Колко и защо плаща Европа за зелена енергия?
© Bob Strong - До 2030 година Европейски Съюз ще би трябвало да удвои зелената си сила, което неизбежно ще усили и дотациите, и цената на енергоносителите.
- Брюксел се надява, че към този момент няма да има неточности като тази в България, която разреши за година, през 2012, едновременно да се конфигурират на процедура всички скъпи фотоволтачини мощности.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
НЕК злоупотребява на пазара на зелен ток, откри Комисията за конкуренция
от Дневник,31 юли 2018
Глобалните вложения във ВЕИ и енергетиката понижават
МАЕ чака спадът на вложенията в чиста сила да продължи и през 2018 година поради понижените дотации и все по-ниските цени
18 юли 2018
Аднан Амин: В енергетиката става преход, сходен на този от закрепени към мобилни телекомуникации
Генералният шеф на Международната организация за възобновима сила пред " Капитал "
6 юли 2018
Производството и потреблението на ток спадат, а износът пораства
За първите 6 месеца на годината само Водноелектрическа централа са работили повече
3 юли 2018 Макар че няма да изпрати човек на Луната, Европа има стратегия, която е не по-малко скъпа от американската " Аполо " - поддръжката за зелената сила. Странитеq членки на ЕСq субсидират възобновимите енергийни източници (ВЕИ) с над 64 милиарда евро годишно, с цел да доближат 20% дял на зелената сила в потреблението си. От началото на своя Energiewende (енергиен преход) единствено Германия е похарчила над 150 милиарда евро. Европейски Съюз като цяло директно е субсидирал възобновимите източници на сила с близо половин трилион евро за последните 10 години. Докато през 60-те години на предишния век, с цел да изпратят 12 астронавти на земния сателит, Съединени американски щати изразходват 100 милиарда евро (по настоящи цени).
Тези цифри рядко се появяват, а и мъчно се намират. Например единствено с няколко клика в google може да откриете каузи на зелената сила в Европейски Съюз, само че с цел да намерите какъв брой коства това, ще ви би трябвало минимум месец (на създателя му лиши повече) и търсачката ще помогне единствено за някои страни.
Безспорно намаляването на енергийната взаимозависимост на Европейски Съюз, спадът на замърсяването и свиването на излъчванията на парниковите газове са значими. Но размерът на дотациите, които се заплащат, с цел да се случи това, е не по-малко значим. В края на юни страните членки се съгласиха на огромно нарастване на каузи на зелената сила. През 2030 година тя би трябвало да доближи до 32% от тяхното енергийно ползване, т.е. делът й би трябвало да нарасне с 40% по отношение на предстоящото равнище през 2020 година И макар че въвеждането на все по-широкото потребление на възобновимата сила може и да е по-смислено от обхождането на Луната, то може да се задъха, в случай че за това са нужни още толкоз дотации.
Размерът има значение
Мащабните дотации включват освен поддръжка за ВЕИ. Към тях би трябвало да се включат и правата за излъчвания на въглероден двуокис (3.79 милиарда евро за 2016 г.), с които се лимитира работата главно на въглищните централи, разноските за развиване на мрежата, като и данъчната и регулаторната поддръжка. В страните, в които разноските за зелена сила са най-високи, се следи и най-сериозно нарастване на потребителските сметки. Спрямо 2008 година в този момент битовите консуматори в Германия заплащат с близо 40% повече за електрическа енергия, а единствено добавката им за възобновима сила е колкото цялата сметка на българския потребител.
Въпреки че дотациите са под 1% от съвкупния брутен артикул на Европейски Съюз и европейските стопански системи не престават да порастват, даже страна като Германия, до неотдавна безспорният водач освен в Европа в налагането на зелената сила, стартира да търси повече сдържаност.
По време на съвещанието на енергийните министри на Европейски Съюз при започване на юни немският министър на стопанската система Петер Алтмайер сподели, че " гласоподавателите в Европа изгубиха религия в политиката частично поради " непостижимите цели " за възобновима сила ". Германия отделя годишно за зелена сила по 25 милиарда евро и до момента в който енергийният бизнес и левите (както естествено и зелените) партии са за още по-агресивна политика, потребителите не са изключително щастливи. Растящите разноски за зелена сила бяха употребявани и в акцията на антиимигрантската " Алтернатива за Германия ", за чийто триумф на последните избори през 2017 година Алтмайер най-вероятни загатва.
По време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз в първата половина на тази година, когато се преговаряше новата енергийна политика на евросъюза до 2030 година, главната цел на София беше да реализира " отчитането на националните особености на страните членки ", т.е. по опция по-бедните страни да извършват не толкоз амбициозни цели.
В момента директната поддръжка за ВЕИ в България е близо 800 млн. лв. годишно. За съпоставяне, толкоз са и формалните разноски на българите за алкохол. Спрямо другите страни, членки на Европейски Съюз, зелената дотация не е висока, само че поради дребния размер на българската стопанска система като дял от Брутният вътрешен продукт тя е много сериозна големина (вижте графиките). Единствено заради използването на разнообразни трикове за угнетяване на разноските потребителските сметки не са нарастнали съществено.
Какво получават страните за 64 милиарда
" Никой не е казвал, че началната фаза от въвеждането на новите възобновими технологии ще бъде по-евтино от стандартното произвеждане на електрическа енергия ", споделя Андреас Граф от немския тинк-танк Agora Energiewende, само че в случай че се прибавят и разноските за замърсяването, провокирано от фосилната енергетика, нуждата да се оправим с измененията в климата, бъдещото понижаване на разноските за зелена сила и изгодите от позиция на основаването на нови работни места, в последна сметка днешната енергийна политика наподобява като добра договорка. "
Факт е, че уравнението на енергийния преход не е еднопосочно и дотациите за ВЕИ не са пряк минус. Например поради огромното нахлуване на зелената сила в Германия цените на едро на електрическата енергия спаднаха внезапно (в момента те са под тези в България) и едрата промишленост, която е освободена от задължението да заплаща за еко ток, се радва на обилни конкурентни преимущества. Според изчисленията на Португалската асоциация за възобновима сила (ARPEN) дотацията за ВЕИ напълно се " избива " от по-ниските цени на електрическата енергия в страната.
Субсидиите за ВЕИ евентуално биха били и по-ниски, в случай че страните членки към момента не субсидираха с 10 милиарда евро годишно въглищните си централи съгласно проучване на холандската консултантска компания Ecofys.
По-важното е, че поради задачата за понижаване на въглеродните излъчвания (които нямат непосреден отрицателен ефект) се свиват и излъчванията на прахови частици или азотни окиси, които водят до директни здравословни проблеми. Според изчисленията на Европейската комисия годишно близо половин милион европейци умират прибързано поради нечист въздух. Въпреки че методиката на Европейска комисия търпи много рецензия (например рекордната смъртност в България е по-скоро резултат от застаряващото население), надали има подозрение в изгодата за непорочност на въздуха, в случай че дизелът се размени с метан да вземем за пример.
Европейски Съюз освен се оправя със заложените цели да понижи излъчванията си на въглероден двуокис с 20% по отношение на 1990 година, само че даже ще реализира и по-голямо понижение. Тази седмица да вземем за пример комисарят по климата и енергетиката Мигел Канете прикани Европейски Съюз да завиши упоритостите си за понижаване на излъчванията към 2030 година, защото страните членки към този момент преизпълняват заложените през 2007 година цели.
Точният резултат от дотациите е много мъчно да се пресметна, защото върху излъчванията на парникови газове оказват резултат доста фактори. Според Европейската организация за околна среда зелените централи, които са били конфигурирани от 2005 година насам, са съдействали за 9% от понижението на парниковите газове през 2015 година (няма по-нови данни). Останалите спестени излъчвания се дължат на въвеждането на ограничения за енергийна успеваемост, смяна на индустриалната база на Европа (повече услуги, по-малко индустрия) и въвеждането на по-модерни технологии.
Два от най-сериозните фактори за намаляването на излъчванията обаче нямат нищо общо с политиката към ВЕИ. Една от сериозните аргументи за триумфа на Европейски Съюз е икономическият срив в страните от Източна Европа, които след 1990 г, внезапно свиха индустриалното си произвеждане. Например България е понижила двойно своите излъчвания за последните близо тридесет години, като най-сериозен спад те имат в интервала 1990-1999 година Другият фактор е икономическата рецесия след 2009 година, която съществено понижи икономическата интензивност в Европа. След превъзмогването ѝ излъчванията на парникови газове не спадат със същото движение.
А оттук нататък?
Централният стопански модел, който употребяват от Европейска комисия, с цел да се планува резултатът от новото енергийно законодателство, предвижда, че към 2030 година европейските консуматори би трябвало да субсидират зелената сила с 24.9 евро за мегаватчас. Според Европейска комисия половината от вложенията в нови зелени мощности сред 2021 и 2030 година ще би трябвало да бъдат субсидирани. В другите страни обаче процентът на поддръжка ще е друг. Например Холандия към този момент е дала обещание от 2014 година насам на вложители 34 милиарда евро за интервал сред 10 и 15 години.
В по-потребителски категории това значи 2.5 евроцента за киловатчас, до момента в който сега консуматорите приблизително за целия Европейски Съюз заплащат за електрическа енергия в допълнение сред 1.7 и 1.9 евроцента (в България малко над 1 евроцент) според от употребяваните източници. Така на пръв взор дотациите за ВЕИ не би трябвало да скочат трагично. Международната организация за възобновима енергетика (IRENA) също счита, че Европейски Съюз може безпроблемно да удвои каузи на зелената сила в потреблението си, като това би отпушило съществени вложения (368 милиарда евро за 10 години) и би нараснало броя на заетите в бранша (сега 1.2 млн. в целия ЕС).
Проблемът е, че прогнозите рядко се сбъдват. Моделите, на които те се основават, боравят с неперфектна информация и постоянно залагат на идеални условия на пазара, които няма по какъв начин да се осъществят на процедура. Така да вземем за пример в оценката на въздействието на в този момент настоящото европейско законодателство от 2006 година се предвиждаше общите спомагателни разноски за произвеждане на електрическа енергия (т.е. от ВЕИ и стандартни източници) за интервала 2005-2020 година да бъдат от порядъка на 201-290 милиарда евро, т.е.13-19 милиарда годишно. Сега единствено дотацията за възобновимата сила е над 64 милиарда през 2017 година
Андреас Граф от Agora Energiewende предизвестява, че е мъчно да се вършат съпоставения на прогнози с действителни резултати. По-важното съгласно него е, че след 2021 година европейската политика ще разрешава доста по-малко неточности, изключително в метода, по който се възнамерява поддръжката за зелената сила. " Например множеството вложения във ВЕИ в България се случиха през 2012 година, което надали е било най-ефективният способ ", показва Граф. Тогава скъпите фотоволтаични мощности скочиха от 150 на над 1000 мегавата, което се оказа една от главните аргументи (заедно с заплащанията по дълготрайните контракти на НЕК изкупуване на електрическа енергия от ТЕЦ) за последвалата рецесия в енергийния бранш на България.
В момента да вземем за пример Европейска комисия упорства оттук насетне страните членки да дават дотации единствено посредством търгове, т.е. правото да се строят фотоволтаични паркове или вятърни ферми да получават единствено вложителите, които оферират най-ниските цени. В резултат на такава политика през предходната година Испания реализира цена от 43 евро за мегаватчас за 3000 мегавата вятърни паркове. За съпоставяне, среднопретеглената цена на електрическата енергия на българската енергийна борса за изтеклата година е почти на същото равнище.
Една от аргументите за този трагичен спад на цените, припомня Граф, е точно досегашната солидна поддръжка за ВЕИ, която е разрешила както да се развие технологията, по този начин и да се подобрят бизнес моделите за нейното разпространяване.
Спадът на цената на електрическата енергия, създадена от вятърни турбини или фотоволтаични панели, обаче не значи, че дотациите елементарно ще изчезнат. Например след несъмнено равнище на разпространяване на ВЕИ технологиите стартира така наречен развой на канибализация. Колкото повече нараства конфигурираните мощности, толкоз повече се усилва конкуренцията сред тях за часовете от денонощието, в които те могат да работят пълноценно.
В същото време увеличението на зелените централи води до възходяща потребност от аварийни мощности - било то стандартни централи, или системи за предпазване на силата. Първите, защото могат да работят все по-малко, ще се нуждаят от от ден на ден поддръжка, с цел да не затворят. Поради тази причина във от ден на ден страни членки се популяризират схемите за " заплащания за поддръжка на потенциала ". По някакъв метод тази система прилича сегашните закрепени заплащания към двата така наречен американски ТЕЦ-а " ЕЙ И Европейски Съюз Гълъбово " и " КонтурГлобал Марица изток 3 ". Всичко това, дружно с възходящите цени на правата за излъчвания на въглероден двуокис, които Топлоелектрическа централа би трябвало да закупуват, ще качва и цената на тяхната електрическа енергия.
Накратко, парадоксът е, че какъв брой повече поевтинят ВЕИ мощностите, толкоз повече се усилва техният брой, само че приходите, на които те могат да разчитат, понижават. И се оказва, че те отново се нуждаят от дотация. В същото време стандартните мощности неизбежно ще понижават, само че вместо да се борят за трохите от смаляващия се за тях пазар, тяхната сила, която може да служи като запас, ще нараства.
- Брюксел се надява, че към този момент няма да има неточности като тази в България, която разреши за година, през 2012, едновременно да се конфигурират на процедура всички скъпи фотоволтачини мощности.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
НЕК злоупотребява на пазара на зелен ток, откри Комисията за конкуренция
от Дневник,31 юли 2018
Глобалните вложения във ВЕИ и енергетиката понижават
МАЕ чака спадът на вложенията в чиста сила да продължи и през 2018 година поради понижените дотации и все по-ниските цени
18 юли 2018
Аднан Амин: В енергетиката става преход, сходен на този от закрепени към мобилни телекомуникации
Генералният шеф на Международната организация за възобновима сила пред " Капитал "
6 юли 2018
Производството и потреблението на ток спадат, а износът пораства
За първите 6 месеца на годината само Водноелектрическа централа са работили повече
3 юли 2018 Макар че няма да изпрати човек на Луната, Европа има стратегия, която е не по-малко скъпа от американската " Аполо " - поддръжката за зелената сила. Странитеq членки на ЕСq субсидират възобновимите енергийни източници (ВЕИ) с над 64 милиарда евро годишно, с цел да доближат 20% дял на зелената сила в потреблението си. От началото на своя Energiewende (енергиен преход) единствено Германия е похарчила над 150 милиарда евро. Европейски Съюз като цяло директно е субсидирал възобновимите източници на сила с близо половин трилион евро за последните 10 години. Докато през 60-те години на предишния век, с цел да изпратят 12 астронавти на земния сателит, Съединени американски щати изразходват 100 милиарда евро (по настоящи цени).
Тези цифри рядко се появяват, а и мъчно се намират. Например единствено с няколко клика в google може да откриете каузи на зелената сила в Европейски Съюз, само че с цел да намерите какъв брой коства това, ще ви би трябвало минимум месец (на създателя му лиши повече) и търсачката ще помогне единствено за някои страни.
Безспорно намаляването на енергийната взаимозависимост на Европейски Съюз, спадът на замърсяването и свиването на излъчванията на парниковите газове са значими. Но размерът на дотациите, които се заплащат, с цел да се случи това, е не по-малко значим. В края на юни страните членки се съгласиха на огромно нарастване на каузи на зелената сила. През 2030 година тя би трябвало да доближи до 32% от тяхното енергийно ползване, т.е. делът й би трябвало да нарасне с 40% по отношение на предстоящото равнище през 2020 година И макар че въвеждането на все по-широкото потребление на възобновимата сила може и да е по-смислено от обхождането на Луната, то може да се задъха, в случай че за това са нужни още толкоз дотации.
Размерът има значение
Мащабните дотации включват освен поддръжка за ВЕИ. Към тях би трябвало да се включат и правата за излъчвания на въглероден двуокис (3.79 милиарда евро за 2016 г.), с които се лимитира работата главно на въглищните централи, разноските за развиване на мрежата, като и данъчната и регулаторната поддръжка. В страните, в които разноските за зелена сила са най-високи, се следи и най-сериозно нарастване на потребителските сметки. Спрямо 2008 година в този момент битовите консуматори в Германия заплащат с близо 40% повече за електрическа енергия, а единствено добавката им за възобновима сила е колкото цялата сметка на българския потребител.
Въпреки че дотациите са под 1% от съвкупния брутен артикул на Европейски Съюз и европейските стопански системи не престават да порастват, даже страна като Германия, до неотдавна безспорният водач освен в Европа в налагането на зелената сила, стартира да търси повече сдържаност.
По време на съвещанието на енергийните министри на Европейски Съюз при започване на юни немският министър на стопанската система Петер Алтмайер сподели, че " гласоподавателите в Европа изгубиха религия в политиката частично поради " непостижимите цели " за възобновима сила ". Германия отделя годишно за зелена сила по 25 милиарда евро и до момента в който енергийният бизнес и левите (както естествено и зелените) партии са за още по-агресивна политика, потребителите не са изключително щастливи. Растящите разноски за зелена сила бяха употребявани и в акцията на антиимигрантската " Алтернатива за Германия ", за чийто триумф на последните избори през 2017 година Алтмайер най-вероятни загатва.
По време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз в първата половина на тази година, когато се преговаряше новата енергийна политика на евросъюза до 2030 година, главната цел на София беше да реализира " отчитането на националните особености на страните членки ", т.е. по опция по-бедните страни да извършват не толкоз амбициозни цели.
В момента директната поддръжка за ВЕИ в България е близо 800 млн. лв. годишно. За съпоставяне, толкоз са и формалните разноски на българите за алкохол. Спрямо другите страни, членки на Европейски Съюз, зелената дотация не е висока, само че поради дребния размер на българската стопанска система като дял от Брутният вътрешен продукт тя е много сериозна големина (вижте графиките). Единствено заради използването на разнообразни трикове за угнетяване на разноските потребителските сметки не са нарастнали съществено.
Какво получават страните за 64 милиарда
" Никой не е казвал, че началната фаза от въвеждането на новите възобновими технологии ще бъде по-евтино от стандартното произвеждане на електрическа енергия ", споделя Андреас Граф от немския тинк-танк Agora Energiewende, само че в случай че се прибавят и разноските за замърсяването, провокирано от фосилната енергетика, нуждата да се оправим с измененията в климата, бъдещото понижаване на разноските за зелена сила и изгодите от позиция на основаването на нови работни места, в последна сметка днешната енергийна политика наподобява като добра договорка. "
Факт е, че уравнението на енергийния преход не е еднопосочно и дотациите за ВЕИ не са пряк минус. Например поради огромното нахлуване на зелената сила в Германия цените на едро на електрическата енергия спаднаха внезапно (в момента те са под тези в България) и едрата промишленост, която е освободена от задължението да заплаща за еко ток, се радва на обилни конкурентни преимущества. Според изчисленията на Португалската асоциация за възобновима сила (ARPEN) дотацията за ВЕИ напълно се " избива " от по-ниските цени на електрическата енергия в страната.
Субсидиите за ВЕИ евентуално биха били и по-ниски, в случай че страните членки към момента не субсидираха с 10 милиарда евро годишно въглищните си централи съгласно проучване на холандската консултантска компания Ecofys.
По-важното е, че поради задачата за понижаване на въглеродните излъчвания (които нямат непосреден отрицателен ефект) се свиват и излъчванията на прахови частици или азотни окиси, които водят до директни здравословни проблеми. Според изчисленията на Европейската комисия годишно близо половин милион европейци умират прибързано поради нечист въздух. Въпреки че методиката на Европейска комисия търпи много рецензия (например рекордната смъртност в България е по-скоро резултат от застаряващото население), надали има подозрение в изгодата за непорочност на въздуха, в случай че дизелът се размени с метан да вземем за пример.
Европейски Съюз освен се оправя със заложените цели да понижи излъчванията си на въглероден двуокис с 20% по отношение на 1990 година, само че даже ще реализира и по-голямо понижение. Тази седмица да вземем за пример комисарят по климата и енергетиката Мигел Канете прикани Европейски Съюз да завиши упоритостите си за понижаване на излъчванията към 2030 година, защото страните членки към този момент преизпълняват заложените през 2007 година цели.
Точният резултат от дотациите е много мъчно да се пресметна, защото върху излъчванията на парникови газове оказват резултат доста фактори. Според Европейската организация за околна среда зелените централи, които са били конфигурирани от 2005 година насам, са съдействали за 9% от понижението на парниковите газове през 2015 година (няма по-нови данни). Останалите спестени излъчвания се дължат на въвеждането на ограничения за енергийна успеваемост, смяна на индустриалната база на Европа (повече услуги, по-малко индустрия) и въвеждането на по-модерни технологии.
Два от най-сериозните фактори за намаляването на излъчванията обаче нямат нищо общо с политиката към ВЕИ. Една от сериозните аргументи за триумфа на Европейски Съюз е икономическият срив в страните от Източна Европа, които след 1990 г, внезапно свиха индустриалното си произвеждане. Например България е понижила двойно своите излъчвания за последните близо тридесет години, като най-сериозен спад те имат в интервала 1990-1999 година Другият фактор е икономическата рецесия след 2009 година, която съществено понижи икономическата интензивност в Европа. След превъзмогването ѝ излъчванията на парникови газове не спадат със същото движение.
А оттук нататък?
Централният стопански модел, който употребяват от Европейска комисия, с цел да се планува резултатът от новото енергийно законодателство, предвижда, че към 2030 година европейските консуматори би трябвало да субсидират зелената сила с 24.9 евро за мегаватчас. Според Европейска комисия половината от вложенията в нови зелени мощности сред 2021 и 2030 година ще би трябвало да бъдат субсидирани. В другите страни обаче процентът на поддръжка ще е друг. Например Холандия към този момент е дала обещание от 2014 година насам на вложители 34 милиарда евро за интервал сред 10 и 15 години.
В по-потребителски категории това значи 2.5 евроцента за киловатчас, до момента в който сега консуматорите приблизително за целия Европейски Съюз заплащат за електрическа енергия в допълнение сред 1.7 и 1.9 евроцента (в България малко над 1 евроцент) според от употребяваните източници. Така на пръв взор дотациите за ВЕИ не би трябвало да скочат трагично. Международната организация за възобновима енергетика (IRENA) също счита, че Европейски Съюз може безпроблемно да удвои каузи на зелената сила в потреблението си, като това би отпушило съществени вложения (368 милиарда евро за 10 години) и би нараснало броя на заетите в бранша (сега 1.2 млн. в целия ЕС).
Проблемът е, че прогнозите рядко се сбъдват. Моделите, на които те се основават, боравят с неперфектна информация и постоянно залагат на идеални условия на пазара, които няма по какъв начин да се осъществят на процедура. Така да вземем за пример в оценката на въздействието на в този момент настоящото европейско законодателство от 2006 година се предвиждаше общите спомагателни разноски за произвеждане на електрическа енергия (т.е. от ВЕИ и стандартни източници) за интервала 2005-2020 година да бъдат от порядъка на 201-290 милиарда евро, т.е.13-19 милиарда годишно. Сега единствено дотацията за възобновимата сила е над 64 милиарда през 2017 година
Андреас Граф от Agora Energiewende предизвестява, че е мъчно да се вършат съпоставения на прогнози с действителни резултати. По-важното съгласно него е, че след 2021 година европейската политика ще разрешава доста по-малко неточности, изключително в метода, по който се възнамерява поддръжката за зелената сила. " Например множеството вложения във ВЕИ в България се случиха през 2012 година, което надали е било най-ефективният способ ", показва Граф. Тогава скъпите фотоволтаични мощности скочиха от 150 на над 1000 мегавата, което се оказа една от главните аргументи (заедно с заплащанията по дълготрайните контракти на НЕК изкупуване на електрическа енергия от ТЕЦ) за последвалата рецесия в енергийния бранш на България.
В момента да вземем за пример Европейска комисия упорства оттук насетне страните членки да дават дотации единствено посредством търгове, т.е. правото да се строят фотоволтаични паркове или вятърни ферми да получават единствено вложителите, които оферират най-ниските цени. В резултат на такава политика през предходната година Испания реализира цена от 43 евро за мегаватчас за 3000 мегавата вятърни паркове. За съпоставяне, среднопретеглената цена на електрическата енергия на българската енергийна борса за изтеклата година е почти на същото равнище.
Една от аргументите за този трагичен спад на цените, припомня Граф, е точно досегашната солидна поддръжка за ВЕИ, която е разрешила както да се развие технологията, по този начин и да се подобрят бизнес моделите за нейното разпространяване.
Спадът на цената на електрическата енергия, създадена от вятърни турбини или фотоволтаични панели, обаче не значи, че дотациите елементарно ще изчезнат. Например след несъмнено равнище на разпространяване на ВЕИ технологиите стартира така наречен развой на канибализация. Колкото повече нараства конфигурираните мощности, толкоз повече се усилва конкуренцията сред тях за часовете от денонощието, в които те могат да работят пълноценно.
В същото време увеличението на зелените централи води до възходяща потребност от аварийни мощности - било то стандартни централи, или системи за предпазване на силата. Първите, защото могат да работят все по-малко, ще се нуждаят от от ден на ден поддръжка, с цел да не затворят. Поради тази причина във от ден на ден страни членки се популяризират схемите за " заплащания за поддръжка на потенциала ". По някакъв метод тази система прилича сегашните закрепени заплащания към двата така наречен американски ТЕЦ-а " ЕЙ И Европейски Съюз Гълъбово " и " КонтурГлобал Марица изток 3 ". Всичко това, дружно с възходящите цени на правата за излъчвания на въглероден двуокис, които Топлоелектрическа централа би трябвало да закупуват, ще качва и цената на тяхната електрическа енергия.
Накратко, парадоксът е, че какъв брой повече поевтинят ВЕИ мощностите, толкоз повече се усилва техният брой, само че приходите, на които те могат да разчитат, понижават. И се оказва, че те отново се нуждаят от дотация. В същото време стандартните мощности неизбежно ще понижават, само че вместо да се борят за трохите от смаляващия се за тях пазар, тяхната сила, която може да служи като запас, ще нараства.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ