Чували ли сте за празника соу-уин“? Така повечето празнуващи отбелязват

Чували ли сте за празника „ соу-уин “? Така множеството празнуващи означават празника „ самхайн “ – античен фестивал на езичниците и основа на толкоз коментирания празник Хелоуин, за който всички имат мнение. Категорични сме, че до момента в който четете тези редове, най-вероятно към този момент сте с мнение по тематиката. Все отново да потърсим и произхода, тъй като постоянно сме чували, че това е американски празник.

Езичният празник самхайн продължава да се движи в най-различни направления по земното кълбо и предава своята традиция. В общи линии има някои сходни качества като огромни огньове, както и съществено количество храна. Логично е, че тук ще забележим и страшните моменти, които ще бъдат основата на бъдещия празник. За множеството езичници, това е един доста специфичен и спиритуален миг, който се отразява на културата им и резервира паметта на мъртвите.

Историческите архиви демонстрират доста ясно и по кое време е записан първият подобен празник. Историята идва от келтските следи и може да бъде открит измежду старите мемоари на ирландския. По време на средновековния интервал там ще открием, че сред 400 и 1100 година има традиция за празнуването на Самхайн – постоянно при настъпването на зимата.

Преводът от остарелия ирландски език показва, че смисъла на думата е:

„ Когато лятото отива да си почине “

Днес най-популярната дата е 31 октомври към 1 ноември. Това слага тъкмо неподвижен основата сред есенното и зимното слънцестоене. Средновековният самхайн фестивал е нещо като празник за края на октомври и приветстването на ноември. За модерните езичници, които живеят под екватора, датата за празнуване се пада сред април и май и ритуалите са малко по-различни. Причината за празнуване е, че лятното прибиране на реколтата към този момент е завършило и въпреки да идва един от най-суровите сезони, множеството селяни са подготвени да си почиват и да чакат идната година. Времето в Ирландия е съвършено и за среща с другите племена. Някои от тях са продължавали с дни, затова основата на модерният Хелоуин през днешния ден, тогава е бил за срещи и разискване на някои пазарни цени.

Има редица ирландски истории, които по-късно се предават в самхайн. Една от тях е обвързвана със гибелта на кралете и други рискови и параномарлни феномени. Свръхестествените сили постоянно са се свързвали с този фестивал. Историческите диспути по отношение на паранормалното се наблюдават с вярването, че на тази дата ще можем да забележим мъртвите да се завръщат назад на нашия свят, само че няма нищо ужасно, тъй като множеството идват за връзка, а не за някаква форма на възмездие или наказване. Към края на IX век ще открием и първите опити за конкуренция от Католическата черква. Там ще открием, че празникът за удостояване на мъртвите е непокътнат за 19 май.

През 873 година ще открием, че този празник се мести на 1-ви ноември и е за почитането на всички мъченици и по-късно приема името „ Вси Светии “.

Дали самият празник е плануван за контраст на езичния, няма по какъв начин да знаем. Има някои такива догатки, само че липсва и единодушие за всички. Има и още един празник, който е особено непокътнат за 31 октомври. Изписването му на британски е „ All Hallows Day “ и по-късно се редуцира на „ Hallow-ee’n “.

Познаваме го като идващия най-дебатиран празник и тъкмо това стартира да ни забавлява доста. По една или друга причина ще открием, че Православната черква, Католическата черква и още доста други, разполагат с ден за удостояване на мъртвите. Имаме няколко непокътнати дати, в които означаваме задушница. Следователно е необичайно по какъв начин може да има същински фенове, които са подготвени да одобряват едни празници свободно и да пазят разнообразни монументи, които обаче не влизат в контраст с нашите. Идеята за костюмите и разходката из домовете идва през XXI век.

Някои от по този начин наречените кухи вечери са традиция за самхайн. Тази традиция изисква от фамилията да остави една паница и празно място за член на фамилията. Така се почитат и изгубените близки. Всички имат право да седят на масата и да приказват за този, който не е там.

Това е празник и за някаква форма на медитация, участват и разнообразни церемонии. Задължително е да участват и фотоси на изгубените другари. Извън домът, разнообразни дроиди би трябвало да правят някои по-специфични дейности. Изпращат се и хора, които да обикалят по градините и по време на фестивала могат да взимат по един плод от градина. Оставят се авансово касетки с храна, като останалата ще се счита за храна на духовете.

Като цяло можем да забележим прилики и разлики сред двете дати и методите за празнуване. Това не пречи на никого да се любува на това, което желае. От съвременна позиция през днешния ден, това е просто опция за хора да се забавляват, дано не забравяме, че в миналото даже християнските празници са се гледали с подигравка и не са се почитали, затова всеки празник има своите почитатели.