Мнения Daily - ВАС се превърна в средоточие на властовата корупция
© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА Рокадата в административния съд приготвя терена за нов Цацаров през 2019 година Още по тематиката
Мнения Daily - Ще има ли в София и шериатска полиция
И още: Журналистите млъкнаха, преди да зададат въпросите; Сърбия – идната цел на неоосманизма
10 окт 2017
Мнения Daily - Столчето на властта е с колелца
И още: Дугин желае да е водач на международна консервативна революция; Никой никого няма да раздира
9 окт 2017 Правораздаване
Върховен административен съд се трансформира в средоточие на властовата корупция
От коментар на водача на " Да, България " Христо Иванов в неговия фейсбук прoфил
Очевидно оста Цацаров - Колев - Пеевски не е сигурна, че ще успее да подсигури избор на Чолаков преди края на мандата на Колев. Или тъй като ще се стигне до рестарт на процедурата по желание за ръководител на Върховен административен съд изначало или от задоволително ранен стадий, или тъй като не са сигурни, че имат нужното болшинство в новия състав на Висш съдебен съвет и ще им би трябвало време да го скалъпват. Това е и част от маневрите за предопределяне на това кой ще стане изпълняващ функционалността ръководител на Върховен административен съд след края на мандата на Колев. Част от този ребус е и инсталирането на Магдалинчев като представляващ Висш съдебен съвет, с което се дава сигнал, че номенклатурата си остава в действие, както и му разрешава той да постанова формалната трактовка на събитията, преди още да са се обрисували различни представители от опозицията.
Бидейки съд на властта, през цялото време Върховен административен съд беше под извънредно мощно въздействие от дълбоката страна и беше изначално запълнен със съдии от поколението, което изкласи в годините на тежка криминализация на обществото. Всичко това способства за превръщането на Върховен административен съд в средоточие на властовата корупция. Чрез командироване, корумпиране с дребни услуги и улеснения (справка - назначенията на правосъдни помощници, екскурзиите и пр.), оказване на " кадифен " напън на неподатливите, разбъркване на комфортни и неуместни сред сформира и отделения, във Върховен административен съд беше построено едно болшинство от съдии, които са лоялни на управлението. Сега това управление обезпечава предаване на властта във Върховен административен съд, тъй че той да остане под контрола на дълбоката страна.
Успехът им в това начинание ще предопредели и другото значимо решение - инсталирането на нов Цацаров през 2019 година (или 2018-а, в случай че се следва календарът на ваканциите в КС). Фактът, че се оказват в състояние на неустановеност (и то освен във връзка с председателството на Върховен административен съд, само че и на интервенция " правоприемник " в цацаратурата), демонстрира, че ВИНАГИ има смисъл от опозиция, публичен, професионален и политически напън. Дори и с последни сили, даже и при съществуването на подозрения. Казвам това особено за тези, които се дрогират с безизходност и извличат някакво перверзно възприятие за лична значителност, като мантруват, че нищо няма смисъл и че каквото и да се прави, би трябвало нещо друго.
-------------
Властта оставя метастазите на модерността да порастват във всички направления.
Урбанистика
Епохата на масите е минало, живеем във времето на индивида
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Градското пространство е наситено с власт и тя ни заварва беззащитни, тъй като е невидима. Мислим си, че животът е просто по този начин организиран - висиш в запушване, живееш в сянката на прилежащия блок, чуваш всяка кихавица у съседите. Тази невидима власт ни влияе някак подсъзнателно, телесно. Може да не се трогнем доста от това, че някой пробва да присвои боен цех на 200 километра от нас, само че изпадаме в тиха нервност, когато излезем от вкъщи си и заварим все по този начин осеяния с дупки тротоар, прясно набучен с нелепите зебровидни колчета.
И въпреки всичко градът няма по какъв начин да се развива посредством партизански дейности - нужна е поредна и виновна обществена политика. Това ни напомни гостуването на световноизвестния датски проектант Ян Геел, пристигнал да поучава софийската администрация. Не че сподели нещо, което не знаем.
Посланието на господин Геел е просто: остарялата модерност свърши, навлязохме в еластичен, фрагментиран свят, който изисква нови решения. Разделянето на работното място от всеобщия жилищен комплекс (типично и за социалистическия урбанизъм) от дълго време е изживяло времето си. Старото стълпяване на избрани места стартира да става несъответстващо, и то освен при жилищата, само че и при офисите, които отдалечената работа ще пръска по приятни места измежду природата. Епохата на масите е отминала, живеем във времето на индивида.
Какви са съответните урбанистични следствия от тези процеси за българската столица, в случай че тя желае да се приближи най-малко малко към положителните места за живеене, които всяка година със злоба гледаме в другите ранглисти? София би трябвало да спре нелепите хрумвания за шеметни небостъргачи, които сякаш събират хората на едно място, а в действителност ги разделят в частни бетонни кутии. В епохата на виртуалните връзки сполучливият град поставя специфични старания да улеснява срещите и общуването лице в лице, да влага в обществени пространства, пешеходни зони, зелени площи.
Другият миг е, че той би трябвало да престане да служи на автомобила. Автомобилният превоз задръства, замърсява, разболява. Поради което урбанистът би трябвало да заложи на следната тактика - наместо да облекчава придвижването на коли с пътища и паркинги, да го затруднява, като паралелно с това се развива публичният превоз. Притежанието на автомобил би трябвало да стане по-скъпо, по-неудобно. И тогава жителите ще стартират да избират другите възможности.
Бедата е, че няма воля за бездънен поврат. А няма воля, тъй като не сме се пренастроили ценностно и самите ние, жителите. Самите ние продължаваме да се удивляваме от огромното, бързото, лъскавото. А това е добре пристигнало за обществената власт, която услужливо подвига ръце и оставя метастазите на модерността да порастват във всички направления. Как да обърнем града си към хората, по какъв начин да му дадем човешки измерения? Досещате се несъмнено - първо би трябвало да се освободим от култа към бруталната мощ, с която е натоварено пространството, към сюблимното на кулите и моторите, на скоростта и етажите. Тогава освен ще приемем, само че и ще настояваме градостроителите да създадат съдбоносен завой - от кръговите кръстовища и мегаломанските стъклени паралелепипеди към град, който да е по нашата лична мярка.
------------
Руският президент " излезе " от тв приемника, той е напълно медиен артикул.
Вожд и преподавател
Особености на култа към Путин
От коментар на Игор Яковенко за " Ежедневный вестник ". Преводът е на " Клуб Z ".
Фотограф: MAXIM SHEMETOV
На 7 октомври 2017 година държавните и проправителствените медии се надпреварваха в изложение на верноподанически усеща във връзка полукръглия празник на вожда. Конкуренцията бе жестока. Днес, в 17-ата година от пребиваването на Путин на власт, е изключително мъчно да се каже нещо, което да надмине признанията във безконечна обич към президента, които изприказваха безбройните лакеи през всичките тези години.
През предишния век в страната ни имаше два развити култа приживе - към Сталин и към Брежнев. Ядрото и на двата бе традицията да се благодари на вожда за всичко. Култът към Брежнев бе римейк на култа към Сталин и както множеството римейкове, от него вееше подигравка.
Култът към Сталин бе ядро на пропагандата и опорна точка на квазирелигиозната идеология. Култът към Брежнев бе явно на върхушката, " развеселяващ ". Този развеселяващ фетиш нямаше никакъв отзив с изключение на подигравка измежду " необятните национални маси ". Путин е напълно медиен артикул. Той излезе от тв приемника. Култът към него от самото начало се създаваше и поддържаше от медийното шоу, което имаше извънредно търговски цели, нямащи нищо общо с политиката. Но властта го стимулираше благодарение на контрола върху малкия екран, за която " артистите за Путин " получаваха зелена светлина.
За първи път технологиите за основаването на подобен " шоукулт " бяха употребявани през 1996 година в шоукампанията " Гласувай или ще загубиш! ", когато с помощта на тоталната поддръжка на телевизионото шоу Елцин, чийто рейтинг при започване на кандидатпрезидентската акция не надвишаваше 8 на 100, поведе след първия тур с 35 %, а във втория събра към 54%. Тогава технологията на " шоукулта " бе приложена еднократно за постигането на съответна цел. Никакъв фетиш към Елцин в последна сметка не се появи. Путин реши да възроди империята, да анулира " най-голямата геополитическа злополука на ХХ век ", а властта си да направи пожизнена. Без фетиш такива задания не се вземат решение. Затова се и появи шоукултът към Путин. Култ без персона. Култ без идеология. Просто настрана изравен посред прочистеното политическо поле фетиш.
Мнения Daily - Ще има ли в София и шериатска полиция
И още: Журналистите млъкнаха, преди да зададат въпросите; Сърбия – идната цел на неоосманизма
10 окт 2017
Мнения Daily - Столчето на властта е с колелца
И още: Дугин желае да е водач на международна консервативна революция; Никой никого няма да раздира
9 окт 2017 Правораздаване
Върховен административен съд се трансформира в средоточие на властовата корупция
От коментар на водача на " Да, България " Христо Иванов в неговия фейсбук прoфил
Очевидно оста Цацаров - Колев - Пеевски не е сигурна, че ще успее да подсигури избор на Чолаков преди края на мандата на Колев. Или тъй като ще се стигне до рестарт на процедурата по желание за ръководител на Върховен административен съд изначало или от задоволително ранен стадий, или тъй като не са сигурни, че имат нужното болшинство в новия състав на Висш съдебен съвет и ще им би трябвало време да го скалъпват. Това е и част от маневрите за предопределяне на това кой ще стане изпълняващ функционалността ръководител на Върховен административен съд след края на мандата на Колев. Част от този ребус е и инсталирането на Магдалинчев като представляващ Висш съдебен съвет, с което се дава сигнал, че номенклатурата си остава в действие, както и му разрешава той да постанова формалната трактовка на събитията, преди още да са се обрисували различни представители от опозицията.
Бидейки съд на властта, през цялото време Върховен административен съд беше под извънредно мощно въздействие от дълбоката страна и беше изначално запълнен със съдии от поколението, което изкласи в годините на тежка криминализация на обществото. Всичко това способства за превръщането на Върховен административен съд в средоточие на властовата корупция. Чрез командироване, корумпиране с дребни услуги и улеснения (справка - назначенията на правосъдни помощници, екскурзиите и пр.), оказване на " кадифен " напън на неподатливите, разбъркване на комфортни и неуместни сред сформира и отделения, във Върховен административен съд беше построено едно болшинство от съдии, които са лоялни на управлението. Сега това управление обезпечава предаване на властта във Върховен административен съд, тъй че той да остане под контрола на дълбоката страна.
Успехът им в това начинание ще предопредели и другото значимо решение - инсталирането на нов Цацаров през 2019 година (или 2018-а, в случай че се следва календарът на ваканциите в КС). Фактът, че се оказват в състояние на неустановеност (и то освен във връзка с председателството на Върховен административен съд, само че и на интервенция " правоприемник " в цацаратурата), демонстрира, че ВИНАГИ има смисъл от опозиция, публичен, професионален и политически напън. Дори и с последни сили, даже и при съществуването на подозрения. Казвам това особено за тези, които се дрогират с безизходност и извличат някакво перверзно възприятие за лична значителност, като мантруват, че нищо няма смисъл и че каквото и да се прави, би трябвало нещо друго.
-------------
Властта оставя метастазите на модерността да порастват във всички направления.
Урбанистика
Епохата на масите е минало, живеем във времето на индивида
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Градското пространство е наситено с власт и тя ни заварва беззащитни, тъй като е невидима. Мислим си, че животът е просто по този начин организиран - висиш в запушване, живееш в сянката на прилежащия блок, чуваш всяка кихавица у съседите. Тази невидима власт ни влияе някак подсъзнателно, телесно. Може да не се трогнем доста от това, че някой пробва да присвои боен цех на 200 километра от нас, само че изпадаме в тиха нервност, когато излезем от вкъщи си и заварим все по този начин осеяния с дупки тротоар, прясно набучен с нелепите зебровидни колчета.
И въпреки всичко градът няма по какъв начин да се развива посредством партизански дейности - нужна е поредна и виновна обществена политика. Това ни напомни гостуването на световноизвестния датски проектант Ян Геел, пристигнал да поучава софийската администрация. Не че сподели нещо, което не знаем.
Посланието на господин Геел е просто: остарялата модерност свърши, навлязохме в еластичен, фрагментиран свят, който изисква нови решения. Разделянето на работното място от всеобщия жилищен комплекс (типично и за социалистическия урбанизъм) от дълго време е изживяло времето си. Старото стълпяване на избрани места стартира да става несъответстващо, и то освен при жилищата, само че и при офисите, които отдалечената работа ще пръска по приятни места измежду природата. Епохата на масите е отминала, живеем във времето на индивида.
Какви са съответните урбанистични следствия от тези процеси за българската столица, в случай че тя желае да се приближи най-малко малко към положителните места за живеене, които всяка година със злоба гледаме в другите ранглисти? София би трябвало да спре нелепите хрумвания за шеметни небостъргачи, които сякаш събират хората на едно място, а в действителност ги разделят в частни бетонни кутии. В епохата на виртуалните връзки сполучливият град поставя специфични старания да улеснява срещите и общуването лице в лице, да влага в обществени пространства, пешеходни зони, зелени площи.
Другият миг е, че той би трябвало да престане да служи на автомобила. Автомобилният превоз задръства, замърсява, разболява. Поради което урбанистът би трябвало да заложи на следната тактика - наместо да облекчава придвижването на коли с пътища и паркинги, да го затруднява, като паралелно с това се развива публичният превоз. Притежанието на автомобил би трябвало да стане по-скъпо, по-неудобно. И тогава жителите ще стартират да избират другите възможности.
Бедата е, че няма воля за бездънен поврат. А няма воля, тъй като не сме се пренастроили ценностно и самите ние, жителите. Самите ние продължаваме да се удивляваме от огромното, бързото, лъскавото. А това е добре пристигнало за обществената власт, която услужливо подвига ръце и оставя метастазите на модерността да порастват във всички направления. Как да обърнем града си към хората, по какъв начин да му дадем човешки измерения? Досещате се несъмнено - първо би трябвало да се освободим от култа към бруталната мощ, с която е натоварено пространството, към сюблимното на кулите и моторите, на скоростта и етажите. Тогава освен ще приемем, само че и ще настояваме градостроителите да създадат съдбоносен завой - от кръговите кръстовища и мегаломанските стъклени паралелепипеди към град, който да е по нашата лична мярка.
------------
Руският президент " излезе " от тв приемника, той е напълно медиен артикул.
Вожд и преподавател
Особености на култа към Путин
От коментар на Игор Яковенко за " Ежедневный вестник ". Преводът е на " Клуб Z ".
Фотограф: MAXIM SHEMETOV
На 7 октомври 2017 година държавните и проправителствените медии се надпреварваха в изложение на верноподанически усеща във връзка полукръглия празник на вожда. Конкуренцията бе жестока. Днес, в 17-ата година от пребиваването на Путин на власт, е изключително мъчно да се каже нещо, което да надмине признанията във безконечна обич към президента, които изприказваха безбройните лакеи през всичките тези години.
През предишния век в страната ни имаше два развити култа приживе - към Сталин и към Брежнев. Ядрото и на двата бе традицията да се благодари на вожда за всичко. Култът към Брежнев бе римейк на култа към Сталин и както множеството римейкове, от него вееше подигравка.
Култът към Сталин бе ядро на пропагандата и опорна точка на квазирелигиозната идеология. Култът към Брежнев бе явно на върхушката, " развеселяващ ". Този развеселяващ фетиш нямаше никакъв отзив с изключение на подигравка измежду " необятните национални маси ". Путин е напълно медиен артикул. Той излезе от тв приемника. Култът към него от самото начало се създаваше и поддържаше от медийното шоу, което имаше извънредно търговски цели, нямащи нищо общо с политиката. Но властта го стимулираше благодарение на контрола върху малкия екран, за която " артистите за Путин " получаваха зелена светлина.
За първи път технологиите за основаването на подобен " шоукулт " бяха употребявани през 1996 година в шоукампанията " Гласувай или ще загубиш! ", когато с помощта на тоталната поддръжка на телевизионото шоу Елцин, чийто рейтинг при започване на кандидатпрезидентската акция не надвишаваше 8 на 100, поведе след първия тур с 35 %, а във втория събра към 54%. Тогава технологията на " шоукулта " бе приложена еднократно за постигането на съответна цел. Никакъв фетиш към Елцин в последна сметка не се появи. Путин реши да възроди империята, да анулира " най-голямата геополитическа злополука на ХХ век ", а властта си да направи пожизнена. Без фетиш такива задания не се вземат решение. Затова се и появи шоукултът към Путин. Култ без персона. Култ без идеология. Просто настрана изравен посред прочистеното политическо поле фетиш.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ