Съсипаха ли я тая държава
© Капитал Не е правилно, че пътуването обратно във времето е невероятно. В този брой на " Капитал " се връщаме към последните 30 години, тъй като кръглите годишнини са комфортен мотив за ретроспекция, само че от положителния тип - да се види какво позитивно се е случило и какви заключения могат да се създадат от грешките.
Годините след 10 ноември 1989 наподобяват на влакче на ужасите - има остри върхове и внезапни спадове, сред които всички летяха от време на време със затворени очи, от време на време с необятно отворени, само че съвсем постоянно с крясъци на изненада и терзание. Пиковете и дъната на прехода дават храна за всички вероятни истории. Песимистите споделят " унищожиха я тая страна ". За оптимистите България сега е най-богата, хората живеят най-дълго и имат най-вече благоприятни условия от когато и да било в историята й до момента. Разговорът сред песимистите и оптимистите може да продължи дълго, тъй като всяка от страните постоянно може да каже " Да, но " и замерването с положителни и неприятни причини да продължи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В този брой няма да прочетете безапелационен отговор на въпроса, по-скоро демонстрираме разнообразни данни и гледни точки, тъй че да ги съберете с вашите мемоари и усещания и сами да решите каква я мислехме/мислеха през 1989 година и какво стана в този момент. Разказваме историята на последните 30 години по няколко метода:Много графики за това по какъв начин са се променяли разнообразни знаци през годинатаМнения и оценки на разнообразни хораКратка история на прехода - най-важните събития от последните 30 годиниАрхивни фотоси, които демонстрират силата от първите месеци на промянатаРевюта на три книги за прехода от участници, съучастници и интелектуалци(Вижте всичко по тази тематика тук.)
Отговорът на въпроса какво стана 30 години след 10 ноември може да се откри и в други текстове от броя. Едва ли някой през 1989 година е предполагал, че водачът на наричаните тогава българомохамедани - българските турци, Ахмед Доган ще се трансформира в нещо като предприемач, на чието развиване оказва помощ синхронизирано цялата страна. И все пак през днешния ден той има напълно публично Топлоелектрическа централа и е напът да построи най-голямото пристанище във Варна (още - тук).
Когато през мразовитата зима на 1989 и 1990 година хората събраха сили да излязат на митинги против номенклатурата - окопалите се партийни апаратчици, за които не важаха законите, надали са предполагали, че 30 години по-късно властта отново ще бъде окупирана от лица, които се движат от лични преференциални единствено за тях правила (вижте тук).
Обикновено положителните вести в " Капитал " са най-вече в секцията за компании - К2. Водещата история тази седмица там обаче е за изтеглянето от България на няколко компании за направа на кабели. Това на пръв взор може да прозвучи отрицателно, само че не е наложително да е по този начин. Те си потеглят отсам, тъй като приходите в България се усилват и не могат да намерят хора на такива заплати, с цел да им излизат сметките, надлежно стартират да се придвижват към по-евтини дестинации. Изтеглянето на компании отсам несъмнено е неприятно. В същото време в случай че стопанската система върви нагоре, това е напълно натурален развой. За да бъде тази вест позитивна обаче, те би трябвало да бъдат заместени от компании от идващото равнище. Така че оценката за всичко това ще си проличи през идващите месеци.
Тази тематика може и да налива вода в мелницата на тези, които са уверени, че " я унищожиха тая страна ". Погледнато по-отгоре обаче отговорът на въпроса от заглавието е негативен. България през днешния ден не е унищожена страна, даже в противен случай - тя в никакъв случай не е била толкоз богата, колкото в този момент. Горчивото чувство обаче идва от пропилените през годините благоприятни условия. Можеше да бъде доста по-добре. Може да бъде доста по-добре.
Годините след 10 ноември 1989 наподобяват на влакче на ужасите - има остри върхове и внезапни спадове, сред които всички летяха от време на време със затворени очи, от време на време с необятно отворени, само че съвсем постоянно с крясъци на изненада и терзание. Пиковете и дъната на прехода дават храна за всички вероятни истории. Песимистите споделят " унищожиха я тая страна ". За оптимистите България сега е най-богата, хората живеят най-дълго и имат най-вече благоприятни условия от когато и да било в историята й до момента. Разговорът сред песимистите и оптимистите може да продължи дълго, тъй като всяка от страните постоянно може да каже " Да, но " и замерването с положителни и неприятни причини да продължи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В този брой няма да прочетете безапелационен отговор на въпроса, по-скоро демонстрираме разнообразни данни и гледни точки, тъй че да ги съберете с вашите мемоари и усещания и сами да решите каква я мислехме/мислеха през 1989 година и какво стана в този момент. Разказваме историята на последните 30 години по няколко метода:Много графики за това по какъв начин са се променяли разнообразни знаци през годинатаМнения и оценки на разнообразни хораКратка история на прехода - най-важните събития от последните 30 годиниАрхивни фотоси, които демонстрират силата от първите месеци на промянатаРевюта на три книги за прехода от участници, съучастници и интелектуалци(Вижте всичко по тази тематика тук.)
Отговорът на въпроса какво стана 30 години след 10 ноември може да се откри и в други текстове от броя. Едва ли някой през 1989 година е предполагал, че водачът на наричаните тогава българомохамедани - българските турци, Ахмед Доган ще се трансформира в нещо като предприемач, на чието развиване оказва помощ синхронизирано цялата страна. И все пак през днешния ден той има напълно публично Топлоелектрическа централа и е напът да построи най-голямото пристанище във Варна (още - тук).
Когато през мразовитата зима на 1989 и 1990 година хората събраха сили да излязат на митинги против номенклатурата - окопалите се партийни апаратчици, за които не важаха законите, надали са предполагали, че 30 години по-късно властта отново ще бъде окупирана от лица, които се движат от лични преференциални единствено за тях правила (вижте тук).
Обикновено положителните вести в " Капитал " са най-вече в секцията за компании - К2. Водещата история тази седмица там обаче е за изтеглянето от България на няколко компании за направа на кабели. Това на пръв взор може да прозвучи отрицателно, само че не е наложително да е по този начин. Те си потеглят отсам, тъй като приходите в България се усилват и не могат да намерят хора на такива заплати, с цел да им излизат сметките, надлежно стартират да се придвижват към по-евтини дестинации. Изтеглянето на компании отсам несъмнено е неприятно. В същото време в случай че стопанската система върви нагоре, това е напълно натурален развой. За да бъде тази вест позитивна обаче, те би трябвало да бъдат заместени от компании от идващото равнище. Така че оценката за всичко това ще си проличи през идващите месеци.
Тази тематика може и да налива вода в мелницата на тези, които са уверени, че " я унищожиха тая страна ". Погледнато по-отгоре обаче отговорът на въпроса от заглавието е негативен. България през днешния ден не е унищожена страна, даже в противен случай - тя в никакъв случай не е била толкоз богата, колкото в този момент. Горчивото чувство обаче идва от пропилените през годините благоприятни условия. Можеше да бъде доста по-добре. Може да бъде доста по-добре.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ