Чувствам се уютно, когато съм щастлива. Бих казала, че за

Чувствам се уютно, когато съм щастлива. Бих споделила, че за самодоволната ми и самодостатъчна природа това е естественото и по-нормално положение на духа. То също както и интервалите на горест си има разновидности според от календара. Да, и щастието не е еднакво и еднообразно, то също си има сезони. Свой друг темп, мирис, цвят, мелодия... Хората стартират да ти наподобяват красиви. Време за флирт. Пролетта е моето камерно благополучие. Това е музиката на дъждовните капки, натискащи клавишите на новородените листа; на слънчевите акомпанименти, промушващи се през към момента нежните корони на дърветата; на кротките вечери с разцъфтелите свещници върху емблематичните кестени в града. Цветовете се разсънват, а когато заран отвориш прозореца, се усмихваш на птичите трели и мириса на момини сълзи. Когато пък се прибираш вечер, те те изпращат и ти е някак уютно.

Почваш да се задържаш повече пред огледалото и да се заглеждаш по витрините. Припомняш си усета на сладоледа и се сещаш, че има едни такива цветни питиета, наречени коктейли... Търсиш места, където може да седнеш на открито с приятелки. Почивните дни са по-дълги, взимаш чашата си с кафе със себе си в градинката, четеш в парка... Хубаво ти е.  Когато вечер вали, си представяш, че си на концерт за пиано и оркестър №1 на Чайковски, от време на време даже сънуваш, че си солист.

Панталонът стартира да ти наподобява скучновата в удобството си дреха, все по-често ти се желаят рокли с пеперудено трептящи поли. Танцуваш, до момента в който изплакваш чинията на мивката, тананикайки си лесна мелодия. Едни простички и дребни нещица те радват... като букетчето, което сама си купуваш, а котаракът ти е превъзбудено удивен от него. Хората стартират да ти наподобяват красиви. Време за флирт.