Мнения Daily - Каква би била една президентска партия
© НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Създаване на АБВ-2 опонира на всевъзможен здрав разсъдък. Още по тематиката
И още: Страх, безумен боязън...; Черно море – новата цел на каналджиите
22 авг 2017
И още: Множат се опитите за " приватизиране " на демокрацията; На тероризма не би трябвало да се отвръща с възмездие
21 авг 2017 Ляво на ръб
Каква би била една президентска партия
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Според една допустима версия от Радев се чака да овладее лявото пространство и да размени превъзбудената Нинова, която се изхвърля в прекомерно крайни направления. Тезата, тайна или не, е, че той си е техен и рано или късно ще си го приберат. Е, да, само че в случай че се съобщи като прям активист на Българска социалистическа партия, нов център на власт няма да има и тематиката на този текст ще се окаже непотребна. Създаване на АБВ-2 - след неуспеха на първия опит за разединение на партията - без ясно идеологическо разграничаване опонира на всевъзможен здрав разсъдък. Интересно е дали господин Радев би бил кадърен да събере към себе си някаква нова левица, несвързана с апаратните игри на Столетницата, което се подсказва от избора на някои от съветниците му. Но към този момент не виждам някакви ясно различими леви жестове в президентските изяви – като изключим популисткото заиграване с Русия. Но какво ли пък ляво има в онази империя на олигархията? Впрочем новите леви, въодушевени от европейските си връстници, надали ще се разпознават с едно по този начин военизирано президентство.
Друго очакване следва естествено от символиката на пагона – военно-патриотичен център. Хрумва ми прилика с кръга " Звено " - в смисъл надпартийно единение към тематиките ред и сигурност. За жал през днешния ден всички партии (та даже довчерашни либерални) са се подредили на тази опашка и електорат надали ще остане за всички. Предишни президенти у нас се обкръжават с интелектуалци, актьори, учени – този сякаш търси повече естествената си среда на военни. Но наподобява едва евентуално, тъй като тя, армията от дълго време не е каквото беше. Едни самолети не могат да купят сума ти години, а ние приказваме за властови център!
Най-правдоподобна наподобява третата догадка, съгласно която президентът би могъл да сътвори центристка конструкция от експерти, прагматици, умерени хора, малко черква, малко военни, някои ритуални експерти.
Изборът на проф. Герджиков от бившето Национална движение „Симеон Втори" за длъжностен министър председател и политически шареното му държавно управление окуражава сходни очаквания. Самите дейности на Радев до момента могат да се четат освен като неумелост, самообразование по метода " проба - неточност " (по Румяна Коларова), а и като центристки – жест към едните, жест към другите, с цел да има равновесие. Влиза в изострен спор с Цветанов към проклетите самолети и таман решаваме, че играе за Българска социалистическа партия – отхвърля се да блокира глобите против Русия, които беше заречен - завой надясно. Подобна групировка ще се хареса на гласоподавателя, изтощен от партийни дрязги. Но към този момент господин Радев май не се обрисува като сполучлива ракета-носител. Все отново индивидът надали може да мери митичната харизма със Симеон Сакскобурггота. А да извърши мъжество на президентския пост е едва евентуално.
Въпросът е за какво по този начин постоянно се връща тематиката за президентската партия. Който следи политиката, знае, че след един, да не приказваме за два мандата, и най-прекрасният президент се амортизира – тези процеси през днешния ден вървят доста бързо. Каквато и партия да опита да сглоби, тя ще разочарова.
Не е ли по-добре наместо за президентска партия да мислим по какъв начин да реформираме самата президентска институция – или да я натоварим със съществени пълномощия по арбитриране на публичния живот, или назад - да оставим Народното събрание да избира за президент някой умел посредник, за който по-рядко да се сещаме.
----------Сега е моментът да защитим връзките си с Македония.
Балкански пристрастености
Сърбия да приключи антибългарската агитация
От коментар на някогашния ръководител на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук профил
Фотограф: НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ
Вече едно денонощие, в България няма никаква реакция на изтеглянето на сръбските дипломати от Скопие. Световната преса гърми, публична (и неофициална) София мълчи. ГЕРБ и Българска социалистическа партия се занимават с махленско заяждане, до момента в който външният министър на Сърбия, комунистът Ивица Дачич, ясно загатва за връзка сред абсурда със Скопие и контракта сред Македония и България ( " знаем какво сте подписвали " )...
Сега е моментът българското държавно управление да отбрани безспорните си достижения в връзките с Македония. Необходимо е изразеното на думи " другарство и добросъседство " да бъде подкрепено с каузи. България би трябвало да изрази угриженост и ясно отрицание към нападателната сръбска акция, Министерство на външните работи да реализира официални съвещания с посланиците в Белград и Скопие.
И на първо място - целта " разширение на Европейски Съюз със Западните Балкани " да бъде обществено преосмислен. Слагането на Сърбия, Босна, Косово и Албания в един кюп с Македония е срещу нашия стратегически народен интерес. Напротив - договарянията със Сърбия би трябвало да бъдат сложени под изискване за преустановяване на антибългарската агитация на Дачич, имперския нрав към Скопие и поощряване на антибългарските акции там. С Албания - под изискване за усмиряване на великоалбанските мечти и ограничение на намесата (често под турска диктовка) в македонската политика.
----------Обвинението още веднъж пази партийната целенасоченост.
Трета власт
Случаят " Калиакра " като лакмус за политизацията на прокуратурата
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Някога учени, специалисти, неправителствени организации, институти на Българска академия на науките, български и европейски институции в продължение на месеци са проучвали, обсъждали и най-после приели очертанията на предпазените зони към Калиакра и по-специално на така наречените понто-сарматски степи. Сега обаче на българската прокуратура ѝ бе задоволителна една единствена седмица, с цел да откри, че всички те са сбъркали и площта на тези зони би трябвало да е по-малка.
Какво става? Може би прокуратурата разполага с някакви свръхексперти? Или е получила прояснение свише? Нищо сходно - просто за следващ път се произнася не толкоз от позиция на закона, колкото на моментната политическа целенасоченост. Ключът към тази " мистерия " би трябвало да се търси във взаимоотношенията сред прокуратурата и политическата власт и по особено сред основния прокурор и премиера.
Те минаха през комплицирани премеждия и неочаквани обрати. Началото (зимата на 2012–2013) обещаваше безоблачно бъдеще: за тогавашния (и днешен) министър председател и партиен водач бъдещият основен прокурор бе " най-хубавият областен арбитър ", а за тогавашния вътрешен министър и заместник-лидер – " най-стабилният арбитър ". Тогава от премиера даже чухме, че не било неприятно идващият основен обвинител да е арбитър. Което след това и стана, а след време тогавашният градски прокурор на София му го напомни: " Не ми се подсмихвай. Ти си го избира. "
Властта има един проблем: по какъв начин хем да потвърди, че се грижи за природата, хем да резервира старите и да остави шир за нови градежи в предпазената територия. И двама съперници: външен - Европейската комисия, която може да наложи наказания за несъблюдение на решението на Съда на Европейски Съюз, и вътрешен – гражданското общество, което се спънка и подвига " непотребен " звук. И не щеш ли прокуратурата се притича на помощ. Светкавичната ѝ " инспекция " и съпътстващият я коментар на основния прокурор дават опция на властта да твърди, че казусът не е в градежите, а в картите. И че отговорни за нарушаванията на закона са не други, а неправителствените организации.
Разбира се, за цялост на картината не трябва да пропущаме, че връзките сред политическата власт и прокуратурата от самото начало са под мощното въздействие на трета, стояща някъде настрана, откъм гърба или над тях, мощ – една партия, която все си е на власт, с един водач, който " разпределя порциите ", или може би към този момент единствено един недостижим народен представител, чиято " порция " последователно стана прекомерно огромна. Толкова огромна, че се трансформира в непреодолимо силово поле. В черна дупка, в която изчезва всичко.
Създаване на АБВ-2 опонира на всевъзможен здрав разсъдък. Още по тематиката
И още: Страх, безумен боязън...; Черно море – новата цел на каналджиите
22 авг 2017
И още: Множат се опитите за " приватизиране " на демокрацията; На тероризма не би трябвало да се отвръща с възмездие
21 авг 2017 Ляво на ръб
Каква би била една президентска партия
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Според една допустима версия от Радев се чака да овладее лявото пространство и да размени превъзбудената Нинова, която се изхвърля в прекомерно крайни направления. Тезата, тайна или не, е, че той си е техен и рано или късно ще си го приберат. Е, да, само че в случай че се съобщи като прям активист на Българска социалистическа партия, нов център на власт няма да има и тематиката на този текст ще се окаже непотребна. Създаване на АБВ-2 - след неуспеха на първия опит за разединение на партията - без ясно идеологическо разграничаване опонира на всевъзможен здрав разсъдък. Интересно е дали господин Радев би бил кадърен да събере към себе си някаква нова левица, несвързана с апаратните игри на Столетницата, което се подсказва от избора на някои от съветниците му. Но към този момент не виждам някакви ясно различими леви жестове в президентските изяви – като изключим популисткото заиграване с Русия. Но какво ли пък ляво има в онази империя на олигархията? Впрочем новите леви, въодушевени от европейските си връстници, надали ще се разпознават с едно по този начин военизирано президентство.
Друго очакване следва естествено от символиката на пагона – военно-патриотичен център. Хрумва ми прилика с кръга " Звено " - в смисъл надпартийно единение към тематиките ред и сигурност. За жал през днешния ден всички партии (та даже довчерашни либерални) са се подредили на тази опашка и електорат надали ще остане за всички. Предишни президенти у нас се обкръжават с интелектуалци, актьори, учени – този сякаш търси повече естествената си среда на военни. Но наподобява едва евентуално, тъй като тя, армията от дълго време не е каквото беше. Едни самолети не могат да купят сума ти години, а ние приказваме за властови център!
Най-правдоподобна наподобява третата догадка, съгласно която президентът би могъл да сътвори центристка конструкция от експерти, прагматици, умерени хора, малко черква, малко военни, някои ритуални експерти.
Изборът на проф. Герджиков от бившето Национална движение „Симеон Втори" за длъжностен министър председател и политически шареното му държавно управление окуражава сходни очаквания. Самите дейности на Радев до момента могат да се четат освен като неумелост, самообразование по метода " проба - неточност " (по Румяна Коларова), а и като центристки – жест към едните, жест към другите, с цел да има равновесие. Влиза в изострен спор с Цветанов към проклетите самолети и таман решаваме, че играе за Българска социалистическа партия – отхвърля се да блокира глобите против Русия, които беше заречен - завой надясно. Подобна групировка ще се хареса на гласоподавателя, изтощен от партийни дрязги. Но към този момент господин Радев май не се обрисува като сполучлива ракета-носител. Все отново индивидът надали може да мери митичната харизма със Симеон Сакскобурггота. А да извърши мъжество на президентския пост е едва евентуално.
Въпросът е за какво по този начин постоянно се връща тематиката за президентската партия. Който следи политиката, знае, че след един, да не приказваме за два мандата, и най-прекрасният президент се амортизира – тези процеси през днешния ден вървят доста бързо. Каквато и партия да опита да сглоби, тя ще разочарова.
Не е ли по-добре наместо за президентска партия да мислим по какъв начин да реформираме самата президентска институция – или да я натоварим със съществени пълномощия по арбитриране на публичния живот, или назад - да оставим Народното събрание да избира за президент някой умел посредник, за който по-рядко да се сещаме.
----------Сега е моментът да защитим връзките си с Македония.
Балкански пристрастености
Сърбия да приключи антибългарската агитация
От коментар на някогашния ръководител на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук профил
Фотограф: НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ
Вече едно денонощие, в България няма никаква реакция на изтеглянето на сръбските дипломати от Скопие. Световната преса гърми, публична (и неофициална) София мълчи. ГЕРБ и Българска социалистическа партия се занимават с махленско заяждане, до момента в който външният министър на Сърбия, комунистът Ивица Дачич, ясно загатва за връзка сред абсурда със Скопие и контракта сред Македония и България ( " знаем какво сте подписвали " )...
Сега е моментът българското държавно управление да отбрани безспорните си достижения в връзките с Македония. Необходимо е изразеното на думи " другарство и добросъседство " да бъде подкрепено с каузи. България би трябвало да изрази угриженост и ясно отрицание към нападателната сръбска акция, Министерство на външните работи да реализира официални съвещания с посланиците в Белград и Скопие.
И на първо място - целта " разширение на Европейски Съюз със Западните Балкани " да бъде обществено преосмислен. Слагането на Сърбия, Босна, Косово и Албания в един кюп с Македония е срещу нашия стратегически народен интерес. Напротив - договарянията със Сърбия би трябвало да бъдат сложени под изискване за преустановяване на антибългарската агитация на Дачич, имперския нрав към Скопие и поощряване на антибългарските акции там. С Албания - под изискване за усмиряване на великоалбанските мечти и ограничение на намесата (често под турска диктовка) в македонската политика.
----------Обвинението още веднъж пази партийната целенасоченост.
Трета власт
Случаят " Калиакра " като лакмус за политизацията на прокуратурата
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Някога учени, специалисти, неправителствени организации, институти на Българска академия на науките, български и европейски институции в продължение на месеци са проучвали, обсъждали и най-после приели очертанията на предпазените зони към Калиакра и по-специално на така наречените понто-сарматски степи. Сега обаче на българската прокуратура ѝ бе задоволителна една единствена седмица, с цел да откри, че всички те са сбъркали и площта на тези зони би трябвало да е по-малка.
Какво става? Може би прокуратурата разполага с някакви свръхексперти? Или е получила прояснение свише? Нищо сходно - просто за следващ път се произнася не толкоз от позиция на закона, колкото на моментната политическа целенасоченост. Ключът към тази " мистерия " би трябвало да се търси във взаимоотношенията сред прокуратурата и политическата власт и по особено сред основния прокурор и премиера.
Те минаха през комплицирани премеждия и неочаквани обрати. Началото (зимата на 2012–2013) обещаваше безоблачно бъдеще: за тогавашния (и днешен) министър председател и партиен водач бъдещият основен прокурор бе " най-хубавият областен арбитър ", а за тогавашния вътрешен министър и заместник-лидер – " най-стабилният арбитър ". Тогава от премиера даже чухме, че не било неприятно идващият основен обвинител да е арбитър. Което след това и стана, а след време тогавашният градски прокурор на София му го напомни: " Не ми се подсмихвай. Ти си го избира. "
Властта има един проблем: по какъв начин хем да потвърди, че се грижи за природата, хем да резервира старите и да остави шир за нови градежи в предпазената територия. И двама съперници: външен - Европейската комисия, която може да наложи наказания за несъблюдение на решението на Съда на Европейски Съюз, и вътрешен – гражданското общество, което се спънка и подвига " непотребен " звук. И не щеш ли прокуратурата се притича на помощ. Светкавичната ѝ " инспекция " и съпътстващият я коментар на основния прокурор дават опция на властта да твърди, че казусът не е в градежите, а в картите. И че отговорни за нарушаванията на закона са не други, а неправителствените организации.
Разбира се, за цялост на картината не трябва да пропущаме, че връзките сред политическата власт и прокуратурата от самото начало са под мощното въздействие на трета, стояща някъде настрана, откъм гърба или над тях, мощ – една партия, която все си е на власт, с един водач, който " разпределя порциите ", или може би към този момент единствено един недостижим народен представител, чиято " порция " последователно стана прекомерно огромна. Толкова огромна, че се трансформира в непреодолимо силово поле. В черна дупка, в която изчезва всичко.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ