Една от първите ни щангистки не дочака рождения си ден
Елена Клифорд Окот, лекоатлетка и една от първите български щангистки, през днешния ден трябваше да навърши 52 години. За страдание обаче тя не дочака рождения си ден, откакто на 28 април умря след заболяване и остави 4 дъщери.
Елена е възпитаничка е на Спортното учебно заведение в Добрич и от първия випуск на компетентност „ лека атлетика “ през 1984 година.
Бяга 100 метра с затруднение и има щастието да се приготвя при Емилио Бенеков, който е от златното потомство на Христо Марков и Чавдар Чендов.
Четири години по-късно е призната в Спортното учебно заведение във Варна. Там пък е измежду първите девойки, решили да се пробват във повдигането на тежести. И съумява!
Само за година към този момент е измежду призьорките на България, директно след титулярките Камелия Николаева и Даниела Керкелова.
На първия си шампионат за дами в Хасково е втора с дуел от 142 кг в категория до 60 кг (1989 г.), а на идната също взима сребро в Смолян със 175 кг.
Успехите си в „ Спартак “ (Варна) момичето дължи на изявения треньор Георги Сакеларов, притежател на пет орден от параолимпийски игри.
Нейните резултати не остават незабелязани и Елена е поканена в националния тим за девойки. Тя е посочена за една от най-перспективните щангистки и тренира с шампионките и многократни медалистки от национални, европейски и международни шампионати и нейни близки приятелки Милена Трендафилова, Изабела Рифатова и Жанета Георгиева, която доста й оказва помощ в новото начинание.
През 1991-а се приготвя за международното в Кардиф, само че на една от тренировките в „ Спортпалас “ щанга пада на крайници ѝ. Травмата се неглижира, Елена получава затруднения и се стига съвсем до гангрена. Следва интервенция, осъществена от светилото в ортопедията по това време проф. Димитър Шойлев. Кракът е избавен, само че травмата не й разрешава да остане в огромния спорт.
През 1991 година Окот приключва образованието си, а на идната се омъжва, с което дефинитивно слиза от подиума.
И въпреки да има къса кариера, Елена Окот съумява да вземе почетното звание „ занаятчия на спорта “, когато е едвам на 17 години.
В спорта обаче остава най-голямата й сестра Джулиета. Тя е измежду първите ни представителки в женската битка и влиза в топ 8 на света. Братът на Елена - Паул, пък е един от най-техничните боксьори по това време. Възпитаник на Спортното учебно заведение в Добрич, Паул е нееднократен медалист от национални и интернационалните надпревари и реализира първия трансфер на кръга в България.
От спортната рота на ЦСКА, където отбива военната си работа, геният е трансфериран в школата на Военноморкото учебно заведение във Варна и се приготвя под управлението на иконата на родния бокс Ивайло Маринов.
Елена е възпитаничка е на Спортното учебно заведение в Добрич и от първия випуск на компетентност „ лека атлетика “ през 1984 година.
Бяга 100 метра с затруднение и има щастието да се приготвя при Емилио Бенеков, който е от златното потомство на Христо Марков и Чавдар Чендов.
Четири години по-късно е призната в Спортното учебно заведение във Варна. Там пък е измежду първите девойки, решили да се пробват във повдигането на тежести. И съумява!
Само за година към този момент е измежду призьорките на България, директно след титулярките Камелия Николаева и Даниела Керкелова.
На първия си шампионат за дами в Хасково е втора с дуел от 142 кг в категория до 60 кг (1989 г.), а на идната също взима сребро в Смолян със 175 кг.
Успехите си в „ Спартак “ (Варна) момичето дължи на изявения треньор Георги Сакеларов, притежател на пет орден от параолимпийски игри.
Нейните резултати не остават незабелязани и Елена е поканена в националния тим за девойки. Тя е посочена за една от най-перспективните щангистки и тренира с шампионките и многократни медалистки от национални, европейски и международни шампионати и нейни близки приятелки Милена Трендафилова, Изабела Рифатова и Жанета Георгиева, която доста й оказва помощ в новото начинание.
През 1991-а се приготвя за международното в Кардиф, само че на една от тренировките в „ Спортпалас “ щанга пада на крайници ѝ. Травмата се неглижира, Елена получава затруднения и се стига съвсем до гангрена. Следва интервенция, осъществена от светилото в ортопедията по това време проф. Димитър Шойлев. Кракът е избавен, само че травмата не й разрешава да остане в огромния спорт.
През 1991 година Окот приключва образованието си, а на идната се омъжва, с което дефинитивно слиза от подиума.
И въпреки да има къса кариера, Елена Окот съумява да вземе почетното звание „ занаятчия на спорта “, когато е едвам на 17 години.
В спорта обаче остава най-голямата й сестра Джулиета. Тя е измежду първите ни представителки в женската битка и влиза в топ 8 на света. Братът на Елена - Паул, пък е един от най-техничните боксьори по това време. Възпитаник на Спортното учебно заведение в Добрич, Паул е нееднократен медалист от национални и интернационалните надпревари и реализира първия трансфер на кръга в България.
От спортната рота на ЦСКА, където отбива военната си работа, геният е трансфериран в школата на Военноморкото учебно заведение във Варна и се приготвя под управлението на иконата на родния бокс Ивайло Маринов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ