Чувството да си полезен те прави по-работоспособен, ентусиазиран, стремящ сеТова

Чувството да си потребен те прави по-работоспособен, въодушевен, стремящ се

Това съобщи проф. Венелин Терзиев в изявление за великотърновския уебсайт

– Проф.Терзиев, упрекнаха Ви в плагиатство. Това истина ли е и по какъв начин ще коментирате тази тежка подготовка?

– Обвинението е грозно, тежко и изрично не е основателно!

– Шегувате ли се като казвате, че сте Властелин на времето и че сте съумял да препишете бъдещето?

– Нито е смешка, нито е неточност. Ако до скоро към момента се съмнявах в умеенето си да престъпвам през времето и пространството, решението на Комисията по академична нравственос потвърди (научно) качествата ми да преминавам през времето и пространството и навлизам в бъдещето. И освен да навлизам, само че и като воин от приказен филм съумявам да препиша от него. Но откакто се срещнах с отчета на въпросната комисия към този момент ни минимум не подлагам на подозрение тази своя дарба. Защото точно членовете на въпросната комисия настояват, че присъдените ми през 2014 и 2015 година научни степени се базират на „ плагиатство “ от изявления от 2019 година Ще показва обстоятелствата хронологично и докъдето е допустимо – разумно. На 24 март т.г. от уеб страницата на МОН научих за решението на КАЕ. Самото решение се базира на заключения, направени в мнения, предоставени ми месец по-рано, в които се твърди че предпазените от мен „ две научни трофеи “ са получени с плагиатство. В отговор на направените констатации наблягам следните несъответствия:

Директно прекопирване на текстове от непознати създатели

В предоставените ми мнения са посочени като доказателства за плагиатство студентски реферати или курсови работи в referati.org, helpos,com, pomagalo.com – уеб сайтове със съмнителна известност и невисок, да не кажа изчезнал теоретичен авторитет. Посочените съвпадения са с материали, оповестени на 15.02.2019 година, 03.02.2019 година, 27.06.2014 година и други И като образец ще посоча приложения като „ доказателство “ за плагиатство линк към http://www.referati.org/ikonomika-na-truda-lekcii/55134/ref, който води към лекции по стопанска система на труда, оповестени на 15.02.2019 година от Трифон Димитров – т.е. 4 години след отбраната на дисертационния ми труд, който е обществено наличен. Въпросното изказване потвърждава само, че в уеб страницата е представено без да е посочен източник. Същото се касае и за публикации в съавторство с проф. д.ик.н. Севдалина Димитрова, които са оповестени през септември 2014 година или още веднъж след отбраната на докторската дисертация (27.06.2014 г).

И макар подозренията, подбудени от времеви несъответствия, държа да подчертая, че създателят на дисертационния труд в мое лице има задоволителен опит в Министерство на труда и обществената политика, разработки и изявления по тематиките в интервала 1998 – 2006 година, заради което изразеното мнение, че „ може да се твърди с огромна доза възможност, че е налице плагиатство… при писането на дисертацията “ е неточно и погрешно („ Голямата доза възможност “ напълно не корелира с категоричността на предлагането за лишаване на научната степен). А използването на презумптивен принцип е неприемливо от юридическа позиция.

Използването като доказателствен материал и позоваване на уеб сайтове с невисок морал и нравственос при цитиране и прилагане на литература е, меко казано, необичайно при създаване на мнение за теоретичен труд. Сайтове като HELPOS, POMAGALO и REFERATI споделят преписвани неведнъж материали. Подобни уеб сайтове не се смятат за влиятелни и достоверни източници на информация в научните среди. Това важи за всички останали позовавания на този уебсайт, на които няма да се спирам в детайли. Но за които важи правилото – дата на издание на материала да следхожда датата на отбрана на дисертацията. Тук даже не разясня, че самата дисертация е направена и подадена надалеч преди самата отбрана. Считам за несериозно и нелогично да се употребяват материали от сходни уеб сайтове, тъй като точно там се копират и слагат текстове от истински писания, само че и такива със подозрителен генезис. Смятам, че почитам себе си задоволително и че съм придобил задоволителна просветеност, с цел да не се заблуждавам от сходни уеб сайтове, камо ли да ги смятам за мерило за каквото и да е, включително плагиатство. Дори и най-беглият взор върху датата на издание на въпросното „ доказателство “ потвърждава тъкмо противоположното – някой е преписал от мен и от мои сътрудници. Неползването на сходни „ източници на научна информация “ е част от хигиената на всеки уважаващ себе си академик, заради което липсват и заведени каузи против „ създателите “ на сходни „ писания “.

Как и заради какви аргументи КАЕ и приела за доказателство явното времево противоречие на мен не ми е известно. Но съм уверен, че и малко дете може да направи извод, че в тези случаи няма доказателства за плагиатство на текст от външен източник, защото датата на издание във въпросните уеб сайтове е по-късна от датата на обществената ми отбрана за придобиване на Общински народен съвет „ лекар “. Обективно невероятно е да съм преписал от нещо, което на процедура все още на обществената ми отбрана не е съществувало. Нещо повече, на всички проверяващи е ясно, че при въпросни инспекции е нормална процедура точно съвпадане на текстове с материали, качени в сходни уеб сайтове, информацията в които се смята за недостоверна и/или е копирана от истинските източници. И все пак, дали под напън или по лична воля, са стигнали до извода за плагиатство.

Ако владеех придвижването във времето в действителност бих бил заслужен не за неодобрение, а за Нобелова премия. А в случай че аз самият знаех, че притежавам тези свръхспособности и умея да преминавам през времето, в далечната 2014 година мощно щях да се замисля над това дали да поема по комплицирания и неособено признателен (поне на локална почва) път на науката или щях да се снабдя с бистър глобус и предричам бъдещи изявления в уеб сайтове, изобилстващи от преписани материали.

Автоплагиатство:

Важно е да се означи и че в правната теория не съществува легална формулировка на понятието „ автоплагиатство “. Параграф (§) 1, т. 7 от Допълнителните разпореждания на Закона за развиването на университетския състав в Република България (ЗРАСРБ) дефинира плагиатството като „ показване за лични на писания, които напълно или отчасти са написани или основани от другиго, или потреблението на оповестени от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на университетски длъжности “.

За тези, които дълги години повтарят тези обвинявания бих желал да поясня – терминът „ автоплагиатство “ битува отвън българската нормативната база. Човек може да бъде упрекнат за неспазване на нормативна уредба – закон, устав, разпоредба. Но да бъде упрекнат в нещо, което не е въведено в закон, какъвто е казусът с термина „ автоплагиатство “, е единствено по себе си надалеч от правните и научни правила и стандарти. Съществуват разнообразни предложенията за въвеждането на този термин. Последното известно ми е от страна на Българската стопанска камара до акад. Денков за дефиниране на категорията „ автоплагиатство “, защото все още тя не е избрана. Предложението на БСК може да бъде прочетено на следния линк: https://www.bia-bg.com/standpoint/view/28961/.

Предложението за смяна в закон не е със силата на закон, до момента в който същото не бъде гласувано и признато публично. Така както прокрадващите се понякога оферти за връщане на смъртното наказване в България не го вършат автоматизирано настояща наказателна мярка у нас.

– Нарушение ли е представянето на дисертационен труд като монография при кандидатстването ви за професор в Русенския университет, в НВУ и ВУТП?

– Според Правилника за използване на Закона за развиване на университетския състава в Република България в т.8. Специфични условия при определяне на индикаторите за другите университетски длъжности е издание на книга въз основата на предпазен дисертационен труд за отсъждане на просветителна и научна степен „ лекар “ или за отсъждане на научна степен „ лекар на науките “. Това освен е открита процедура, а даже е добра опция дисертационните разработки да доближат до по-голям кръг от читатели.

Друг е казусът, че с цел да започнеш работа в едно висше учебно заведение или научна организация би следвало да се явиш на конкурсна процедура. Не е допустимо на такива процедури да представяш разнообразни научни писания – научни публикации, научни отчети, монографии и студии. Характерното тук е, че това е служба и всяка организация я организира по правила, открити от личните правилници, които могат да бъдат с разнообразни наукометрични условия и ред други особености.

– Опонентите Ви акцентират, че сте рекордьор по научни писания. Посочват, че за 1 година сте създали 38 изявления в Web of Science. За 4 година сте съумели да отбраните 4 дисертации в три разнообразни области. Как се реализират такива триумфи?

– За мнозина 38 изявления за година наподобяват невъзможни. Защото са си наложили ограничавания и то не във връзка с броя изявления, а във връзка с своята отдаденост към концепциите, които разработваш в научната си активност. За мен броят нито е култ, нито цел. За мен цел е да форматирам дадена концепция, развой или теза до комплектност, която ще бъде потребна и ще може да послужи на обществото. А дали са 38, по-малко или повече – това е просто статистика. Вярно е, че работя в разнообразни области, само че това не ми пречи, а в противен случай – дава ми доста по-голяма просторност както на мислене, по този начин и на дейности. Мога да сравнявам, да проучвам, да провеждам за себе си и сътрудници, с които работя, пресичащи се, допълващи, противопоставящи се тези, посредством което се получава многоизмерен резултат. Не се старая да броя, а да сътворявам непрестанно, преминавайки от една зона в друга. Така е и с дисертациите. Да, в разнообразни области са. Но когато мисълта следва концепцията, а концепцията е структурирана, по никакъв начин не е мъчно даже по едно и също време да работиш допълнително от една област. Науката е комплицирано нещо, само че тя също се подчинява на правила и на модели и когато успяваш бързо да съобразиш сходството им с концепцията, нещата се получават. У нас на никое място не се учи оценка на сходството. А да умееш да оценяваш сходството, е извънредно потребно за всяко развиване, включително научното. И макар медийните нападки от страна на избрани лица точно изявленията на мои публикации в издания, реферирани в международните научни бази Web of Science, Scopus, Springer и други са обективно доказателство за неналичието на плагиатство в трудовете ми. Или някой смее не на думи, а на дело, с цялата юридическа отговорност и последици от това, да подложи на подозрение и качествата на проверяващите в тези реферирани издания?

– Все отново това е грамаден труд. Освен това сте и филантроп, предприемач, началник на държавна компания, помощник на болница, учител, участник в конференции, теоретичен началник и така нататък Как съвместявате толкоз действия?

– Многопосочността зарежда с хрумвания, дава импулси, тъй като възприятието да си потребен те прави по-работоспособен, въодушевен, стремящ се. Аз въпреки всичко съм от поколението, за което още беше годен правилото „ всестранно развита персона “. Не се присъединявам към подобен вид, само че съм се учил и съм се стремял да знам и мога доста и по доста въпроси.

Интересно, за какво не питате един цялостен първенец по какъв начин по този начин е най-хубав по всички дисциплини, а евентуално и в допълнение се занимава я с музика, я със спорт… Всичко това се реализира с действителни старания, дисциплинираност, за жалост с повече изолираност от фамилията, забравяне на заниманията. Приемам всяко свое присъединяване, без значение къде е то, конференция или преподаване, работа в някакъв ръб или в съответна компания, като споделеност – споделеност на знанието, споделеност на триумфа. И колкото и да ви е необичайно – за всяко едно от тях се сготвям и чета доста. Не си разрешавам да се явя даже на най-обикновено празненство неопитен, незнаещ къде и за какво отивам. Защото това демонстрира пренебрежение не както към хората, които са там, по този начин и към мене самия. Знанието и триумфът са двата лимитиращи фактори за тази многопосочност. И в случай че не са споделени – остават мъртви.

Още като студент си сложих това като цел на подготовката си. Когато не беше по никакъв начин съвременно и всекидневно – приключих по едно и също време две специалности в един и същи период на образование. И без да се лаская – с отличен резултат и в двете. Тогава никой не ме попита по какъв начин по този начин в едно и също време уча две специалности. Странно е, че подобен резултат поражда единствено и само негативни оценки. Това демонстрира, че никой няма право да се отличава от другите. Не можеш да имаш нито доста начинания, нито доста хрумвания, нито доста публикации… Не би трябвало да надрастваш другите.

Има и нещо друго. Аз вземам участие в доста конференции, кръгли маси, полемики, срещам се с доста учени, с доста разнообразни хора. От всяко такова присъединяване се ражда нещо ново, което развъртвам, разказвам, пиша по него, сътворявам нещо. Така човек получава непрестанен заряд и той се материализира.

Има и нещо друго. Аз вземам участие в доста конференции, кръгли маси, полемики, срещам се с доста учени, с доста разнообразни хора. От всяко такова присъединяване се ражда нещо ново, което развъртвам, разказвам, пиша по него, сътворявам нещо. Така човек получава непрестанен заряд и той се материализира. Най-важно е съзиданието.

– В мнението на МОН се твърди, че във Ваши писания има „ импортирани “ текстове на съавтора на изявленията проф. д.н. Севдалина Димитрова и проф. д.н. Евгений Стоянов. Това правилно ли е?

– По въпроса за използването на лични разработки, които са показани и в изявления в съавторство, е прибавен модел за обобщаване и включване като част от едно цяло с надграждане, който е одобрен от години и в страната, и в чужбина. Приемам за персонална записка и пропуск, че не са формирани разграничителни протоколи. Винаги съм смятал, че би трябвало да се работи в екип и да се реализира синергия. Така одобрявах и съдействието с моите съавтори – уважавани учени от целия свят. В съответния случай, проф. д.н. Севдалина. Димитрова и проф. д.н. Е. Стоянов са част от научното жури и не са предявили никакви искания, а в противен случай – в своите рецензии акцентират редица достолепия и приноси, които аз даже не съм си и помислял да предявя.

Относно съдействието ми с Екатерина Арабска, на която бях теоретичен началник дружно с проф. д.н. Севдалина Димитрова в образованието ѝ в докторска стратегия в НВУ „ Васил Левски “, съм дал декларация, подписана персонално от нея, в която същата декларира, че няма искания към авторство и никога не удостоверява изказвания за плагиатство от нейни разработки.

За приложенията, фигурите и таблиците, основани в границите на извършеното от който и да е създател проучване, не е належащо експлицитното изтъкване, че са основани от самия създател. Всеки академик употребява свои разработки, без да се показва като създател, което сигурно не го прави плагиат. Да, Приемам, че цитиранията тук-там биха могли да бъдат по-конкретни, само че употребеният модел не се разграничава от това, което е било наложено в дългогодишната процедура в страната, настояща и все още на отбрана на дисертационния труд.

Относно изказванието, че „ съвсем всички цитирания са неточни и прекомерно общи “ бих желал да направя конкретизиране по отношение на „ косвеното цитиране “ или така наречен „ перифразиране “, което разрешава преразказ на откъс или излагане на информация със свои думи. Този тип цитиране прави резюме на информация с позоваване на няколко източника и се употребява при малко излагане на обемна теоретична идея, процедура или резултати от проучване, обемни цитати, неприложими за изцяло изписване, както и при цитиране на източник от непознат език, когато създателят не е изцяло уверен в личния си превод – действия, присъщи за всеки дисертационен теоретичен труд. Перифразирането оказва помощ на създателя да показа в детайли употребените източници и индиректно да съобщи развитите научни тези. Според Brenda Spatt (Вж. Brenda Spatt, Writing From Sources, 8th ed. Bedford / St. Martin’s, 2011 https://archive.org/details/writingfromsourc0000spat/page/n579/mode/2up), има две съществени аргументи за потребление на тавтология, а точно: да бъде показана косвена информация или доказателства, когато няма специфична причина за потребление на непосредствено цитиране или с цел да бъде показан на аудиторията прецизен и обстоен роман за хрумвания, взети от източници, които създателят изяснява, пояснява или с които не е склонен и оспорва.

Косвеното цитиране е обяснено и в публикация, оповестена на уеб страницата на Института за стопански проучвания към Българска академия на науките, видно от следните два линка: https://www.iki.bas.bg/, https://www.iki.bas.bg/files/Nauchnoto%20citirane.pdf

Така в посочения в мнението образец е направено резюме на няколко труда на проф. Катя Владимирова, при което съм спазил прецизно стандарта и съм показал всички източници, обобщавайки ги в един извод. Изказаните от създателя на мнението подозрения за неточност на цитирането не потвърждават неверността на научните изказвания, нито неналичието на цитиране. Още повече от датата на отбраната на дисертацията – юни 2014 година, досега проф. Катя Владимирова не е предявила искания за неучтивост на направения извод, който е резюме на нейни тези и съответно посочени нейни авторски писания.

Цитиранията тук-там биха могли да бъдат по-конкретни. Но е употребен модел, възложен ми от самите висши учебни заведения и в случай че са налице пропуски,, то те са по-скоро механически, в това число позоваване на избрания, които всъщност са почти или изцяло идентични в разнообразни източници. Научните избрания и терминология не могат да бъдат в множеството случи присвоени на един създател. Става въпрос и за цитиране на Конвергентната стратегия на Република България 2014 – 2017. Програмата е посочена неколкократно в хода на ревюто на дисертацията, както и източникът, а точно Официален вестник на Европейския съюз. Предвид естеството на документа и защитаваната теза не би било правилно текстът на Програмата да се трансформира (т.е. интерпретира). Следователно – посочените текстове не би следвало да се смятат за плагиатствани, а за представени. Редно е да се направи и уточнението, че според член 4 на Закона за авторското право и сродните му права не са обект на авторското право нормативни и самостоятелни актове на държавни органи за ръководство, актовете на съдилищата, както и формалните им преводи, каквато е Конвергентната стратегия. Въпреки това този текст е включен в плагиатстваните. Не настоявам, че представям авторство към цитираните текстове, а в противен случай – одобрявам и споделям приноса на тези, които са работили по тематиката, както и безспорни описания в нормативни и стратегически документи, които не смятам за редно да се трансформират и интерпретират – те са такива, каквито са.

След направена детайлна инспекция по всички посочени източници, от които се твърди, че съм плагиатствал, се открива по неоспорим метод, че същите са оповестени след датата на складиране на дисертационния труд и на процедура потвърждават противоположното, а точно – че мои и на сътрудници писания са употребени нерегламентирано без експлицитното позоваване на източниците. Посочените линкове водят към оповестени на уеб страницата материали от 2019 година – чисто физически няма по какъв начин да съм преписал от тях, откакто отбраната е през 2014 година. Още повече, че заради ниската степен на меродавност и липса на престиж измежду научните среди на посочените уеб сайтове (referati.org и pomagalo.com) не считам, че същите въобще могат да бъдат обект на теоретичен спор или доказателство за плагиатство. Материалите, оповестени в такива интернет уеб сайтове, не носят авторска благосъстоятелност, според Закона за авторското право и сродните му права. В общия общ брой от страници, за които в отчета на Комисията по академична нравственос при министъра на образованието и науката се твърди, че съм плагиатствал, са включени текстове, които са оповестени години след датата на отбрана. Така на процедура, позволените съвпадения са в границите на две страници, което е пренебрежимо малко на фона на общия размер на дисертационния труд.

Предвид изложеното нагоре, изказванието за висока степен на плагиатство не е правилно. Приложеният метод към осъществената инспекция е очебийно преднамерен и целеустремен във връзка с незначителни механически аспекти, без да се означават достолепия, приноси и автентичност на дисертационния труд. Чисто механичният метод към сумирането на избрани процентни съвпадения обезличава осъществения труд и води до погрешни и неправилни изводи, подбудени от съвпадения на думи, изречения и фрази, механичното сумиране на които води до погрешни изказвания от изготвилия това мнение.

Забележките за неточно и неопределено цитиране мога да приема отчасти, поради наложените все още условия, които не бяха предявявани в минали интервали и заради това няма по какъв начин да са били спазени. Въпреки това в отчета на Комисията по академична нравственос при министъра на образованието и науката се твърди, че: „ Предоставянето на разграничителни протоколи в такива случаи е обичайната академична процедура, наложена надалеч преди последните промени в ЗРАСРБ и преди отбраната на разисквания дисертационен труд. “ „ Добрата процедура “ не регламентира наложителния темперамент и не е причина за следващи рестриктивни и наказателни ограничения против този, който не я спазил. Задължителен темперамент могат да имат единствено категорично написани и одобрени по съответния административен ред закони и правила. Като цяло – използването на в този момент настояща нормативна база към минали дейности бих приравнил на възродителния развой и времето в което принудително се сменяха имена на към този момент умряли хора. Акт надълбоко неетичен и аморален.

Бих желал да прибавя, че взаимната работа с сътрудници по научни проучвания и разпространяването на резултатите от тях в изявления не би трябвало да се приема като порочна процедура, а да се предизвиква. Дълбоко почитам проф. д.н. Севдалина Димитрова като мой образец и наставник в началното ми развиване в университетските среди. Оценявам позитивните аспекти на взаимната си работа с нея, само че при цялото ми почитание, дръзвам да призная, че може би най-голямата ми неточност е била да не желая сформиране на разграничителни протоколи за взаимните ни изявления – процедура, която не е била изисквана от Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “ към оня миг и която се наложи след регламентиране на съотношението за съавторство в научните изявления след измененията в Закона за развиване на университетския състав в Република България и Правилника за неговото приложение след 2019 година (изм. Дъждовни води, бр. 15 от 2019 г.). Прилага се друго отнасяне на публикациите с един създател и с няколко съавтори в другите професионални посоки. При множеството области коефициентът за публикацията би трябвало да се раздели поравно сред съавторите.

Нещо повече, проф. Димитрова бе част от научните журита и не предяви никакви искания към авторството на дисертацията. В т. 6 „ Литературна информираност и подготвеност на докторанта “ от рецензията на проф. д.ик.н. Севдалина Димитрова, написа: „ Литературната информираност и подготвеност на създателя на дисертационния труд не търпи възражения, в поддръжка на което са употребяваните 215 източника… По подобаващ метод са компирилани и систематизирани съществуващите отзиви, положителните практики и непознат опит в многообразието и спорното схващане на проучвания теоретичен проблем. “ Това не е мнение на рецензент, чийто труд докторантът е присвоил, както твърди създателят на мнението.

Авторството във въпросните взаимни изявления не може да бъде сложено под подозрение минимум по причина, че 95% от текста е бил към този момент оповестен в моята монография: „ Въздействие на политиките на пазара на труда за обезпечаване на претовареност “, издадена през 2013 година от Университетски издателски център при Русенски университет „ Ангел Кънчев “, издателство Дема прес – Русе, ISBN 978-954-92964-2-6, което съответно е посочено във въпросните научни публикации, а правотата на изказванието може да бъде тествана в самото издание.

След осъществените от мен инспекции на изказванията за плагиатство от моя страна дръзвам да настоявам, че направените от създателя на мнението заключения са необективни и целеустремено негативни. Изводите са направени механично, без да е проследен цялостният развой. А за качеството на мненията са показателни и позволени множеството правописни и механически неточности, неприемливи даже за възпитаник, нежели за учени, предявяващи искания към нечии други научни достижения.

В отчета на КАЕ главната част от отправените в мненията обвинявания са отпаднали заради явната им неплатежоспособност (каквото е доказване на виновност за фиктивен термин като „ автоплагиатство “ и др.) Останалото „ доказателство “ за плагиатство се основава на материали, които в действителност е невероятно да бъдат употребявани от мене, заради обстоятелството, че датата на тяхното издание е от 2019 година – надалеч след датите на отбрана (2014 и 2015 г.).

– Какви експерти оценяваха научната Ви активност?

– Процедурата за избор на арбитри не е ясна и още повече откакто прочетох техните мнения е ясно, че те не познават материята по която са изготвяли същите. Вероятно не са същите научни специалности – без значение, че професионалното направление може да е едно и също. Това слага под изключително подозрение изобщо провеждането на сходна процедура и правната обосновка на същата. Тези специфични правила в Закона за развиване на университетския състав в Република България следва да бъдат обвързвани със Закона за авторските права и сродните му права. Един отчет на каквато и да е комисия не дефинира какво ще бъде крайното решение, което несъмнено би трябвало да бъде завършено в умишлен самостоятелен административен акт, който предстои наложително на правосъден надзор.

Обявяването на сходни отчети обществено по-скоро има отрицателен резултат за които се отнася, само че би трябвало да преглеждаме хипотезата, че последващата процедура може напълно да отхвърли изказванията на комисията и тогава създателите на сходни мнения умерено могат да бъдат упрекнати в набеждаване. И сега съществува сходна правосъдна процедура на Върховен административен съд на Република България и всички би следвало да се съобразяваме с това и най-много министъра на науката и образованието.

– Направихте ли несъгласие на изнесените от МОН констатации?

-Със своето решение Министър Николай Денков явно е отхвърлил възраженията, които направих във връзка със мненията, въпреки да не съм сигурен, че се е срещнал с тях. Едва ли другояче биха останали доказателства от уеб сайтове със съмнителна известност. Но се постанова изводът, че целенасоченото подстрекателство за плагиатство, което един академик в мое лице е направил в един дълъг интервал от време, трябваше да получи заслужен край, звучащ съвсем като наставление. Необичайната самодейност, която съм показал, с цел да образувам своите възгледи и проучвания в разнообразни дисертационни писания, предизвика доста размишления. На първо място се слага въпросът „ Защо? “. Моят отговор е „ Защото има място за новости в другите области и е непростимо да не бъдат подсказани хрумвания, които би трябвало да се развиват “. На второ място стои съждението „ Невъзможно е за толкоз малко време да се напишат и защитят не една, не две, а три дисертации “. Моят отговор е: „ Животът е прекомерно къс, с цел да бъдат поредно осъществени разнообразни хрумвания. Човек би трябвало да интегрира напъните и освен на доктрина и официално да използва думата „ синергизъм “. И не на последно място, моят отговор на цялата вакханалия, която се излива върху мен, е да последвам концепцията за споделеното познание. Как, в случай че не по този оптимално обществен метод, могат да се популяризират хрумвания, които някои сътрудници от съответните университети могат да продължат посредством бъдещи проучвания. Само споделеното и обществено известното познание е мощно. Другото е мъртво. Аз имам задоволително проницателност да продължа да изповядвам общественото познание.

Един академик би трябвало да продължава своите търсения независимо или не и да надгражда постигнатото и публикуването, както и да търси все по-широко разпространение на своята работа, с което да внася смисъл в „ правенето на просвета “ – не самоцелно писане на нещо, което да остане там, където е завършила съответната процедура, а да продължи с търсене на способи за разпространяване и приложение в практиката, т.е. – шерване и ангажиране на все по-голям кръг от ползватели на съответните разработки и проучвания, както и постигане на научната информация по допустимо най-удобен и елементарен метод. А това няма по какъв начин да стане с налагане на ограничавания в изявления и участия в научни и други конгреси. Именно в надграждането на тези, хипотези и хрумвания се намира смисълът на развиването на науката, смисълът на продължението, смисълът на нейната съгласуваност и включването ѝ в устойчивите процеси на развиването. Не с единични актове и откъснати изявления, които не могат да дадат здрав базис за публично развиване и които могат да послужат само за лимитирани цели, на каквото сме очевидци за жалост в доста случай.

– Твърди се, че едни и същи лица са били членове на научни журита както във Ваши процедури, по този начин и на Ваши докторанти. Как ще обясните това?

-Обучаващото звено, което реализира подготовката на докторантите, е катедрата. Академичният състав е прекомерно дребен и в съвсем всяка следваща процедура вземат участие едни и същи хабилитирани лица. Законът и правилникът за приложение към него е уредил по какъв начин да се разпределят броят на вътрешните и външните членове. В някой от професионалните посоки броят на хабилитираните лица, които са регистрирани в НАЦИД с наукометрични индикатори е прекомерно дребен и това постанова многократното присъединяване на едни и същи хабилитирани лица в огромен брой на научни журита. Също по този начин би трябвало да уточним, че до преди изменение на законовата наредба научните ръководители наложително бяха в състава на научното жури, в което се реализира отбраната на дисертацията.

– Избухнаха кавги и към дисертационните писания на ваши докторанти. Колко приключили докторанти имате?

– На 8 докторанти съм бил теоретичен началник, като в съвсем всички случаи научните ръководители са били двама, даже в някои от случаите, заради спецификата на научната разработка, е имало и теоретичен съветник.

Нито един от тях не е придобил научната степен „ Доктор на науките “. Всичко това съответно може да се ревизира както от интернет уеб страницата на съответното висше учебно заведение, от регистъра на лицата, придобили просветителна и научна степен „ лекар “, по този начин и на научна степен „ лекар на науките “.