ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите
© Надежда Чипева С решение на Европейската комисия (ЕК) от 14 май 2019 година са в действие нови насоки за установяване на финансови корекции. Предстои българската нормативна уредба да се синхронизира с тях, като за задачата ще се промени настоящата от март 2017 година " Наредба за изтъкване на нередности, представляващи учредения за осъществяване на финансови корекции, и процентните индикатори за установяване размера на финансовите корекции по реда на Закона за ръководство на средствата от Европейските структурни и капиталови фондове ". За публично разискване към този момент е пуснато ново разпореждане на държавното управление.
Какво е неправда
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Нередност " по смисъла на член 2 (36) Регламент №1303/2013 е деяние или безучастие на стопански оператор, водещо до нарушаване на правото на Европейския съюз или на националното право, " което има или би имало като последица нанасянето на щета на общия бюджет на съюза, като се регистрира непростим разход в общия бюджет ".
В случая става дума за нарушавания на Закона за публични поръчки, който се ползва от възложители – държавни институции и общини и Постановление № 160 от 1 юли 2016 година, отнасящо се до всички останали възложители – в това число частни компании и Неправителствени организации, когато са бенефициенти на обществени средства. Важно е да се има поради, че като неправда се третира освен потвърдено съществуване на действителна щета, а и съществуване на евентуална опция за нанасянето на щета на общия бюджет.
Кои са новите моменти в разпоредбите за налагане на финансови корекции?
Цвета Наньова
На първо място, измененията плануват размерът на финансовите корекци и към този момент да е процентно тъкмо избран : - 5%, 10%, 25% и 100%. По до момента настоящите правила, избрани са оптималните размери за обещано нарушаване (например 25%) и се позволява опцията, той да бъде понижен от контролиращите, надлежно до 10% или 5%, като вземат поради естеството и тежестта на нередностите (със съответната обосновка – да вземем за пример за поръчки с планирана стойност под праговете на Директива 2004/18/ЕО, респективно Директива 2014/24/ЕС при нарушавания по т. 6, т. 8-12, т. 13-20 от Насоките на ЕК).
Сега тази опция отпада, защото европейските насоки са тези, които " дават оценка " на естеството и тежестта на нарушаването, респективно на размера на финансова промяна. Това е направено посредством даване на прецизни и подробни описания на всяко съответно нарушаване (несъответствие с използваните правила), респективно е избран закрепена ставка на финансова промяна. Т.е. за една категория нарушаване – дали глобата да бъде 25%, 10% или 5%, към този момент е несъмнено на европейско равнище и следва тъкмо да се ползва. Целта е отбягване на субективизъм при установяване на размера на финансовата промяна и обезпечаване на " по-добра отбрана на финансовите ползи на европейския съюз, чрез обезпечаване съблюдаване на правото на Съюза (по-специално правилата на бистрота, недискриминация, равно отнасяне, пропорция и правна сигурност) ".
Отново със същата цел в насоките са посочени и допълнителни/нови видове нередности, които се отнасят до разнообразни стадии на осъществяване на публичните поръчки. Такива са да вземем за пример:
- Липса на аргументация за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции;
- Необосновано ограничаване на опцията за потребление на подизпълнители;
- Незаконосъобразно присъединяване на претендент или участник в предварителните дейности на възложителя по подготовката на процедурата (пазарни съвещания и външно присъединяване в подготовката на документацията), който е избран за реализатор.
В европейските насоки е указано, че ще бъдат прилагани от 14 май 2019 година Очевидно това е повода, заради която държавното управление бърза с транспонирането на тези правила в българската нормативна уредба.
Какви са практическите последици от тези промени
В вероятност както бенефициентите на европейски финансови средства, по този начин и контролиращите органи ще бъдат улеснени заради множеството изясненост и конкретика на новите правила.
В непосреден проект обаче преди всичко стои казусът с бенефициентите " в заварено състояние ": провели публични поръчки преди приемането на новите правила, само че ще бъдат проверявани по тях (процедурно, надзор се упражнява на по-късен стадий от провеждането).
Откритите нарушавания, които по сегашните правила биха били глобени с 5%, по новите правила процентът на финансовата промяна ще е по-висок. И това за жалост визира немалка част от нарушаванията, класифицирани от висшия одитен орган на европейски средства в България – Изпълнителна организация " Одит на средствата от Европейския съюз " (ОСЕС), като постоянно допускани: например включване на ограничаващи конкуренцията критерии за избор на реализатор, субективни критерии в методиката за оценка и така нататък Т.е. нарушавания, които всеобщо са на мъчно определима граница сред предоставената от закона и призната с тълкувателни решения на съда " оперативна автономия " на бенефициента да дефинира изискванията за избор на реализатор и действителната процедура, открита с инструкции на ОСЕС, за налагане на финансови корекции от страна на контролните органи.
А статистиката е стряскаща: от последния оповестен доклад* на ОСЕС излиза наяве, че от тестваните публични поръчки, на финансова промяна подлежат 75% ! Трудно е да се каже каква част от тях се дължат на справедливи неточности, на погрешно приложена оперативна автономия или на съзнателни и укорими дейности от страна на бенефициентите.
Коя от двете страни е права: проверявани бенефициенти или проверяващи институции – взема решение съдът, покрит от обжалвания. Но с подобен брой регистрирани нарушавания – явен е изводът за методичност на казуса : дали се дължи на недобро сходство сред българската нормативна уредба (ЗОП и Постановление на Министерски съвет 160) и европейските условия, или се касае за непълен потенциал на Бенефициентите или на композиция от двете – мъчно е да се дефинира. Но във всички случай има нужда от задълбочени разбори и съответни корективни дейности от страна на държавните институции.
Едно е ясно: бързането за приемане на постановлението от държавното управление след официално извършено обществено разискване, без да са готови заинтригуваните страни, единствено ще задълбочи казуса. Публикувана от администрацията на Министерски съвет частична оценка на въздействието твърди, че " не се чакат отрицателни въздействия от въведените промени и допълнения с нормативния акт по отношение на заинтригуваните страни ". Експертите и заинтригуваните страни имат терзания и причини в противоположната посока.
* https://www.eufunds.bg/sites/default/files/uploads/opos/docs/2019-04/Analiz%20na%20nerednostite.pdf
* Рубриката се приготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски стратегии (БАКЕП)
Какво е неправда
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Нередност " по смисъла на член 2 (36) Регламент №1303/2013 е деяние или безучастие на стопански оператор, водещо до нарушаване на правото на Европейския съюз или на националното право, " което има или би имало като последица нанасянето на щета на общия бюджет на съюза, като се регистрира непростим разход в общия бюджет ".
В случая става дума за нарушавания на Закона за публични поръчки, който се ползва от възложители – държавни институции и общини и Постановление № 160 от 1 юли 2016 година, отнасящо се до всички останали възложители – в това число частни компании и Неправителствени организации, когато са бенефициенти на обществени средства. Важно е да се има поради, че като неправда се третира освен потвърдено съществуване на действителна щета, а и съществуване на евентуална опция за нанасянето на щета на общия бюджет.
Кои са новите моменти в разпоредбите за налагане на финансови корекции?
Цвета Наньова
На първо място, измененията плануват размерът на финансовите корекци и към този момент да е процентно тъкмо избран : - 5%, 10%, 25% и 100%. По до момента настоящите правила, избрани са оптималните размери за обещано нарушаване (например 25%) и се позволява опцията, той да бъде понижен от контролиращите, надлежно до 10% или 5%, като вземат поради естеството и тежестта на нередностите (със съответната обосновка – да вземем за пример за поръчки с планирана стойност под праговете на Директива 2004/18/ЕО, респективно Директива 2014/24/ЕС при нарушавания по т. 6, т. 8-12, т. 13-20 от Насоките на ЕК).
Сега тази опция отпада, защото европейските насоки са тези, които " дават оценка " на естеството и тежестта на нарушаването, респективно на размера на финансова промяна. Това е направено посредством даване на прецизни и подробни описания на всяко съответно нарушаване (несъответствие с използваните правила), респективно е избран закрепена ставка на финансова промяна. Т.е. за една категория нарушаване – дали глобата да бъде 25%, 10% или 5%, към този момент е несъмнено на европейско равнище и следва тъкмо да се ползва. Целта е отбягване на субективизъм при установяване на размера на финансовата промяна и обезпечаване на " по-добра отбрана на финансовите ползи на европейския съюз, чрез обезпечаване съблюдаване на правото на Съюза (по-специално правилата на бистрота, недискриминация, равно отнасяне, пропорция и правна сигурност) ".
Отново със същата цел в насоките са посочени и допълнителни/нови видове нередности, които се отнасят до разнообразни стадии на осъществяване на публичните поръчки. Такива са да вземем за пример:
- Липса на аргументация за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции;
- Необосновано ограничаване на опцията за потребление на подизпълнители;
- Незаконосъобразно присъединяване на претендент или участник в предварителните дейности на възложителя по подготовката на процедурата (пазарни съвещания и външно присъединяване в подготовката на документацията), който е избран за реализатор.
В европейските насоки е указано, че ще бъдат прилагани от 14 май 2019 година Очевидно това е повода, заради която държавното управление бърза с транспонирането на тези правила в българската нормативна уредба.
Какви са практическите последици от тези промени
В вероятност както бенефициентите на европейски финансови средства, по този начин и контролиращите органи ще бъдат улеснени заради множеството изясненост и конкретика на новите правила.
В непосреден проект обаче преди всичко стои казусът с бенефициентите " в заварено състояние ": провели публични поръчки преди приемането на новите правила, само че ще бъдат проверявани по тях (процедурно, надзор се упражнява на по-късен стадий от провеждането).
Откритите нарушавания, които по сегашните правила биха били глобени с 5%, по новите правила процентът на финансовата промяна ще е по-висок. И това за жалост визира немалка част от нарушаванията, класифицирани от висшия одитен орган на европейски средства в България – Изпълнителна организация " Одит на средствата от Европейския съюз " (ОСЕС), като постоянно допускани: например включване на ограничаващи конкуренцията критерии за избор на реализатор, субективни критерии в методиката за оценка и така нататък Т.е. нарушавания, които всеобщо са на мъчно определима граница сред предоставената от закона и призната с тълкувателни решения на съда " оперативна автономия " на бенефициента да дефинира изискванията за избор на реализатор и действителната процедура, открита с инструкции на ОСЕС, за налагане на финансови корекции от страна на контролните органи.
А статистиката е стряскаща: от последния оповестен доклад* на ОСЕС излиза наяве, че от тестваните публични поръчки, на финансова промяна подлежат 75% ! Трудно е да се каже каква част от тях се дължат на справедливи неточности, на погрешно приложена оперативна автономия или на съзнателни и укорими дейности от страна на бенефициентите.
Коя от двете страни е права: проверявани бенефициенти или проверяващи институции – взема решение съдът, покрит от обжалвания. Но с подобен брой регистрирани нарушавания – явен е изводът за методичност на казуса : дали се дължи на недобро сходство сред българската нормативна уредба (ЗОП и Постановление на Министерски съвет 160) и европейските условия, или се касае за непълен потенциал на Бенефициентите или на композиция от двете – мъчно е да се дефинира. Но във всички случай има нужда от задълбочени разбори и съответни корективни дейности от страна на държавните институции.
Едно е ясно: бързането за приемане на постановлението от държавното управление след официално извършено обществено разискване, без да са готови заинтригуваните страни, единствено ще задълбочи казуса. Публикувана от администрацията на Министерски съвет частична оценка на въздействието твърди, че " не се чакат отрицателни въздействия от въведените промени и допълнения с нормативния акт по отношение на заинтригуваните страни ". Експертите и заинтригуваните страни имат терзания и причини в противоположната посока.
* https://www.eufunds.bg/sites/default/files/uploads/opos/docs/2019-04/Analiz%20na%20nerednostite.pdf
* Рубриката се приготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски стратегии (БАКЕП)
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ