Фирма печели дело срещу прокуратурата за над 800 000 лв. обезщетение
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Делото КТБ: Сигналите са ни скъпи
Разследването на банката е моделирано с писма до прокуратурата, писани от анонимни създатели и загрижени общественици
15 юни 2018
Кое е делото в Страсбург, което ядоса Борисов и Цачева
Държавата трябваше да заплати обезщетение поради безучастие на прокуратурата и Министерство на вътрешните работи по следствие на кражба, траяло 18 години
31 май 2017 Прокуратурата да заплати на сдружението " Голд лизинг " ООД обезщетение за имуществени вреди от 802 408.92 лева, както и 3 000 обезщетение за неимуществени вреди, дружно със законната рента от датата на завеждане на желае – 10 февруари 2015 година Освен това, прокуратурата дължи на сдружението и 78 763.48 лева за правосъдни разходи.
Това се споделя в решение на Софийския апелативен съд (САС), заведено от " Голд лизинг " против прокуратурата за вреди, породени от наказателно произвеждане. Решението предстои на обжалване пред Върховен касационен съд, само че без значение от това, то е доста любопитно по няколко аргументи.
От една страна, това е това е първото решение, по което се признава, че с противозаконни процесуални действия/бездействия по съответно наказателно дело, прокуратурата може да аргументи имуществени и неимуществени вреди за комерсиално сдружение, което по изискване не може да прави закононарушения и не може да е обвинен в углавен развой. През февруари 2010 година прокуратурата изземва всички компютри и цялата документи на сдружението и ги държи и до ден сегашен, макар, че наказателното дело, по което е направено изземването, е прекъснато през 2014 година Това блокира напълно работата на компанията, а както излиза наяве, прокурорите в този момент изобщо не знаят къде се намират конфискуваните документи.Делото е забавно и с това, че първопричината за него е една от показните и арогантни акции на прокуратурата в границите на прословутата интервенция " Октопод " през 2010 година, приключила с цялостно крушение.
И прокуратурата се заплете в пипалата на Октопода
Четиригодишното " следствие " по делото, останало в историята като " Големия Октопод " (първоначалното следствие за рекет и пране на пари против Алексей Петров и посочените за негови съучастници Антон Петров-Хамстера, Николай Велков и братята Йордан Стоянов и Пламен Стоянов - Дамбовците), приключва през 2014 година с преустановяване на наказателното произвеждане. Обвиняемите се възползваха от прословутата глава 26 от Наказателно-процесуален кодекс, която даваше процесуална алтернатива след двегодишно следствие да изискат делото или да се внесе в съда или да се приключи, а прокуратурата се оказа в неспособност да внесе непокътнат обвинителен акт.
Но още преди безславната кончина на " Големия октопод " от него се нароиха няколко по-малки каузи, които също завършиха безславно. По едно от тези каузи – за пране на пари, дружно с Алексей Петров като обвинени бяха привлечени някогашният ръководител на Съюза за стопанска самодейност Теодор Дечев и предприемачът Явор Джижев, който е началник на " Голд Лизинг ". По това дело тримата бяха дефинитивно оправдани напролет на т.г. Всъщност наказателното дело против тримата няма нищо общо с активността на двете лизингови сдружения, то е формирано във връзка на публични и изцяло постоянни покупко-продажби сред частни компании по отношение на придобиване от американски вложител на компании от кабелния бизнес в България ( " Обединени кабелни мрежи ", в този момент известни като " Близу " ), където Алексей Петров е бил медиатор. Според едно изявление на Джиджев от оня интервал, компанията му е забъркана по сигнал на " лицето Теменужка Петрова-Кайлитска, главният очевидец на прокуратурата при започване на процеса " Октопод ". Според Джиджев тази дама, с изключение на всичко друго, е нередовен лизингополучател с общо 15 контракта за таксиметрови коли, с насъбрани задължения за над 200 000 лева
Обвинението в деяние - 63 чувала с документи
При шумния старт на интервенция " Октопод ", превърната в медийна атракция, на 10 февруари 2010 година ГДБОП нахлува в офисите на двете лизингови сдружения " Голд лизинг " и " Кепитъл лизинг ", които в този миг разделят един офис, защото следва сливането им. Провежда се претършуване и изземване, след което и двете сдружения остават единствено с едни голи бюра. Иззети са всички компютри, изнесени са 63 чувала с документи на двете сдружения, в това число всички истински лизингови документи – контракти, записи на заповед, погасителни проекти, истински свидетелства за регистрация на коли (голям талон), застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове против длъжници, преписка с лизингополучатели и с държавни институции. При това, без подобаващ списък към протокола кой документ в кой чувал се намира.
Това изцяло блокира работата и на двете сдружения. Те не могат да обслужват отговорностите си към банките и към бюджета, не могат да приключат счетоводно миналата 2009 година, нито да подават месечните справки-декларации по Данък добавена стойност, не могат да събират вземанията от клиентите, защото цялата база данни е в компютрите и така нататък Следват няколко безуспешни претенции за връщане на документите, първото още на 24 февруари 2010 година с молба до основния прокурор, до софийския апелативен прокурор, наблюдаващия прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) и до Инспектората на Висшия правосъден съвет. Наблюдаващият прокурор Светлозар Костов отхвърля – занапред щяло да се обяснява какво значение имат конфискуваните документи за обвиняването против Алексей Петров. През цялото време никой от личния състав на " Голд лизинг " не е притеглен като обвинен, нито разпитван като очевидец по делото, по което са конфискувани документите и компютрите.
Започва и сривът на сдружението – изрядните клиенти, които са издължили лизинговите си вноски, не могат да получат благосъстоятелност върху колите, тъй като липсват огромните талони, доста други клиенти пък просто стопират да заплащат, възползвайки се от обстановката, сдружението не може да купува нови коли, а нови клиенти, несъмнено, не се появяват, тъй като в това време в медиите цитират изказванията на прокуратурата, че компанията е част от могъща незаконна организация. През юни 2010 година по нова молба на двете сдружения, прокуратурата връща единствено истинските талони на колите. Повече от година след изземването са върнати и компютрите, с констатацията, че с тях не е подготвяно или вършено закононарушение. Отново обаче е отказано връщане на документите.
През април 2011 година Софийският градски съд (СГС) удостоверява отхвърли на прокуратурата за връщане на документите по тъжба на другото сдружение " Кепитъл лизинг ", само че в определението на съда се споделя, че са голословни доводите на прокурора за неосчетоводени средства и за документи с погрешно наличие, което пък от своя страна, " поради [и] обстоятелството на задържане на документите от 10.02.2010 година, прави дейностите на проверяващите укорими ".
" Обвинителната власт следва отнапред да има изясненост кои са незаконните обстоятелства и кои са доказателствените потребности. Доказателствената нужда на задържането на движимости, свързани с обвиняването, което по нужда е обвързвано с изземването на движимостите от техните притежатели и накърняване на правото на благосъстоятелност, следва да е избрана, точна и съответна, а не нереална и хипотетична Може да се заключи, че все още обвинителната власт визира непропорционално права на жителите и юридическите лица да могат да реализират гладко своя активност, като не може да опълчи безапелационен отговор на техните възражения. Наблюдаващият прокурор следва да вземе неотложни ограничения да изправи това състояние. ", написа в определението на съда. Нищо такова не се случва. На нова молба до основния прокурор от август 2011 година отговор въобще не идва.
На 25 март 2011г. със заповед на подуправителя на Българска народна банка, " Голд Лизинг " ООД е заличено от регистъра на финансовите институции, защото не е в положение да показа годишен доклад за надзорни цели за 2009 година Това значи завършек на лизинговата активност.
Повече от осем години след изземването и четири години след прекратяването на делото, по което са конфискувани, документите още не са върнати на сдружението.
Дело за вреди
Така през февруари 2015г. " Голд лизинг " завежда гражданско дело против прокуратурата, като претендира обезщетение за имуществени вреди от 1 638 441.99 лева (несъбираеми вземания, отписани по салдото на сдружението, заради неналичието на документите за тях), както и 50 000 лева за неимуществени вреди, общо 1 688 441,99 лева (Другото сдружение " Кепиитъл лизинг " завежда настрана дело, което още е в СГС). Претендираните от " Голд лизинг " имуществени вреди са по четири типа вземания – неполучени лизингови вноски по непрекратени контракти, вземания по висящи правосъдни разногласия, приключили несполучливо заради липса на истинските документи, присъдени вземания, за които има издадени изпълнителни листове, прибрани от прокуратурата, и заеми, взети, с цел да се закрепи активността след удара по компанията.
Искът е предявен по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), настъпили от нарушаване на правото на Европейския съюз (свободно придвижване на капитали). Софийски градски съд обаче преквалифицира желае по член 49 от Закона за отговорностите и договорите (отговорност на работодателя за вредите, породени от служащия му при осъществяване на работата) и отхвърля всички искания. Според Софийски градски съд несъмнено дейностите на прокуратурата са непозволени ( " противоправно безучастие " ), тъй като досъдебното произвеждане е траяло доста над законовите периоди, а няма никакви пояснения за какво документите са арестувани даже след преустановяване на наказателното произвеждане.
Но, съгласно Софийски градски съд, вредите, които са настъпили за " Голд лизинг ", не са директна последица от активността на прокуратурата, а от бездействието на сдружението. Дружеството не се било възползвало от " редица процесуални начини " да си получи документите назад - по всяко настрана дело с клиент да желае издаване на правосъдно уверение, което да послужи пред прокуратурата, или пък да изиска от съда да изиска тези документи, да изиска назначение на експертиза, при която вещото лице да работи с документите от досъдебното произвеждане и други
Според първата инстанция това важи и за оригиналите на изпълнителните листове, без които не могат да се съберат присъдените вземания от клиенти - " Голд лизинг " е трябвало да си изиска дубликати на изпълнителните листове. По този въпрос обаче апелативният съд приема, че сдружението не е имало процесуална опция да желае издаване препис на изпълнителния лист, тъй като по Граждански процесуален кодекс това е възможно единствено когато оригиналът е загубен или погубен, не и когато той се намира в непозната фактическа власт - на прокуратурата. Липсата на изпълнителен лист в оригинал лишава кредитора " Голд лизинг " от опцията да стартира изпълнителен развой за събиране на правосъдно присъдените й вземания от общо 802 408.92 лева
И първата, и втората инстанция обаче отхвърлят част от желае на сдружението за обезщетяване на вредите от невъзможността да отбрани по правосъден ред претенциите си против клиенти, които са спрели да заплащат по контракти за лизинг (поради невъзможността да заведе дела), в това число и по заведени каузи, където неналичието на документите е довела до неспособност да потвърдят претенциите си. Това обаче не е правилно, и двете правосъдни инстанции са имали образец, че сдружението не е бездействало, в противен случай, то е пробвало вариантите по Граждански процесуален кодекс, само че без резултат заради нежеланието на прокуратурата, а невъзможността да се уточни в къде тъкмо се намира съответният документ по съответния спор с съответния клиент.
През 2011 година " Голд лизинг " завежда дело във Варна против един от нередовните си клиенти, ЕООД, което акуратно си е плащало лизинговите вноски до 10 февруари 2010 година - денят, когато офисът е претърсен, а медиите гръмват, че компанията е " пералнята " на " Октопода ", само че по-късно престава да заплаща. По това дело " Голд лизинг " показва, че истинските документи са конфискувани и моли съда да ги изиска от прокуратурата. Отговорът на следствието е, че такива документи не са открити измежду конфискуваните. Длъжникът оспорва заверените преписи и упорства ищецът да ги показа в оригинал. Понеже това не може да бъде сторено, искът е отритнат.
Нещо повече, по самото дело против прокуратурата за вреди, макар настояването да се показват тези документи и издадените няколко правосъдни удостоверения, това не е сторено нито пред първата, нито пред втората инстанция, т.е. повече от три години, до момента в който тече процесът до момента. Представителят на прокуратурата декларира, че няма визия какви документи има по наказателното дело.
За " Голд лизинг " проваленото дело във Варна е задоволително съображение да направи извода, че няма рационална причина да стартира нови каузи против останалите си длъжници, да заплати големи държавни такси за тези искове, както и други разноски, да рискува да бъде наказан и на съществени правосъдни разходи, без да има опция да се достави с конфискуваните от прокуратурата оригинали. След като към този момент е претърпяло тежък финансов потрес, завеждането на голям брой търговски каузи без документи би го изложило на " необикновен търговски риск ", по смисъла на това разбиране в практиката на Съда на Европейския съюз, сочи отбраната.
САС присъжда единствено 3000 лева за неимуществени вреди за накърнената известност на компанията от дейностите на прокуратурата. Но без значение от размера, това е самобитен пробив в практиката за опцията да се претендират неимуществени вреди за сдружение от процесуална активност на обвиняването.
Авдокат Михаил Екимджиев: Решението разчупва клишета
Макар да съм сериозен към някои от решаващите претекстове на решението на Софийския апелативен съд, свързани основно с дадената от него правна подготовка – член 49 Закон за задълженията и договорите, а не по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на правото на Европейския съюз, решението е удивително в няколко насоки.
На първо място, то е самобитен казус, тъй като за първи път прокуратурата е наказана да заплати обезщетение за вреди на сдружение (юридическо лице) от непозволени процесуални дейности в углавен развой, воден против жители (физически лица). Решението на САС разчупва клишето, че откакто наказателната отговорност е персонална и може да се осъществя единствено по отношение на физически лица, вреди от процесуални дейности не могат да претендират юридически лица, против които наказателното следствие не е директно ориентирано.
Настоящият проблем илюстрира догадка, която, за жалост, е постоянно срещана през последните години. В хода на следствието се изземат документи и компютри на комерсиално сдружение и години наред по-късно се задържат без ясно съображение и рационално опрощение. Това унищожава активността на сдруженията и нерядко ги води до банкрут. Въпреки това, националните съдилища не виждаха директна причинно-следствена връзка сред воденото наказателно произвеждане против съответни жители и директните вреди на косвените жертви – търговски сдружения, еднолични търговци, фондации и всевъзможни други юридически лица.
На второ място, невиждан за момента е и размерът на присъденото против прокуратурата обезщетение от непозволени процесуални дейности. Доколкото зная най-високото сходно обезщетение досега е присъдено на арбитър Петър Сантиров - 300 000 лева Впечатляващо е и това, че компенсацията не е присъдено за класическа догадка за вреди от прекъснато наказателно произвеждане. Съдът даже не разяснява обстоятелството, че наказателният развой е завършил, а единствено незаконосъобразността на претърсването и изземането на документите, която директно предизвиква вредите на " Голд лизинг ".
На последно място, въпросът илюстрира празнина в член 2 от ЗОДОВ, която не разрешава, даже в такива фрапантни обстановки, да се претендират вреди от юридически лица. Затова те предплатено те би трябвало да внесат пропорционална на желае държавна такса, вместо елементарна такса от 10 лева, както по ЗОДОВ.
Делото КТБ: Сигналите са ни скъпи
Разследването на банката е моделирано с писма до прокуратурата, писани от анонимни създатели и загрижени общественици
15 юни 2018
Кое е делото в Страсбург, което ядоса Борисов и Цачева
Държавата трябваше да заплати обезщетение поради безучастие на прокуратурата и Министерство на вътрешните работи по следствие на кражба, траяло 18 години
31 май 2017 Прокуратурата да заплати на сдружението " Голд лизинг " ООД обезщетение за имуществени вреди от 802 408.92 лева, както и 3 000 обезщетение за неимуществени вреди, дружно със законната рента от датата на завеждане на желае – 10 февруари 2015 година Освен това, прокуратурата дължи на сдружението и 78 763.48 лева за правосъдни разходи.
Това се споделя в решение на Софийския апелативен съд (САС), заведено от " Голд лизинг " против прокуратурата за вреди, породени от наказателно произвеждане. Решението предстои на обжалване пред Върховен касационен съд, само че без значение от това, то е доста любопитно по няколко аргументи.
От една страна, това е това е първото решение, по което се признава, че с противозаконни процесуални действия/бездействия по съответно наказателно дело, прокуратурата може да аргументи имуществени и неимуществени вреди за комерсиално сдружение, което по изискване не може да прави закононарушения и не може да е обвинен в углавен развой. През февруари 2010 година прокуратурата изземва всички компютри и цялата документи на сдружението и ги държи и до ден сегашен, макар, че наказателното дело, по което е направено изземването, е прекъснато през 2014 година Това блокира напълно работата на компанията, а както излиза наяве, прокурорите в този момент изобщо не знаят къде се намират конфискуваните документи.Делото е забавно и с това, че първопричината за него е една от показните и арогантни акции на прокуратурата в границите на прословутата интервенция " Октопод " през 2010 година, приключила с цялостно крушение.
И прокуратурата се заплете в пипалата на Октопода
Четиригодишното " следствие " по делото, останало в историята като " Големия Октопод " (първоначалното следствие за рекет и пране на пари против Алексей Петров и посочените за негови съучастници Антон Петров-Хамстера, Николай Велков и братята Йордан Стоянов и Пламен Стоянов - Дамбовците), приключва през 2014 година с преустановяване на наказателното произвеждане. Обвиняемите се възползваха от прословутата глава 26 от Наказателно-процесуален кодекс, която даваше процесуална алтернатива след двегодишно следствие да изискат делото или да се внесе в съда или да се приключи, а прокуратурата се оказа в неспособност да внесе непокътнат обвинителен акт.
Но още преди безславната кончина на " Големия октопод " от него се нароиха няколко по-малки каузи, които също завършиха безславно. По едно от тези каузи – за пране на пари, дружно с Алексей Петров като обвинени бяха привлечени някогашният ръководител на Съюза за стопанска самодейност Теодор Дечев и предприемачът Явор Джижев, който е началник на " Голд Лизинг ". По това дело тримата бяха дефинитивно оправдани напролет на т.г. Всъщност наказателното дело против тримата няма нищо общо с активността на двете лизингови сдружения, то е формирано във връзка на публични и изцяло постоянни покупко-продажби сред частни компании по отношение на придобиване от американски вложител на компании от кабелния бизнес в България ( " Обединени кабелни мрежи ", в този момент известни като " Близу " ), където Алексей Петров е бил медиатор. Според едно изявление на Джиджев от оня интервал, компанията му е забъркана по сигнал на " лицето Теменужка Петрова-Кайлитска, главният очевидец на прокуратурата при започване на процеса " Октопод ". Според Джиджев тази дама, с изключение на всичко друго, е нередовен лизингополучател с общо 15 контракта за таксиметрови коли, с насъбрани задължения за над 200 000 лева
Обвинението в деяние - 63 чувала с документи
При шумния старт на интервенция " Октопод ", превърната в медийна атракция, на 10 февруари 2010 година ГДБОП нахлува в офисите на двете лизингови сдружения " Голд лизинг " и " Кепитъл лизинг ", които в този миг разделят един офис, защото следва сливането им. Провежда се претършуване и изземване, след което и двете сдружения остават единствено с едни голи бюра. Иззети са всички компютри, изнесени са 63 чувала с документи на двете сдружения, в това число всички истински лизингови документи – контракти, записи на заповед, погасителни проекти, истински свидетелства за регистрация на коли (голям талон), застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове против длъжници, преписка с лизингополучатели и с държавни институции. При това, без подобаващ списък към протокола кой документ в кой чувал се намира.
Това изцяло блокира работата и на двете сдружения. Те не могат да обслужват отговорностите си към банките и към бюджета, не могат да приключат счетоводно миналата 2009 година, нито да подават месечните справки-декларации по Данък добавена стойност, не могат да събират вземанията от клиентите, защото цялата база данни е в компютрите и така нататък Следват няколко безуспешни претенции за връщане на документите, първото още на 24 февруари 2010 година с молба до основния прокурор, до софийския апелативен прокурор, наблюдаващия прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) и до Инспектората на Висшия правосъден съвет. Наблюдаващият прокурор Светлозар Костов отхвърля – занапред щяло да се обяснява какво значение имат конфискуваните документи за обвиняването против Алексей Петров. През цялото време никой от личния състав на " Голд лизинг " не е притеглен като обвинен, нито разпитван като очевидец по делото, по което са конфискувани документите и компютрите.
Започва и сривът на сдружението – изрядните клиенти, които са издължили лизинговите си вноски, не могат да получат благосъстоятелност върху колите, тъй като липсват огромните талони, доста други клиенти пък просто стопират да заплащат, възползвайки се от обстановката, сдружението не може да купува нови коли, а нови клиенти, несъмнено, не се появяват, тъй като в това време в медиите цитират изказванията на прокуратурата, че компанията е част от могъща незаконна организация. През юни 2010 година по нова молба на двете сдружения, прокуратурата връща единствено истинските талони на колите. Повече от година след изземването са върнати и компютрите, с констатацията, че с тях не е подготвяно или вършено закононарушение. Отново обаче е отказано връщане на документите.
През април 2011 година Софийският градски съд (СГС) удостоверява отхвърли на прокуратурата за връщане на документите по тъжба на другото сдружение " Кепитъл лизинг ", само че в определението на съда се споделя, че са голословни доводите на прокурора за неосчетоводени средства и за документи с погрешно наличие, което пък от своя страна, " поради [и] обстоятелството на задържане на документите от 10.02.2010 година, прави дейностите на проверяващите укорими ".
" Обвинителната власт следва отнапред да има изясненост кои са незаконните обстоятелства и кои са доказателствените потребности. Доказателствената нужда на задържането на движимости, свързани с обвиняването, което по нужда е обвързвано с изземването на движимостите от техните притежатели и накърняване на правото на благосъстоятелност, следва да е избрана, точна и съответна, а не нереална и хипотетична Може да се заключи, че все още обвинителната власт визира непропорционално права на жителите и юридическите лица да могат да реализират гладко своя активност, като не може да опълчи безапелационен отговор на техните възражения. Наблюдаващият прокурор следва да вземе неотложни ограничения да изправи това състояние. ", написа в определението на съда. Нищо такова не се случва. На нова молба до основния прокурор от август 2011 година отговор въобще не идва.
На 25 март 2011г. със заповед на подуправителя на Българска народна банка, " Голд Лизинг " ООД е заличено от регистъра на финансовите институции, защото не е в положение да показа годишен доклад за надзорни цели за 2009 година Това значи завършек на лизинговата активност.
Повече от осем години след изземването и четири години след прекратяването на делото, по което са конфискувани, документите още не са върнати на сдружението.
Дело за вреди
Така през февруари 2015г. " Голд лизинг " завежда гражданско дело против прокуратурата, като претендира обезщетение за имуществени вреди от 1 638 441.99 лева (несъбираеми вземания, отписани по салдото на сдружението, заради неналичието на документите за тях), както и 50 000 лева за неимуществени вреди, общо 1 688 441,99 лева (Другото сдружение " Кепиитъл лизинг " завежда настрана дело, което още е в СГС). Претендираните от " Голд лизинг " имуществени вреди са по четири типа вземания – неполучени лизингови вноски по непрекратени контракти, вземания по висящи правосъдни разногласия, приключили несполучливо заради липса на истинските документи, присъдени вземания, за които има издадени изпълнителни листове, прибрани от прокуратурата, и заеми, взети, с цел да се закрепи активността след удара по компанията.
Искът е предявен по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), настъпили от нарушаване на правото на Европейския съюз (свободно придвижване на капитали). Софийски градски съд обаче преквалифицира желае по член 49 от Закона за отговорностите и договорите (отговорност на работодателя за вредите, породени от служащия му при осъществяване на работата) и отхвърля всички искания. Според Софийски градски съд несъмнено дейностите на прокуратурата са непозволени ( " противоправно безучастие " ), тъй като досъдебното произвеждане е траяло доста над законовите периоди, а няма никакви пояснения за какво документите са арестувани даже след преустановяване на наказателното произвеждане.
Но, съгласно Софийски градски съд, вредите, които са настъпили за " Голд лизинг ", не са директна последица от активността на прокуратурата, а от бездействието на сдружението. Дружеството не се било възползвало от " редица процесуални начини " да си получи документите назад - по всяко настрана дело с клиент да желае издаване на правосъдно уверение, което да послужи пред прокуратурата, или пък да изиска от съда да изиска тези документи, да изиска назначение на експертиза, при която вещото лице да работи с документите от досъдебното произвеждане и други
Според първата инстанция това важи и за оригиналите на изпълнителните листове, без които не могат да се съберат присъдените вземания от клиенти - " Голд лизинг " е трябвало да си изиска дубликати на изпълнителните листове. По този въпрос обаче апелативният съд приема, че сдружението не е имало процесуална опция да желае издаване препис на изпълнителния лист, тъй като по Граждански процесуален кодекс това е възможно единствено когато оригиналът е загубен или погубен, не и когато той се намира в непозната фактическа власт - на прокуратурата. Липсата на изпълнителен лист в оригинал лишава кредитора " Голд лизинг " от опцията да стартира изпълнителен развой за събиране на правосъдно присъдените й вземания от общо 802 408.92 лева
И първата, и втората инстанция обаче отхвърлят част от желае на сдружението за обезщетяване на вредите от невъзможността да отбрани по правосъден ред претенциите си против клиенти, които са спрели да заплащат по контракти за лизинг (поради невъзможността да заведе дела), в това число и по заведени каузи, където неналичието на документите е довела до неспособност да потвърдят претенциите си. Това обаче не е правилно, и двете правосъдни инстанции са имали образец, че сдружението не е бездействало, в противен случай, то е пробвало вариантите по Граждански процесуален кодекс, само че без резултат заради нежеланието на прокуратурата, а невъзможността да се уточни в къде тъкмо се намира съответният документ по съответния спор с съответния клиент.
През 2011 година " Голд лизинг " завежда дело във Варна против един от нередовните си клиенти, ЕООД, което акуратно си е плащало лизинговите вноски до 10 февруари 2010 година - денят, когато офисът е претърсен, а медиите гръмват, че компанията е " пералнята " на " Октопода ", само че по-късно престава да заплаща. По това дело " Голд лизинг " показва, че истинските документи са конфискувани и моли съда да ги изиска от прокуратурата. Отговорът на следствието е, че такива документи не са открити измежду конфискуваните. Длъжникът оспорва заверените преписи и упорства ищецът да ги показа в оригинал. Понеже това не може да бъде сторено, искът е отритнат.
Нещо повече, по самото дело против прокуратурата за вреди, макар настояването да се показват тези документи и издадените няколко правосъдни удостоверения, това не е сторено нито пред първата, нито пред втората инстанция, т.е. повече от три години, до момента в който тече процесът до момента. Представителят на прокуратурата декларира, че няма визия какви документи има по наказателното дело.
За " Голд лизинг " проваленото дело във Варна е задоволително съображение да направи извода, че няма рационална причина да стартира нови каузи против останалите си длъжници, да заплати големи държавни такси за тези искове, както и други разноски, да рискува да бъде наказан и на съществени правосъдни разходи, без да има опция да се достави с конфискуваните от прокуратурата оригинали. След като към този момент е претърпяло тежък финансов потрес, завеждането на голям брой търговски каузи без документи би го изложило на " необикновен търговски риск ", по смисъла на това разбиране в практиката на Съда на Европейския съюз, сочи отбраната.
САС присъжда единствено 3000 лева за неимуществени вреди за накърнената известност на компанията от дейностите на прокуратурата. Но без значение от размера, това е самобитен пробив в практиката за опцията да се претендират неимуществени вреди за сдружение от процесуална активност на обвиняването.
Авдокат Михаил Екимджиев: Решението разчупва клишета
Макар да съм сериозен към някои от решаващите претекстове на решението на Софийския апелативен съд, свързани основно с дадената от него правна подготовка – член 49 Закон за задълженията и договорите, а не по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на правото на Европейския съюз, решението е удивително в няколко насоки.
На първо място, то е самобитен казус, тъй като за първи път прокуратурата е наказана да заплати обезщетение за вреди на сдружение (юридическо лице) от непозволени процесуални дейности в углавен развой, воден против жители (физически лица). Решението на САС разчупва клишето, че откакто наказателната отговорност е персонална и може да се осъществя единствено по отношение на физически лица, вреди от процесуални дейности не могат да претендират юридически лица, против които наказателното следствие не е директно ориентирано.
Настоящият проблем илюстрира догадка, която, за жалост, е постоянно срещана през последните години. В хода на следствието се изземат документи и компютри на комерсиално сдружение и години наред по-късно се задържат без ясно съображение и рационално опрощение. Това унищожава активността на сдруженията и нерядко ги води до банкрут. Въпреки това, националните съдилища не виждаха директна причинно-следствена връзка сред воденото наказателно произвеждане против съответни жители и директните вреди на косвените жертви – търговски сдружения, еднолични търговци, фондации и всевъзможни други юридически лица.
На второ място, невиждан за момента е и размерът на присъденото против прокуратурата обезщетение от непозволени процесуални дейности. Доколкото зная най-високото сходно обезщетение досега е присъдено на арбитър Петър Сантиров - 300 000 лева Впечатляващо е и това, че компенсацията не е присъдено за класическа догадка за вреди от прекъснато наказателно произвеждане. Съдът даже не разяснява обстоятелството, че наказателният развой е завършил, а единствено незаконосъобразността на претърсването и изземането на документите, която директно предизвиква вредите на " Голд лизинг ".
На последно място, въпросът илюстрира празнина в член 2 от ЗОДОВ, която не разрешава, даже в такива фрапантни обстановки, да се претендират вреди от юридически лица. Затова те предплатено те би трябвало да внесат пропорционална на желае държавна такса, вместо елементарна такса от 10 лева, както по ЗОДОВ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ