Мнения Daily - Съюзниците са бреме за Тръмп
© Handout Най-голямата заплаха пред Европейски Съюз е да стане страж на статукво, което към този момент не съществува. Още по тематиката
Мнения Daily - Германия е заложник на Русия. А България...?
И още: Лъсват лъжите от референдума за Brexit; Национализмът е в сърцето на мрака и флиртът с него е грешен
12 юли 2018
Мнения Daily - Саждите от комина принадлежат от ден на ден на предишното
И още: Не нашите качества, а изборите, които вършим, демонстрират кои сме; За китайците сме просто кулоар за стоките им
10 юли 2018 Дистопия
Съюзниците са задължение за Тръмп
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Ню Йорк Таймс ". Преводът е на " Портал Култура "
До наскоро европейците имаха вяра, че макар тежките думи на Доналд Тръмп, Вашингтон в никакъв случай няма да заплаши своите съюзи от времето на Студената война. " Не четете неговите туити, следете дейностите му ", бе споделил върховен американски чиновник на европейските си сътрудници, когато бил издигнат въпросът за бъдещето на трансатлантическите връзки.
Колко надълбоко сгрешихме, като се доверихме на тези думи. Време е европейците да признаят, че в света на президента Тръмп няма място за съдружници.
Реакцията на Европа на тази нова действителност припомня за Стиви, героинята от пиесата на Едуард Олби " Козата или коя е Силвия? ", която схваща, че брачният партньор ѝ се е влюбил в коза. Шокът е толкоз огромен, че Стиви просто отхвърля да го проумее. Тъкмо това прави Европа в този момент.
Ето за какво европейските водачи са толкоз сюрпризирани: не е мъчно да си представиш политически водач от обичайните партии да води предизборна акция с обещания да построи стена на границата, да реалокира в Йерусалим посолството си в Израел и да накаже китайското държавно управление поради неговата икономическа политика. Традиционните политици елементарно дават обещание сходни неща, само че откакто вземат властта, в никакъв случай не трансформират думите си в каузи.
Подобно на останалите днешни популистки водачи, президентът Тръмп осъзнава, че неговите връзки с гласоподавателите зависят от осъществяването таман на най-радикалните му обещания. Защото триумфът на един популистки водач зависи не от това дали може да взема решение проблемите, нито дали се показва по-добре от своя предходник. Всичко, което един популистки водач би трябвало да прави, е да бъде друг от обичайна линия на държание – да прави това, което обичайните политици няма да създадат в никакъв случай. Например да обиди Германия.
Причината Европа да е толкоз уязвима в епохата на Тръмп е, че тя гледа на себе си като съдружник на Америка. Но в света на Доналд Тръмп не съществува идея за съюзи. Причината за неговото неодобрение не е в равнището на европейските военни разноски, нито в позицията на Европа за Иран. Проблемът е, че в един свят, в който Америка е рушител, а не поръчител за непоклатимост, съдружниците се трансформират в задължение. Те имат упования и условия, които лимитират американските политики.
Ако огледа през изкривения мироглед на Тръмп, човек би видял не другари и врагове, а почитатели и врагове. Феновете са лоялни, без значение от всичко. Те не чакат взаимност. Враговете също са скъпи, тъй като оказват помощ за решаването на проблемите. Можеш да утвърдиш властта си, като ги пречупиш, или като се сприятелиш с тях. Подходът на администрацията на Тръмп към врага Северна Корея е най-хубавият образец в това отношение.
Европейците са обречени, в случай че мислят, че най-важният въпрос пред тях е по какъв начин да спасят съюза си със Съединени американски щати. Времето за това е изтекло, което ще стане видно и от събитията в Брюксел тази седмица. Предизвикателството пред водачите на Европа е да се научат да живеят в свят, в който Америка няма съдружници.
Най-голямата заплаха пред Европейския съюз е да се трансформира в страж на статукво, което към този момент не съществува.
-----------
Дали пиратско-рекетьорският метод ще е ключ към новото замогване на Съединени американски щати?
Ялта 2.0
Либералният ред може да стане съпъстваща жертва
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Фотограф: Kevin Lamarque
След гостуването на президента Доналд Тръмп в Брюксел и в Обединеното кралство за слоновете се появи вяра – те към този момент няма да са единственият образец за огромно и несръчно творение, неизвестно по какъв начин попаднало измежду фини и комплицирани човешки творения.
Строшеното дотук бяха единствено единични дипломатически вази и чаени сервизи – огромният въпрос е дали Тръмп няма да събори целия бюфет на интернационалния демократичен ред. Този бюфет е построен от две етажерки: 1) демократични демокрации с отворени общества; 2) наднационални институции за взаимоотношение на демократичните демокрации (ЕС, НАТО, Съвет на Европа, СТО и т.н.). С държанието си Тръмп основава усещането, че е вдигнал мерника и на двете. Либералният ред няма да си отиде обаче, в случай че на негово място не пристигна нещо друго, което е задоволително жизнеспособно.
Алтернативите са като цяло три:
1.Консервативен идеологически интернационал
Тръмп харесва повече Путин и Ким Чен Ун, в сравнение с Меркел и Макрон. В неговата последователност на врагове " либералите " наподобяват най-лоши. " Консервативният интернационал " въпреки всичко най-вероятно няма да включи " Ракетния човек " от Северна Корея, само че в него сигурно ще влязат Орбан, Качински, Льо Пен, Салвини, Вилдерс, АФД, Фарадж, Борис Джонсън Има и по-трудни проблеми – като Путин, Българска социалистическа партия и Атака. За тях можем да кажем само, че в случай че Путин влезе в интернационала, и другите две " консервативни " сили ще са вътре, дружно с останалото българско Тръмп-общество.
Консервативният интернационал ще е единен към " опасността " от " имигранта-терорист ". Тръмп държа тирада на тази тематика при визитата си и показа опасението си, че Европа " губи културата си " поради имиграцията.
Затварянето на границите като политика би могло да унищожи Европейски Съюз и НАТО, което ще е покруса единствено по себе си. В последна сметка свободното придвижване и груповата отговорност за сигурността е в основата на тези две организации: самозатварянето на страните няма по какъв начин да не унищожи тези основи.
2. Америка първа, Германия първа и България първа
Тръмп може би не цели международна идеологическа промяна. В последна сметка той е от демократичен Ню Йорк и е част от неговия естаблишмънт – дори се е снимал с епизодични функции в либертински по дух кино продукции. Тръмп просто желае страните да се конкурират една с друга въз основата на икономическите си ползи. Този стопански шовинизъм не се интересува от полезностите (консервативни или либерални) на международните сили, а единствено от комерсиалните им салда и запаси. Всяка страна за себе си ще е преди всичко, а обективно видяно най-голямата стопанска система (към момента САЩ) ще е най-първа измежду първите.
Но може би този пиратско-рекетьорски път е ключ към замогването на Съединени американски щати в сегашния миг? В последна сметка тя има и армията, и стопанската система за сходно държание. Превръщането на Съединени американски щати от международен водач в международен опортюнист ще докара до бързата самоизолация на северноамериканската суперсила, както и до укрепването и консолидацията на други международни райони.
3. Ограничен опортюнизъм в границите на демократичния ред
Тръмп е търговец по душа. Той не е идеолог, нито е строител на нов международен ред. Той желае в границите на статуквото да подписа най-изгодната за Съединени американски щати договорка, като непрестанно тества до каква степен може да стигне, без да рухне цялата сграда.
Ако тази догадка е вярна, Тръмп не цели да закрие НАТО, само че ще се бори до дупка за увеличени вноски от съдружниците. Той няма да срутва Европейски Съюз, само че ще употребява неразборията, с цел да продаде генномодифицирана селскостопанска продукция на англичаните, а за какво не и на останалите. При този вид обаче, международният демократичен ред може да стане странична, инцидентна жертва на дейностите на Тръмп.
-------------
Вайкането измести остарялата класова взаимност.
Негативно
Мениджмънтът на омразата стана съществена форма на агитация
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
Българското вайкане наподобява по-скоро на мазохизъм: нагоре изплуват единствено най-лошите, а ние сами сме си отговорни, тъй като ги поносим. Те нямат морал, но май нямаме и ние. Понякога махалото отива в другата посока и стартира едно неистово перчене и гордеене. Но то не трае доста дълго, тъй като нормално е на военно-историческа тема. И отново реплики като тази: гледай им акъла, това може да се случи единствено в България...
Живите народи притискат управниците си, подлагат на критика безжалостно. Ние обаче не умеем да противопоставим на омразния политик някого другиго, който сме подготвени да следваме; не умеем да противопоставим на лъжливата медия някое издание, на което можем да имаме доверие. Заради задграничното ръководство по време на Османската империя, а след това и поради комунизма, властта ни се привижда наложително непозната и далечна. И единственият метод да се приказва за нея е през тайните теории и градските митове. Тръгваме да влизаме в еврото - аха, вижте ги западняците, желаят да ни прилапат скъпия валутен запас... А в тази ситуация в действителност се случва нещо положително. Защо просто не кажем отлично? Или пък когато Пеевски създава закон срещу медиите на съперниците си - за какво не се активизираме за опозиция?
Сигурно забелязвате, че в България непрестанно приказваме за митинги. А обществените придвижвания са в действителност много вяли. Ако ситуацията е в действителност по този начин нетърпимо, както наподобява за всекиго, който следи българския Facebook - ами за какво не се бунтуваме гневно, както вършат другаде, за какво още не сме се събрали да извлечем политиците от Народното събрание?
За нас даже не може да се каже, че обществото ни е разграничено, какъвто е през днешния ден казусът в Обединеното кралство или в Съединени американски щати. Нашето общество просто е потънало в мазохистичен ступор. Лично аз от дълго време не съм срещал хора (изключвам кандидат-политиците), които откровено да се разпознават с една или друга позиция; виждам единствено друга степен на непоносимост към едно или друго на фона на общото отчуждение от протичащото се.
Мениджмънтът на омразите, който стана съществена форма на агитация през последните години, задълбочава този проблем до тревожни мащаби. Да захранваш предубежденията по отношение на съперниците си има смисъл, единствено в случай че идейните общности са трайни, в случай че ги сплотяват някакви положителни стратегии. Но в свят като днешния, когато жителите се активизират ситуационно, това просто подкопава основите на политическото.
Вайкането измести остарялата класова взаимност. Вследствие на един безсрамен марксизъм-ленинизъм и на един също толкоз безсрамен неолиберализъм, такива неща като емпатия, невзискателност, схващане на другия през днешния ден са станали атавизъм: който не вика с всичка мощ, просто не съществува. Става дума за културна настройка: в случай че ние тук сме егоисти, значи тези са още по-големи егоисти и по тази причина няма за какво да си губим времето да приказваме за полезности и морал.
Негативизмът е освен опрощение за това да си седим у дома и да заобикаляме непотребни опасности. Той е обред за опазване на достолепието на индивида, който го мързи да бъде жител.
Мнения Daily - Германия е заложник на Русия. А България...?
И още: Лъсват лъжите от референдума за Brexit; Национализмът е в сърцето на мрака и флиртът с него е грешен
12 юли 2018
Мнения Daily - Саждите от комина принадлежат от ден на ден на предишното
И още: Не нашите качества, а изборите, които вършим, демонстрират кои сме; За китайците сме просто кулоар за стоките им
10 юли 2018 Дистопия
Съюзниците са задължение за Тръмп
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Ню Йорк Таймс ". Преводът е на " Портал Култура "
До наскоро европейците имаха вяра, че макар тежките думи на Доналд Тръмп, Вашингтон в никакъв случай няма да заплаши своите съюзи от времето на Студената война. " Не четете неговите туити, следете дейностите му ", бе споделил върховен американски чиновник на европейските си сътрудници, когато бил издигнат въпросът за бъдещето на трансатлантическите връзки.
Колко надълбоко сгрешихме, като се доверихме на тези думи. Време е европейците да признаят, че в света на президента Тръмп няма място за съдружници.
Реакцията на Европа на тази нова действителност припомня за Стиви, героинята от пиесата на Едуард Олби " Козата или коя е Силвия? ", която схваща, че брачният партньор ѝ се е влюбил в коза. Шокът е толкоз огромен, че Стиви просто отхвърля да го проумее. Тъкмо това прави Европа в този момент.
Ето за какво европейските водачи са толкоз сюрпризирани: не е мъчно да си представиш политически водач от обичайните партии да води предизборна акция с обещания да построи стена на границата, да реалокира в Йерусалим посолството си в Израел и да накаже китайското държавно управление поради неговата икономическа политика. Традиционните политици елементарно дават обещание сходни неща, само че откакто вземат властта, в никакъв случай не трансформират думите си в каузи.
Подобно на останалите днешни популистки водачи, президентът Тръмп осъзнава, че неговите връзки с гласоподавателите зависят от осъществяването таман на най-радикалните му обещания. Защото триумфът на един популистки водач зависи не от това дали може да взема решение проблемите, нито дали се показва по-добре от своя предходник. Всичко, което един популистки водач би трябвало да прави, е да бъде друг от обичайна линия на държание – да прави това, което обичайните политици няма да създадат в никакъв случай. Например да обиди Германия.
Причината Европа да е толкоз уязвима в епохата на Тръмп е, че тя гледа на себе си като съдружник на Америка. Но в света на Доналд Тръмп не съществува идея за съюзи. Причината за неговото неодобрение не е в равнището на европейските военни разноски, нито в позицията на Европа за Иран. Проблемът е, че в един свят, в който Америка е рушител, а не поръчител за непоклатимост, съдружниците се трансформират в задължение. Те имат упования и условия, които лимитират американските политики.
Ако огледа през изкривения мироглед на Тръмп, човек би видял не другари и врагове, а почитатели и врагове. Феновете са лоялни, без значение от всичко. Те не чакат взаимност. Враговете също са скъпи, тъй като оказват помощ за решаването на проблемите. Можеш да утвърдиш властта си, като ги пречупиш, или като се сприятелиш с тях. Подходът на администрацията на Тръмп към врага Северна Корея е най-хубавият образец в това отношение.
Европейците са обречени, в случай че мислят, че най-важният въпрос пред тях е по какъв начин да спасят съюза си със Съединени американски щати. Времето за това е изтекло, което ще стане видно и от събитията в Брюксел тази седмица. Предизвикателството пред водачите на Европа е да се научат да живеят в свят, в който Америка няма съдружници.
Най-голямата заплаха пред Европейския съюз е да се трансформира в страж на статукво, което към този момент не съществува.
-----------
Дали пиратско-рекетьорският метод ще е ключ към новото замогване на Съединени американски щати?
Ялта 2.0
Либералният ред може да стане съпъстваща жертва
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Фотограф: Kevin Lamarque
След гостуването на президента Доналд Тръмп в Брюксел и в Обединеното кралство за слоновете се появи вяра – те към този момент няма да са единственият образец за огромно и несръчно творение, неизвестно по какъв начин попаднало измежду фини и комплицирани човешки творения.
Строшеното дотук бяха единствено единични дипломатически вази и чаени сервизи – огромният въпрос е дали Тръмп няма да събори целия бюфет на интернационалния демократичен ред. Този бюфет е построен от две етажерки: 1) демократични демокрации с отворени общества; 2) наднационални институции за взаимоотношение на демократичните демокрации (ЕС, НАТО, Съвет на Европа, СТО и т.н.). С държанието си Тръмп основава усещането, че е вдигнал мерника и на двете. Либералният ред няма да си отиде обаче, в случай че на негово място не пристигна нещо друго, което е задоволително жизнеспособно.
Алтернативите са като цяло три:
1.Консервативен идеологически интернационал
Тръмп харесва повече Путин и Ким Чен Ун, в сравнение с Меркел и Макрон. В неговата последователност на врагове " либералите " наподобяват най-лоши. " Консервативният интернационал " въпреки всичко най-вероятно няма да включи " Ракетния човек " от Северна Корея, само че в него сигурно ще влязат Орбан, Качински, Льо Пен, Салвини, Вилдерс, АФД, Фарадж, Борис Джонсън Има и по-трудни проблеми – като Путин, Българска социалистическа партия и Атака. За тях можем да кажем само, че в случай че Путин влезе в интернационала, и другите две " консервативни " сили ще са вътре, дружно с останалото българско Тръмп-общество.
Консервативният интернационал ще е единен към " опасността " от " имигранта-терорист ". Тръмп държа тирада на тази тематика при визитата си и показа опасението си, че Европа " губи културата си " поради имиграцията.
Затварянето на границите като политика би могло да унищожи Европейски Съюз и НАТО, което ще е покруса единствено по себе си. В последна сметка свободното придвижване и груповата отговорност за сигурността е в основата на тези две организации: самозатварянето на страните няма по какъв начин да не унищожи тези основи.
2. Америка първа, Германия първа и България първа
Тръмп може би не цели международна идеологическа промяна. В последна сметка той е от демократичен Ню Йорк и е част от неговия естаблишмънт – дори се е снимал с епизодични функции в либертински по дух кино продукции. Тръмп просто желае страните да се конкурират една с друга въз основата на икономическите си ползи. Този стопански шовинизъм не се интересува от полезностите (консервативни или либерални) на международните сили, а единствено от комерсиалните им салда и запаси. Всяка страна за себе си ще е преди всичко, а обективно видяно най-голямата стопанска система (към момента САЩ) ще е най-първа измежду първите.
Но може би този пиратско-рекетьорски път е ключ към замогването на Съединени американски щати в сегашния миг? В последна сметка тя има и армията, и стопанската система за сходно държание. Превръщането на Съединени американски щати от международен водач в международен опортюнист ще докара до бързата самоизолация на северноамериканската суперсила, както и до укрепването и консолидацията на други международни райони.
3. Ограничен опортюнизъм в границите на демократичния ред
Тръмп е търговец по душа. Той не е идеолог, нито е строител на нов международен ред. Той желае в границите на статуквото да подписа най-изгодната за Съединени американски щати договорка, като непрестанно тества до каква степен може да стигне, без да рухне цялата сграда.
Ако тази догадка е вярна, Тръмп не цели да закрие НАТО, само че ще се бори до дупка за увеличени вноски от съдружниците. Той няма да срутва Европейски Съюз, само че ще употребява неразборията, с цел да продаде генномодифицирана селскостопанска продукция на англичаните, а за какво не и на останалите. При този вид обаче, международният демократичен ред може да стане странична, инцидентна жертва на дейностите на Тръмп.
-------------
Вайкането измести остарялата класова взаимност.
Негативно
Мениджмънтът на омразата стана съществена форма на агитация
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
Българското вайкане наподобява по-скоро на мазохизъм: нагоре изплуват единствено най-лошите, а ние сами сме си отговорни, тъй като ги поносим. Те нямат морал, но май нямаме и ние. Понякога махалото отива в другата посока и стартира едно неистово перчене и гордеене. Но то не трае доста дълго, тъй като нормално е на военно-историческа тема. И отново реплики като тази: гледай им акъла, това може да се случи единствено в България...
Живите народи притискат управниците си, подлагат на критика безжалостно. Ние обаче не умеем да противопоставим на омразния политик някого другиго, който сме подготвени да следваме; не умеем да противопоставим на лъжливата медия някое издание, на което можем да имаме доверие. Заради задграничното ръководство по време на Османската империя, а след това и поради комунизма, властта ни се привижда наложително непозната и далечна. И единственият метод да се приказва за нея е през тайните теории и градските митове. Тръгваме да влизаме в еврото - аха, вижте ги западняците, желаят да ни прилапат скъпия валутен запас... А в тази ситуация в действителност се случва нещо положително. Защо просто не кажем отлично? Или пък когато Пеевски създава закон срещу медиите на съперниците си - за какво не се активизираме за опозиция?
Сигурно забелязвате, че в България непрестанно приказваме за митинги. А обществените придвижвания са в действителност много вяли. Ако ситуацията е в действителност по този начин нетърпимо, както наподобява за всекиго, който следи българския Facebook - ами за какво не се бунтуваме гневно, както вършат другаде, за какво още не сме се събрали да извлечем политиците от Народното събрание?
За нас даже не може да се каже, че обществото ни е разграничено, какъвто е през днешния ден казусът в Обединеното кралство или в Съединени американски щати. Нашето общество просто е потънало в мазохистичен ступор. Лично аз от дълго време не съм срещал хора (изключвам кандидат-политиците), които откровено да се разпознават с една или друга позиция; виждам единствено друга степен на непоносимост към едно или друго на фона на общото отчуждение от протичащото се.
Мениджмънтът на омразите, който стана съществена форма на агитация през последните години, задълбочава този проблем до тревожни мащаби. Да захранваш предубежденията по отношение на съперниците си има смисъл, единствено в случай че идейните общности са трайни, в случай че ги сплотяват някакви положителни стратегии. Но в свят като днешния, когато жителите се активизират ситуационно, това просто подкопава основите на политическото.
Вайкането измести остарялата класова взаимност. Вследствие на един безсрамен марксизъм-ленинизъм и на един също толкоз безсрамен неолиберализъм, такива неща като емпатия, невзискателност, схващане на другия през днешния ден са станали атавизъм: който не вика с всичка мощ, просто не съществува. Става дума за културна настройка: в случай че ние тук сме егоисти, значи тези са още по-големи егоисти и по тази причина няма за какво да си губим времето да приказваме за полезности и морал.
Негативизмът е освен опрощение за това да си седим у дома и да заобикаляме непотребни опасности. Той е обред за опазване на достолепието на индивида, който го мързи да бъде жител.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ