Литийно шествие с Чудотворна икона на Света Богородица до Бачковския манастир
class= " MsoBodyText " > Светата черква празнува през днешния ден Преполовение - 25 дни от Възкресение Христово.
На този ден Чудотворната икона на Света Богородица - Елеуста, която се съхранява в Рибната черква в Асеновград, ще бъде пренесена с празнична върволица до Бачковкия манастир.
Ритуалът стартира още в навечерието на празника, когато в храма се стичат богомолци от близо и надалеч, с цел да нощуват там „ за здраве ”. На сутринта иконата се слага на специфична носилка, обкичена с цветя. Под звъна на църковните камбани шествието поема през града, водено от свещениците и придружавано от голям брой вярващи. Жителите на града излизат по улиците, с цел да приветстват иконата. Всички се стремят да я допрян и да я поносят най-малко за малко – има вяра се, че това носи здраве и шанс. Провирането под носилката пък очиства от греховете и лекува. Цветята от иконата също се считат за чудотворни и измежду приключването на празника дамите си вземат по клонче, с цел да го отнесат вкъщи. В предишното шествието е стигало пеш до манастира, само че през днешния ден се употребяват коли и рейсове. Цялото манастирско приятелство, отпред с игумена, излизат на открито, с цел да посрещнат светинята и да ѝ се поклонят. После в двора на манастира се прави водосвет и „ гостенката ” се внася в църквата, където се оставя за поклонение. Следобед /около 16,00 ч/ се връща назад по същия метод и асеновградчани още веднъж излизат по улиците – да я посрещнат с „ добре пристигнала ”.
Традицията обаче изяснява празника с едно неизмеримо събитие, известно като „ ангелската ” или „ небесната ” работа. За него са непокътнати и писмени сведения: през януари 1910 г в софийския вестник „ Вечерна поща ” е оповестена е дописка на локалния духовник Ной Ангелов, представена по-късно от огромния български фолклорист Михаил Арнаудов.
Според разказите на локалните хора чудото се е случило през зимата, към среднощ. Ангелско шествие минало пътя от Бачковския манастир до Рибната черква, а там небесните сили отслужили литургия, съпроводена от пердашене на камбани, песнопения и божествена светлина. Чудото било следено по едно и също време от доста хора в разнообразни елементи на града и покрайнините. Едни чули небесните камбани и без да знаят, че са очевидци на знамение, помислили, че някоя пристанала мома се венчава скрито през нощта, както бил обичаят по това време. Закъснели търговци, които се прибирали от Пловдив, забелязали извънредно сияние над Бахча махала, където се намира църквата, и решили, че гори някоя огромна богатска къща. На другия ден с изненада разбрали, че не е имало никакъв пожар.
Същата нощ в дома на свещеника Иван Бухлев, директно до църквата, имало седянка. Събраните там дами и девойки чули по какъв начин вътре почнало свещенодействие, само че не посмели да влязат, тъй като знаели, че църквата е заключена, а свещеникът спи. Най-преки очевидци на чудото обаче станали две дами от пловдивските села, пристигнали да преспят в църквата за здраве. Те имали редкия късмет да следят ангелската работа с очите си и да получат излекуване.
Скоро след ангелската работа ревностната християнка баба Султани Шишманова от Станимака получила съновидение. Тя основала сдружение " Свето Благовещение " към църквата. Една нощ в съня й се явила Божията майка и заръчала всяка година да й вършат литийно шествие до Бачковския манастир на Преполовение - на 25-ия ден след Великден. Първоначално баба Султани плащала сама разноските за свещи, служби и курбани, които стигали 20 хиляди лв. тогавашни пари. Впоследствие дамите от сдружението почнали да набират дружно средствата, с цел да изпълнят традицията и да угодят на Божията майка. Етнографите свързват началото на шествието и с молитвите чумата да подмине региона на Станимака.
Не е известно чия ръка е изографисала Божията майка. Специалистите считат, че иконата е рисувана към XII век. Прочута е като " помощница " при компликации да се зачене рожба. За нея споделят, че който я допре с религия, ще получи лек за всичките си заболявания.
" Отче, каквото помолихме, се сбъдна. ", споделят вярващите и благодарят пред чудотворната икона на св. Богородица Елеуса. Името й значи милостива и умилена, а славата на сторените от нея чудеса води поклонници от цялата страна в църквата " Св. Богородица Благовещение " в Станимака.
Богородица съблюдава своето заричане да прави чудеса на този ден. За това свидетелстват многочислени разкази за чудеса, които могат да се чуят измежду вярващите: от проговарянето на нямо дете, през изцеленията от разнообразни заболявания, до проблеми в сеейството - непредвидената смяна на злобен мъж, който престанал да ядосва брачната половинка си.
Храм „ Света Богородица – Благовещение “ е прочут още като „ Рибната черква ” – съгласно едни, поради украсата на кубето, напомняща рибени люспи, а съгласно други – поради рибите, които плуват във водите на аязмото в дребния параклис при църквата, отдаден на Св. Йоан Предтеча. Богомолците и до през днешния ден имат вяра, че в случай че видят рибите в аязмото, молитвите им ще се осъществен и хвърлят вътре стотинки за шанс.
Храм „ Света Богородица – Благовещение “ е първият, в който Захари Зограф почнал да прави фрески.
До през днешния ден те красят параклисчето с аязмото. До 1838 година майсторът не бил посягал към този вид изобразяване. В едно писмо до Неофит Рилски обаче оповестил: " Отивам в Станимака да пиша на зид и да потвърдя, че и дуварът няма да ми се опре ". Вероятно това е било самобитен " изпит " на зографина, който 2 години по-късно е извикан да изрисува и кръглата черква " Св. Никола " в Бачковския манастир.
Днес от остарелия храм е непокътната единствено източната стена - абсидната. Това е единствената черква в цялата Пловдивска епархия, наречена на Благовещение.
Чудотворната икона в нея е по-къса от всички останали и не пасва на иконостаса, по тази причина се допуска, че е рисувана по-рано - още за параклиса от XII век. Когато преди 20 години решили да я реставрират, експертите поставили изображението под рентген. Специално излъчване разкрило съществуване на различен пласт под най-горния. Експертите обаче се произнесли, че не трябва той да се търси, а е по-добре иконата да остане в този тип.
През 1909 година в храма с чудотворния лик на Божията майка се случило предсказание, известно като небесната служба сред асеновградчани. Привечер няколко дами се събрали да тъкат черги у попадията Фанка. Къщата на свещеника Иван Бухлов била в двора на храма. По едно време извън се разнесъл тон като от клепала, идел откъм Бачковския манастир. Долитал отдалече и се чувал все по-ясно, като че ли доближава. В спомените си дамите са описали по какъв начин погледнали на открито и съзрели цялата черква осветена като по време на литургия. Отвътре се чували псалми и песнопения, като че ли епископ служи. Това траяло до 4 часа заранта и след това всичко утихнало.
Необяснимата преживелица е разказана от локален духовник във в. " Вечерна поща ". Той повтаря разказите на дамите, откакто приказвал с тях поотделно. Разпитал и съседа Никола Дяков, който същата нощ излязъл да наточи вода от аязмото и също видял светлините. Комшията си помислил, че има огромна нощна венчавка. Почакал да види кой персонален човек от градчето се дами, само че като сватбарите се забавили, се прибрал вкъщи.
Освен с чудотворната икона и необяснимите си истории храмът е неповторим и с това, че в него е най-старият монумент в Асеновград. Това е надгробен камък на гладиатор с надпис на гръцки. Той гласи: " Тук лежи Виктор Скевас. Уби ме дявол, а не кръвопрестъпник. Но имам приятел, който ще отмъсти ". Каменният пай бил открит по чукарите против църквата през 1923 година Археолозите, които се натъкнали на него, заръчали да бъде подложен край аязмото. Минало време и рекли да го пренесат в музея. Камъкът обаче си сподели, че желае тук, усмихва се отец Тодор. Счупил се в ръцете на музейните служащи. Затова те създали единствено отливка, а оригинала оставили на същото място.>
На този ден Чудотворната икона на Света Богородица - Елеуста, която се съхранява в Рибната черква в Асеновград, ще бъде пренесена с празнична върволица до Бачковкия манастир.
Ритуалът стартира още в навечерието на празника, когато в храма се стичат богомолци от близо и надалеч, с цел да нощуват там „ за здраве ”. На сутринта иконата се слага на специфична носилка, обкичена с цветя. Под звъна на църковните камбани шествието поема през града, водено от свещениците и придружавано от голям брой вярващи. Жителите на града излизат по улиците, с цел да приветстват иконата. Всички се стремят да я допрян и да я поносят най-малко за малко – има вяра се, че това носи здраве и шанс. Провирането под носилката пък очиства от греховете и лекува. Цветята от иконата също се считат за чудотворни и измежду приключването на празника дамите си вземат по клонче, с цел да го отнесат вкъщи. В предишното шествието е стигало пеш до манастира, само че през днешния ден се употребяват коли и рейсове. Цялото манастирско приятелство, отпред с игумена, излизат на открито, с цел да посрещнат светинята и да ѝ се поклонят. После в двора на манастира се прави водосвет и „ гостенката ” се внася в църквата, където се оставя за поклонение. Следобед /около 16,00 ч/ се връща назад по същия метод и асеновградчани още веднъж излизат по улиците – да я посрещнат с „ добре пристигнала ”.
Традицията обаче изяснява празника с едно неизмеримо събитие, известно като „ ангелската ” или „ небесната ” работа. За него са непокътнати и писмени сведения: през януари 1910 г в софийския вестник „ Вечерна поща ” е оповестена е дописка на локалния духовник Ной Ангелов, представена по-късно от огромния български фолклорист Михаил Арнаудов.
Според разказите на локалните хора чудото се е случило през зимата, към среднощ. Ангелско шествие минало пътя от Бачковския манастир до Рибната черква, а там небесните сили отслужили литургия, съпроводена от пердашене на камбани, песнопения и божествена светлина. Чудото било следено по едно и също време от доста хора в разнообразни елементи на града и покрайнините. Едни чули небесните камбани и без да знаят, че са очевидци на знамение, помислили, че някоя пристанала мома се венчава скрито през нощта, както бил обичаят по това време. Закъснели търговци, които се прибирали от Пловдив, забелязали извънредно сияние над Бахча махала, където се намира църквата, и решили, че гори някоя огромна богатска къща. На другия ден с изненада разбрали, че не е имало никакъв пожар.
Същата нощ в дома на свещеника Иван Бухлев, директно до църквата, имало седянка. Събраните там дами и девойки чули по какъв начин вътре почнало свещенодействие, само че не посмели да влязат, тъй като знаели, че църквата е заключена, а свещеникът спи. Най-преки очевидци на чудото обаче станали две дами от пловдивските села, пристигнали да преспят в църквата за здраве. Те имали редкия късмет да следят ангелската работа с очите си и да получат излекуване.
Скоро след ангелската работа ревностната християнка баба Султани Шишманова от Станимака получила съновидение. Тя основала сдружение " Свето Благовещение " към църквата. Една нощ в съня й се явила Божията майка и заръчала всяка година да й вършат литийно шествие до Бачковския манастир на Преполовение - на 25-ия ден след Великден. Първоначално баба Султани плащала сама разноските за свещи, служби и курбани, които стигали 20 хиляди лв. тогавашни пари. Впоследствие дамите от сдружението почнали да набират дружно средствата, с цел да изпълнят традицията и да угодят на Божията майка. Етнографите свързват началото на шествието и с молитвите чумата да подмине региона на Станимака.
Не е известно чия ръка е изографисала Божията майка. Специалистите считат, че иконата е рисувана към XII век. Прочута е като " помощница " при компликации да се зачене рожба. За нея споделят, че който я допре с религия, ще получи лек за всичките си заболявания.
" Отче, каквото помолихме, се сбъдна. ", споделят вярващите и благодарят пред чудотворната икона на св. Богородица Елеуса. Името й значи милостива и умилена, а славата на сторените от нея чудеса води поклонници от цялата страна в църквата " Св. Богородица Благовещение " в Станимака.
Богородица съблюдава своето заричане да прави чудеса на този ден. За това свидетелстват многочислени разкази за чудеса, които могат да се чуят измежду вярващите: от проговарянето на нямо дете, през изцеленията от разнообразни заболявания, до проблеми в сеейството - непредвидената смяна на злобен мъж, който престанал да ядосва брачната половинка си.
Храм „ Света Богородица – Благовещение “ е прочут още като „ Рибната черква ” – съгласно едни, поради украсата на кубето, напомняща рибени люспи, а съгласно други – поради рибите, които плуват във водите на аязмото в дребния параклис при църквата, отдаден на Св. Йоан Предтеча. Богомолците и до през днешния ден имат вяра, че в случай че видят рибите в аязмото, молитвите им ще се осъществен и хвърлят вътре стотинки за шанс.
Храм „ Света Богородица – Благовещение “ е първият, в който Захари Зограф почнал да прави фрески.
До през днешния ден те красят параклисчето с аязмото. До 1838 година майсторът не бил посягал към този вид изобразяване. В едно писмо до Неофит Рилски обаче оповестил: " Отивам в Станимака да пиша на зид и да потвърдя, че и дуварът няма да ми се опре ". Вероятно това е било самобитен " изпит " на зографина, който 2 години по-късно е извикан да изрисува и кръглата черква " Св. Никола " в Бачковския манастир.
Днес от остарелия храм е непокътната единствено източната стена - абсидната. Това е единствената черква в цялата Пловдивска епархия, наречена на Благовещение.
Чудотворната икона в нея е по-къса от всички останали и не пасва на иконостаса, по тази причина се допуска, че е рисувана по-рано - още за параклиса от XII век. Когато преди 20 години решили да я реставрират, експертите поставили изображението под рентген. Специално излъчване разкрило съществуване на различен пласт под най-горния. Експертите обаче се произнесли, че не трябва той да се търси, а е по-добре иконата да остане в този тип.
През 1909 година в храма с чудотворния лик на Божията майка се случило предсказание, известно като небесната служба сред асеновградчани. Привечер няколко дами се събрали да тъкат черги у попадията Фанка. Къщата на свещеника Иван Бухлов била в двора на храма. По едно време извън се разнесъл тон като от клепала, идел откъм Бачковския манастир. Долитал отдалече и се чувал все по-ясно, като че ли доближава. В спомените си дамите са описали по какъв начин погледнали на открито и съзрели цялата черква осветена като по време на литургия. Отвътре се чували псалми и песнопения, като че ли епископ служи. Това траяло до 4 часа заранта и след това всичко утихнало.
Необяснимата преживелица е разказана от локален духовник във в. " Вечерна поща ". Той повтаря разказите на дамите, откакто приказвал с тях поотделно. Разпитал и съседа Никола Дяков, който същата нощ излязъл да наточи вода от аязмото и също видял светлините. Комшията си помислил, че има огромна нощна венчавка. Почакал да види кой персонален човек от градчето се дами, само че като сватбарите се забавили, се прибрал вкъщи.
Освен с чудотворната икона и необяснимите си истории храмът е неповторим и с това, че в него е най-старият монумент в Асеновград. Това е надгробен камък на гладиатор с надпис на гръцки. Той гласи: " Тук лежи Виктор Скевас. Уби ме дявол, а не кръвопрестъпник. Но имам приятел, който ще отмъсти ". Каменният пай бил открит по чукарите против църквата през 1923 година Археолозите, които се натъкнали на него, заръчали да бъде подложен край аязмото. Минало време и рекли да го пренесат в музея. Камъкът обаче си сподели, че желае тук, усмихва се отец Тодор. Счупил се в ръцете на музейните служащи. Затова те създали единствено отливка, а оригинала оставили на същото място.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ