смяташе за липсващ от страната от близо 200 години.
Разкажете ни Вие с какво тъкмо се занимавате като откривател?
© персонален списък
- Основните ми ползи са в региона на систематиката и екологията на многоножките (Diplopoda) - част от вид членестоноги, към който спадат още инсекти, паяци и ракообразни. Многоножките са присъщи жители на приземния пласт на горите, където имат значима екологична роля, хранейки се най-вече с мъртвата растителна материя. Много типове са се приспособили към живот подземен и могат да бъдат открити в пещери, като ендемизмът измежду тях е доста висок. Въпреки тези и други техни забавни характерности, многоножките са релативно едва проучени, като даже в България към момента има забележителен брой неописани нови типове.
Освен документиране на биоразнообразието в тази животинска група, работата ми постоянно включва и изясняване на еволюционните връзки сред другите представители на групата. Заедно с сътрудници от Австрия и Сърбия вземам участие и в дълготраен план по проучване на защитните тайни при многоножките. Това са най-вече бензенови производни, отделяни на повърхността на тялото, някои от които съставляват интерес със мощното си фунгицидно или акарицидно деяние.
Работя и по планове, свързани с мониторинг на разнообразни местообитания, а неотдавна и с дигитализиране на научни сбирки.
Откривател сте на нови типове - по какъв начин се случва такова изобретение?
- Първо би трябвало да уточним разликата сред събиране, разкриване и разказване. Откриването или по-точно установяването на нов тип се случва или при самото събиране на материала на терен или по-късно в лабораторията. Във втория случай материалът може да е бил събран неотдавна от индивида, който следва да го опише, само че може и да е бил съхраняван десетилетия в някой музей, до момента в който се откри експерт, който да се заеме с него. След първичното вдъхновение от находката следва работата по формалното разказване, което следва избрани правила. Описанието се разгласява в профилирано научно издание, като семейството на създателя стои зад определеното от него име на новия тип и става неделима част от него.
При многоножките, с които аз се занимавам, мога сигурно да дефинира един тип като нов за науката едвам след дисекция и обзор под микроскоп. Описал съм над 30 нови типа и няколко нови рода (всеки тип спада към даден жанр, което е в основата на Бинарната номенклатура на Линей), само че до момента съм направил единствено едно видово изложение по събрани от мен екземпляри - т.е. станал съм изобретател в цялостния смисъл на думата. И мястото не е някой забутан тропически остров, както доста хора биха си помислили, а ждрелото на Триград, като не приказваме за микроорганизъм, а за животно дълго близо 2 см, въпреки и живеещо прикрито в повърхностните пластове на сипеи.
Как се финансира науката в България в областта на зоологията? Има ли задоволително благоприятни условия за финансиране?
- За страдание, науката в България е редовно недофинансирана, в това число в области с надалеч по-голямо практическо значение от зоологията. Показателно е, че по данни отпреди няколко години нашата страна отделя за просвета минимален % от Брутният вътрешен продукт по отношение на всички страни от Европейски Съюз, а по въпросния Брутният вътрешен продукт също сме антирекордьори, както е известно.
Отделен въпрос е, че намаляването на финансирането и неглижирането на фундаментални естествени науки, като зоологията и ботаниката през последните 10 - 20 години е общоевропейско и даже значително международно събитие. Набляга се на природозащитна активност, екосистемни услуги, климатични промени и други съвременни посоки.
В региона на систематичните проучвания фокусът е съвсем напълно върху молекулярно-генетичните способи. Широкото им потребление по принцип е от изгода, само че постоянно се стига до неуместната обстановка, когато даден екип е получил голям брой генетични секвенции от дадена организмова група, само че не може да откри експерт морфолог, който да им каже какво тъкмо са секвенирали. Възможности за в допълнение финансиране въпреки всичко се намират, въпреки и мъчно, по разнообразни европейски и национални стратегии.
Преводач сте на детски енциклопедии за животни. Какво бихте желали да е посланието Ви към децата?
- Не се отхвърляйте от фантазиите си и запазете мозъка си свободен!
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ