Вместо да блуждаят из интернет, хората да слушат професионалистите
Д-р Антонина Динева е доктор и експерт по инфекциозни болести с 35-годишен стаж. От три десетилетия работи в Инфекциозна клиника на УМБАЛ "Свети Георги " в Пловдив. Професионалните й ползи са фокусирани върху ХИВ (Human Immunodeficiency Viruses -човешки имуннодефицитни вируси) и Синдрома на добитата имунна непълнота (СПИН).
Д-р Динева, по какъв начин прекарахте коледните и новогодишните празници - на нокти, на тръни или... без да мислите за утрешния ден?
Нормално. Бях на работа - няколко дневни, няколко нощни наряди.
Какво значи обикновено? Всъщност, каква е обстановката в клиниката ви? Например, какъв брой пациенти са минали през ръцете ви от началото на пандемията?
Ние имаме три блока, в които максимума пациенти на блок е към 35 лежащо заболели. Между Коледа и Нова година се усети леко облекчение, което се дължи на въведената карантина. Имало е обаче интервали, когато доста сътрудници бяха заболели, а един доктор е отговарял за 85-86 пациенти по време на нощно дежурство. Става дума единствено за приблизително тежко и тежко заболели, с дихателна непълнота и потребност от непрестанно кислородоподаване. За съпоставяне - по време на една доста огромна хепатитна зараза, при нас влизаха по 50-60 души дневно и също толкоз изписвахме. Докато при тази пандемия нещата са разнообразни. Вече 10 месеца се намираме в извънредно тестване. От април м.г. през клиниката са минали 9100 души: 8000 - през амбулаторията, 1100 - през клиниката.
Нормативи нямате ли?
Не знам какви са. По-скоро - от дълго време сме ги не запомнили. Но и да ги помним - изгода няма, когато един доктор би трябвало да се грижи за положението на 86 заболели по време на нощно дежурство или събота и неделя, когато е на дежурни начала. Така беше през октомври и ноември, когато лечебните заведения внезапно се изпълниха. Днес нещата са доста по-нормални, тъй като в доста лечебни заведения бяха открити нови COVID-отделения.
Нямаше ли по какъв начин така наречен втора вълна да бъде планувана по-рано, да речем - през лятото?
Никой не е очаквал това развиване, само че мен друго ме смути - за какво сътрудници от други клиники и лечебни заведения, в това число и огромна част от общопрактикуващите лекари, много месеци бяха безусловно безучастни към това, което се случваше в профилираните отделения.
Имате ли визия кой им е разрешил да си живеят безметежно, като че ли са в някакъв техен си успореден свят?
Всички знаем правилото, че когато едно нещо не е наложително, то умерено може да бъде заобиколено. Нямам никакво желание да укорявам който и да било, само че не считам сходно държание за обикновено, още повече, когато от 17 лекари в нашата клиника, останахме единствено 10 индивида. Ползвахме отпуски по един път - през юли и август. Оттогава никой от нас не е излизал и това го взехме решение сами, още преди да министърът да забрани отпуските със специфична заповед.
Вие за какво не напуснахте?
Нямам отговор на този въпрос. Може би стоиш, тъй като искаш да се чувстваш добре на идващия ден, когато се погледнеш в огледалото. Във всеки случай по този начин оредяхме, че през октомври и ноември ни се наложи обществено да молим сътрудниците за помощ.
Ефект?
Страхотен. Отзоваха се сътрудници, командировани от други клиники, пристигнаха и доста доброволци.
Що за хора са "вашите " доброволци?
Млади хора, приключили висшето си обучение преди месец-два. Даже дипломите си не бяха получили още и доказваха професионални благоприятни условия единствено с университетски информации. Някои от тях нямаха даже по две седмици стаж, само че претърпяха по един-двама умряли по време на техни наряди. Това е доста огромен прочувствен и професионален стрес, само че те се оправиха и останаха. Имаме млади сътрудници, които взеха компетентност по време на пандемията, само че нито един от тях не напусна.
Как преглъщате обществените нападки против съсловието и лечебните заведения по време на пандемия?
Трудно. Намираме се в изключителна обстановка, учим се в придвижване и поставяме изключителни старания, даваме най-хубавото от себе си. Въпреки това обаче не остана сътрудник при нас, който да не е давал пояснения в следствието или пред управлението поради някаква тъжба. Някои от нас даже се "разпитват " по три-четири пъти. Длъжна съм обаче да отбележа, че благодарността на преболедувалите пациенти се завърна към нас.
Според Вас Народното събрание, държавното управление и общинските управляващи по какъв начин могат да покачат успеваемостта на битката против пандемията - механично, посредством налагане на нови и по-строги ограничавания, или посредством рационализиране на съществуващите сега ограничения?
Мисля, че сегашните ограничения са задоволителни. Проблемът е в контрола върху тяхното съблюдаване. Едно, че санкциите за нарушителите не са чак толкоз стряскащи, и второ - събирането им е алегорично. Европейците и американците сигурно не са кой знае какъв брой по-възпитани и по-дисциплинирани от нас. Глобите им обаче са респектиращи, а отводът да си платиш... В това отношение просто няма база за съпоставяне.
Какво мислите, че следва в пандемичен проект?
Предполагам, че всичко това ще продължи и през тази година. Би следвало да разчитаме на карантината и имунизацията. Иска ми се медиите да са малко по-адекватни в представянето на опциите, които имунизирането ще даде. Разнопосочността, която ни залива отвред, по никакъв начин не е добра за така наречен елементарни хора, които не са експерти. Нека водещи вирусолози и имунолози като проф. Радка Аргирова, проф. Христо Тасков и сътрудниците им от Националния център по заразни и паразитни болести поучават популацията. Tова са хората, които хората би трябвало да слушат по въпросите за имунизирането.
Трудна работа, в случай че би трябвало да съдим по социологическите изследвания в края на предходната година. Като цяло, доверието към вашата колегия продължава да "блуждае " някъде към 40-те %, до момента в който 65-70 на 100 от българите са уверени, че здравната система по-скоро не се е справила с коронакризата. Всъщност, кой докара здравното обслужване в България до това, което съставлява то сега?
Това са процеси, които се развиват от няколко десетилетия. А виновниците не са двама или трима, че да ги посочиш поименно. Като цяло - медицината е разграничена по един средновековен метод. Някои специалности имат мощно лоби и са добре уредени. А други - като нашата, са зле сложени и се работи единствено за чест и популярност, за нищо повече. Мисля, че Министерството на здравеопазването би трябвало да има визия, в това число и за възрастовия състав на лекарите и медицинските сестри. И като цяло - извънредно време е медицината да бъде приета за основен фактор в системата за национална сигурност. Тази пандемия даде добра опция за изясняване на цели и се надявам нещата в опазването на здравето скоро да бъдат подредени.
Какво е вашето мнение за антивак с придвижванията и адептите на международната интрига?
Деликатното, само че тъкмо определение на това събитие е „ елементарност “. Цари от десетилетия, в България също не е от през вчерашния ден или оня ден. Големият проблем е, че като се разболеят, тези хора стартират да се самолекуват толкоз настойчиво, че идват при нас (или ни ги карат) в извънредно тежко положение. А хората, които имат вяра в тези тайни теории, не са простаци, съмняващи хора са. Все отново съм сюрпризирана от големия % хора, които се водят по такива хрумвания.
В този ред на мисли, Вие ще позволите ли да ви„ чипират “?
Ако това значи да ме ваксинират - да!
Разговора води: Марта Монева
Д-р Динева, по какъв начин прекарахте коледните и новогодишните празници - на нокти, на тръни или... без да мислите за утрешния ден?
Нормално. Бях на работа - няколко дневни, няколко нощни наряди.
Какво значи обикновено? Всъщност, каква е обстановката в клиниката ви? Например, какъв брой пациенти са минали през ръцете ви от началото на пандемията?
Ние имаме три блока, в които максимума пациенти на блок е към 35 лежащо заболели. Между Коледа и Нова година се усети леко облекчение, което се дължи на въведената карантина. Имало е обаче интервали, когато доста сътрудници бяха заболели, а един доктор е отговарял за 85-86 пациенти по време на нощно дежурство. Става дума единствено за приблизително тежко и тежко заболели, с дихателна непълнота и потребност от непрестанно кислородоподаване. За съпоставяне - по време на една доста огромна хепатитна зараза, при нас влизаха по 50-60 души дневно и също толкоз изписвахме. Докато при тази пандемия нещата са разнообразни. Вече 10 месеца се намираме в извънредно тестване. От април м.г. през клиниката са минали 9100 души: 8000 - през амбулаторията, 1100 - през клиниката.
Нормативи нямате ли?
Не знам какви са. По-скоро - от дълго време сме ги не запомнили. Но и да ги помним - изгода няма, когато един доктор би трябвало да се грижи за положението на 86 заболели по време на нощно дежурство или събота и неделя, когато е на дежурни начала. Така беше през октомври и ноември, когато лечебните заведения внезапно се изпълниха. Днес нещата са доста по-нормални, тъй като в доста лечебни заведения бяха открити нови COVID-отделения.
Нямаше ли по какъв начин така наречен втора вълна да бъде планувана по-рано, да речем - през лятото?
Никой не е очаквал това развиване, само че мен друго ме смути - за какво сътрудници от други клиники и лечебни заведения, в това число и огромна част от общопрактикуващите лекари, много месеци бяха безусловно безучастни към това, което се случваше в профилираните отделения.
Имате ли визия кой им е разрешил да си живеят безметежно, като че ли са в някакъв техен си успореден свят?
Всички знаем правилото, че когато едно нещо не е наложително, то умерено може да бъде заобиколено. Нямам никакво желание да укорявам който и да било, само че не считам сходно държание за обикновено, още повече, когато от 17 лекари в нашата клиника, останахме единствено 10 индивида. Ползвахме отпуски по един път - през юли и август. Оттогава никой от нас не е излизал и това го взехме решение сами, още преди да министърът да забрани отпуските със специфична заповед.
Вие за какво не напуснахте?
Нямам отговор на този въпрос. Може би стоиш, тъй като искаш да се чувстваш добре на идващия ден, когато се погледнеш в огледалото. Във всеки случай по този начин оредяхме, че през октомври и ноември ни се наложи обществено да молим сътрудниците за помощ.
Ефект?
Страхотен. Отзоваха се сътрудници, командировани от други клиники, пристигнаха и доста доброволци.
Що за хора са "вашите " доброволци?
Млади хора, приключили висшето си обучение преди месец-два. Даже дипломите си не бяха получили още и доказваха професионални благоприятни условия единствено с университетски информации. Някои от тях нямаха даже по две седмици стаж, само че претърпяха по един-двама умряли по време на техни наряди. Това е доста огромен прочувствен и професионален стрес, само че те се оправиха и останаха. Имаме млади сътрудници, които взеха компетентност по време на пандемията, само че нито един от тях не напусна.
Как преглъщате обществените нападки против съсловието и лечебните заведения по време на пандемия?
Трудно. Намираме се в изключителна обстановка, учим се в придвижване и поставяме изключителни старания, даваме най-хубавото от себе си. Въпреки това обаче не остана сътрудник при нас, който да не е давал пояснения в следствието или пред управлението поради някаква тъжба. Някои от нас даже се "разпитват " по три-четири пъти. Длъжна съм обаче да отбележа, че благодарността на преболедувалите пациенти се завърна към нас.
Според Вас Народното събрание, държавното управление и общинските управляващи по какъв начин могат да покачат успеваемостта на битката против пандемията - механично, посредством налагане на нови и по-строги ограничавания, или посредством рационализиране на съществуващите сега ограничения?
Мисля, че сегашните ограничения са задоволителни. Проблемът е в контрола върху тяхното съблюдаване. Едно, че санкциите за нарушителите не са чак толкоз стряскащи, и второ - събирането им е алегорично. Европейците и американците сигурно не са кой знае какъв брой по-възпитани и по-дисциплинирани от нас. Глобите им обаче са респектиращи, а отводът да си платиш... В това отношение просто няма база за съпоставяне.
Какво мислите, че следва в пандемичен проект?
Предполагам, че всичко това ще продължи и през тази година. Би следвало да разчитаме на карантината и имунизацията. Иска ми се медиите да са малко по-адекватни в представянето на опциите, които имунизирането ще даде. Разнопосочността, която ни залива отвред, по никакъв начин не е добра за така наречен елементарни хора, които не са експерти. Нека водещи вирусолози и имунолози като проф. Радка Аргирова, проф. Христо Тасков и сътрудниците им от Националния център по заразни и паразитни болести поучават популацията. Tова са хората, които хората би трябвало да слушат по въпросите за имунизирането.
Трудна работа, в случай че би трябвало да съдим по социологическите изследвания в края на предходната година. Като цяло, доверието към вашата колегия продължава да "блуждае " някъде към 40-те %, до момента в който 65-70 на 100 от българите са уверени, че здравната система по-скоро не се е справила с коронакризата. Всъщност, кой докара здравното обслужване в България до това, което съставлява то сега?
Това са процеси, които се развиват от няколко десетилетия. А виновниците не са двама или трима, че да ги посочиш поименно. Като цяло - медицината е разграничена по един средновековен метод. Някои специалности имат мощно лоби и са добре уредени. А други - като нашата, са зле сложени и се работи единствено за чест и популярност, за нищо повече. Мисля, че Министерството на здравеопазването би трябвало да има визия, в това число и за възрастовия състав на лекарите и медицинските сестри. И като цяло - извънредно време е медицината да бъде приета за основен фактор в системата за национална сигурност. Тази пандемия даде добра опция за изясняване на цели и се надявам нещата в опазването на здравето скоро да бъдат подредени.
Какво е вашето мнение за антивак с придвижванията и адептите на международната интрига?
Деликатното, само че тъкмо определение на това събитие е „ елементарност “. Цари от десетилетия, в България също не е от през вчерашния ден или оня ден. Големият проблем е, че като се разболеят, тези хора стартират да се самолекуват толкоз настойчиво, че идват при нас (или ни ги карат) в извънредно тежко положение. А хората, които имат вяра в тези тайни теории, не са простаци, съмняващи хора са. Все отново съм сюрпризирана от големия % хора, които се водят по такива хрумвания.
В този ред на мисли, Вие ще позволите ли да ви„ чипират “?
Ако това значи да ме ваксинират - да!
Разговора води: Марта Монева
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ