Професия: Психотерапевт
© Надежда Чипева Ако следите кандидатстудентските безредици при започване на всяко лято, несъмнено ви прави усещане по какъв начин " Психология " е незалязващ шлагер в желанията. За образователната 2019/2020 в Софийския университет това още веднъж се удостовери, като най-вече искащи имаше точно за тази компетентност, до момента в който софтуерното инженерство и правото останаха след нея.
Причината за този интерес надали е във високите приходи, които почитателите на Зигмунд Фройд биха могли да си докарват след довеждане докрай. Още повече при изобилието от дипломирани психолози, което този интерес към специалността води. Ако прегледате по основна дума обявите за психолог в уеб страниците за работа, ще останете разочаровани за равнищата и бонусните пакети. Но, въпреки това, базисната компетентност може да бъде вход към доста по-широко поле за изява на трудовия фронт, в това число в подбора на фрагменти като HR експерт в някоя компания, като коучинг специалист или маркетинг експерт, изследващ потребителското прекарване, и така нататък
Класическата линия на развиване за един психолог обаче е да се трансформира в психотерапевт, а това значи след бакалавърската степен да премине през образование по клинична логика на психиката. Едва тогава той може да работи с тежки положения като психологични разстройства, депресии и тревоги.
По сходство на доста други специалности тази на психотерапевта изисква години трупане на опит, специализация, както и непрестанно освежаване на знанията. Възнагражденията за прохождащите в нея не са високи, само че с отварянето на частна процедура и построяването на име един психотерапевт би могъл да се конкурира като заплащане с лекарите експерти. Визитка
Милена Ташкова е психотерапевт с повече от 22 години процедура. Завършила е " Философия " и " Психология " в Софийския университет. Преминала е през всички равнища на работа от учебен психолог до съсобственик на частен кабинет. В момента е шеф на " Психодраматична работилница ", обучител е по психодрама и управлява плана " Живот на кг ", който изследва питателните разстройства, обезпечава поддръжка за страдащите от такива проблеми и работи за предварителна защита на питателните разстройства при възпитаници от 12 до 18 години.
Моята специалност
Психотерапевтът се занимава с една дълга и целенасочена работа, която оказва помощ за облекчение на прочувствените и психическите премеждия на пациентите. Тя е обвързвана с бездънен разбор както на личността на пациента, по този начин и на процеса, който поражда и протича сред пациента и терапевта.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Хората живеят с една сантиментална визия за психотерапията, може би от филмите. Но истината е, че няма нищо магично в нея. Това е сериозна работа, която опира до тежка теоретична подготовка, до трупане на на практика умения и опит с години, с цел да можеш да си ефикасен, когато някой потърси помощта ти за превъзмогване на някакви житейски рецесии. Най-често се занимаваме с депресивни и тревожни положения.
Моят инструмент на работа е моята лична душeвност. Внимавам думите, които употребявам, да са доста прецизни, а въпросите да са отворени. Те не са свързани с това, че би трябвало да ми носят информация.
Терапевтичната работа изисква сериозна среда. Не може да сме седнали на маса, да ядем салата и да пием ракия и някой да си мисли, че това е терапия. Един подобен другарски диалог може да има и доста положителен резултат върху човек, само че постоянно проблемите са по-сериозни и околните без нужните знания не са в положение сами да се оправят.
Моят път дотук
Аз учих " Философия " в Софийския университет и тогава доста се увличах по екзистенциалистите, които гледаха на индивида като индивид на проучване, не като обект на проучване. И то освен като мислещ индивид, ами и като подобен, който усеща, който е настоящ. Темата за свободата също беше нещо, което доста ме вълнуваше, и от трети курс нататък започнах да изучавам второ висше " Психология ". Това се оказа мое предопределение. Така най-малко го усещам.
Завършила съм през 1999 година Тогава психотерапията занапред прохождаше и ние търсихме своето място. Общо взето, това, което съм си представяла и съм желала да върша, мисля си, че съм го постигнала. Даже от време на време, когато се окайвам, че се омаломощавам, си споделям, че в действителност аз това и желаех. Не си представях, че ще е толкоз изчерпващо и ще изисква толкоз сериозен прочувствен запас.
Предизвикателствата
Предизвикателство е това да можеш да спреш да работиш. Първо, да не си носиш случаите у дома и, второ, да не практикуваме върху околните и приятелите си. Да не приказваме, че в наше наличие хората постоянно се усещат преценявани, което не е по този начин. Трудностите са свързани и с това да не съм неоправдателна. Тоест аз би трябвало да бъда несъветваща и неосъждаща, без значение от от време на време страшните неща, които слушам.
Аз имам сред 8 и 11 часа лечебна работа дневно и през цялото това време би трябвало да съм съсредоточена, доброжелателна, съпреживяваща. Трябва да съм професионално задълбочена и аналитична. Понякога не ми остава доста място, с цел да бъда такава доброжелателна и изслушваща с моите най-близки хора.
Мисля си, че нашата специалност е специалност на възрастта - колкото сме по-възрастни, толкоз сме по-добри в нея. Може би поради насъбрания житейски опит. Навремето, когато започвах, работех с деца и тогава трябваше да се срещам и с техните родители. И тогава аз сложих очила, тъй като това ми помагаше да наподобявам по-сериозна. Моят престиж зависеше от очила. Сега към този момент нуждая се от тях и не се нуждая от нещо външно, което да ми оказва помощ да ме възприемат по-сериозно.
Заплащането в бранша
Трябва да се измине доста дълъг път на образование, с цел да стигнеш до такава степен да се наречеш психотерапевт. Ти би трябвало не просто да завършиш в университета бакалавър, само че и по-късно магистратура по " Клинична логика на психиката ". След това има сред 6 и 7 години профилирано образование. Това е сериозна инвестиция и изисква средства.
Първоначално сътрудниците стартират работа да вземем за пример като учебни психолози. Аз също съм била такава. Там не може да се случва същинска терапия, само че оказва помощ за трупането на опит. Минава време, до момента в който откриеш личен кабинет или център. Не бих споделила, че се забогатява, само че се живее добре. Аз се устоявам напълно от психотерапия. Освен това и преподавам, само че главната ми работа е лечението.
Какво е бъдещето на специалността
Работя към този момент 22 години и виждам по какъв начин от ден на ден хора имат вярното схващане за това какво е психотерапията и идват тук напълно осъзнато, водени от упования, които са доста близки до това, което следва да се случи в лечебната работа. Прави ми усещане, че в случай че до момента най-вече дами употребиха лечението, от ден на ден стават мъжете. Смятам, че специалността е перспективна и от ден на ден ще има потребност от нея. Друг е въпросът, че доста сътрудници станахме. Трябва да има някаква регулация в нашата специалност съгласно мен.
Моето задоволство
За разлика от лекарите, които са задоволени, когато пациентите им са излекувани, при нас е малко по-различно. Нашата наслада е да забележим, че пациентът ни е самостоятелен, независим. Все отново виждаме хората в най-уязвимите им моменти и от време на време благодарността е сложна за изложение. Голямо задоволство ми носи оценката на професионалната общественост и сътрудниците.
Моите проекти
Преди няколко години с сътрудниците в " Психодраматична работилница " забелязахме, че имаме от ден на ден случаи на хранителни разстройства. Това не бе някаква статистика, която бяхме прочели, а го виждахме в ежедневната си работа. Много постоянно хората не идваха при нас със поръчка за хранително разстройство, само че то се оказваше съпътстващо положение. Тогава видяхме, че е зараза и не се прави оценка като риск. Започнахме плана " Живот на кг ", чиято цел е да дава повече информация по тематиката.
Искам да продължим плана и тази есен ще имаме галерия, поредност от полемики. Подготвяме и детска брошура за деца от 2- до 4-годишна възраст, която е ориентирана към разпознаването и назоваването на страсти. Необходими умения
- дарба за разбор
- дълбочина в разсъжденията
- дарба да вдъхваш доверие
- конфиденциалност
Причината за този интерес надали е във високите приходи, които почитателите на Зигмунд Фройд биха могли да си докарват след довеждане докрай. Още повече при изобилието от дипломирани психолози, което този интерес към специалността води. Ако прегледате по основна дума обявите за психолог в уеб страниците за работа, ще останете разочаровани за равнищата и бонусните пакети. Но, въпреки това, базисната компетентност може да бъде вход към доста по-широко поле за изява на трудовия фронт, в това число в подбора на фрагменти като HR експерт в някоя компания, като коучинг специалист или маркетинг експерт, изследващ потребителското прекарване, и така нататък
Класическата линия на развиване за един психолог обаче е да се трансформира в психотерапевт, а това значи след бакалавърската степен да премине през образование по клинична логика на психиката. Едва тогава той може да работи с тежки положения като психологични разстройства, депресии и тревоги.
По сходство на доста други специалности тази на психотерапевта изисква години трупане на опит, специализация, както и непрестанно освежаване на знанията. Възнагражденията за прохождащите в нея не са високи, само че с отварянето на частна процедура и построяването на име един психотерапевт би могъл да се конкурира като заплащане с лекарите експерти. Визитка
Милена Ташкова е психотерапевт с повече от 22 години процедура. Завършила е " Философия " и " Психология " в Софийския университет. Преминала е през всички равнища на работа от учебен психолог до съсобственик на частен кабинет. В момента е шеф на " Психодраматична работилница ", обучител е по психодрама и управлява плана " Живот на кг ", който изследва питателните разстройства, обезпечава поддръжка за страдащите от такива проблеми и работи за предварителна защита на питателните разстройства при възпитаници от 12 до 18 години.
Моята специалност
Психотерапевтът се занимава с една дълга и целенасочена работа, която оказва помощ за облекчение на прочувствените и психическите премеждия на пациентите. Тя е обвързвана с бездънен разбор както на личността на пациента, по този начин и на процеса, който поражда и протича сред пациента и терапевта.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Хората живеят с една сантиментална визия за психотерапията, може би от филмите. Но истината е, че няма нищо магично в нея. Това е сериозна работа, която опира до тежка теоретична подготовка, до трупане на на практика умения и опит с години, с цел да можеш да си ефикасен, когато някой потърси помощта ти за превъзмогване на някакви житейски рецесии. Най-често се занимаваме с депресивни и тревожни положения.
Моят инструмент на работа е моята лична душeвност. Внимавам думите, които употребявам, да са доста прецизни, а въпросите да са отворени. Те не са свързани с това, че би трябвало да ми носят информация.
Терапевтичната работа изисква сериозна среда. Не може да сме седнали на маса, да ядем салата и да пием ракия и някой да си мисли, че това е терапия. Един подобен другарски диалог може да има и доста положителен резултат върху човек, само че постоянно проблемите са по-сериозни и околните без нужните знания не са в положение сами да се оправят.
Моят път дотук
Аз учих " Философия " в Софийския университет и тогава доста се увличах по екзистенциалистите, които гледаха на индивида като индивид на проучване, не като обект на проучване. И то освен като мислещ индивид, ами и като подобен, който усеща, който е настоящ. Темата за свободата също беше нещо, което доста ме вълнуваше, и от трети курс нататък започнах да изучавам второ висше " Психология ". Това се оказа мое предопределение. Така най-малко го усещам.
Завършила съм през 1999 година Тогава психотерапията занапред прохождаше и ние търсихме своето място. Общо взето, това, което съм си представяла и съм желала да върша, мисля си, че съм го постигнала. Даже от време на време, когато се окайвам, че се омаломощавам, си споделям, че в действителност аз това и желаех. Не си представях, че ще е толкоз изчерпващо и ще изисква толкоз сериозен прочувствен запас.
Предизвикателствата
Предизвикателство е това да можеш да спреш да работиш. Първо, да не си носиш случаите у дома и, второ, да не практикуваме върху околните и приятелите си. Да не приказваме, че в наше наличие хората постоянно се усещат преценявани, което не е по този начин. Трудностите са свързани и с това да не съм неоправдателна. Тоест аз би трябвало да бъда несъветваща и неосъждаща, без значение от от време на време страшните неща, които слушам.
Аз имам сред 8 и 11 часа лечебна работа дневно и през цялото това време би трябвало да съм съсредоточена, доброжелателна, съпреживяваща. Трябва да съм професионално задълбочена и аналитична. Понякога не ми остава доста място, с цел да бъда такава доброжелателна и изслушваща с моите най-близки хора.
Мисля си, че нашата специалност е специалност на възрастта - колкото сме по-възрастни, толкоз сме по-добри в нея. Може би поради насъбрания житейски опит. Навремето, когато започвах, работех с деца и тогава трябваше да се срещам и с техните родители. И тогава аз сложих очила, тъй като това ми помагаше да наподобявам по-сериозна. Моят престиж зависеше от очила. Сега към този момент нуждая се от тях и не се нуждая от нещо външно, което да ми оказва помощ да ме възприемат по-сериозно.
Заплащането в бранша
Трябва да се измине доста дълъг път на образование, с цел да стигнеш до такава степен да се наречеш психотерапевт. Ти би трябвало не просто да завършиш в университета бакалавър, само че и по-късно магистратура по " Клинична логика на психиката ". След това има сред 6 и 7 години профилирано образование. Това е сериозна инвестиция и изисква средства.
Първоначално сътрудниците стартират работа да вземем за пример като учебни психолози. Аз също съм била такава. Там не може да се случва същинска терапия, само че оказва помощ за трупането на опит. Минава време, до момента в който откриеш личен кабинет или център. Не бих споделила, че се забогатява, само че се живее добре. Аз се устоявам напълно от психотерапия. Освен това и преподавам, само че главната ми работа е лечението.
Какво е бъдещето на специалността
Работя към този момент 22 години и виждам по какъв начин от ден на ден хора имат вярното схващане за това какво е психотерапията и идват тук напълно осъзнато, водени от упования, които са доста близки до това, което следва да се случи в лечебната работа. Прави ми усещане, че в случай че до момента най-вече дами употребиха лечението, от ден на ден стават мъжете. Смятам, че специалността е перспективна и от ден на ден ще има потребност от нея. Друг е въпросът, че доста сътрудници станахме. Трябва да има някаква регулация в нашата специалност съгласно мен.
Моето задоволство
За разлика от лекарите, които са задоволени, когато пациентите им са излекувани, при нас е малко по-различно. Нашата наслада е да забележим, че пациентът ни е самостоятелен, независим. Все отново виждаме хората в най-уязвимите им моменти и от време на време благодарността е сложна за изложение. Голямо задоволство ми носи оценката на професионалната общественост и сътрудниците.
Моите проекти
Преди няколко години с сътрудниците в " Психодраматична работилница " забелязахме, че имаме от ден на ден случаи на хранителни разстройства. Това не бе някаква статистика, която бяхме прочели, а го виждахме в ежедневната си работа. Много постоянно хората не идваха при нас със поръчка за хранително разстройство, само че то се оказваше съпътстващо положение. Тогава видяхме, че е зараза и не се прави оценка като риск. Започнахме плана " Живот на кг ", чиято цел е да дава повече информация по тематиката.
Искам да продължим плана и тази есен ще имаме галерия, поредност от полемики. Подготвяме и детска брошура за деца от 2- до 4-годишна възраст, която е ориентирана към разпознаването и назоваването на страсти. Необходими умения
- дарба за разбор
- дълбочина в разсъжденията
- дарба да вдъхваш доверие
- конфиденциалност
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ