Посланикът на фламенкото
© Angel Vicente Още по тематиката
Насаме с Росио Маркес - новото лице на актуалното фламенко
от Дневник,12 окт 2016
Да изпееш сегашното
Ариадна Кастеянос за вдъхновяващите хора и привързаността към пианото преди гостуването си на Olé Festival
29 сеп 2016
Хорхе Пардо стартира кариерата си във време, в което всичко ври и кипи на сцената на Иберийския полуостров. Пътят му е белязан от огромните имена в музиката като Пако де Лусия, Чък Къриа, Джон Маклафлин, Ал ди Меола, Камарон де ла Исла, Енрике Моренте. Опитвал е от всичко в музиката - от рок групата Dolores до присъединяване в знаковия албум La leyenda del tiempo на Камарон де ла Исла по стихове на Лорка, а след това става част от секстета на Пако де Лусия.
" Музиката ми не може да се пришие тъкмо определение - тя е моя музика, това съм аз, моята душа в нея живеят и двата стила, пък и още други неща, които са единствено мои ", споделя Пардо.
Той ще бъде на сцената на Sofia Live Club на 20 септември, а изявата му е част от програмата на второто издание на ¡Olé Festival!.
Какво би трябвало да води един създател?
Той не трябва да си слага рамка и граница в търсенето на ентусиазъм и прочувствено неспокойствие и в този смисъл аз стоя срещу " талибаните " в изкуството и в частност във фламенкото, които приканват за неговата непорочност без сами да схващат, че по този метод го лимитират и му чертаят смъртния път – по този начин те го залостват в музея като фолклорен експонат без право на развиване.
Съществува ли непорочност на стила - това е спор, който от дълго време битува в Испания най-много по отношение на фламенкото?
Чистотата на стила е в персоналната интерпретация на актьора. Онова, което през днешния ден за нас е чист жанр, в своето време може да е бил възприеман иначе. Самият Бах, а и още доста други актьори са страдали от сходни обвинявания. Но най-общо можем да кажем, че живите стилове са тези, които са почерпили въздействия и са израстнали в сегашното и в предишното. Точно този спор държи живо това изкуство и го прави по-велико. Колкото до мен - не се опасявам от смесването на стиловете, а тъкмо противоположното.
Новият ви план носи странното заглавие " Djinn.Metaflamenco ". Разкажете ни повече за албума?
Джиновете са същества, които се отнасят до божественото и човешкото, сродни са на дуендето във фламенкото, палави и диви са, и се появяват в кулминационни моменти, когато композираш или свириш на сцена. Макар, че не са потвърдени научно, аз знам, че съществуват.
Тези митологични същества разбунват духа и способстват за отвеждането му в транс. Толкова години съжителствам с тези същества, че към този момент даже ги предусещам. Вдъхнових се от комиксите на Ана Мирайес и по тази причина нарекох по този начин диска си. Не ми се влиза в полето за пояснение на музиката, по-добре е да се опитаме да я почувстваме. " Djinn " е модерна музика с градски уклон и хората я възприемат като музика, темп и мелодии без да се пробват да я проучват и без да влагат своите предубеждения.
Мислите ли, че всичко в музиката към този момент е измислено и не могат да се изобретят нови формули?
Не би трябвало нищо да се измисля - в случай че един музикант живее в своето време и като актьор е сензитивен и умее да трансмитира това, ще звучи свежо. Ако още повече се обръща към своето вътрешно аз в музиката си, ще бъде неповторим и в същото време понятен. Не бих твърдял, че всичко е измислено, само че информацията лети свободно и знаем, че като стигнем до хоризонта, ни се открива нов напред.
Казвате, че са ви повлияли в музикално отношение толкоз разнообразна палитра актьори - Бах, Джими Хендрикс, Лед Зепелин и в същото време сте работил с великите Камарон де ла Исла и Енрике Моренте. Кои са оставили ослепителен отпечатък във вашата музика?
Хората, които живеят със пристрастеност, съумяват да проявят това във всичко и гореизброените люде принадлежат към тази група. Но има и още доста други - известни и незнайни, които са ми повлияли по един или различен метод. Влиянието не идва непосредствено, а произтича от всяко нещо, без значение дали е рок или фламенко, китара или тромбон.
Пако ми бе доста непосредствен и въпреки че последното десетилетие не общувахме толкоз в музикално отношение, в предходните бяхме неразделни и той в никакъв случай не ме е напускал, нещо от него живее у мен и в този смисъл той не си е отишъл от този свят за мен. Той живя бурно живота си и ни караше и ние да се забавляваме доста около него.
Награждаван сте с голям брой влиятелни оценки, като едно от тях е " джаз музикант на Европа " на френската музикална академия - какво е отношението ви към тези награди, отразяват ли се на музикалната ви кариера?
Наградите са самопризнание и съм признателен а тях, само че към този момент съм на такава възраст, че който ме познава - ме познава. Работа не ми липсва. Никога не съм приемал изказванието, че джазът е музика за малко на брой и съм работил за разбиването на този мит. Веднъж като си усвоил блуса и фламенкото, и го имаш във вените си, можеш да свириш и с маркуча на прахосмукачката. Аз се усещам прелестно - моите фенове ме слушат със същата пристрастеност, както и преди. На други пък им е належащо да знаят, че принадлежиш към някакъв " първокласен клуб ", с цел да те ценят и по този начин се застраховат, че им предлагаш нужното качество. Трети пък не понасят да им споделя някой какво е хубаво и какво не, и слушат единствено вътрешния си глас. Добре пристигнали са всички.
Насаме с Росио Маркес - новото лице на актуалното фламенко
от Дневник,12 окт 2016
Да изпееш сегашното
Ариадна Кастеянос за вдъхновяващите хора и привързаността към пианото преди гостуването си на Olé Festival
29 сеп 2016
Хорхе Пардо стартира кариерата си във време, в което всичко ври и кипи на сцената на Иберийския полуостров. Пътят му е белязан от огромните имена в музиката като Пако де Лусия, Чък Къриа, Джон Маклафлин, Ал ди Меола, Камарон де ла Исла, Енрике Моренте. Опитвал е от всичко в музиката - от рок групата Dolores до присъединяване в знаковия албум La leyenda del tiempo на Камарон де ла Исла по стихове на Лорка, а след това става част от секстета на Пако де Лусия.
" Музиката ми не може да се пришие тъкмо определение - тя е моя музика, това съм аз, моята душа в нея живеят и двата стила, пък и още други неща, които са единствено мои ", споделя Пардо.
Той ще бъде на сцената на Sofia Live Club на 20 септември, а изявата му е част от програмата на второто издание на ¡Olé Festival!.
Какво би трябвало да води един създател?
Той не трябва да си слага рамка и граница в търсенето на ентусиазъм и прочувствено неспокойствие и в този смисъл аз стоя срещу " талибаните " в изкуството и в частност във фламенкото, които приканват за неговата непорочност без сами да схващат, че по този метод го лимитират и му чертаят смъртния път – по този начин те го залостват в музея като фолклорен експонат без право на развиване.
Съществува ли непорочност на стила - това е спор, който от дълго време битува в Испания най-много по отношение на фламенкото?
Чистотата на стила е в персоналната интерпретация на актьора. Онова, което през днешния ден за нас е чист жанр, в своето време може да е бил възприеман иначе. Самият Бах, а и още доста други актьори са страдали от сходни обвинявания. Но най-общо можем да кажем, че живите стилове са тези, които са почерпили въздействия и са израстнали в сегашното и в предишното. Точно този спор държи живо това изкуство и го прави по-велико. Колкото до мен - не се опасявам от смесването на стиловете, а тъкмо противоположното.
Новият ви план носи странното заглавие " Djinn.Metaflamenco ". Разкажете ни повече за албума?
Джиновете са същества, които се отнасят до божественото и човешкото, сродни са на дуендето във фламенкото, палави и диви са, и се появяват в кулминационни моменти, когато композираш или свириш на сцена. Макар, че не са потвърдени научно, аз знам, че съществуват.
Тези митологични същества разбунват духа и способстват за отвеждането му в транс. Толкова години съжителствам с тези същества, че към този момент даже ги предусещам. Вдъхнових се от комиксите на Ана Мирайес и по тази причина нарекох по този начин диска си. Не ми се влиза в полето за пояснение на музиката, по-добре е да се опитаме да я почувстваме. " Djinn " е модерна музика с градски уклон и хората я възприемат като музика, темп и мелодии без да се пробват да я проучват и без да влагат своите предубеждения.
Мислите ли, че всичко в музиката към този момент е измислено и не могат да се изобретят нови формули?
Не би трябвало нищо да се измисля - в случай че един музикант живее в своето време и като актьор е сензитивен и умее да трансмитира това, ще звучи свежо. Ако още повече се обръща към своето вътрешно аз в музиката си, ще бъде неповторим и в същото време понятен. Не бих твърдял, че всичко е измислено, само че информацията лети свободно и знаем, че като стигнем до хоризонта, ни се открива нов напред.
Казвате, че са ви повлияли в музикално отношение толкоз разнообразна палитра актьори - Бах, Джими Хендрикс, Лед Зепелин и в същото време сте работил с великите Камарон де ла Исла и Енрике Моренте. Кои са оставили ослепителен отпечатък във вашата музика?
Хората, които живеят със пристрастеност, съумяват да проявят това във всичко и гореизброените люде принадлежат към тази група. Но има и още доста други - известни и незнайни, които са ми повлияли по един или различен метод. Влиянието не идва непосредствено, а произтича от всяко нещо, без значение дали е рок или фламенко, китара или тромбон.
Пако ми бе доста непосредствен и въпреки че последното десетилетие не общувахме толкоз в музикално отношение, в предходните бяхме неразделни и той в никакъв случай не ме е напускал, нещо от него живее у мен и в този смисъл той не си е отишъл от този свят за мен. Той живя бурно живота си и ни караше и ние да се забавляваме доста около него.
Награждаван сте с голям брой влиятелни оценки, като едно от тях е " джаз музикант на Европа " на френската музикална академия - какво е отношението ви към тези награди, отразяват ли се на музикалната ви кариера?
Наградите са самопризнание и съм признателен а тях, само че към този момент съм на такава възраст, че който ме познава - ме познава. Работа не ми липсва. Никога не съм приемал изказванието, че джазът е музика за малко на брой и съм работил за разбиването на този мит. Веднъж като си усвоил блуса и фламенкото, и го имаш във вените си, можеш да свириш и с маркуча на прахосмукачката. Аз се усещам прелестно - моите фенове ме слушат със същата пристрастеност, както и преди. На други пък им е належащо да знаят, че принадлежиш към някакъв " първокласен клуб ", с цел да те ценят и по този начин се застраховат, че им предлагаш нужното качество. Трети пък не понасят да им споделя някой какво е хубаво и какво не, и слушат единствено вътрешния си глас. Добре пристигнали са всички.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ