Съюзът на съдиите настоява ВСС да обсъди поведението на главния прокурор
© Юлия Лазарова Съюзът на съдиите в България изпрати писмо до Висшият правосъден съвет (ВСС), в което упорства Висш съдебен съвет да разиска държанието на основния прокурор Иван Гешев и да реши дали е накърнен престижът на правосъдната власт " чpeз cъздaвaнe нa впeчaтлeниe зa пpeвpъщaнe нa пpoĸypaтypaтa в пoлитичecĸи влacтoви цeнтъp " в подтекста на офанзивата му по отношение на президента Радев.
От сдружението на съдиите желаят въпросът мoжe ли глaвният пpoĸypop дa cи пoзвoлявa дeйcтвия, " нeoбвъpзaни c пpaвoтo и въpxoвeнcтвoтo нa зaĸoнa ", да бъде включен в дневния ред на идващото съвещание на пленума на Висш съдебен съвет, който нормално заседава в четвъртък.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Освен ерозирането на правилото на разделяне на управляващите и на независимостта на съда са основани предпоставки за " основателно подозрение, че е осъществено закононарушение от прокурор " посредством нерегламентирано разпространяване на аудиозаписи, събрани посредством потребление на специфични разследващи средства (СРС), което не обслужва потребностите на углавен развой, и то записи на диалози на президента на републиката, се споделя в писмото на ССБ до кадровия орган.
Поводът са публикуваните предходната седмица от прокуратурата записи на телефонни диалози, подслушани със СРС, на командира на Военновъздушни сили ген. Цанко Стойков и президента Радев. Веднага по-късно адвокати припомниха, че законът не разрешава информация от СРС да се огласява отвън задачите на наказателното произвеждане и че в тази ситуация може да се приказва за нарушаване на закона от страна на прокуратурата.
Ето и цялостния текст на писмото на ССБ.
Уважаеми госпожи и господа членове на Висшия правосъден съвет,
Изчакахме съвещанието на Пленума на Висшия правосъден съвет на 30.01.2020 година, тъй като се надявахме да проведете виновна полемика по отношение на събитията от последната седмица, които имат директно влияние върху доверието в правосъдната власт - необятно публикуваните в общественото пространство известия на прокуратурата и медийните изказвания на основния прокурор. Такава полемика не се състоя, макар че част от събитията демонстрираха институционален спор сред управлението на прокуратурата и Президентството - въпрос, който в най-висока степен визира действието на правовата страна.
Според Конституцията на Република България правосъдната власт е самостоятелна. За да внушава правосъдната власт по този начин нужното за реализиране на правораздаването доверие у обществото, тя всекидневно би трябвало да потвърждава, че фактически е способна посредством системата на управителните си органи да се ръководи транспарантно, предсказуемо и в публичен интерес. Това изисква Висшият правосъден съвет да реагира неотложно и ефикасно при всяко наложило се в общественото пространство подозрение за уязвяване на независимостта на правосъдната власт от другите управляващи или за узурпиране от страна на органи на правосъдната власт на позиция, несъответна на конституционния модел на правовата страна и разделянето на управляващите.
Ако самостоятелната правосъдна власт, която не е демократично определена (чрез избори с присъединяване на суверена), се провали в доказване на капацитетния си запас да предотвратява всяка заплаха да се трансформира в властническа и репресивна, биха се основали предпоставки за дискредитиране на целия парламентарен модел, разделянето на управляващите, свободата на жителите и гражданския мир. Предприемането на дейности от страна на Висшия правосъден съвет, които да покажат фина сензитивност към провокациите и заплахите при ръководството на правосъдна власт, която включва освен съда, само че и прокуратурата с присъщите й функционалности за следствие и принуда, още повече се постанова в обстановка, в която страната повече от 10 години (след решението на Европейски съд по правата на човека по делото " Колеви против България " от 5.11.2009 г.) не основава безапелационен механизъм, който да подсигурява опцията да бъде извършено дейно наказателно гонене против основния прокурор при съществуване на легален мотив и задоволително данни за осъществяване на закононарушение.
Затова, госпожи и господа членове на Висшия правосъден съвет, Ви призоваваме в идващото съвещание на Пленума да предприемете нужните дейности за включване в дневния ред и за разглеждане на въпроса - накърнен ли е престижът на правосъдната власт посредством основаване на усещане за превръщането на прокуратурата в политически властови център, който не зависи от демократични процедури за търсене и осъществяване на отговорност, както и на въпроса - може ли основният прокурор да си разреши държание, необвързано с върховенството на правото и действието на правовата страна, в това число посредством ерозирането на
правилото на разделяне на управляващите, на независимостта на съда и основаване на предпоставки за основателно подозрение, че е осъществено закононарушение от прокурор (нерегламентирано разпространяване на аудиозаписи, събрани посредством потребление на специфични разследващи средства, което не обслужва потребностите на углавен развой, и то записи на диалози на Президента на Републиката).
Тревожната обстановка изисква да обсъдите и споделите с българските жители разбирането си за приличното (съответно на етичните професионални правила) и законно държание на основния прокурор в връзките му с другите държавни институции - държавното управление (в частност с министър-председателя), президента.
Едва в разгръщането на тази полемика, която ще сътвори по този начин нужните стандарти за ръководство на правосъдната власт, ще можете безапелационно да извършите инспекция налице ли са задоволително данни за разкриване на процедура по реда на член 173 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) за разискване на въпроса дали е осъществено тежко дисциплинарно нарушаване от основния прокурор по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията на Република България, надлежно да упражните пълномощието си по член 175, алинея 5 Закон за съдебната власт.
Госпожи и господа членове на Пленума на Висшия правосъден съвет,
Обсъждането на посочените въпроси, които не престават да бъдат коментирани в общественото пространство от публични анализатори, политически представители и медии, е неотложно и за разпръскване на публикуваните подозрения, че атрофирането на конституционния модел на правосъдната власт се е задълбочил до степен, че способените органи на ръководството й не са в положение да разискват функционалностите и фактическото им осъществяване от основния прокурор заради боязън и взаимозависимост. Подобни подозрения следва изрично да бъдат разсеяни, тъй като в противоположен случай се заплашва доверието в независимостта на правораздаването въобще.
С почитание,
Управителен съвет на
Съюза на съдиите в България
гр. София
3 февруари 2020 г.
От сдружението на съдиите желаят въпросът мoжe ли глaвният пpoĸypop дa cи пoзвoлявa дeйcтвия, " нeoбвъpзaни c пpaвoтo и въpxoвeнcтвoтo нa зaĸoнa ", да бъде включен в дневния ред на идващото съвещание на пленума на Висш съдебен съвет, който нормално заседава в четвъртък.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Освен ерозирането на правилото на разделяне на управляващите и на независимостта на съда са основани предпоставки за " основателно подозрение, че е осъществено закононарушение от прокурор " посредством нерегламентирано разпространяване на аудиозаписи, събрани посредством потребление на специфични разследващи средства (СРС), което не обслужва потребностите на углавен развой, и то записи на диалози на президента на републиката, се споделя в писмото на ССБ до кадровия орган.
Поводът са публикуваните предходната седмица от прокуратурата записи на телефонни диалози, подслушани със СРС, на командира на Военновъздушни сили ген. Цанко Стойков и президента Радев. Веднага по-късно адвокати припомниха, че законът не разрешава информация от СРС да се огласява отвън задачите на наказателното произвеждане и че в тази ситуация може да се приказва за нарушаване на закона от страна на прокуратурата.
Ето и цялостния текст на писмото на ССБ.
Уважаеми госпожи и господа членове на Висшия правосъден съвет,
Изчакахме съвещанието на Пленума на Висшия правосъден съвет на 30.01.2020 година, тъй като се надявахме да проведете виновна полемика по отношение на събитията от последната седмица, които имат директно влияние върху доверието в правосъдната власт - необятно публикуваните в общественото пространство известия на прокуратурата и медийните изказвания на основния прокурор. Такава полемика не се състоя, макар че част от събитията демонстрираха институционален спор сред управлението на прокуратурата и Президентството - въпрос, който в най-висока степен визира действието на правовата страна.
Според Конституцията на Република България правосъдната власт е самостоятелна. За да внушава правосъдната власт по този начин нужното за реализиране на правораздаването доверие у обществото, тя всекидневно би трябвало да потвърждава, че фактически е способна посредством системата на управителните си органи да се ръководи транспарантно, предсказуемо и в публичен интерес. Това изисква Висшият правосъден съвет да реагира неотложно и ефикасно при всяко наложило се в общественото пространство подозрение за уязвяване на независимостта на правосъдната власт от другите управляващи или за узурпиране от страна на органи на правосъдната власт на позиция, несъответна на конституционния модел на правовата страна и разделянето на управляващите.
Ако самостоятелната правосъдна власт, която не е демократично определена (чрез избори с присъединяване на суверена), се провали в доказване на капацитетния си запас да предотвратява всяка заплаха да се трансформира в властническа и репресивна, биха се основали предпоставки за дискредитиране на целия парламентарен модел, разделянето на управляващите, свободата на жителите и гражданския мир. Предприемането на дейности от страна на Висшия правосъден съвет, които да покажат фина сензитивност към провокациите и заплахите при ръководството на правосъдна власт, която включва освен съда, само че и прокуратурата с присъщите й функционалности за следствие и принуда, още повече се постанова в обстановка, в която страната повече от 10 години (след решението на Европейски съд по правата на човека по делото " Колеви против България " от 5.11.2009 г.) не основава безапелационен механизъм, който да подсигурява опцията да бъде извършено дейно наказателно гонене против основния прокурор при съществуване на легален мотив и задоволително данни за осъществяване на закононарушение.
Затова, госпожи и господа членове на Висшия правосъден съвет, Ви призоваваме в идващото съвещание на Пленума да предприемете нужните дейности за включване в дневния ред и за разглеждане на въпроса - накърнен ли е престижът на правосъдната власт посредством основаване на усещане за превръщането на прокуратурата в политически властови център, който не зависи от демократични процедури за търсене и осъществяване на отговорност, както и на въпроса - може ли основният прокурор да си разреши държание, необвързано с върховенството на правото и действието на правовата страна, в това число посредством ерозирането на
правилото на разделяне на управляващите, на независимостта на съда и основаване на предпоставки за основателно подозрение, че е осъществено закононарушение от прокурор (нерегламентирано разпространяване на аудиозаписи, събрани посредством потребление на специфични разследващи средства, което не обслужва потребностите на углавен развой, и то записи на диалози на Президента на Републиката).
Тревожната обстановка изисква да обсъдите и споделите с българските жители разбирането си за приличното (съответно на етичните професионални правила) и законно държание на основния прокурор в връзките му с другите държавни институции - държавното управление (в частност с министър-председателя), президента.
Едва в разгръщането на тази полемика, която ще сътвори по този начин нужните стандарти за ръководство на правосъдната власт, ще можете безапелационно да извършите инспекция налице ли са задоволително данни за разкриване на процедура по реда на член 173 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) за разискване на въпроса дали е осъществено тежко дисциплинарно нарушаване от основния прокурор по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията на Република България, надлежно да упражните пълномощието си по член 175, алинея 5 Закон за съдебната власт.
Госпожи и господа членове на Пленума на Висшия правосъден съвет,
Обсъждането на посочените въпроси, които не престават да бъдат коментирани в общественото пространство от публични анализатори, политически представители и медии, е неотложно и за разпръскване на публикуваните подозрения, че атрофирането на конституционния модел на правосъдната власт се е задълбочил до степен, че способените органи на ръководството й не са в положение да разискват функционалностите и фактическото им осъществяване от основния прокурор заради боязън и взаимозависимост. Подобни подозрения следва изрично да бъдат разсеяни, тъй като в противоположен случай се заплашва доверието в независимостта на правораздаването въобще.
С почитание,
Управителен съвет на
Съюза на съдиите в България
гр. София
3 февруари 2020 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ