Cinecittá e италианската филмова студия, създадена през 1937 г. от

Cinecittá e италианската кино студия, основана през 1937 година от Мусолини и в която са снимани класики като Dolce Vita и Satyricon, интернационални копродукции като Cleopatra и Ben Hur, и съвременни шедьоври като „ Бандите на Ню Йорк “. Osteria Cinecittá е  италианският ресторант, който се намира право против българската киностудия Бояна.

Заведоха ни другари, които бяха създали наложителната за петък вечер резервация по телефона. Ако не беше тяхното увещание, че кухнята е страхотна, надали щяхме да поемем дългия път до Бояна, само че за нас  качествената храна е задоволителна мотивация. Ресторантът ни посрещна с благоухание на дървени въглища и впечатляващ автопарк, по който може елементарно да си направиш умозаключение, в случай че не за друго, най-малко за платежоспособността на клиентелата. Бяхме посрещнати от общителен италианец, който на много добър български  и с една ненатрапчива вежливост ни упъти към маса в закритата тераса на заведението.

Оказа се, че това е самият притежател и основен готвач – Маурицио Ферери, прочут до неотдавна като сътрудник в единствения ресторант в София с напълно сицилианска кухня - La Piccola Casa. Оказа се, и че Ферери неотдавна е спечелил влиятелната в Италия премия на “Ercole Olivario “, която се връчва на италиански готвач, който твори отвън Италия и разпространява италианската кулинария и зехтини отвън границите й. Ферери е бил определен от професионално жури в състезание с италиански кулинари от целия свят с помощта на авторската си кухня и по този начин е популяризирал освен себе си, само че и равнището на италианската кулинарна традиция в България. Та ето този човек ни посрещна и настани. Ние му се отплатихме като го зарадвахме с някои нетипични знания по италиански, до момента в който в средата на вечерта, той вдигаше чиниите, оставени прекомерно дълго на масата от нашия, другояче общителен, сервитьор.  

Но каквото и да си приказваме, най-важна е кухнята. В миг, в който италианските заведения за хранене в София, които мога да изброя, са повече от българските,  Остерия Чинечита  отстоява качествената италианската кухня елегантно и без преструвки. В менюто са показани типичен италиански предписания, само че има и доста авторски решения,  които едно опитно око елементарно може да открои измежду предложенията. Очарователен персонално за мен е фактът, че в менюто първо са написани истинските италиански наименования на ястията, а едвам след това българските. Така един по-любознателен клиент с уклон към непознатите езици, елементарно може да проговори езика на хубавата храна. Ние поговорихме на тематика салати, предястия, пици, първи и втори ястия. Струва си да отбележим  ароматния тартар от конско месо, яйцата с аспержи и трюфели и прясната паста с манатарки. От пиците опитахме тази с прошуто и Капричоза-та – тънки, с несметен доматен сос и доста плънка. Тук е мястото да отбележим, че в ресторанта се употребяват главно италиански артикули и това неизбежно се отразява на достоверността на усета. От главните се спряхме на млечно телешко в марсала и домашно приготвена наденица, като последната несъмнено ни хареса повече.

За уюта в ситуацията способства добре прецененото осветяване – масата ти е светла, само че без да имаш чувството, че си в трапезария. В градината е по-приятно, може би поради гредите, опасващи тавана, или заради обстоятелството, че можеш да изпушиш една цигара. Цените са, бих споделила, прелестно естествени, за равнището на заведението. Пиците са сред 7,20 и 15,50. Основните – сред 9,90 и 28,00 /за ентрекота от говеждо/. Разнообразието от месо и риби очевидно е особено за ресторанта - с изключение на конското, в дневното меню забелязахме още скалопини от еленско, само че тях ще опитаме идващия път. А подобен очевидно ще има…