Вярно или не: Дали за мръсния въздух наистина се заговори, след като Нено Димов стана министър
© Велко Ангелов В събота министърът на околната среда и водите Нено Димов гостува на Българската национална телевизия. В отговор на въпрос за замърсяването на въздуха той сподели следното:
" Ако се върнем април 2017 година, кой изобщо имаше тази тематика? Някой изобщо споменавал ли за замърсяването на въздуха? На процедура това стана тематика, когато аз разгласих, че това ще бъде приоритет на министерството, тъй като аз си давах сметка какъв брой сериозен е този проблем и може би това е един от най-сериозните или може би най-сериозният екологичен проблем и го разгласих като главен приоритет.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И тук ще отворя една скоба: когато човек отвори приоритет, е доста елементарно да промени закон, разпоредба или нещо друго, само че най-ясно се показва в това какви пари е подготвен да задели. Поемайки министерството, имаше заделени в оперативната стратегия ( " Околна среда " - бел. ред.) към 120 млн. лева Към момента аз съм извоювал седем пъти [повече], над 700 млн. лева има за решение на този проблем в настоящата оперативна стратегия.
Нещо повече - в бюджета за идващите три години има 100 млн. лева, които са отделени в тригодишната прогноза, в това число и в този, който следва да бъде гласуван на второ четене в Народното събрание, което демонстрира изключителната устременост и на държавното управление, и на министерството в частност към този проблем. "
Още при започване на изявлението му има изказване, което не звучи правдоподобно. Министърът си приписа публичното неспокойствие по тематиката за качеството на въздуха и твърди, че точно той я е сложил в полезрението на обществото. Нещо повече - той самичък е " извоювал " финансирането по оперативна стратегия " Околна среда " (ОПОС) за въздуха.
Кой в действителност ни развълнува
Нено Димов встъпи публично в длъжността на министър на околната среда и водите на 4 май 2017. Преди това да се случи, тематиката към този момент набираше скорост поради най-малко две основни събития.
Първото е решението на Съдът на Европейския съюз от 5 април 2017 година, с което Европейската комисия (ЕК) осъди България поради безучастие по казуса с мръсния въздух в продължение на шест години.
Второто събитие още веднъж е от началото на април 2017 година и това е стартът на гражданската система за мониторинг на качеството на въздуха AirBG.info. В деня, в който Европейска комисия ни осъди, заработиха 15 станции в София, а след това те станаха стотици.
Дори тези две събития не са началото на диалога за мръсния въздух. Те се случиха поради терзанията на доста хора от огромните градове в страната, които повдигнаха тематиката, а някои от тях и интензивно стачкуваха.
Това, че екоминистърът не загатна най-малко обстоятелството, че България е била наказана в навечерието на неговото встъпване в служба, е неоспорим пропуск. Решението на Съда на Европейски Съюз беше и главната причина българските институции да стартират да работят и да подхващат действителни ограничения. Дотогава ограниченията бяха напълно повърхностни. Едно такова доказателство да вземем за пример е отговор на Столичната община до " Капитал " през март 2017 година по отношение на свършеното от нея по казуса.
Тези 700 млн. лева можеше да са по-добра вест
Фактът, че към този момент са планувани вложения в битката с мръсния въздух, самичък по себе си е прелестна вест. Но и тук би трябвало да се отбележат два значими детайла. През май 2019 година екоминистерството заяви, че общините ще имат достъп до нови 390 млн. лева за ограничения за въздуха, свързани с превоз, отпуснати по ОПОС, откакто в началото бяха заложени единствено 115 млн. лева На въпрос на " Капитал " към Димов по време на конференция от кое място са новите 390 млн. лева той отвърна с въпрос: " От коя медия сте вие? " След това добави неразбираемо, че парите са " от дотацията на вестник " Капитал ". Той отхвърли да посочи дали това не са трансферирани средства от друга ос на програмата - за водите. Там плановете се движат постепенно и в случай че не бъдат изпълнени в период, парите могат да бъдат изгубени.
Вторият подробност е, че по-голямата част от парите отиват за понижаване на замърсяването на превоза, a той не е най-големият източник на фини прахови частици. Според разбора на Световната банка към 2016 година над 50% от фините прахови частици с размер 10 микрона се дължат на битовото отопление, а на пътния превоз (и градски, и персонални автомобили) - под 10%. Същевременно информация в уеб страницата на Информационната система за ръководство и наблюдаване на средствата от Европейски Съюз демонстрира, че 561 млн. лева са планувани за ограничения против замърсяването на превоза, а едвам към 111 млн. лева - за отоплението.
Иначе " Капитал " написа по тематиката отпреди 2017 година В края на 2016 година разгласява тематика на броя за замърсяването на въздуха и описа както за казуса, по този начин и за възможните решения. Освен това цели 10 години по-рано, през 2006 година, сме описали превишенията при започване на зимния сезон.
" Ако се върнем април 2017 година, кой изобщо имаше тази тематика? Някой изобщо споменавал ли за замърсяването на въздуха? На процедура това стана тематика, когато аз разгласих, че това ще бъде приоритет на министерството, тъй като аз си давах сметка какъв брой сериозен е този проблем и може би това е един от най-сериозните или може би най-сериозният екологичен проблем и го разгласих като главен приоритет.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И тук ще отворя една скоба: когато човек отвори приоритет, е доста елементарно да промени закон, разпоредба или нещо друго, само че най-ясно се показва в това какви пари е подготвен да задели. Поемайки министерството, имаше заделени в оперативната стратегия ( " Околна среда " - бел. ред.) към 120 млн. лева Към момента аз съм извоювал седем пъти [повече], над 700 млн. лева има за решение на този проблем в настоящата оперативна стратегия.
Нещо повече - в бюджета за идващите три години има 100 млн. лева, които са отделени в тригодишната прогноза, в това число и в този, който следва да бъде гласуван на второ четене в Народното събрание, което демонстрира изключителната устременост и на държавното управление, и на министерството в частност към този проблем. "
Още при започване на изявлението му има изказване, което не звучи правдоподобно. Министърът си приписа публичното неспокойствие по тематиката за качеството на въздуха и твърди, че точно той я е сложил в полезрението на обществото. Нещо повече - той самичък е " извоювал " финансирането по оперативна стратегия " Околна среда " (ОПОС) за въздуха.
Кой в действителност ни развълнува
Нено Димов встъпи публично в длъжността на министър на околната среда и водите на 4 май 2017. Преди това да се случи, тематиката към този момент набираше скорост поради най-малко две основни събития.
Първото е решението на Съдът на Европейския съюз от 5 април 2017 година, с което Европейската комисия (ЕК) осъди България поради безучастие по казуса с мръсния въздух в продължение на шест години.
Второто събитие още веднъж е от началото на април 2017 година и това е стартът на гражданската система за мониторинг на качеството на въздуха AirBG.info. В деня, в който Европейска комисия ни осъди, заработиха 15 станции в София, а след това те станаха стотици.
Дори тези две събития не са началото на диалога за мръсния въздух. Те се случиха поради терзанията на доста хора от огромните градове в страната, които повдигнаха тематиката, а някои от тях и интензивно стачкуваха.
Това, че екоминистърът не загатна най-малко обстоятелството, че България е била наказана в навечерието на неговото встъпване в служба, е неоспорим пропуск. Решението на Съда на Европейски Съюз беше и главната причина българските институции да стартират да работят и да подхващат действителни ограничения. Дотогава ограниченията бяха напълно повърхностни. Едно такова доказателство да вземем за пример е отговор на Столичната община до " Капитал " през март 2017 година по отношение на свършеното от нея по казуса.
Тези 700 млн. лева можеше да са по-добра вест
Фактът, че към този момент са планувани вложения в битката с мръсния въздух, самичък по себе си е прелестна вест. Но и тук би трябвало да се отбележат два значими детайла. През май 2019 година екоминистерството заяви, че общините ще имат достъп до нови 390 млн. лева за ограничения за въздуха, свързани с превоз, отпуснати по ОПОС, откакто в началото бяха заложени единствено 115 млн. лева На въпрос на " Капитал " към Димов по време на конференция от кое място са новите 390 млн. лева той отвърна с въпрос: " От коя медия сте вие? " След това добави неразбираемо, че парите са " от дотацията на вестник " Капитал ". Той отхвърли да посочи дали това не са трансферирани средства от друга ос на програмата - за водите. Там плановете се движат постепенно и в случай че не бъдат изпълнени в период, парите могат да бъдат изгубени.
Вторият подробност е, че по-голямата част от парите отиват за понижаване на замърсяването на превоза, a той не е най-големият източник на фини прахови частици. Според разбора на Световната банка към 2016 година над 50% от фините прахови частици с размер 10 микрона се дължат на битовото отопление, а на пътния превоз (и градски, и персонални автомобили) - под 10%. Същевременно информация в уеб страницата на Информационната система за ръководство и наблюдаване на средствата от Европейски Съюз демонстрира, че 561 млн. лева са планувани за ограничения против замърсяването на превоза, а едвам към 111 млн. лева - за отоплението.
Иначе " Капитал " написа по тематиката отпреди 2017 година В края на 2016 година разгласява тематика на броя за замърсяването на въздуха и описа както за казуса, по този начин и за възможните решения. Освен това цели 10 години по-рано, през 2006 година, сме описали превишенията при започване на зимния сезон.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ