Лъчезар Борисов, фейсбукЛъчезар БорисовПрез май 2024 г. 12-месечният среден темп

Лъчезар Борисов, фейсбук

През май 2024 година 12-месечният междинен ритъм на инфлацията в България е 5,1%, т.е. доста над референтната стойност от 3,3% за критерия за ценова непоклатимост и за участие в еврозоната. Очаква се този ритъм последователно да намалее през идващите месеци, защото усложненията в предлагането не престават да отслабват. Съгласно данните на Европейската централна банка (ЕЦБ) през последните 10 години 12-месечният междинен ритъм на ХИПЦ-инфлацията се колебае в доста необятен диапазон – от -1,7% до 14,1%, а ние всички знаем, по кое време и при чие ръководство инфлацията доближи рекордните стойности. В този интервал неведнъж алармирах за ненавременни ограничения за справяне с инфлацията и за несъответстваща финансово-икономическо политика. Отклонението на инфлацията в България по отношение на междинната в еврозоната доближаваше 5-6 процентни пункта в този интервал.

Според отчета на ЕЦБ след нескончаем интервал на негативна територия за инфлацията през 2017 година инфлацията още веднъж става позитивна, а отклонението и от референтните стойности е голямо в интервалите 2022-2023 година По данните на банката от септември 2021 година темпът на инфлация се форсира доста и доближава връх от 15,6% през септември 2022 година, преди да стартира да понижава. ЕЦБ сочи, че се чака през идващите месеци инфлацията да продължи да понижава, само че в по-дългосрочен проект съществуват опасения по отношение на устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България. Рисковете пред инфлационните вероятности са ориентирани в посока нагоре, защото се чака дефицитът на работна ръка и обвързваният с него напън върху заплатите да продължат в средносрочен проект, а ескалацията на геополитическото напрежение може да наруши търговията и да провокира съмнения в цените на силата, което в допълнение да увеличи инфлацията.

Процесът на догонване на еврозоната евентуално ще докара до позитивни инфлационни диференциали. Постигането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция в България, изисква насочени към непоклатимост стопански политики и широкообхватни структурни промени. Предвид лимитираните благоприятни условия за маневриране на паричната политика в изискванията на валутен ръб другите области на политиката (фискална, макропруденциална) следва да дават на стопанската система средства за справяне с евентуални характерни за страната шокове и макроикономически несъответствия. Това е от изключителна значимост и за безпроблемното присъединяване в ERM II. ЕЦБ сочи още, че структурните промени за възстановяване на бизнес и институционалната среда са от решаващо значение за привличането на директни задгранични вложения и за стимулиране на евентуалния напредък.

За страдание през последните три години не видяхме обещания поток от задгранични планове „ на зелено “ по линия на потока от задгранични вложения, нито бяха вложени средствата по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). България се оказа на последно място по потребление на средствата, планувани в ПВУ и резонно получи най-слабата оценка от Европейската комисия, което беше още един отзив за финансово-икономическото ръководство през изтеклите 3 години. В този подтекст ЕЦБ сочи, че са нужни непрекъснати старания за създаване на административен потенциал и за по-нататъшно увеличение на усвояването на средствата от Европейски Съюз. Тъй като дълготрайната безработица съставлява огромен % от общата безработица, са нужни дейни ограничения на политиката на пазара на труда за повишение на пригодността за претовареност и подсилване на равнището на подготовка на работната мощ, както и за поощряване на икономическото приобщаване на най-уязвимите пластове от популацията.

Въпреки осъществяването на критерия за бюджетен недостиг, ЕЦБ сочи че дефицитът в България остава доста над нивото си отпреди пандемията. В отчета е разказано, че преди пандемията е провеждана благоразумната фискална политика, която е разрешила на България да означи усъвършенстване на структурните салда, като е трансформирала недостига от 5,4 % от Брутният вътрешен продукт през 2014 година в остатък от 2,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2019 година Фискалната политика по-късно е довела до общо нарастване на бюджетния недостиг с 6 процентни пункта в интервала 2019-2021 година Подобрението на бюджетното салдо след пандемията с 2,0% от Брутният вътрешен продукт сред 2021 и 2023 година беше обвързвано най-много с нарастването на структурното салдо с 1,7 процентни пункта вследствие на по-ниските настоящи разноски и пропуснатите обществени вложения и замразени инфраструктурни планове.

Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2024 година планува увеличение на бюджетния недостиг и умерено повишаване на съотношението на държавния дълг. Дългосрочната фискална рамка на България е помогнала за поддържането на ниско съответствие на дълга, само че към момента има опция за по-нататъшно усъвършенстване. България е изправена пред междинни опасности за фискалната резистентност в средносрочен и дълготраен проект, което е посочено и в Мониторинга на Европейската комисия за устойчивостта на дълга за 2023 година Макар да бе открито, че България разполага с налично пространство за фискална консолидация, тя бе оценена като изложена на междинен риск заради доста високата неустановеност по отношение на динамичността на дълга през идващите пет години въз основа на историческата волатилност, предизвикана от последните 3 години. В дълготраен проект беше открито, че България е изправена пред междинни опасности, които се дължат основно на плануваното нарастване на разноските, свързани със застаряването на популацията, както и на неподходящата първична бюджетна позиция. Тези прогнози алармират за нуждата от по-нататъшни промени, с цел да се увеличи дълготрайната резистентност на обществените финанси.

В вероятност България би трябвало да продължи да организира благоразумна фискална политика, с цел да подсигурява спазването на условията на Пакта за непоклатимост и напредък. Последователната и благоразумна фискална политика ще подсигурява, че България ще продължи да съблюдава условията на Пакта за непоклатимост и напредък и ще резервира буферите си за намаляване на неподходящите разтърсвания.

Изводите за финансово-икономическата политика от последните 3 години и това каква политика би трябвало да се организира отсега нататък оставям на Вас!