Чумата е една от най-големите катастрофи в историята на човечеството.

Чумата е една от най-големите произшествия в историята на човечеството. Въпреки това в дълготраен проект тя се оказва от изгода, написа Николаус Пипер в " Зюддойче Цайтунг " и прави паралел с днешната зараза от ковид.

Гравюра от 1679 година - заболели от чумната зараза в един виенски санитарен пункт

Бедата вероятно потегля от Китай. През 1332 година там избухва зараза от чума. От Китай болестта потегля на запад – на борда на един търговски транспортен съд, който в края на 1347 година дебаркира в пристанището на Месина на остров Сицилия. А оттова болестта плъзва из цяла Европа.

, е една от най-големите произшествия в историята на човечеството. Предполага се, че тя е покосила една трета от популацията на Стария континент – минимум 25 милиона души. Някои страни, като Италия или Франция, вероятно са изгубили близо половината от популацията си, напомня Николаус Пипер в публикация за „ Зюддойче Цайтунг ".

Сегашната зараза от ковид, която до момента лиши живота на близо половин милион души по света, въобще не може да се съпоставя с чумата. Но в дълготраен проект епидемиите постоянно са се отразявали позитивно на стопанската система. Последиците от чумата безспорно са били ужасяващи, само че пък в това време тази голяма рецесия по абсурден метод е дала подтик на европейската стопанска система, написа по-нататък създателят и проучва живота на хората от предни столетия:

Как се трансформира светът след чумната зараза

Историческа рисунка от 1656 година - по време на чумната зараза в Рим

„ В Средновековието, когато още не е имало промишленост, оцеляването на хората е зависело от това каква земя имат или обработват. А по-малко хора е означавало в същото време и повече и по-добра земя за култивиране – с други думи - по-малко апетит и по-високи действителни приходи. По-високите приходи освен стигали за живота, само че и доста хора внезапно можели да си разрешат малко по-луксозен живот в града.Това дало подтик на миграцията на хората към града, а дружно с нея почнали да нарастват и данъчните доходи за страните. Инфлацията в Европа спаднала от 1,58 % годишно на 0,65 на 100 през годините от 1360 до 1460. "

Николаус Пипер твърди, че чумата е трансформирала и отношението на хората към потреблението: контузията, която те получили по време на пандемията, че животът може внезапно да свърши, ги предиздвикала да се любуват на живота тук и в този момент. Това довело до доста нарастване на потреблението – изключително сред 1350-та до 1450-та година. Потвърждение за това се открива в законите против несъразмерното разсипничество в доста италиански градове.

Тласък за развиване на градовете
Редакцията предлага
Според някои откриватели, потреблението на първокласни артикули е проправило даже пътя към Ренесанса. По-високите приходи обаче не означавали автоматизирано, че хората са живеели по-добре. Високите данъчни приходи били употребявани от князе и крале, с цел да водят повече войни.

Градовете се разраснали, само че пък животът в тях бил извънредно вреден: хората живеели в тесни и нехигиенични жилища дружно с животните, жителите изсипвали нощни си гърнета напряко на улицата, а градските стени пречели на градовете да се уголемяват на повърхност.

И преди, и след чумата човечеството е било спохождано от смъртоносни епидемии, четем по-нататък в „ Зюддойче Цайтунг ". Изданието дава за образец: счита се, че минимум 500 милиона души са се заразили, или една четвърт от тогавашното население на Земята, а жертвите са повече от 50 милиона – доста повече, в сравнение с през самата война.

В същото време икономическите вреди от испанския грип са по-скоро незначителни: съгласно един разбор на канадското Министерство на финансите, пандемията е понижила икономическия растеж с едвам 0,1 %.

Обществото би трябвало да направи значим избор

Днес знаем, отбелязва Николаус Пипер, че по време на пандемия сме изправени пред значим избор: „ Обществото или се съгласява да понесе за малко време съществени стопански вреди, с цел да задуши епидемията, или заплаща с живота на доста жертви в бъдеще.

По време на епидемията от така наречен испански грип умират милиони хора в света

И тъкмо това е, което отличава сегашната пандемия от всички предходни в човешката история: фактът, че в голямата си част страните по света одобриха да понесат стопански вреди и даже криза, с цел да предотвратят срутва на здравните си системи и да спасят живота на доста хора. В някои страни като Америка, ръководена през днешния ден от Тръмп, тази реакция закъсня доста, само че въпреки всичко пристигна. Политици и банкери в това време харчат милиарди долари и евро за избавителни стратегии – нещо, което единствено допреди няколко седмици изглеждаше изцяло нереално. "

Подобно нещо се случва за първи път в човешката история. И когато пандемията отмине и бъде основана ваксина, още дълго сегашните избавителни стратегии ще занимават политиците. Но едно нещо е несъмнено: след тази рецесия с ковид светът ще стане различен, заключава изданието.