Мати Лепала: В бъдеще пенсионните фондове ще ползват Fintech и блокчейн технологии
© НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ Таксите за осигуряващите се лица са от все по-голямо значение при избора на пенсионен фонд. Още по тематиката
Какво има в пенсионния ми фонд
Дружествата направиха много промени в портфейлите си за последната година, а стабилизирането на финансовите пазари оказва помощ за доходността им
30 авг 2017
PEPP:
Пенсия без граници в Европейски Съюз
Европейската комисия показа проекта, който ще разреши на жителите в съюза да се обезпечават във фондове отвън страната им
14 юли 2017 Мати Лепала е основен изпълнителен шеф и основен секретар на PensionsEurope, водещата организация, сплотяваща напъните на националните асоциации на пенсионните сдружения в 24 европейски страни, в това число и България. Тя покрива повече от 70 млн. осигуряващи се лица в Европа и общо над 3.5 трлн. евро активи. Преди това Мати Лепала има 11 години опит във Пенсионния алианс на Финландия, браншова асоциация, която съставлява всички локални пенсионни институции. Има опит в правосъдното министерство на страната, а също по този начин и в синдикални организации, защитаващи правото на обществена и здравна грижа за работещите. Завършил е право в Университета в Турку през 1987 година и има MBA по обезпечаване и финанси от Университета в Тампере от 2007 година
Г-н Лепала, до каква степен новите fintech решения, които все по-широко се употребяват в банковия бранш, могат да имат приложение при пенсионните сдружения и каква е практиката в Европа?
- Това е доста забавен въпрос, който и ние сме задавали на нашите членове. Виждаме, че доста от тях са отделили запас, с цел да работят по fintech решения – дали за метода, по който обслужват клиентите, или за метода, по който ръководят вложенията си. Така да вземем за пример най-голямата холандска компания в сектора - APG, която има активи на стойност 500 милиарда евро, има настрана сдружение, което се занимава с създаването на десетки fintech приложения и решения. В момента в действителност никой не може да каже какъв брой от тях ще стартират да действат с цялостна мощ, само че фактът е, че те съществено влагат в тази " лаборатория " за нови решения с доста необятен обсег. Така че те явно виждат огромно бъдеще в тази сфера във всеки аспект на осигурителната активност.
Тоест това не са единствено решения, които са ориентирани за " вътрешна " приложимост за по-добро ръководство на фонда, само че и към крайния консуматор - осигуряващите се лица.
- Да, тъкмо по този начин. Един различен подобаващ образец е във Англия, където е въведена услуга, наречена пенсионно осведомително табло (Pensions Dashboard). Тя дава на едно място цялата информация за всички пенсионни сметки и предстояща месечна пенсия, в това число и за държавната пенсия на потребителите. Това е изключително облекчаващо, тъй като там на едно осигуряващо се лице може да се водят до 13 разнообразни партиди и до момента нямаше централизирано място, което да дава нагледност на данните. С осведомителното табло се илюстрира на осигуряващо се лице какъв е прогнозният месечен приход след пенсиониране от всеки фонд поотделно, както и сумарно, а също по този начин и каква рентабилност е генерирана през годините. Така че формулировката fintech покрива доста разнообразни услуги и софтуерни решения, само че бих споделил, че когато най-напредничавите пенсионни компании в Холандия, Англия и Дания интензивно влагат в сходни услуги, упованията ми са, че в бъдеще този сегмент ще е от извънредно значение.
Това, което все още не е ясно, е дали тези нововъведения ще доведат до повече консолидация – в случай че това са решения, от които могат да се облагодетелстват единствено най-големите компании, или дали тези решения ще разрешат и на дребните компании да усилят своята конкурентоспособност. Преди новите регулации съществуваха 1500 холандски фонда, по-късно останаха 200. Тази наклонност се ускорява, само че е допустимо fintech услугите да основат нови благоприятни условия за по-малките сдружения.
Разглежда ли се и блокчейн технологията в границите на тези разработки?
- Да, има и такива образци. В Португалия има финансова компания, която е наш член и с изключение на пенсионни фондове има и взаимни, и към този момент е въвела блокчейн технология при ръководството им. Техният опит и обръщение е, че на всички компании в бранша ще се наложи да приложат сходни способи, с цел да се задържат на пазара, защото понижаването на разноските и улеснението на администрирането на фондовете е в действителност сензитивно. Те получават толкоз огромно конкурентно преимущество, че останалите сдружения просто ще бъдат принудени да ги последват, с цел да оцелеят.
Означава ли това и по-ниски такси за крайния консуматор?
- Да, таксите за осигуряващите се лица са от все по-голямо значение. Те стават още по-видни в среда на ниски лихвени проценти. Като цяло цялостната бистрота на разноските и тяхното равнище е значима и в този момент, само че явно тяхната роля ще се усилва в бъдеще. Тоест, когато fintech нововъведенията могат да предложат по-евтини решения, по-разходоефективни решения, тогава и тяхната нужда и приложимост ще стане неизбежна.
След към 2 години се чака да проработи услугата за единна европейска пенсия PEPP (Pan European Pension Product). Вярвате ли, че до тогава fintech решенията ще оказват помощ на европейските пенсионни фондове да доближат по-лесно до нови пазари като България да вземем за пример?
- Да, несъмнено. Естествено концепцията за PEPP занапред следва да бъде разисквана в Европейския парламент и в Съвета на Европа и планът да претърпи промени. Според първичния проект, направен и утвърден от Европейската комисия, фирмите, които ще оферират PEPP, поемат уговорката да популяризират продуктите си във всяка страна на Европейски Съюз. Тоест не може да решиш да предлагаш подобен фонд единствено в 5 страни, които си харесаш, а си длъжен да достигнеш до всеки един пазар, което е огромно предизвикателство за множеството сдружения. Към момента това е по силите единствено на най-големите европейски и американски компании за ръководство на активи, само че е евентуално с развиването на fintech това да стане допустимо и за останалите.
Какви са настроенията в Брюксел по отношение на въвеждането на подобен паневропейски пенсионен артикул?
- Дебатите в този момент стартират, нашата асоциация към момента не е дефинирала до дъно позицията си, тъй като както имаме членове, които изцяло поддържат предлагането, по този начин има и членове, които не са чак толкоз заинтересувани. Освен това има и други институции като Европейската банкова федерация, които също преглеждат в детайли предлагането на Европейска комисия. Обсъжданията в Съвета на Европа към този момент започнаха в съответната работна група, като към момента няма огромен прогрес, като по-късно ще се придвижи и в европарламента. Този развой ще продължи най-малко до есента на 2018 година Със сигурност има доста елементи за изчистване, като да вземем за пример капиталовите благоприятни условия, какъв брой постоянно ще може да се прави прекачване на партидата и каква ще е неговата цена, въпроси по регулацията, дали ще може заварените доброволни фондове да се трансферират в PEPP фонд. Според настоящия план PEPP ще е опция на доброволните фондове и не се пробва да ги замести, само че има опасения, че той може да окаже въздействие и на характерните наложителни пенсионни фондове, каквито са в Холандия, или на спестяванията в Испания, където по-голямата част е в 3-ия дирек на пенсионната система.
В България изплащането на пенсии от частните фондове ще стартира през 2021 година От вашия опит какви са най-големите провокации през първите години на този развой?
- Този проблем е на всички места в Европа и е обвързван с анюитизирането, което е водещата алтернатива за погашение. В среда на ниски лихви е мъчно за хората да одобряват ниската пенсия, която ще получат, в случай че изберат анюитизиране. Затова се тестват разнообразни варианти, които дават повече еластичност, като да вземем за пример да се поемат капиталови опасности и след пенсионирането. Добре е потребителите да знаят, че имат избор. В подобен случай обаче поражда нов проблем – кой ще носи риска.
Как световната рецесия от 2008 година промени метода на ръководство на фондовете и подготвени ли са те за закъснение на световната стопанска система, за което от ден на ден анализатори разясняват, че ще стане факт до 2-3 години?
- Глобалната финансова рецесия в действителност имаше мощен отрицателен резултат върху пенсионните фондове, в някои страни като Ирландия негативната рентабилност доближи повече от 30%. Европейската комисия и EIOPA започнаха спор за въвеждането на хармонизирана рамка, на която пенсионните фондове в Европа да дават отговор, като " Платежоспособност II ", която беше въведена за застрахователните компании. Това щеше да значи да се вземе моментна фотография на извънредно ниски равнища на рентабилност, която да се проектира за идните години и въз основата на това допускане да се изчислят разноските на фондовете. Ние успяхме да се противопоставим на тази самодейност, която беше изцяло безсмислена и все още всяка страна има своите независими регулаторни режими. Регулаторите упорстваха за повече сигурност, само че съгласно нас това е лъжливо възприятие за сигурност, в случай че нямаш право да инвестираш в действителната стопанска система, като по този метод допринасяш за икономическия растеж и за откриването на нови работни места.
В България от предходната година осигуряващите се лица могат да трансферират спестеното в частните фондове назад към Националния застрахователен институт. Доколко публикуван е сходен модел в другите европейски страни?
- В Унгария да вземем за пример в действителност национализираха частните фондове. В Словакия, чиято асоциация не е наш член, 4 пъти даваха опция на осигуряващите се лица да трансферират средствата си към държавния фонд. В Полша, която също не е наш член, също национализираха повече от половината активи на пенсионните сдружения. В други страни по време на рецесията – като в Ирландия, беше въведен налог за пенсионните сдружения, в Португалия бяха национализирани няколко фонда, свързани с банковия бранш. Но огромните промени в Унгария, Полша и в известна степен Словакия провокират забележителна паника, тъй като сходни дейности сигурно не оказват помощ на дълготрайните политики за обезпечаване на съответна пенсия за хората.
Интервюто взе Николай Нейчев
Какво има в пенсионния ми фонд
Дружествата направиха много промени в портфейлите си за последната година, а стабилизирането на финансовите пазари оказва помощ за доходността им
30 авг 2017
PEPP:
Пенсия без граници в Европейски Съюз
Европейската комисия показа проекта, който ще разреши на жителите в съюза да се обезпечават във фондове отвън страната им
14 юли 2017 Мати Лепала е основен изпълнителен шеф и основен секретар на PensionsEurope, водещата организация, сплотяваща напъните на националните асоциации на пенсионните сдружения в 24 европейски страни, в това число и България. Тя покрива повече от 70 млн. осигуряващи се лица в Европа и общо над 3.5 трлн. евро активи. Преди това Мати Лепала има 11 години опит във Пенсионния алианс на Финландия, браншова асоциация, която съставлява всички локални пенсионни институции. Има опит в правосъдното министерство на страната, а също по този начин и в синдикални организации, защитаващи правото на обществена и здравна грижа за работещите. Завършил е право в Университета в Турку през 1987 година и има MBA по обезпечаване и финанси от Университета в Тампере от 2007 година
Г-н Лепала, до каква степен новите fintech решения, които все по-широко се употребяват в банковия бранш, могат да имат приложение при пенсионните сдружения и каква е практиката в Европа?
- Това е доста забавен въпрос, който и ние сме задавали на нашите членове. Виждаме, че доста от тях са отделили запас, с цел да работят по fintech решения – дали за метода, по който обслужват клиентите, или за метода, по който ръководят вложенията си. Така да вземем за пример най-голямата холандска компания в сектора - APG, която има активи на стойност 500 милиарда евро, има настрана сдружение, което се занимава с създаването на десетки fintech приложения и решения. В момента в действителност никой не може да каже какъв брой от тях ще стартират да действат с цялостна мощ, само че фактът е, че те съществено влагат в тази " лаборатория " за нови решения с доста необятен обсег. Така че те явно виждат огромно бъдеще в тази сфера във всеки аспект на осигурителната активност.
Тоест това не са единствено решения, които са ориентирани за " вътрешна " приложимост за по-добро ръководство на фонда, само че и към крайния консуматор - осигуряващите се лица.
- Да, тъкмо по този начин. Един различен подобаващ образец е във Англия, където е въведена услуга, наречена пенсионно осведомително табло (Pensions Dashboard). Тя дава на едно място цялата информация за всички пенсионни сметки и предстояща месечна пенсия, в това число и за държавната пенсия на потребителите. Това е изключително облекчаващо, тъй като там на едно осигуряващо се лице може да се водят до 13 разнообразни партиди и до момента нямаше централизирано място, което да дава нагледност на данните. С осведомителното табло се илюстрира на осигуряващо се лице какъв е прогнозният месечен приход след пенсиониране от всеки фонд поотделно, както и сумарно, а също по този начин и каква рентабилност е генерирана през годините. Така че формулировката fintech покрива доста разнообразни услуги и софтуерни решения, само че бих споделил, че когато най-напредничавите пенсионни компании в Холандия, Англия и Дания интензивно влагат в сходни услуги, упованията ми са, че в бъдеще този сегмент ще е от извънредно значение.
Това, което все още не е ясно, е дали тези нововъведения ще доведат до повече консолидация – в случай че това са решения, от които могат да се облагодетелстват единствено най-големите компании, или дали тези решения ще разрешат и на дребните компании да усилят своята конкурентоспособност. Преди новите регулации съществуваха 1500 холандски фонда, по-късно останаха 200. Тази наклонност се ускорява, само че е допустимо fintech услугите да основат нови благоприятни условия за по-малките сдружения.
Разглежда ли се и блокчейн технологията в границите на тези разработки?
- Да, има и такива образци. В Португалия има финансова компания, която е наш член и с изключение на пенсионни фондове има и взаимни, и към този момент е въвела блокчейн технология при ръководството им. Техният опит и обръщение е, че на всички компании в бранша ще се наложи да приложат сходни способи, с цел да се задържат на пазара, защото понижаването на разноските и улеснението на администрирането на фондовете е в действителност сензитивно. Те получават толкоз огромно конкурентно преимущество, че останалите сдружения просто ще бъдат принудени да ги последват, с цел да оцелеят.
Означава ли това и по-ниски такси за крайния консуматор?
- Да, таксите за осигуряващите се лица са от все по-голямо значение. Те стават още по-видни в среда на ниски лихвени проценти. Като цяло цялостната бистрота на разноските и тяхното равнище е значима и в този момент, само че явно тяхната роля ще се усилва в бъдеще. Тоест, когато fintech нововъведенията могат да предложат по-евтини решения, по-разходоефективни решения, тогава и тяхната нужда и приложимост ще стане неизбежна.
След към 2 години се чака да проработи услугата за единна европейска пенсия PEPP (Pan European Pension Product). Вярвате ли, че до тогава fintech решенията ще оказват помощ на европейските пенсионни фондове да доближат по-лесно до нови пазари като България да вземем за пример?
- Да, несъмнено. Естествено концепцията за PEPP занапред следва да бъде разисквана в Европейския парламент и в Съвета на Европа и планът да претърпи промени. Според първичния проект, направен и утвърден от Европейската комисия, фирмите, които ще оферират PEPP, поемат уговорката да популяризират продуктите си във всяка страна на Европейски Съюз. Тоест не може да решиш да предлагаш подобен фонд единствено в 5 страни, които си харесаш, а си длъжен да достигнеш до всеки един пазар, което е огромно предизвикателство за множеството сдружения. Към момента това е по силите единствено на най-големите европейски и американски компании за ръководство на активи, само че е евентуално с развиването на fintech това да стане допустимо и за останалите.
Какви са настроенията в Брюксел по отношение на въвеждането на подобен паневропейски пенсионен артикул?
- Дебатите в този момент стартират, нашата асоциация към момента не е дефинирала до дъно позицията си, тъй като както имаме членове, които изцяло поддържат предлагането, по този начин има и членове, които не са чак толкоз заинтересувани. Освен това има и други институции като Европейската банкова федерация, които също преглеждат в детайли предлагането на Европейска комисия. Обсъжданията в Съвета на Европа към този момент започнаха в съответната работна група, като към момента няма огромен прогрес, като по-късно ще се придвижи и в европарламента. Този развой ще продължи най-малко до есента на 2018 година Със сигурност има доста елементи за изчистване, като да вземем за пример капиталовите благоприятни условия, какъв брой постоянно ще може да се прави прекачване на партидата и каква ще е неговата цена, въпроси по регулацията, дали ще може заварените доброволни фондове да се трансферират в PEPP фонд. Според настоящия план PEPP ще е опция на доброволните фондове и не се пробва да ги замести, само че има опасения, че той може да окаже въздействие и на характерните наложителни пенсионни фондове, каквито са в Холандия, или на спестяванията в Испания, където по-голямата част е в 3-ия дирек на пенсионната система.
В България изплащането на пенсии от частните фондове ще стартира през 2021 година От вашия опит какви са най-големите провокации през първите години на този развой?
- Този проблем е на всички места в Европа и е обвързван с анюитизирането, което е водещата алтернатива за погашение. В среда на ниски лихви е мъчно за хората да одобряват ниската пенсия, която ще получат, в случай че изберат анюитизиране. Затова се тестват разнообразни варианти, които дават повече еластичност, като да вземем за пример да се поемат капиталови опасности и след пенсионирането. Добре е потребителите да знаят, че имат избор. В подобен случай обаче поражда нов проблем – кой ще носи риска.
Как световната рецесия от 2008 година промени метода на ръководство на фондовете и подготвени ли са те за закъснение на световната стопанска система, за което от ден на ден анализатори разясняват, че ще стане факт до 2-3 години?
- Глобалната финансова рецесия в действителност имаше мощен отрицателен резултат върху пенсионните фондове, в някои страни като Ирландия негативната рентабилност доближи повече от 30%. Европейската комисия и EIOPA започнаха спор за въвеждането на хармонизирана рамка, на която пенсионните фондове в Европа да дават отговор, като " Платежоспособност II ", която беше въведена за застрахователните компании. Това щеше да значи да се вземе моментна фотография на извънредно ниски равнища на рентабилност, която да се проектира за идните години и въз основата на това допускане да се изчислят разноските на фондовете. Ние успяхме да се противопоставим на тази самодейност, която беше изцяло безсмислена и все още всяка страна има своите независими регулаторни режими. Регулаторите упорстваха за повече сигурност, само че съгласно нас това е лъжливо възприятие за сигурност, в случай че нямаш право да инвестираш в действителната стопанска система, като по този метод допринасяш за икономическия растеж и за откриването на нови работни места.
В България от предходната година осигуряващите се лица могат да трансферират спестеното в частните фондове назад към Националния застрахователен институт. Доколко публикуван е сходен модел в другите европейски страни?
- В Унгария да вземем за пример в действителност национализираха частните фондове. В Словакия, чиято асоциация не е наш член, 4 пъти даваха опция на осигуряващите се лица да трансферират средствата си към държавния фонд. В Полша, която също не е наш член, също национализираха повече от половината активи на пенсионните сдружения. В други страни по време на рецесията – като в Ирландия, беше въведен налог за пенсионните сдружения, в Португалия бяха национализирани няколко фонда, свързани с банковия бранш. Но огромните промени в Унгария, Полша и в известна степен Словакия провокират забележителна паника, тъй като сходни дейности сигурно не оказват помощ на дълготрайните политики за обезпечаване на съответна пенсия за хората.
Интервюто взе Николай Нейчев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ