Hello, братушки
© Капитал На пръв взор наподобява, че в случай че някой може да се разбере с Доналд Тръмп, това е Бойко Борисов. Двамата имат еднообразно ексцентрично политическо държание, не употребяват клишета и могат да опростяват комплицирани тематики, тъй че да бъдат разбрани от всеки. Може би по тази причина срещата сред тях сътвори упованията, че на нея ще се случи някаква популистка реакция, която, в случай че не друго най-малко ще бъде занимателна за гледане. Не стана тъкмо това.
Вместо популистко шоу визитата на Бойко Борисов във Вашингтон даде опция да се видят две неща:Каква е тактиката на Съединени американски щати за България;Къде стои българското държавно управление в политическото опълчване сред Щатите и Русия.През последните години Съединени американски щати имат доста ясна политика към България. Тя включва старания за понижаване на съветското въздействие тук - в енергетиката, а оттова и в държавното ръководство. Това значи поддръжка за построяването на инфраструктура за докарване на газ от други източници, както и опити американски компании да се включат в доставката на гориво за АЕЦ " Козлодуй " и вероятно да вземат участие в градежа на АЕЦ " Белене ". Военното съдействие е другата област, в която се поставят редовно старания. Това включва потреблението на военни бази в България, закупуването на оръжия и, несъмнено, продаването на американско въоръжение тук.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тези два стълба на американската тактика към България се видяха доста ясно при визитата на Борисов във Вашингтон. Това, което се разбра от българския министър председател, е, че той се е борил лъвски да убеди Тръмп какъв брой са хубави двата огромни енергийни плана - продължението на " Турски поток " и градежът на АЕЦ " Белене ". Съществена част от диалога сред Борисов и Тръмп в действителност, наподобява, е била отдадена точно на това (вижте детайлности за визитата във Вашингтон тук).
Политиката на Съединени американски щати към България не всеки път е била толкоз практична. Някога - от края на ХХ век до преди десетина години, главните старания бяха ориентирани в това да се построяват демократични институции и свободни медии. После фокусът падна върху битката с корупцията. Ако през последните години има някаква смяна, тя е в утихването на гласовете, които приказват за битка с корупцията. Не че тази тематика изцяло е забравена - тя се загатва, само че без в нея да има необикновен заряд. Обяснението за това може да видите в коментар на The Economist.
А за какво има потребност да се приказва за битка с корупцията може да се види от най-малко два други текста единствено в този брой на " Капитал ". Единият е тематиката за финансовото положение на " Топлофикация София ". То, в резюме, е плачевно. Дружеството сега не банкрутира единствено тъй като е прекомерно огромно и цената от прекъсването му ще бъде по-тежка от това да натрупа загуби. А до това положение се стигна поради години неприятно ръководство и, несъмнено, обири - поради корупция.
Историята за заменките на гори от времето на тройната коалиция е различен образец за вредите от корупцията. Преди 10 години, в първите месеци откакто Бойко Борисов пристигна на власт, той даде обещание отмъщение и вредите за данъкоплатците да бъдат възобновени. Сега се схваща, че това на практика няма да се случи.
Със съществени съмнения, че е подобаващ за тази група, е и различен текст - за парите, които страната дава за поддръжка на пътищата.
Между всички тези тематики - за визитата на Борисов във Вашингтон, " Топлофикация " и заменките, има и друго общо. Ако се погледнат формалните изказвания след срещите на български министър председатели с американски президенти през последните години, ще се види, че те съдържат почти едни и същи послания и цели. Причината за това е относително елементарна - от над 10 години насам българската политика и държавното ръководство на България са зациклила на едно място.
В броя ще видите още:Какво следва за европейския банков съюзИнтервюта с купувача и продавача на БТККой кой е в цифровите портфейли
Вместо популистко шоу визитата на Бойко Борисов във Вашингтон даде опция да се видят две неща:Каква е тактиката на Съединени американски щати за България;Къде стои българското държавно управление в политическото опълчване сред Щатите и Русия.През последните години Съединени американски щати имат доста ясна политика към България. Тя включва старания за понижаване на съветското въздействие тук - в енергетиката, а оттова и в държавното ръководство. Това значи поддръжка за построяването на инфраструктура за докарване на газ от други източници, както и опити американски компании да се включат в доставката на гориво за АЕЦ " Козлодуй " и вероятно да вземат участие в градежа на АЕЦ " Белене ". Военното съдействие е другата област, в която се поставят редовно старания. Това включва потреблението на военни бази в България, закупуването на оръжия и, несъмнено, продаването на американско въоръжение тук.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тези два стълба на американската тактика към България се видяха доста ясно при визитата на Борисов във Вашингтон. Това, което се разбра от българския министър председател, е, че той се е борил лъвски да убеди Тръмп какъв брой са хубави двата огромни енергийни плана - продължението на " Турски поток " и градежът на АЕЦ " Белене ". Съществена част от диалога сред Борисов и Тръмп в действителност, наподобява, е била отдадена точно на това (вижте детайлности за визитата във Вашингтон тук).
Политиката на Съединени американски щати към България не всеки път е била толкоз практична. Някога - от края на ХХ век до преди десетина години, главните старания бяха ориентирани в това да се построяват демократични институции и свободни медии. После фокусът падна върху битката с корупцията. Ако през последните години има някаква смяна, тя е в утихването на гласовете, които приказват за битка с корупцията. Не че тази тематика изцяло е забравена - тя се загатва, само че без в нея да има необикновен заряд. Обяснението за това може да видите в коментар на The Economist.
А за какво има потребност да се приказва за битка с корупцията може да се види от най-малко два други текста единствено в този брой на " Капитал ". Единият е тематиката за финансовото положение на " Топлофикация София ". То, в резюме, е плачевно. Дружеството сега не банкрутира единствено тъй като е прекомерно огромно и цената от прекъсването му ще бъде по-тежка от това да натрупа загуби. А до това положение се стигна поради години неприятно ръководство и, несъмнено, обири - поради корупция.
Историята за заменките на гори от времето на тройната коалиция е различен образец за вредите от корупцията. Преди 10 години, в първите месеци откакто Бойко Борисов пристигна на власт, той даде обещание отмъщение и вредите за данъкоплатците да бъдат възобновени. Сега се схваща, че това на практика няма да се случи.
Със съществени съмнения, че е подобаващ за тази група, е и различен текст - за парите, които страната дава за поддръжка на пътищата.
Между всички тези тематики - за визитата на Борисов във Вашингтон, " Топлофикация " и заменките, има и друго общо. Ако се погледнат формалните изказвания след срещите на български министър председатели с американски президенти през последните години, ще се види, че те съдържат почти едни и същи послания и цели. Причината за това е относително елементарна - от над 10 години насам българската политика и държавното ръководство на България са зациклила на едно място.
В броя ще видите още:Какво следва за европейския банков съюзИнтервюта с купувача и продавача на БТККой кой е в цифровите портфейли
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ