© Цветелина Белутова След местните избори на 27 октомври редица

...
© Цветелина Белутова След местните избори на 27 октомври редица
Коментари Харесай

Къде ми е преференцията: играта на полумажоритарност

© Цветелина Белутова След локалните избори на 27 октомври редица жители разясниха в обществените мрежи, че преференциите им за общински съветници не са регистрирани в протоколите на изборните секции. За Столична община това може да се ревизира в протоколите тук по номер на секция.

Неотчитането на преференции не се случва за първи път, даже по-скоро е стандарт след избори гласоподавателите да установяват техните неналичия. Не е ясно какъв брой тъкмо преференциални гласове не са регистрирани в актуалните. Най-лесно това се вижда, когато никой различен в секцията не е дал своя вот за същия претендент от листата за общински съветници.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Освен това в София да вземем за пример нито един общински консултант не съумя да размести подредените от партиите листи. Това е показателно за сегашния правилник в Изборния кодекс и високия предел, нужен да се случи това.

Правата на гласоподавателя

При подозрение на гласоподавател, че преференцията му не е регистрирана, жалбата се пуска до Общинските изборни комисии (ОИК). Ако те се произнесат с решение, което не удолетворява жалбоподателя, той може да апелира пред Централната изборна комисия (ЦИК). Обща статистика за броя тъжби за неотчетени преференции също няма по какъв начин да се даде поради в спецификата на локалните избори. При тях всяка тъжба отива в ОИК, а те са общо 265. При парламентарни или избори за Европейски парламент жалбите се подават в Централната изборна комисия (ЦИК) и по този начин данните са централизирани.

Но процесът за обжалване няма действителен резултат, споделя Цветозар Томов, социолог и член на предходната Централна изборна комисия (2014-2019). " Как би се развил на практика опитът да се направи нещо: ЦИК ще отхвърли жалбата на съображение на това, че тя сочи на изборно нарушаване, което не е повлияло на изборния резултат. А при обжалване на решението на ЦИК в съда, съдът ще отхвърли жaлбата също. В предходната ЦИК е имало такива случаи ", разяснява той.

Бърза информация в уеб страницата на ОИК- София да вземем за пример демонстрира, че там има три решения от 31 октомври по тъжби на гласоподаватели, които са установили, че тяхната преференция не е регистрирана и са реагилирали. Решението на комисиите съдържа едно и също изречение: " ОИК няма пълномощие да разпорежда наново броене на гласовете при липса на несъответствия, както и след приемане на секционния протокол и предаване на изборните бумаги и материали на общинската администрация. "

" До отваряне на чувалите и наново броене на бюлетините може да се стигне единствено когато има данни за нарушаване, което е повлияло на изборния резулатат " добавя Цветозар Томов.

Така че действително гласоподавателите са в задънена улица, даже да са 100% уверени, че техният глас не е бил изцяло зачетен.

Защо се случва това

Причините за неотчетени преференции са доста, разяснява Александър Андреев, представител на ЦИК, пред " Капитал ". Едната, несъмнено, е невалидна бюлетина. " Неправилно регистрирана преференция може да се дължи на това, че са маркирани няколко такива на бюлетината. Може да е маркирана единствено преференцията, а не партията. Това се случва постоянно, тъй като пропагандните материали на множеството претенденти единствено с кръгчето с номер на преференцията без номер на партията ", споделя той.

Освен това може да има неточности при работата на секционните комисии - да прехврълят погрешно броя от черновата в протокола. " Секционните изборни комисии не съумяват да регистрират преференциите вярно, тъй като не са добре готови да го вършат, а и не могат да бъдат готови, тъй като знаем по какъв начин ги избират ", разяснява Цветозар Томов.

Едно решение на зле образуваните секционни комисиии е да вземат участие представители на държавната или общинска изборна администрация.

" Най-лесно в България, в случай че имаше политическа воля, би могло да се вкара най-малко един представител, който да не е назначен от партия, а от висшестояща изборна комисия – общинска или районна и то след конкурс. Това значи, че за тази служба би трябвало да има атрактивно възнаграждение, което да стимулира приготовление и явяване на конкурс, полагане на проби със съответните документи и така нататък Защото сега членовете на СИК не се интересуват от качеството на изборния развой досега, в който не са застрашени техни мандати. Преференциите въобще не ги интересуват ", споделя Велко Милоев – член на публичния съвет в Централната изборна комисия (ЦИК) и наблюдаващ на изборния развой, пред " Дневник ".
И системата е счупена

Това, че преференциите не са отразени, е единият проблем. Вторият е, че листите така и така мъчно се пренареждат поради сегашния тип на Изборния кодекс.

В София това въобще не се е случило. За да успее да пренареди листата, даден претендент за общински консултант би трябвало да събере преференциален избор, който да е най-малко 7% от гласовете за самата листа. Гласовете за листата на коалиция ГЕРБ (СДС) да вземем за пример са 131 536, а с цел да размести листата, претендентът би трябвало да има най-малко 9208 преференции. Най-много преференции в листата има лидерът Йорданка Фандъкова - 8929, следвана от кардиолога Иво Петров - 1556.

На някои места това въпреки всичко се е случило - да вземем за пример в Благоевград. Там водачите на листите на ЗС " Александър Стамболийски " и АБВ са изместени.

" В момента прагът е доста висок. Възможно решение би било той да остане като % от партийните листи, само че да се смъкне като равнище (процент). Не би било добре обаче да се вкарва нулев предел, тъй като това може да докара до голям брой микрокампании, които да катализират най-гнусните феномени в българските избори – пазаруване на гласове, следен избор и така нататък ", споделя Цветозар Томов.

На локалните избори през 2015г. преференцията работеше, в случай че е 7% от общинската изборна квота. " На предходните локални избори имаше доста разбърквания в листата поради преференциалната квота и доста излезли напред и класирали се с помощта на нея ", споделя Цветозар Томов.

По думите му прагът е бил допустим тогава - за София това е означавало 7% от 6300 гласа, т.е. под 500 гласа за преференция.

Изборния кодекс беше заменен. В началото на годината Движение за права и свободи благодарение на ГЕРБ и НФСБ съумя да прокара скандални оферти за смяна в Изборния кодекс, които усилиха прага за пренареждане на листата и по този начин на процедура я обезсмислиха. Тогава листите за общински съветници щяха да се пренареждат с толкоз преференции, колкото гласове са нужни за един мандат за консултант. След остри реакции ситуацията се върна в сегашния си вид.

Второто решение е машинното гласоподаване. " Отказахме се на половина от машинното гласоподаване, аз също споделям настоящето безпокойство за плануваните от настоящия закон машини за непосредствено електронно записване. Съвсем друго би било, в случай че можем да въведем другия вид машини за гласоподаване – със система за оптично сканиране, при която преброяването се прави електронно, без да мое да се хаква, тъй като самата бюлетина е вътре в урната ", споделя Цветозар Томов.

Според репоратаж на bTV от май месец около изборите за европарламент гласоподавател алармира, че е гласувала преференциално машинно, само че вотът за въпросния претендент не е бил регистриран в протокола. даже и с машинно гласоподаване.

" Всичко това са съображения, в случай че желаеме хората да влияят върху партийните листи. Ако се избере да не се вкарват такива промени, тогава остава цялостната отговорност на партиите, тъй като може и без преференции, както знаем. Но в този си тип преференциите няма аргументи да съществуват, това е единствено някаква игра на полумажоритарност, която последователно ще отврати хората ", заключва социологът
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР