Мнения Daily - Дрънкаш на учениците, те си пипат телефона...
© Анелия Николова По-голямата независимост на учителя ще заплаши държавно-бюрократичните устои на образованието. Още по тематиката
Мнения Daily - Пазарът е по-голям от хляба
И още: Безплатният самун е първата фаза на сталинизма; Поездът е композиран на вокзала
20 сеп 2018
Мнения Daily - От името на " българите в чужбина " стачкувам против тези митинги
И още: Операторите на политически марионетки посегнаха и на емиграцията ни; Защо Европейски Съюз не наподобява на Съюз на съветските социалистически републики
19 сеп 2018 " Учи, с цел да не работиш... "
Дрънкаш на учениците, те си пипат телефона...
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Бюрокрацията в учебното заведение е феноменална. За всеки урок би трябвало да се попълни проект авансово и да се получи утвърждение. Кариерното развиване, което би трябвало да стимулира учителите, се движи по стълбица, която е по-подходяща за казарма, в сравнение с за креативна специалност. Добавете към това загубата на всевъзможни средства за налагане на ред и престиж. Не можеш да изключиш ученика, тъй като учебното заведение е на ръба с бройката; в случай че му пишеш неприятна записка, най-вече да ти зашлеви пестник, той или родителите му. Дрънкаш някакви неща, те си пипат телефоните и се щипят.
Най-сложната тематика тук е смяната в самия метод на учене, към който не желае и не желае да се приспособява нашата просветителна система. Огромно е количеството на наложителните неща, които би трябвало да се покрият, зазубрят и възпроизведат в тестова форма. Наместо да научи децата на драго сърце да четат и проучват, учителят би трябвало да мине по наложителни творби, тематики, основни думи. Наместо да развие интерес към устройството на света и законите, които го движат – задачки за алдехиди и кетони.
Един младеж би се чувствал доста по-добре, в случай че го освободят от всичките тези стратегии и задължителности и му дадат свободата да работи с децата по този начин, както ще им е забавно - пък дано след това да ревизират уменията им да се оправят с проблеми. Днес всички ние сами търсим информация, когато се хванем да вършим нещо. Кога за финален път прочетохте учебник по работа с " Пейнт " или " Опън офис "? Наместо да влезе в този дух на времето, нашата система се държи за 20 век и не се пуска – учебници, уроци, домашни.
Ако би трябвало да ида по-нататък, коства ми се, че даже специализацията на учителите през днешния ден към този момент стартира да наподобява несъразмерна. Какво пречи историк да преподава география, географ да приказва за биологическото многообразие, преподавател по изобразяване да ги образова по какъв начин се вършат видеоклипове? Компетентността в тази специалност от ден на ден е в способността да увличаш, да организираш изследователска работа дружно с децата – а не в това да подготвиш едни уроци, които да повтаряш години наред.
Добре е да вървим в посоката, която се разисква в последно време в Германия – проблемно-ориентирано образование. Например дават на дадена група задача да разработят проект за бунище на града. Размишляват откъм географията, екологията, химията, може да се появи етически проблем, който да преглеждат от философска позиция. В сходни планове, несъмнено, би трябвало да вземат участие и външни специалисти, което е спомагателен плюс.
Обаче? Подобна огромна независимост на учителя рискува да заплаши държавно-бюрократичните устои на образованието. Ще повлече други форми на оценяване, ще подкопае сакралните показа за проби. Затова и няма да я дочакаме скоро.
----------
За страдание, европейската десница бяга от дебата за федерална Европа.
Федерализъм
Защо единна Европа е значима
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Srdjan Zivulovic
Европа не може да се ръководи повече от бюрократи. " Бюрократичният консенсус " на последните три десетилетия не може да замести политическия спор за бъдещето.
С края на бюрократичната власт остават единствено два пътя:
- Връщане към държавните граници, затворения трудов пазар, неравнопоставеността в университетите, митническите ограничавания или
- Федерална Европа със истински конституционни правила вместо измислени бюрократични консенсуси, с обща отбрана на външните граници, с общи институции за битка с корупцията, проведената престъпност и тероризма, с демократично определени и виновни политически водачи.
Единна Европа е изключително значима в днешния неустойчив свят, в който - с изключение на непрестанно възходящата опасност от войни - държанието на Китай и Съединени американски щати в международната търговия е грубиянско и нападателно. Пред общата комерсиална и енергийна политика спънка са освен " троянските коне " като Бойко и Орбан, само че и егоистичната политика на Германия на Меркел.
За страдание, европейската десница бяга от дебата за федерална Европа. Днешните водачи на ЕНП не са почтени да се нарекат наследници на Аденауер, Де Гаспери, Шуман и Моне, в случай че не могат да предложат дясна, консервативна федеративна визия, в контраст на надделяващата демократична.
Отговорността пред българското демократично дясно е голяма, откакто ГЕРБ се подреди до Българска социалистическа партия, Орбан и Сидеров. И още нещо - това е същински ПОЛИТИЧЕСКИ спор. Той не е черно-бял, няма " положителни и неприятни ", няма " ти си болшевик ", " ти си корумпе ". Има причини и отговори на действителните страхове на 400 милиона души...
--------
Крайният резултат от това чесане на езиците е предупреден - безусловно никакъв.
Популизъм
Битката с цените на хляба е като молебен за дъжд
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Анелия Николова
Безотказно като магнит работят шокиращите вести на тематика цени, които прерастват в медийно-политически нервности. По принцип те имат повтаряем темперамент - като зараждащите от време на време без забележими аргументи пристъпи на боязън и тревога. Но имат и ясно изразена връзка със промяната на годишните времена и политическите сезони.
И ето ти вест: " хлябът скача ". Първите прогнози за 15-20% (20-30 стотинки) не се потвърдиха, само че паниката за " насъщния " набра скорост, като в същото време влезе в резонанс с следващия цикъл в друга паника. Не се колебая, че в действителност има хора, за които няколко стотинки повече за самун са от голяма важност. Не недооценявам и казуса с бедността. Но истеричният хор към повишаването на хляба (а и на газа) като цяло е мощно несъразмерен на неговото действително социално-икономическо изражение и отражение.
Освен медиите, тона в този хор задават и политиците, които на пожар се впуснаха да задържат цените. Идеите им обаче са или изцяло безсмислени и неуместни, или мощно противоречиви и с спорен резултат.
Към първата категория спада желанието на земеделския министър да уговаря комерсиалните вериги да продават хляба без надценка и облага. За задачата бил почнал " самостоятелни срещи ", а най-после щяло да има и обща среща при премиера. Засега не е ясно дали такива срещи в действителност се организират. Но даже и да е по този начин, даже и комерсиалните вериги благородно да се отзоват на молбата, няма никакви гаранции, че след това няма да трансферират въпросната надценка върху други артикули. По-скоро противоположното.
Във втората категория хрумвания влиза съживеното от опозицията дежурно предложение за понижаване на Данък добавена стойност особено за хляба от 20 на 5 %. То явно няма (а съгласно доста специалисти и не бива) да бъде признато. Но даже и да бъде, няма никакви гаранции, че съответните търговци ще понижат цените със съответния %. По-скоро противоположното.
Въобще, като при всички популистки хрумвания крайният резултат от цялото това чесане на езиците е предупреден - безусловно никакъв. Каквото би трябвало да нараства, ще нарастне (както различен път поевтинява), а най-после всичко ще се не помни, до идващия път.
Вместо да се занимава с нелепости, едно положително ръководство би могло да направи доста, с цел да поддържа конкуренцията на пазара и да усъвършенства изискванията за бизнес. Тогава резултатът би бил доста по-голям - както върху цените, по този начин и върху икономическия напредък и приходите. Когато става дума за хляба да вземем за пример, " сивият " бранш по веригата зърно-брашно-хляб би могъл да бъде изваден на ярко. А в случай че приказваме за газа, в продължение на десетилетия не бе направено нищо за разтрошаване на съветския монопол в доставките.
Опитът да се задържат цените на хляба наподобява на молебен за (или против) дъжд, на литийно шествие против автомобилните произшествия или на договаряния на министъра на туризма със синоптиците, с цел да пускат единствено прогнози за хубаво време по плажовете.
Мнения Daily - Пазарът е по-голям от хляба
И още: Безплатният самун е първата фаза на сталинизма; Поездът е композиран на вокзала
20 сеп 2018
Мнения Daily - От името на " българите в чужбина " стачкувам против тези митинги
И още: Операторите на политически марионетки посегнаха и на емиграцията ни; Защо Европейски Съюз не наподобява на Съюз на съветските социалистически републики
19 сеп 2018 " Учи, с цел да не работиш... "
Дрънкаш на учениците, те си пипат телефона...
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Бюрокрацията в учебното заведение е феноменална. За всеки урок би трябвало да се попълни проект авансово и да се получи утвърждение. Кариерното развиване, което би трябвало да стимулира учителите, се движи по стълбица, която е по-подходяща за казарма, в сравнение с за креативна специалност. Добавете към това загубата на всевъзможни средства за налагане на ред и престиж. Не можеш да изключиш ученика, тъй като учебното заведение е на ръба с бройката; в случай че му пишеш неприятна записка, най-вече да ти зашлеви пестник, той или родителите му. Дрънкаш някакви неща, те си пипат телефоните и се щипят.
Най-сложната тематика тук е смяната в самия метод на учене, към който не желае и не желае да се приспособява нашата просветителна система. Огромно е количеството на наложителните неща, които би трябвало да се покрият, зазубрят и възпроизведат в тестова форма. Наместо да научи децата на драго сърце да четат и проучват, учителят би трябвало да мине по наложителни творби, тематики, основни думи. Наместо да развие интерес към устройството на света и законите, които го движат – задачки за алдехиди и кетони.
Един младеж би се чувствал доста по-добре, в случай че го освободят от всичките тези стратегии и задължителности и му дадат свободата да работи с децата по този начин, както ще им е забавно - пък дано след това да ревизират уменията им да се оправят с проблеми. Днес всички ние сами търсим информация, когато се хванем да вършим нещо. Кога за финален път прочетохте учебник по работа с " Пейнт " или " Опън офис "? Наместо да влезе в този дух на времето, нашата система се държи за 20 век и не се пуска – учебници, уроци, домашни.
Ако би трябвало да ида по-нататък, коства ми се, че даже специализацията на учителите през днешния ден към този момент стартира да наподобява несъразмерна. Какво пречи историк да преподава география, географ да приказва за биологическото многообразие, преподавател по изобразяване да ги образова по какъв начин се вършат видеоклипове? Компетентността в тази специалност от ден на ден е в способността да увличаш, да организираш изследователска работа дружно с децата – а не в това да подготвиш едни уроци, които да повтаряш години наред.
Добре е да вървим в посоката, която се разисква в последно време в Германия – проблемно-ориентирано образование. Например дават на дадена група задача да разработят проект за бунище на града. Размишляват откъм географията, екологията, химията, може да се появи етически проблем, който да преглеждат от философска позиция. В сходни планове, несъмнено, би трябвало да вземат участие и външни специалисти, което е спомагателен плюс.
Обаче? Подобна огромна независимост на учителя рискува да заплаши държавно-бюрократичните устои на образованието. Ще повлече други форми на оценяване, ще подкопае сакралните показа за проби. Затова и няма да я дочакаме скоро.
----------
За страдание, европейската десница бяга от дебата за федерална Европа.
Федерализъм
Защо единна Европа е значима
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Srdjan Zivulovic
Европа не може да се ръководи повече от бюрократи. " Бюрократичният консенсус " на последните три десетилетия не може да замести политическия спор за бъдещето.
С края на бюрократичната власт остават единствено два пътя:
- Връщане към държавните граници, затворения трудов пазар, неравнопоставеността в университетите, митническите ограничавания или
- Федерална Европа със истински конституционни правила вместо измислени бюрократични консенсуси, с обща отбрана на външните граници, с общи институции за битка с корупцията, проведената престъпност и тероризма, с демократично определени и виновни политически водачи.
Единна Европа е изключително значима в днешния неустойчив свят, в който - с изключение на непрестанно възходящата опасност от войни - държанието на Китай и Съединени американски щати в международната търговия е грубиянско и нападателно. Пред общата комерсиална и енергийна политика спънка са освен " троянските коне " като Бойко и Орбан, само че и егоистичната политика на Германия на Меркел.
За страдание, европейската десница бяга от дебата за федерална Европа. Днешните водачи на ЕНП не са почтени да се нарекат наследници на Аденауер, Де Гаспери, Шуман и Моне, в случай че не могат да предложат дясна, консервативна федеративна визия, в контраст на надделяващата демократична.
Отговорността пред българското демократично дясно е голяма, откакто ГЕРБ се подреди до Българска социалистическа партия, Орбан и Сидеров. И още нещо - това е същински ПОЛИТИЧЕСКИ спор. Той не е черно-бял, няма " положителни и неприятни ", няма " ти си болшевик ", " ти си корумпе ". Има причини и отговори на действителните страхове на 400 милиона души...
--------
Крайният резултат от това чесане на езиците е предупреден - безусловно никакъв.
Популизъм
Битката с цените на хляба е като молебен за дъжд
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Анелия Николова
Безотказно като магнит работят шокиращите вести на тематика цени, които прерастват в медийно-политически нервности. По принцип те имат повтаряем темперамент - като зараждащите от време на време без забележими аргументи пристъпи на боязън и тревога. Но имат и ясно изразена връзка със промяната на годишните времена и политическите сезони.
И ето ти вест: " хлябът скача ". Първите прогнози за 15-20% (20-30 стотинки) не се потвърдиха, само че паниката за " насъщния " набра скорост, като в същото време влезе в резонанс с следващия цикъл в друга паника. Не се колебая, че в действителност има хора, за които няколко стотинки повече за самун са от голяма важност. Не недооценявам и казуса с бедността. Но истеричният хор към повишаването на хляба (а и на газа) като цяло е мощно несъразмерен на неговото действително социално-икономическо изражение и отражение.
Освен медиите, тона в този хор задават и политиците, които на пожар се впуснаха да задържат цените. Идеите им обаче са или изцяло безсмислени и неуместни, или мощно противоречиви и с спорен резултат.
Към първата категория спада желанието на земеделския министър да уговаря комерсиалните вериги да продават хляба без надценка и облага. За задачата бил почнал " самостоятелни срещи ", а най-после щяло да има и обща среща при премиера. Засега не е ясно дали такива срещи в действителност се организират. Но даже и да е по този начин, даже и комерсиалните вериги благородно да се отзоват на молбата, няма никакви гаранции, че след това няма да трансферират въпросната надценка върху други артикули. По-скоро противоположното.
Във втората категория хрумвания влиза съживеното от опозицията дежурно предложение за понижаване на Данък добавена стойност особено за хляба от 20 на 5 %. То явно няма (а съгласно доста специалисти и не бива) да бъде признато. Но даже и да бъде, няма никакви гаранции, че съответните търговци ще понижат цените със съответния %. По-скоро противоположното.
Въобще, като при всички популистки хрумвания крайният резултат от цялото това чесане на езиците е предупреден - безусловно никакъв. Каквото би трябвало да нараства, ще нарастне (както различен път поевтинява), а най-после всичко ще се не помни, до идващия път.
Вместо да се занимава с нелепости, едно положително ръководство би могло да направи доста, с цел да поддържа конкуренцията на пазара и да усъвършенства изискванията за бизнес. Тогава резултатът би бил доста по-голям - както върху цените, по този начин и върху икономическия напредък и приходите. Когато става дума за хляба да вземем за пример, " сивият " бранш по веригата зърно-брашно-хляб би могъл да бъде изваден на ярко. А в случай че приказваме за газа, в продължение на десетилетия не бе направено нищо за разтрошаване на съветския монопол в доставките.
Опитът да се задържат цените на хляба наподобява на молебен за (или против) дъжд, на литийно шествие против автомобилните произшествия или на договаряния на министъра на туризма със синоптиците, с цел да пускат единствено прогнози за хубаво време по плажовете.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ