Ciao, Ragazzi! Едва втори ден сме в Италия, а при

Ciao, Ragazzi! Едва втори ден сме в Италия, а при качването в рейса нормалният шеговит другарски привет " Здравейте, момчета (пичове)! " към този момент е обичан. Така е, тъй като въздухът на Пулия, " токчето на Ботуша ", е кондензиран с просто, само че същинско, обаяние. Тук не стопират големи круизни кораби. Не всеки приказва британски, само че пък по тази причина е точното място, на което да усетите какво значи la dolche vita (сладък живот).
Матера
И по какъв начин дните са музика, която изпълва душата и прелива от сърцето.
Пулия е от романтично-приказните места, в които се редуват маслинени горички и лозя с винарни, овощни градини, разпростряли се на километри, и бели градчета, надвиснали над Адриатическо море. Тук всичко е в обилие - история, музика, барокови катедрали и селски къщи, и, несъмнено, вкусна италианска храна. Проста, семпла, само че приготвена с обич. Поднесена с още повече обич. Съвършено чувство за сладостен живот. За идилия. За италианско равнодушие.
И като споделям, че Пулия е мелодия, не е на вятъра. Пулийците се гордеят със своята звезда Ал Бано. Той е една от най-коментираните тематики на Ботуша. Местните и до през днешния ден го събират и разделят с Ромина. Говорят за него с обич. И показват с усмивка бутилките с неговия лик на етикета. Защото Ал Бано е прочут и като винопроизводител. Под мустак обаче пулийците добават: " По-хубаво пее, в сравнение с прави вино... " Това не пречи на Ал Бано да посреща постоянно гостите си в своето винарско имение. Ако нямате щастието да го видите, гидовете ще ви кажат, че песента му " Felicita " е въодушевена от простичкото южняшко благополучие на Пулия.
Местните се гордеят и с друга своя звезда - известния в България като Корадо Катани от сериала " Октопод ", обичан на няколко генерации Микеле Плачидо. Ако посетите Лече, екскурзоводите ще ви покажат къде е първокласният му апартамент - на една от най-красивите улици, където кафенетата са препълнени от туристи, пиещи кафе и бадемов ликьор.
Пулийците ценят своите известни персони. Ако имате шанса да посетите провинцията по време на някой от многочислените фестивали, които се провеждат тук, ще видите, че те са специфични посетители. Богатите семейства не пестят пари за хонорар, с цел да може Ал Бано или Микеле Плачидо да каже две думи и да открие заниманието. Смята се за изключително влиятелно и... патриотично.
Обиколката на Пулия може да започнете с Бари - столицата на провинцията. Най-големият пристанищен град на Адриатика. Контрастът сред историческата част и модерния център е смъртоносен. Малки улички, в които можеш да се загубиш, от една страна, и лъскави магазини и бутици - от друга. Не пропускайте катедралата " Св. Николай ", където в криптата са положени мощите на свети Николай Чудотворец. Там може да напишете съкровеното си предпочитание и да го пуснете в специфична ниша. Знаете ли какво ще стане?
Една от многочислените чаровни улички на Локоротондо, където можеш да усетиш сладостта на живота...
Продължете пулийската романтика с Алберобело - градче като от приказките. С къщички като на... смърфовете. Трулите са издигнати от варовикови плочи, подредени една върху друга, без да се употребява свързващ материал. В някои от тях към момента живеят хора. Може даже да отседнете в трули хотел. Има трули черква, трули музей... Повечето обаче са търговски обекти, в които се продават сувенири.
Само на десетина минути от Алберобело е Локоротондо - " кръглото място " на Пулия. Старата му част е ситуирана на рид и има овална форма - оттова идва и името му. Разхождайки се из тесните улички, имахме чувството, че се въртим в кръг. И макар че не ни беше належащо доста време, с цел да го разгледаме, ни се прииска да се изгубим и там.
Близо до " границата " с Пулия се намира Матера - административният център на област Базиликата. Най-интересната и остаряла част на града се назовава Саси (Sassi di Matera). Това е пещерен град и поредност от тунели и пещери в меките варовикови скали. Пещерите са били населявани преди повече от 7000 години, което прави Матера едно от най-старите непрекъснато населявани места в света. През 50-те години Матера бил именуван " срамът на Италия ". Било неприемливо в страна, съосновател на Европейски Съюз, да живеят хора в последна беднотия, безчовечен условия, нечистотия, апетит и заболявания. От 1993 година Саси ди Матера е в листата за международно културно завещание на ЮНЕСКО и известността му пораства. През 2019 година Матера бе разгласен за европейска столица на културата, дружно с Пловдив. Италия е цялостна с история, само че локалната власт избира Матера да наложи за столица на културата, с цел да почисти срамното леке от името й и да я развие като туристическа дестинация. Е, съумява.
Пулия е мястото, където може да опитате корнети - с млечен крем, сладко или шоколад, фокача Барезе - локалната звезда на хлябовете, покрита с най-сладките чери домати и апетитен зехтин. За джелатото няма да загатвам. Между всички хранения не пропускайте сгаглиозе - пържен качамак, тарали - хрупкави дребни гевречета, панцероти - пържена пица, или просто някой сандвич с свеж октопод. Дори да пропуснете нещо като панорама, храната ще компенсира всичко.
Пулия ще ви предложи безчет плажове. Туристите постоянно избират Полиняно а Маре. Тук прочее се намира паметникът на Доменико Модуньо - италиански артист, композитор, артист и държавник, извършил известната ария " Volare ".
Но кой ли не желае да пее в Пулия? Тя те кара да забавиш темпото и да се наслаждаваш на живота. Да се потопиш в чувството за dolce far niente - изкуството да не правиш нищо. С чаша аперол в ръката. 

Улицата на пастата в Бари. Местни дами подготвят пресни орекиете, които след това сушат на слънце. Този тип паста е гастрономическият знак на Пулия. Орекиете са дребни, кръгли и леко вдлъбнати в средата, като " дребни уши ", каквото безусловно преведено значи името им. Тази характерна форма на пастата й разрешава да поеме повече от соса, с който се подготвя. Така ястието става по-вкусно