Чувството на безпокойство е познато на всички ни. Когато сме

Чувството на безпокойствие е познато на всички ни. Когато сме обезпокоени, сърцето ни препуска бясно, пулсът ни се форсира, пеперуди стартират да се гонят в стомаха ни…

Чувстваме се притиснати и нащрек – в очакване на това, което би могло да се случи по-нататък.

В сходни моменти мислите ни стартират да се движат необикновено бързо, изключително когато се опитаме да се успокоим и да поемем контрола над обстановката.

Според психолозите това са изцяло естествени реакции. Те се дължат на обстоятелството, че в този миг мозъкът се пробва да реши къде да изпрати тялото ни – в „ борба или бягство “.

Чувството на безпокойствие обаче може да ни накара да се почувстваме изцяло неспособни да мислим разумно.

Инстинктивно ние се опитваме да изгоним паниката от мислите си, само че това е невероятно.

По-голямата част от нормалните способи, по които реагираме на безпокойството, са безполезни и даже могат да влошат нещата.

Ето какво не трябва да вършиме, когато сте обезпокоени:

Не се опитвайте да изтласкате паниката от мислите си, по този начин единствено ще я извършите още по-силна

Тази тактика е безполезна, тъй като не работи. Няма по какъв начин безпокойството да изчезне, единствено тъй като желаете това.

Страхът и безпокойството са свързани с особеностите на вашия мозък и тяло, които от своя страна имат своите корени в историята на нашия тип.

При срещи с рискови хищници са оцелявали единствено тези от предците ни, които са успявали да реагират бързо и да избягат (и да предадат гените си).

Тревожността е знак, че би трябвало да обърнете внимание на нещо, което съгласно мозъка ви е значимо за вашето оцеляване.

Мозъкът провокира отделянето на кортизол, с цел да активизира тялото ви и да го приготви за идната стъпка – да се бори или да избяга.

Разбира се, това може да е подправена паника, само че опитът да я изтласкате единствено ще я направи още по-силна.

Не търсете удостоверение и позволение на паниката си

Много от нас реагират на паниката и безпокойството, като стартират трескаво да търсят способи, които да им потвърдят какъв брой зле са нещата за тях и надлежно да активизират всички сили да си върнат контрола и да се почувстват в цялостна сигурност.

Проблемът е, че множеството неща, за които се притеснявате, са закани, които просто не можете изцяло да премахнете.

Животът е цялостен със скрити рискове.

Може да се изгубите в чужд град, да се разболеете съществено, да изгубите работата си или да станете жертва на закононарушение.

Приемете, че от време на време ние просто не сме в положение да дадем авансово позволение на някои от проблемите в живота си, нито пък имаме силите да се предпазим от тях, само че вглъбяването и трескавото търсене на доказателства за нашите безпокойства, единствено ще утежни ситуацията ни.

Например, в случай че си втълпим, че имаме онкологично заболяване, всички признаци, за които четем в интернет, ще ни се костват мъчително познати, само че тези терзания в множеството случаи ще се окажат напразни.

Възможен е и по-лош вид – да не приемем даже успокоението от лекарите, че сме здрави, и да продължаваме да живеем с мисълта, че сме неизличимо болни…

Не допускайте да влезете в клопката на негативното мислене

В моменти на безпокойствие доста от нас се тормозят и проучват още веднъж и още веднъж обстановката или стартират да разиграват разнообразни вероятни разновидности в мозъка си.

И макар че от време на време интерпретациите могат да бъдат потребни, по-често те се оказват извънредно нездравословни, тъй като ни въвличат в циничен кръг от негативни мисли, които единствено усложняват положението ни.

Вследствие на негативното мислене, ние започваме да се съмняваме във всичко и даже за миг не можем да се освободим от неприятните си интуиции – непрекъснато ревизираме електронната поща или обществените медии за нова информация.

Не бягайте от казуса

В моменти на безпокойствие мозъкът се пробва да реши накъде да насочи тялото ви – към борба или към бягство.

В доста случаи хората се подчиняват на мощното предпочитание да избягат, без значение защо става въпрос – наложително празненство, сложен план или среща с човек, който не желаят да виждат.

Проблемът с бягството е, че то e позволение сега, само че не и в дълготраен проект.

Бягството ще удвои казуса по-късно, когато сме изправени пред същата или сходна компликация.

Тогава ще ни се коства, че сме изцяло безсилни да се оправим с избрана обстановка, а това ще донесе още по-голям стрес.

Всъщност, най-хубавото, което можете да извършите, е да се изправите лице в лице с казуса.

Когато съзнателно се изправяте пред обстановки, които ви тормозят, последователно страхът стартира да понижава, а мозъкът ви записва, че не се случва нищо извънредно – и надлежно безпокойството отслабва.

Помнете, че най-полезното, което можете да извършите в моменти на безпокойствие, е тъкмо противоположното на това, което мислите.

Трябва да работите върху приемането на безпокойството. Не се опитвайте да бягате от него, тъй като бягството ще утежни нещата.

Какъв избор имате, с изключение на да живеете с него? А най-хубавият метод да живеете с него е да му позволите да бъде там и деликатно да го наблюдавате, вместо да реагирате автоматизирано.

Щом приемете, че паниката е там, вие стартирате да променяте връзката си с нея.

Можете да прецените дали опасността е действителна и дали са нужни незабавни дейности.

Можете да помислите за умен, стратегически отговор на обстановката.

Но можете също и да вземете решение да толерирате дискомфорта, тъй като от време на време си коства да бъдем пасивни, а не да се усещаме като „ бърсалка ”.

Ако безпокойството ви е толкоз мощно, че даже не можете да мислите, спрете да вършиме какво и да било – дишайте, насочете вниманието си към краката си, които са крепко стъпили на земята и си дайте сметка, че нищо рисково не се случва сега.

редактор: Ина Фенерова
източник: psychology.framar.bg