Cветовноизвестният приматолог Джейн Гудол за хората, животните и пандемиите
Cветовноизвестният приматолог e Джейн Гудол , хуманист и природозащитник насочи мощно обръщение за запазване на околната среда в границите на отминалия Софийски конгрес на науката . Тя съумя да се срещне онлайн - въпреки и през интернет, с българските деца.
Тя е дамата, която в продължение на повече от половин век е дипломат за филантропичното отношение към животните - основателка на института „ Джейн Гудол “ и програмата „ Корени и разклонения “, оповестена за Пратеник на мира на Организация на обединените нации, почетен член е на Световния съвет за бъдещето.
87 годишната Гудол описа цялата си история за опазването на шимпанзетата в Африка от вкъщи си във Англия. За да въодушеви деца и младежи и в България да опазват природата. Силното обръщение за живот в естетика с природата присъстваше в описа й по какъв начин е почнала преди 60 години да „ схваща “ езика на маймуните, по какъв начин се е борила с предразсъдъците на професорите, с цел да потвърди, че и животните имат собствен свят на страсти. За да потвърди, че неприятното отношение към дивата природа се обръща против индивида.
Джейн Гудол споделя, че повратната точка била преди 34 години на конференция, на която тя отишла като академик, само че се върнала като деятел за природата . Защото данните за заличаването на горите и обитаващите ги шимпанзета, отношението към тях в лабораториите и преследването им от бракониери я ужасили. А образецът, който дава Джейн Гудол е от „ Гомбе “, националният парк в Танзания, където избавя шимпанзетата.
„ През 60-те години на 20-ти век националният парк „ Гомбе “ беше част от една гора, която заемаше цяла Африка. В края на 80-те години на предишния век беше гора, където живееха толкоз доста хора, че нямаше място. Те бяха прекомерно небогати, с цел да купуват храна. Затова сечаха дърветата по стръмните хълмове, което предизвикваше ерозия и още повече проблеми. Но хората бяха обезверени в опитите си да извоюват малко повече парче земя, с цел да ги изхранва.
Тогава си дадох сметка, че в случай че успеем да помогнем на тези хора, без да се стига до унищожаването на природата, няма по какъв начин да спасим нито природата, нито шимпанзетата, нито каквото и да било. Затова моят институт стартира стратегия, която да може да помогне на общността ", споделя природозащитничката.
" Започнахме използването на стратегии за по-ефикасно ръководство на водите, стипендии, микрокредити за пускане на дребен бизнес, нови технологии за наблюдаване на земята и горите. Местните хора научиха, че отбраната на гората не е просто предпочитание на белите, с цел да се пази природата, а отбраната на гората е част от тяхното лично бъдеще. Тази стратегия е в 100-ина села в Танзания и още 6 страни в Африка. В днешни дни националният парк „ Гомбe “ е цялостен с живот ", показва Гудол.
Често, при срещите си с младежите, Джейн Гудол вижда в тях незаинтересованост или просто обезсърчение от това, че няма по какъв начин човечеството да се оправи с екопроблемите .
„ Затова започнах по-често да беседвам с тях. И видях, че те винят по-старото потомство за това, че то е унищожило бъдещето на младите. Но ние имаме още прозорец време и през днешния ден. И можем да бъдем обединени, с цел да забавим климатичните промени и изгубването на типове. И по тази причина започнах програмата си „ Корени и разклонения “ . Тя стартира в няколко учебни заведения. Участниците в програмата могат да изберат да оказват помощ на други хора, на животни или на природата. Тази стратегия е в 67 страни по света ".
Но съгласно Джейн Гудол персоналният образец е най-важният. Пред участниците на Софийския конгрес на науката тя показа, че от десетилетия е веган. Защото не може да понесе насилието над животните. Но и по-важното- наклонността - в международен мащаб – зърнопроизводството , което е повече за изхранването на животните, в сравнение с за изхранването на хората. Джейн Гудол напомня, че с цел да бъде освободено място за засаждането на реколтата, всяка година стотици декари гори изчезват. Джейн Гудол споделя, че даже пандемията от Covid е послужила за пробуждане към проблемите на природата.
" За благополучие тази пандемия се оказа нужната тревога за хората, които да извърнат внимание на проблемите на екологията. Трябва да знаете, че ние просто си я докарахме сами тази пандемия. Сами си я причинихме, тъй като показвахме безусловно пренебрежение към природата и животните. Унищожавахме техните обитания. Те се придвижваха към нас. Стигна се до контакт с тях. И преместването на патогени. Пленявахме животните, трафикирахме ги за развлечение, храна и облекло. Знаете ли, че 70-75% от новите заболявания по индивида са с генезис от животинския свят . И доста огромна част от тях идват от местата, където всеобщо гледаме животни. Това е мястото, където унижаваме животните. И по тази причина считам, че ние сме си отговорни за тази пандемия ".
Още по тематиката в звуковия файл.
Тя е дамата, която в продължение на повече от половин век е дипломат за филантропичното отношение към животните - основателка на института „ Джейн Гудол “ и програмата „ Корени и разклонения “, оповестена за Пратеник на мира на Организация на обединените нации, почетен член е на Световния съвет за бъдещето.
87 годишната Гудол описа цялата си история за опазването на шимпанзетата в Африка от вкъщи си във Англия. За да въодушеви деца и младежи и в България да опазват природата. Силното обръщение за живот в естетика с природата присъстваше в описа й по какъв начин е почнала преди 60 години да „ схваща “ езика на маймуните, по какъв начин се е борила с предразсъдъците на професорите, с цел да потвърди, че и животните имат собствен свят на страсти. За да потвърди, че неприятното отношение към дивата природа се обръща против индивида.
Джейн Гудол споделя, че повратната точка била преди 34 години на конференция, на която тя отишла като академик, само че се върнала като деятел за природата . Защото данните за заличаването на горите и обитаващите ги шимпанзета, отношението към тях в лабораториите и преследването им от бракониери я ужасили. А образецът, който дава Джейн Гудол е от „ Гомбе “, националният парк в Танзания, където избавя шимпанзетата.
„ През 60-те години на 20-ти век националният парк „ Гомбе “ беше част от една гора, която заемаше цяла Африка. В края на 80-те години на предишния век беше гора, където живееха толкоз доста хора, че нямаше място. Те бяха прекомерно небогати, с цел да купуват храна. Затова сечаха дърветата по стръмните хълмове, което предизвикваше ерозия и още повече проблеми. Но хората бяха обезверени в опитите си да извоюват малко повече парче земя, с цел да ги изхранва.
Тогава си дадох сметка, че в случай че успеем да помогнем на тези хора, без да се стига до унищожаването на природата, няма по какъв начин да спасим нито природата, нито шимпанзетата, нито каквото и да било. Затова моят институт стартира стратегия, която да може да помогне на общността ", споделя природозащитничката.
" Започнахме използването на стратегии за по-ефикасно ръководство на водите, стипендии, микрокредити за пускане на дребен бизнес, нови технологии за наблюдаване на земята и горите. Местните хора научиха, че отбраната на гората не е просто предпочитание на белите, с цел да се пази природата, а отбраната на гората е част от тяхното лично бъдеще. Тази стратегия е в 100-ина села в Танзания и още 6 страни в Африка. В днешни дни националният парк „ Гомбe “ е цялостен с живот ", показва Гудол.
Често, при срещите си с младежите, Джейн Гудол вижда в тях незаинтересованост или просто обезсърчение от това, че няма по какъв начин човечеството да се оправи с екопроблемите .
„ Затова започнах по-често да беседвам с тях. И видях, че те винят по-старото потомство за това, че то е унищожило бъдещето на младите. Но ние имаме още прозорец време и през днешния ден. И можем да бъдем обединени, с цел да забавим климатичните промени и изгубването на типове. И по тази причина започнах програмата си „ Корени и разклонения “ . Тя стартира в няколко учебни заведения. Участниците в програмата могат да изберат да оказват помощ на други хора, на животни или на природата. Тази стратегия е в 67 страни по света ".
Но съгласно Джейн Гудол персоналният образец е най-важният. Пред участниците на Софийския конгрес на науката тя показа, че от десетилетия е веган. Защото не може да понесе насилието над животните. Но и по-важното- наклонността - в международен мащаб – зърнопроизводството , което е повече за изхранването на животните, в сравнение с за изхранването на хората. Джейн Гудол напомня, че с цел да бъде освободено място за засаждането на реколтата, всяка година стотици декари гори изчезват. Джейн Гудол споделя, че даже пандемията от Covid е послужила за пробуждане към проблемите на природата.
" За благополучие тази пандемия се оказа нужната тревога за хората, които да извърнат внимание на проблемите на екологията. Трябва да знаете, че ние просто си я докарахме сами тази пандемия. Сами си я причинихме, тъй като показвахме безусловно пренебрежение към природата и животните. Унищожавахме техните обитания. Те се придвижваха към нас. Стигна се до контакт с тях. И преместването на патогени. Пленявахме животните, трафикирахме ги за развлечение, храна и облекло. Знаете ли, че 70-75% от новите заболявания по индивида са с генезис от животинския свят . И доста огромна част от тях идват от местата, където всеобщо гледаме животни. Това е мястото, където унижаваме животните. И по тази причина считам, че ние сме си отговорни за тази пандемия ".
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ