Да излиза!
© Мадлен Начева - Шефа Само преди три седмици изглеждаше, че карантината в България е толкоз строга, колкото в най-засегнатите елементи на Европа. Почти всички магазини бяха затворени, улиците - пусти, а дребното хора се разминаваха по тротоарите отдалече и се гледаха един различен със боязън и съмнение. Това беше, до момента в който се стопли. Пролетта на рамото ни кацна - жива и зелена, както пее класикът, и улиците последователно са изпълниха. Задръстванията се позавърнаха, малко по малко започнаха да се отварят магазините, Бойко Борисов се пусна във facebook по какъв начин кара самичък сред две пилотни коли по празната автомагистрала през нощта и във очевидно положително въодушевление на фона на македонския шлагер " Корона довиждане ". На идващия ден той благослови отварянето на парковете и загатна, че може да се махнат рестриктивните мерки за пътешестване сред градовете и да отворят дребните хотели и къщи за посетители.
Ако човек не внимава, ще реши, че епидемията към този момент е предходна и карантината е анулирана. Всъщност нищо сходно не се е случило. Държавата не е смекчила ограниченията (с изключение на парковете), нито са отпаднали основанията за въвеждането им. Напротив - откритите инфектирани в този момент са доста повече, в сравнение с бяха преди месец и половина, епидемията не е локализирана, а все по-широко публикувана. Единственото, което се промени, е, че свърши търпението на хората да лимитират придвижването и обществените си контакти. Властта видя, че повече не може да удържи карантината, и стартира да отстъпва.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Без да бъде обявявано публично, строгите ограничавания към този момент много-много не важат, а където са останали, спазването им не се управлява изключително строго. Без да какъвто и да е проект
България незабелязано се изхлузи
към идващ стадий в битката с ковид. В него хората и фирмите ще имат доста повече независимост, стопанската система ще се задвижи и животът ще направи опит да се върне частично към нормалността. Това не е наложително неприятна вест. Ефектът от този нов метод ще се разбере след няколко седмици, само че в случай че няма внезапен скок на болните и умрелите, новата обстановка ще бъде оправдана. Както ще видите в този текст, една от хипотезите за ниската смъртност от коронавируа тук е високата смъртност в България по принцип. Иначе казано - поради ниското качество на живот и неприятна здравна система тук хората умират, преди да стигнат най-критичната за COVID-19 възраст. Това не е единствената вяра, само че има и опасности.
Същият ентусиазъм против карантината се вижда и в други страни, изключително там, където към този момент коронавирусът е минал леко. Наричат протичащото се " клопката на триумфа ", тъй като от това държание има и значително рискове. В Германия натискът за унищожаване на рестриктивните мерки е много сериозен и там също има планувано разхлабване. Има обаче и значими разлики - там потенциалът на здравната система беше повишен до 136 хиляди теста НА ДЕН, до момента в който задачата в България в този момент е да се стигне до 1000 дневно. В Германия последователно се построява войска от хора, които да наблюдават контактите на всеки открит инфектиран, с цел да бъдат поставяни под карантина. В България тази задача е дадена на районните здравни инспекции и полицията, само че потенциалът им не е заздравен.
По различен метод казано, Германия мина във втора фаза от тактиката си за ограничение на болестите до допустими за здравната система равнища, до момента в който България мина от реплика на немския модел към реплика на шведския модел за битка с ковид. В него страната има някаква координираща роля, само че няма наложени мощни ограничавания. Разчита се главно на персоналната отговорност - хората сами да съблюдават някакъв тип изолираност. Всъщност както Бойко Борисов, а и разнообразни представители на спешния щаб споделят, в България в никакъв случай не е имало строги ограничения. В доста от западните страни за дълго време беше затворено всичко като се изключи компании за храни/магазини, аптеки, телекоми, ток и вода. В България през това време работеше всичко като се изключи учебни заведения, молове, заведения за хранене, кафенета и хотели.
Илюстрация
Мерките в България в никакъв случай не са били толкоз строги, колкото в западната част от Европа и са по-близки до Швеция, в сравнение с до да вземем за пример Франция
Увеличаване
Мерките в България в никакъв случай не са били толкоз строги, колкото в западната част от Европа и са по-близки до Швеция, в сравнение с до да вземем за пример Франция
Автор: Капитал Смаляване
Усещането за
Сериозни ограничаващи ограничения
тук преди месец идваше от напълно оправдания боязън на доста хора, които си останаха у дома. Хубавото време обаче победи благоразумието, недоволството от затворените паркове и пътувания стана съществено и министър председателят разпореди да се облекчи режимът.
В това сигурно има политическа логичност, само че не и друга. Броят на откритите инфектирани с ковид през последните дни се усилва по-остро - и като %, и като безспорна численост, в сравнение с по всяко време през предходните три седмици . Една от аргументите за това е засиленият потенциал за тестване на страната и по-силното включване на частните лаборатории. Но това е единствено част от обяснението за растежа. Броят на инфектираните обективно се усилва и това може да се види по други данни от статистиката - какъв брой хора са признати в болница, какъв брой са в интензивните отделения и какъв брой са умряли. Накратко, епидемията в България не се успокоява, а в противен случай - въпреки и постепенно, се ускорява.
От политическа позиция прекосяването към шведския модел наподобява идеално. В случай че инфектираните не се усилят, държавното управление ще може да се бие в гърдите какъв брой верни и навременни ограничения е въвело. Ако обаче има мощна втора вълна, виновността за това елементарно ще бъде трансферирана към хората, които всеобщо не съблюдават предложените им ограничавания.
Илюстрация
Въпреки растежа на инфектираните хората и фирмите се пробват да завъртят колелото на живота и стопанската система
Увеличаване
Въпреки растежа на инфектираните хората и фирмите се пробват да завъртят колелото на живота и стопанската система
[Shutterstock] Смаляване
Смяната с шведския модел най-малко към този момент не е наложително неприятна вест . В момента всички тактики за излизане от локдауна са пробни и кой е най-успешен ще се разбере след няколко седмици. Ако относително скоро - в идващите 2-3 месеца, се откри дейно антикоронавирусно лекарство, тактиката на локдауна ще се окаже по-успешна, тъй като ще са избавени доста животи. Вероятността за това обаче не е доста огромна. Първите клинични изследвания на препарата, за който се смяташе, че има максимален късмет да оказва помощ - Remdesivir на компанията Gilead, не са с доста безапелационен резултат. Той евентуално ще оказва помощ, само че няма да разрешни казусът с пандемията. В най-оптимистичния сюжет може да има подготвена ваксина при започване на есента, само че тогава тя вероятно ще бъде позволена за приложимост единствено в незабавни обстановки и надали ще е всеобщо налична преди края на зимата . Другият метод епидемията да отмре - груповият имунитет, е доста надалеч. Проучванията за броя на хората, които са били инфектирани с ковид, към момента имат доста дефекти, само че все пак и най-смелите допускания демонстрират, че даже и в мощно наранени от епидемията региони с заболяването са се срещали под 10% от хората. Тоест за постигането на натурален имунитет са нужни
Още няколко по-силни талази на болест
Това, несъмнено, е по-добре да се избегне и въпросът в този момент е по какъв начин да се откри салдото сред това страните и стопанските системи да работят, а равнището на болестта да не е толкоз огромно, че да срине здравните системи.
Шведският модел в действителност е на първо място прагматичен. Той стъпва на три предпоставки: коронавирусът няма да бъде напълно отстранен с ограничавания лекарството и имунизацията са надалеч хората и стопанските системи не могат да устоят дълго време в локдаун.
Изводът на шведските управляващи е, че би трябвало да има някакви ограничавания, само че защото битката с ковид ще бъде маратон, а не спринт, не би трябвало всички сили да се хвърлят първоначално. Накратко, в Стокхолм решенията се взимат от еквивалента на доцент Мангъров, който счита, че хората би трябвало следено да се " изепидемичат ", а ген. Мутафчийски с неговите строги ограничения е в съпротива и написа открити писма до медиите.
Пред всички европейски страни, които сега разхлабват ограниченията - и България, в това число и Швеция, има два сюжета. Единият е да държат болестта под надзор - да има заболели, да има смъртни случаи, само че те да не са толкоз доста, че да претоварят здравните системи, и това да се удържа, до момента в който се откри лекарство или ваксина. Това е положителният вид. Лошият е да има нова, тук-там даже доста по-силна втора вълна от инфектирани.
За новия ковид към момента се знае извънредно малко, само че едно от догатките за него е, че през топлите месеци разпространяването му ще намалее. Няма да изчезне изцяло, само че заразяването ще бъде по-трудно. Това дава още малко време за подготовка, само че главните терзания са дали през есента няма да има нова, по-силна вълна на болестта.
Друго, за което науката е сигурна досега, е, че това е
Силно инфектиран вирус
който е изцяло чужд за човешката имунна система. Преведено, това значи, че доста хора се заразяват за малко време и елементарно се стига до епидемиологичен гърмеж.
Това не е първият път, в който човечеството изпада в сходна обстановка. Пандемията от така наречен испански грип минава през света от 1918 до 1919 година, като тук-там има даже по три талази. Причините за това може да са разнообразни - да вземем за пример във обстоятелството, че особените условия към Първата международна война са дали път на по-смъртоносен вариант за втората вълна. Тогава България е една от най-засегнатите европейски страни с над 50 хиляди жертви съгласно проучване, оповестено в научното издание Influenza and Other Respiratory Viruses. През 1918 година вирусът идва с една, доста лека първа вълна през март до юни, затихва и след това през октомври стартира няколко пъти по-силна втора вълна. Измерено като % нарастване над междинната смъртност, България тогава е втората най-засегната страна в Европа. Първата е Италия.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Историята на испанския грип дава и други забавни образци. Тогава първият и най-сериозно обиден американски град е Ню Йорк и откакто виждат какво се случва там, на доста други места са наложени строги ограничаващи ограничения - неразрешени са всевъзможни обществени събития, затварят се църкви, магазини, хората се задължават да носят маски. Един от градовете - Сейнт Луис, вкарва карантина доста рано и съумява да избегне сериозна болест. След два месеца обаче хората стартират да недоволстват, а притежателите на бизнеси - да стачкуват. Забраните се анулират и единствено месец по-късно градът е обзет от втора, доста по-силна вълна, лечебните заведения биват претрупани, градът колабира .
Разбира се, сравненията сред двете пандемии не се до дъно уместни - това са разнообразни вируси, минали са 100 години теоретичен напредък. Историите от 1918 година обаче демонстрират добре рисковете през идващите няколко месеца.
Дали те ще се случат зависи най-много от подготовката на другите страни да ги избегнат. Най-засегнатите сега - Италия, Испания и Франция, не престават със строгите ограничавания и категорично показват като причина заплахата от втора вълна. Италианският министър председател сподели тази седмица, че в случай че има нов внезапен растеж, ще се наложи още веднъж връщане на най-тежката карантина, което би било към този момент в действителност унищожително за стопанската система.
Колкото и песни да се изпеят в Македония, колкото и мощно да ги пуснем в колата, коронавирусът през идващите няколко месеца ще бъде до нас. Това, което ще се случва, не е връщане към живота, какъвто той беше преди - за него ще би трябвало да се изчака имунизацията. Рестартирането на стопанската система и обществения живот ще би трябвало да става постепенно и последователно, постоянно с две мислено. Поне до края на годината животът ще се случва в сянката на втората вълна.
Ако човек не внимава, ще реши, че епидемията към този момент е предходна и карантината е анулирана. Всъщност нищо сходно не се е случило. Държавата не е смекчила ограниченията (с изключение на парковете), нито са отпаднали основанията за въвеждането им. Напротив - откритите инфектирани в този момент са доста повече, в сравнение с бяха преди месец и половина, епидемията не е локализирана, а все по-широко публикувана. Единственото, което се промени, е, че свърши търпението на хората да лимитират придвижването и обществените си контакти. Властта видя, че повече не може да удържи карантината, и стартира да отстъпва.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Без да бъде обявявано публично, строгите ограничавания към този момент много-много не важат, а където са останали, спазването им не се управлява изключително строго. Без да какъвто и да е проект
България незабелязано се изхлузи
към идващ стадий в битката с ковид. В него хората и фирмите ще имат доста повече независимост, стопанската система ще се задвижи и животът ще направи опит да се върне частично към нормалността. Това не е наложително неприятна вест. Ефектът от този нов метод ще се разбере след няколко седмици, само че в случай че няма внезапен скок на болните и умрелите, новата обстановка ще бъде оправдана. Както ще видите в този текст, една от хипотезите за ниската смъртност от коронавируа тук е високата смъртност в България по принцип. Иначе казано - поради ниското качество на живот и неприятна здравна система тук хората умират, преди да стигнат най-критичната за COVID-19 възраст. Това не е единствената вяра, само че има и опасности.
Същият ентусиазъм против карантината се вижда и в други страни, изключително там, където към този момент коронавирусът е минал леко. Наричат протичащото се " клопката на триумфа ", тъй като от това държание има и значително рискове. В Германия натискът за унищожаване на рестриктивните мерки е много сериозен и там също има планувано разхлабване. Има обаче и значими разлики - там потенциалът на здравната система беше повишен до 136 хиляди теста НА ДЕН, до момента в който задачата в България в този момент е да се стигне до 1000 дневно. В Германия последователно се построява войска от хора, които да наблюдават контактите на всеки открит инфектиран, с цел да бъдат поставяни под карантина. В България тази задача е дадена на районните здравни инспекции и полицията, само че потенциалът им не е заздравен.
По различен метод казано, Германия мина във втора фаза от тактиката си за ограничение на болестите до допустими за здравната система равнища, до момента в който България мина от реплика на немския модел към реплика на шведския модел за битка с ковид. В него страната има някаква координираща роля, само че няма наложени мощни ограничавания. Разчита се главно на персоналната отговорност - хората сами да съблюдават някакъв тип изолираност. Всъщност както Бойко Борисов, а и разнообразни представители на спешния щаб споделят, в България в никакъв случай не е имало строги ограничения. В доста от западните страни за дълго време беше затворено всичко като се изключи компании за храни/магазини, аптеки, телекоми, ток и вода. В България през това време работеше всичко като се изключи учебни заведения, молове, заведения за хранене, кафенета и хотели.
Илюстрация
Мерките в България в никакъв случай не са били толкоз строги, колкото в западната част от Европа и са по-близки до Швеция, в сравнение с до да вземем за пример Франция
Увеличаване
Мерките в България в никакъв случай не са били толкоз строги, колкото в западната част от Европа и са по-близки до Швеция, в сравнение с до да вземем за пример Франция
Автор: Капитал Смаляване
Усещането за
Сериозни ограничаващи ограничения
тук преди месец идваше от напълно оправдания боязън на доста хора, които си останаха у дома. Хубавото време обаче победи благоразумието, недоволството от затворените паркове и пътувания стана съществено и министър председателят разпореди да се облекчи режимът.
В това сигурно има политическа логичност, само че не и друга. Броят на откритите инфектирани с ковид през последните дни се усилва по-остро - и като %, и като безспорна численост, в сравнение с по всяко време през предходните три седмици . Една от аргументите за това е засиленият потенциал за тестване на страната и по-силното включване на частните лаборатории. Но това е единствено част от обяснението за растежа. Броят на инфектираните обективно се усилва и това може да се види по други данни от статистиката - какъв брой хора са признати в болница, какъв брой са в интензивните отделения и какъв брой са умряли. Накратко, епидемията в България не се успокоява, а в противен случай - въпреки и постепенно, се ускорява.
От политическа позиция прекосяването към шведския модел наподобява идеално. В случай че инфектираните не се усилят, държавното управление ще може да се бие в гърдите какъв брой верни и навременни ограничения е въвело. Ако обаче има мощна втора вълна, виновността за това елементарно ще бъде трансферирана към хората, които всеобщо не съблюдават предложените им ограничавания.
Илюстрация
Въпреки растежа на инфектираните хората и фирмите се пробват да завъртят колелото на живота и стопанската система
Увеличаване
Въпреки растежа на инфектираните хората и фирмите се пробват да завъртят колелото на живота и стопанската система
[Shutterstock] Смаляване
Смяната с шведския модел най-малко към този момент не е наложително неприятна вест . В момента всички тактики за излизане от локдауна са пробни и кой е най-успешен ще се разбере след няколко седмици. Ако относително скоро - в идващите 2-3 месеца, се откри дейно антикоронавирусно лекарство, тактиката на локдауна ще се окаже по-успешна, тъй като ще са избавени доста животи. Вероятността за това обаче не е доста огромна. Първите клинични изследвания на препарата, за който се смяташе, че има максимален късмет да оказва помощ - Remdesivir на компанията Gilead, не са с доста безапелационен резултат. Той евентуално ще оказва помощ, само че няма да разрешни казусът с пандемията. В най-оптимистичния сюжет може да има подготвена ваксина при започване на есента, само че тогава тя вероятно ще бъде позволена за приложимост единствено в незабавни обстановки и надали ще е всеобщо налична преди края на зимата . Другият метод епидемията да отмре - груповият имунитет, е доста надалеч. Проучванията за броя на хората, които са били инфектирани с ковид, към момента имат доста дефекти, само че все пак и най-смелите допускания демонстрират, че даже и в мощно наранени от епидемията региони с заболяването са се срещали под 10% от хората. Тоест за постигането на натурален имунитет са нужни
Още няколко по-силни талази на болест
Това, несъмнено, е по-добре да се избегне и въпросът в този момент е по какъв начин да се откри салдото сред това страните и стопанските системи да работят, а равнището на болестта да не е толкоз огромно, че да срине здравните системи.
Шведският модел в действителност е на първо място прагматичен. Той стъпва на три предпоставки: коронавирусът няма да бъде напълно отстранен с ограничавания лекарството и имунизацията са надалеч хората и стопанските системи не могат да устоят дълго време в локдаун.
Изводът на шведските управляващи е, че би трябвало да има някакви ограничавания, само че защото битката с ковид ще бъде маратон, а не спринт, не би трябвало всички сили да се хвърлят първоначално. Накратко, в Стокхолм решенията се взимат от еквивалента на доцент Мангъров, който счита, че хората би трябвало следено да се " изепидемичат ", а ген. Мутафчийски с неговите строги ограничения е в съпротива и написа открити писма до медиите.
Пред всички европейски страни, които сега разхлабват ограниченията - и България, в това число и Швеция, има два сюжета. Единият е да държат болестта под надзор - да има заболели, да има смъртни случаи, само че те да не са толкоз доста, че да претоварят здравните системи, и това да се удържа, до момента в който се откри лекарство или ваксина. Това е положителният вид. Лошият е да има нова, тук-там даже доста по-силна втора вълна от инфектирани.
За новия ковид към момента се знае извънредно малко, само че едно от догатките за него е, че през топлите месеци разпространяването му ще намалее. Няма да изчезне изцяло, само че заразяването ще бъде по-трудно. Това дава още малко време за подготовка, само че главните терзания са дали през есента няма да има нова, по-силна вълна на болестта.
Друго, за което науката е сигурна досега, е, че това е
Силно инфектиран вирус
който е изцяло чужд за човешката имунна система. Преведено, това значи, че доста хора се заразяват за малко време и елементарно се стига до епидемиологичен гърмеж.
Това не е първият път, в който човечеството изпада в сходна обстановка. Пандемията от така наречен испански грип минава през света от 1918 до 1919 година, като тук-там има даже по три талази. Причините за това може да са разнообразни - да вземем за пример във обстоятелството, че особените условия към Първата международна война са дали път на по-смъртоносен вариант за втората вълна. Тогава България е една от най-засегнатите европейски страни с над 50 хиляди жертви съгласно проучване, оповестено в научното издание Influenza and Other Respiratory Viruses. През 1918 година вирусът идва с една, доста лека първа вълна през март до юни, затихва и след това през октомври стартира няколко пъти по-силна втора вълна. Измерено като % нарастване над междинната смъртност, България тогава е втората най-засегната страна в Европа. Първата е Италия.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Историята на испанския грип дава и други забавни образци. Тогава първият и най-сериозно обиден американски град е Ню Йорк и откакто виждат какво се случва там, на доста други места са наложени строги ограничаващи ограничения - неразрешени са всевъзможни обществени събития, затварят се църкви, магазини, хората се задължават да носят маски. Един от градовете - Сейнт Луис, вкарва карантина доста рано и съумява да избегне сериозна болест. След два месеца обаче хората стартират да недоволстват, а притежателите на бизнеси - да стачкуват. Забраните се анулират и единствено месец по-късно градът е обзет от втора, доста по-силна вълна, лечебните заведения биват претрупани, градът колабира .
Разбира се, сравненията сред двете пандемии не се до дъно уместни - това са разнообразни вируси, минали са 100 години теоретичен напредък. Историите от 1918 година обаче демонстрират добре рисковете през идващите няколко месеца.
Дали те ще се случат зависи най-много от подготовката на другите страни да ги избегнат. Най-засегнатите сега - Италия, Испания и Франция, не престават със строгите ограничавания и категорично показват като причина заплахата от втора вълна. Италианският министър председател сподели тази седмица, че в случай че има нов внезапен растеж, ще се наложи още веднъж връщане на най-тежката карантина, което би било към този момент в действителност унищожително за стопанската система.
Колкото и песни да се изпеят в Македония, колкото и мощно да ги пуснем в колата, коронавирусът през идващите няколко месеца ще бъде до нас. Това, което ще се случва, не е връщане към живота, какъвто той беше преди - за него ще би трябвало да се изчака имунизацията. Рестартирането на стопанската система и обществения живот ще би трябвало да става постепенно и последователно, постоянно с две мислено. Поне до края на годината животът ще се случва в сянката на втората вълна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ