Отвъд границите: Валентин Лаз - музиката и необятното в човешките усещания
Чудех се по какъв начин да показва Валентин, тъй като името му у нас не е измежду най-популярните, а би трябвало, тъй като той е от дребното хора, които са имали шанса да „ допрян “ електронната музика още от дете и не престават да я „ държат “ в ръцете и душата си до през днешния ден. Докосва я безусловно и метафорично, само че за това по-късно в историята. На въпроса ми за представянето, той се засмя и сподели: „ Аз не обичам помпозните неща. Някак по-просто и непретенциозно ме показа. Например, че съм приключил в България СУ „ Св. Климент Охридски “ със компетентност „ Музикална педагогика “ и по-късно в „ Нов български университет “ – „ Компютърно музициране и саунд дизайн “.
И на пръв взор си казваш: " Е, не може да е чак толкоз просто представянето… ". Но последователно, разказът стартира да те увлича и придвижва в света на звуците и звуковите картини, в който живее Вальо. Събитията се подреждат гладко и разумно и в действителност всичко наподобява доста просто и лишено от придирчивост, тъй като за Вальо тази свят на звуци и пътешествието измежду него е нещо, което стартира още от раждането му. Ето по какъв начин:
Моите първи играчки бяха музикалните принадлежности. Защото имах щастието и шанса да отрасна в първото студио за електронна музика в Националното радио, основано от татко ми – Симо Лазаров. Там беше моят игрален ъгъл, където най-вече обичах да вървя. Вкъщи, в домашното ни студио беше същото. Имахме всевъзможен тип нови музикални електронни принадлежности – органи, синтезатори, които можех да допирам. Разбира се, имахме и пиано. И аз свирех от пет-годишен на него с изменчив триумф и изменчиво желание… (казва през смях Вальо и продължава)...
Но това, което беше извънредно прелестно за мен е, че до пианото имаше най-различни типове електронна инсталация, която можеше да записва, с която можех да си играя. За мен беше доста вълнуващо, че всеки заимствуван звук, можеше да бъде записан и след това насложен и това бяха мои занимания от най-ранна детска възраст. И неумишлено тази игра по-късно се трансформира в моя специалност. Днес като преглеждам остарели фотоси на дома ни, виждам по какъв начин първоначално в жилището ни, не е имало нищо и последователно в една от стаите, която по-късно става на студио, с всяка последваща година са се добавяли някакви нови музикални принадлежности. А през днешния ден, домашното ни студио се е разраснало до няколко стаи.
Какво е за едно дете да си играе вместо с камиончета, с музикални принадлежности?
Нещо доста вълнуващо е. Спомням си по какъв начин на шестия ми рожден ден ми подариха един синтезатор, който вардя и до през днешния ден. И знаеш ли, през днешния ден, когато се сдобия с нов инструмент изпитвам същата наслада и любознание, каквито изпитах като дете.
В Израел на петнадесет
Защо тогава реши да напуснеш България?
Бях 15-годишен, когато брачната половинка на израелския министър-председател даде няколко стипендии за деца и студенти от България. Тогава аплайвах за тази стипендия и за мое благополучие ме утвърдиха. Заминах за една година за Израел. Не знам по какъв начин родителите ми са ме пуснали. Аз в този момент от позицията на родител, надали бих пуснал моите деца да заминат толкоз надалеч сами и то на такава нежна възраст. То като помислиш Израел през днешния ден е на два часа път със аероплан, има телефони, интернет, връзки всевъзможни обаче, отново бих се замислил, а тогава, в ония времена… не знам. Но съм им доста признателен, че са ме пуснали, тъй като това беше доста значим интервал за мен. Защото, когато през 1992-а година, 15-годишен стъпих в Израел, не знаех езика, а и не бях до дъно наясно какво ще върша. За тази една година в Йерусалим трябваше, до момента в който изучавам езика, да навестявам и едно техническо учебно заведение за компютри. Това беше година, изпълнена с изключителни прекарвания, не всички от тях положителни, само че доста скъпи за порастването ми.
Тази година ми оказа помощ да допускам в себе си. Когато приключи тази едногодишна стратегия, с огромно наслаждение се върнах в България при фамилията ми и приятелите ми и изкарах най-хубавите студентски години тук, в България. В развиването си в музикално отношение – също. Тогава написах музика за детски мюзикъл „ Тайнствената планета “, участвах на безчет фестивали за електроакустична музика, имах опция да отида във Франция на специализация. Но някак си тази година в Израел, когато бях на 15 години остана в сърцето ми и знаех, че един ден ще се върна там и ще стартира да класифицирам живота си в Израел.
И това беше решение, което няма връзка с България и нещо, което да не ми е харесвало в България. Като доказателство, ще ти кажа, че през всичките тези години, в които пребивавам в Израел, аз не съм прекъсвал връзката си с България. Напротив, тя е най-естественото и обикновено нещо на света. Постоянно се пробвам да работя за това – да съкратяваме дистанцията сред двете страни. Дори през днешния ден, малко преди диалога ни, спомагах на израелски музиканти да пътуват за България, с цел да запишат своя албум.
Как ти се стори Йерусалим, когато беше на 15 години?
Йерусалим е неповторимо място и в исторически проект – като еврейска столица още отпреди 3000 години, само че и в актуален. Защото самият факт, че там съжителстват толкоз разнообразни религии е важен и го прави друг от множеството места по света. А когато бях на 15, по какъв начин да кажа… Вальо се усмихва и продължава – още като дете чаках с неспокойствие дните, в които ще мога да отида да се разходя в Тел Авив. Много ми харесваше Йерусалим, само че с неспокойствие чаках да се разходя из Тел Авив. Но, съгласно мен това е прочувствена оценка, която зависи от това по какъв начин самичък възприемаш себе си.
Тел Авив е доста вселенски град, отворен към всевъзможни култури и всеки има свободата да показва себе си, какъвто е. Може би това е едно от нещата, които са ме предиздвикали да дойда тук. Разбира се, не би трябвало да забравяме слънцето, което е толкоз топло и хубаво, и е всеки ден, че постоянно може да ти оправи настроението и да те направи благополучен. А Йерусалим е извънреден като темперамент и атмосфера, защото целият град е каменен. Дори и за новото строителство има условия да се прави с един характерен йерусалимски камък, с цел да се резервира образа на града. И като влезеш в града тази атмосфера те превзема, влиза в теб. Но това е и малко тежка, и задължаваща атмосфера. В Тел Авив е противоположното – постройките може и да не са доста привлекателни, само че са със свое лъчение и като прибавим слънцето и морето… също по този начин и хората, които в действителност с позитивната си сила вършат този град толкоз специфичен.
С какви звуци би описал или изобразил тези два града?
Йерусалим бих го описал с повече струнни принадлежности, с принадлежности от източните места по света. А Тел Авив несъмнено е повече перкусия. Него бих го пресъздал с повече акустични и електронни принадлежности. Тоест – забързан електронен темп, дружно с акустични принадлежности като кларнет, саксофон, пиано… и всичкото това в една сплав, която непрестанно клокочи.
А хрумвало ли ти е да използваш мелодиката на езика в свои композиции?
Не! Искам музиката да си има собствен личен език. На това се пробвам и да науча своите възпитаници, че при инструменталната музика е доста мъчно да накараш единствено мелодията да грабне публиката. Защото на нас ни е доста по-лесно да възприемаме песента поради връзката с човешкия диалект, само че да се съсредоточим единствено върху инструментално произведение е комплицирано. Затова е значим тембърът на инструмента, без значение дали е акустичен или електронен, въпросът е тембърът да може да споделя някаква история. И през това да се търси някакъв живот в този тон.
Електронната музика – неповторимото прекарване
Когато си помислят за електронна музика, хората нормално си показват някакви галактически неща, може би тъй като я свързват с началото ѝ и характерното удивително звучене, което тя е имала, преди години. Каква музика е електронната музика?
Електронната музика е основана още през 50-те – 60-те години на предишния век и стартира с потреблението на разнообразни електронни устройства за звукоизвличане, с цел да се възпроизведе тон, който не е „ онлайн “. През 70-те, татко ми (Симо Лазаров - б.а.) стартира работа в първото студио за електронна музика за България, което е в Националното радио и което той основава. Там е имало един от най-хубавите синтезатори за времето си, наименуван „ Синти 100 “. Това са първите стъпки у нас, с които се заговаря за електронна музика изобщо. Тогава той основава първите пиеси за електронна музика. И този жанр се е развил толкоз доста, че през днешния ден 90% от музиката, която слушаме е електронна. И макар, че звукоизвличането е електронно, стиловете се разграничават. А през днешния ден, електронна музика е доста, доста необятно разбиране както за типовете звукоизвличане, по този начин и за метода, по който музиката се основава не по акустичен, а по електронен път, само че също и за стиловете в нея.
Защо или по кое време, един музикант взема решение, че има потребност от освен това от акустичното звучене на инструментите и поглежда към електронното звучене?
Мисля, че в природата на човек постоянно е да търси нещо ново и това е във всяка област. А в музиката, това се случва, когато обичайните стилове и принадлежности са се развили до някакво равнище и технологията стартира да ни разрешава да сътворяваме принадлежности, които да извличат нечувани до този миг звуци. Усещането е несравнимо хубаво, само че това е за нас, които сме родени през предишния век. Представи си, за едно дете, което се е родило след 2000-та година, няма такова неспокойствие, тъй като то пораства с тези звуци, те не са изобретение, а естествена заобикаляща среда. А, в случай че си помислим какво ще бъде след петдесет или 100 години…Та мисля си, че това е просто естественото развиване на нещата, а не че акустичното звучене не е задоволително. Просто технологиите се развиват, а с тях и музиката. Няма по-естествено от това и колкото повече се развиват инструментите, толкоз повече се разслояват стиловете, които също се развиват паралелно. Всичко това се преплита едно в друго и единствено бъдещето ще покаже до каква степен ще стигне. Дървената кутия
Акустична музика е необятна, тъй като провокира безредици, страсти, рисува картини. Има ли освен това, нещо оттатък, с което електронната музика минава общоприетите упования на хората за музиката в прочувствен проект?
Възможностите и благосъстоянието на звука, което получаваме от електронната музика и принадлежности е широко. Може би по тази причина този тип музика е толкоз илюстративна. Тя носи със себе си доста необятна палитра от настроения, динамично изложение на място или музикална концепция. Може би необятните благоприятни условия ни карат да се усещаме по друг метод, в случай че би трябвало да съпоставяме с акустичната. Но всеки един инструмент бил той и дървена кутия или железен резервоар, чукайки по него с нормално дърво, може да ни накара да изживеем някакво неповторимо прекарване.
Въобще за неповторимите прекарвания през музика, не е належащо непременно да имаме милиони звуци. Тоест необятните благоприятни условия, които оферират електронните музикални принадлежности са хубаво нещо, само че те отново зависят от човешкото чувство и от креативните качества на всеки композитор, който работи с тях.
Имаш ли твоя метафора за електронната музика?
Не съм се замислял до момента с какво мога да я сравня. Може би най-близкото съпоставяне като страст е „ Вселена “. Да, електронната музика е „ Вселена “ и безкрайност. Точно поради неограничения брой детайли, които според от взаимоотношението между тях, основават всякога нещо напълно ново. И факт е, че музиката влияе на всички хора, може би по тази причина е свят!
Когато композираш, чуваш ли музиката или използваш някакви математически модели?
Чувам и изживявам. Елементът на математика и програмиране идва в доста по-късен етап, откакто към този момент съм я чул и изживял авансово в визиите си и до момента в който я композирам на акустично пиано.
Каза, че даже от една дървена кутия може да се извади неповторим тон, в случай че имаш въображение. Ти минавал ли си през „ дървената кутия? “
Да, аз обичам да употребявам всевъзможни даже предмети към мен, с цел да извадя тон от тях. Имам моменти, когато барабаня по всякакви неща или се стремя да ги накарам да зазвучат по някакъв метод. Това е тъкмо толкоз инстинктивно, колкото и чувстването на музиката. Дори не е належащо да си музикант, с цел да усещаш музиката.
Будило ли те е скимване за музика?
Може би един път ми се случи… да сънувам музика… И това беше доста чудноват сън – да сънувам мелодия. Всъщност, то даже не беше мелодия, а някакъв необикновено мек, компактен тон, който беше извънредно първокласен и възприятието беше в действителност необикновено. И то ми се случи наскоро… Иначе, когато съм в интервал на композиране, ми се е случвало да задрямвам с мелодия и да не преставам да я развъртвам в съня си, само че това е обикновено, тъй като съм мислил за нея. Това е умишлено да си легнеш с мелодията, тъй като с всеки тон може да се опише история. А ние обичаме да заспиваме с истории. Повече от " 60 къси стихотворения "
Имаш ли план или планове, които са по-необичайни?
Да. Единият е обвързван с моя чичо, който е програмист и написа поредност от книги в последните години. Една от книгите беше „ 60 къси стихотворения “. И аз, въодушевен от тази книга, взех решение да опиша всяко от тези стихотворения със звуци. Исках даже хора, които не могат да прочетат стихотворението на български, да могат да си показват защо става дума. И по този начин направих 60 къси звукови картини, всяка една по една минута и по този начин описах през звуци тези стихотворения. И нямаше потребност от никакви обяснения, тъй като музиката и звуците прочувствено съумяват да предадат всяко въодушевление и това е изумително.
Какво съставлява планът „ Космически цирк “?
В последните няколко години си подпомагам с цирк „ Флорентин “ тук в Тел Авив и Румена Леонидова, с която сме другари от деца в България. Намерихме се тук и взехме решение да опитаме нещо дружно. Та в нейния цирк направихме няколко представления с напълно моя музика. И за мен това беше извънредно наслаждение, защото цялостното зрелище е подбудено от музиката. Тоест аз се инспирирах да пиша музиката по време на подготовките и работата с всички циркови актьори и хореографи. Вдъхновявах се от метода, по който телата им се движат по сцената, от фигурите, които извършват, от израженията на лицата им. а те, като чуеха музиката ми пък се въодушевяваха да създадат номера си на някакво друго равнище. Всичко ставаше онлайн – те вършат номерата си, а аз свирех, каквото виждам и беше доста красиво и вълнуващо прекарване за мен.
Искаш да кажеш, че езикът на телата може да въодушевява повече от говора?
Абсолютно, да! Този опит ми отвори нова врата, към един нов тип изкуство – да направиш синхрон сред музикалното и телесното придвижване, да изградиш естетика сред тях, това е в действителност доста вдъхновяващо. А да видиш по какъв начин хората реагират на това… ами същинско наслаждение е и носи огромно задоволство!
С какво друго се занимаваш сега в Тел Авив?
Основното ми занятие е да преподавам в няколко плана. Единият е да преподавам „ Синтезаторна техника “ в началните учебни заведения на деца в първи клас. С годините написах и един учебник „ Обичаме да свирим на синтезатор “, който влезе в тукашната просветителна система и това доста ме радва. Учебникът е система за преподаване на синтезатор и съм благополучен, че съумях да опиша цялото си практическо познание в някакъв научен порядък на учебник. Синът ми, когато беше на 6 годинки направи рисунките за този учебник.
В учебника има текст, който децата могат да декламират, музика, която е записана и могат да изсвирят и също по този начин могат да нарисуват картинки по нея. И по този начин те имат опция да усетят музиката по доста способи. Защото съгласно мен задачата в тази ранна детска възраст не е да ги научим да свирят, а да ги поканим в този свят на музиката, да им го покажем. И в случай че те пожелаят да останат в него, тогава могат да стартират да се учат да свирят. Тоест, цялата система е ориентирана към това те да харесват това, което вършат. И тази моя система се възприема и от други учители в музикални учебни заведения.
Има ли ококорени от удивление очи на дребни деца, които в този момент откриват електронната музика?
О, не, не мисля, тъй като те просто се раждат измежду нея. Те от дребни могат да изберат сред виола, цигулка и синтезатор… Не е както, когато аз бях на шест – седем годинки… тогава имаше ококорени очи, само че сегашните деца, за тях това е всекидневие.
Освен на най-малките на кого другиго преподаваш и какво?
Освен това преподавам и в Консерваторията, където курсът ми се споделя: „ Електронна музика благодарение на компютър “. Той е ориентиран повече към творчеството, а не към техниката. Тоест, хората в него към този момент би трябвало да имат опит в свиренето. Една привидно къса история
Така и не поговорихме за татко ти, а той е неповторимият музикант Симо Лазаров.
Вальо прави къса пауза, замисля се, след това се усмихва необятно, като че ли те огрява слънце. Когато приказва за околните си, той някак омеква и от него лъхва доста специфична деликатност и благополучие. Тя е друга от усмивката и отдадеността, с която приказва за музиката. При музиката с изключение на отдаденост има и доста професионализъм, точност, замисленост, любознание. При фамилията, наред с всичко това, в обертоновете на гласа му се долавя и желанието за прегръдка, като че ли думите прегръщат всеки от обичаните му хора с най-голямата любов, която можем да си представим. Докато си мислех всичко това, Вальо заприказва за татко си по този начин:
Баща ми е оказал извънредно въздействие за цялото ми развиване. И до ден сегашен приказваме по телефона по два-пъти дневно и обсъждаме разнообразни музикални неща. Това е доста значимо за мен. Но това, което може би ми донесе най-голямото задоволство е, когато направих един диск за шестдесетата му годишнина. Този диск беше с негови творби, единствено че в мои аранжименти. Събрах близки другари и музиканти, с които да го запишем. Това беше доста изключително и вълнуващо прекарване за мен, тъй като работих над него повече от половин година, в границите на която, не можех да споделя с баща какво върша, тъй като трябваше да бъде изненада. А той е индивидът, с който постоянно споделям и разисквам музиката си. А в този момент не можех… толкоз се вълнувах, неповторимо беше...
Благост, Пролет и Епоха
А ти какъв брой деца имаш и свирят ли на някакви принадлежности?
Да. Имам трима сина – на 12, на 9 и на 3 годинки. Големият свири на пиано и на китара, междинният на барабани и пиано, а най-малкият тича с разнообразни музикални принадлежности сред стаите и ту е с палки в ръка, ту е на пианото, след това идва в студиото, натиска копчета на компютъра, поставя слушалки… няма по какъв начин да не просвири и той на нещо.
Как се споделят децата ти?
Умишлено избрахме публикувани чисто израелски имена. И споделям израелски, а не еврейски, тъй като постоянно другари, които живеят отвън Израел обичат да кръщават децата си с по-стари, натоварени с повече значение от Библията имена. Докато ние избрахме имена, които са известни, съвременни, които на нас ни звучат красиво, модерно и прелестно.
Та, огромният ни наследник се споделя Ноам, което значи нещо богатство и доста му отива името, тъй като и характерът му е мил. Средният ми наследник се споделя Авив, което значи пролет, както Тел Авив, значи рид на пролетта, по този начин Авив е единствено пролет. А най-малкият е Идан, което значи епоха…
Спазвате ли някакви обичаи, присъщи за Израел?
Хубаво е да се съблюдават обичаи, само че ние не го вършим в тежката им религиозна форма. Например, тук преди Коледа има доста хубав празник Ханука, по време на който се палят свещи и ние го вършим, само че не на религиозно равнище. Същото важи и за Шабат. Просто вършим, всичко, което ни харесва да вършим дружно, най-важното е да сме дружно цялото семейство и се радваме на това.
В какво вярваш?
Вярвам в това, че сме заобиколени от кръгове от хора, най-близкият ни е фамилията и той е доста значим за триумфа ни като хора. Животът е доста по-красив и елементарен, когато знаеш, че имаш ядро, което постоянно те поддръжка. Че си помагате един на различен и всичко се случва към това ядро. Вярвам и в положителното на хората.
От какво те е боязън?
От нещата, върху които нямаме надзор.
Какво е независимост?
Да правиш нещата, които ти доставят наслаждение. Има доста хора в днешно време, които не са свободни, тъй като са прекомерно ангажирани с мисли за бъдещето или предишното. И те живеят в оковите или на спомените, или на упованията. А свободата е да можеш да изживееш момента, през днешния ден и в този момент, тъй като този миг може в никакъв случай повече да не се върне. Свобода е да се радваме на хората, които обичаме. И това не трябва да има връзка с пари или други материални неща. Гледам всеки ден да сме щастливи.
Моят ден стартира извънредно рано, в пет сутринта. Ставам с усмивка, тъй като желая да направя доста неща – да покарам колело в парка, да изучавам нови езици, да почета от някоя книга. В момента, в който фамилията ми се разсъни към шест и половина, незабавно си пускаме музика и започваме да се подготвяме за деня в една доста приятна и топла атмосфера. Това е щастието, човек да се радва на дребните неща, които има. Да се стремиш към доста и към всичко, в това аз особено не намирам огромен смисъл. Важни са ми дребните, само че красиви мигове, които можем да създадем и задържим през днешния ден.
Снимки: Румяна Стоянова, Иван Бонев, Боян Страхилов © Личен списък
И на пръв взор си казваш: " Е, не може да е чак толкоз просто представянето… ". Но последователно, разказът стартира да те увлича и придвижва в света на звуците и звуковите картини, в който живее Вальо. Събитията се подреждат гладко и разумно и в действителност всичко наподобява доста просто и лишено от придирчивост, тъй като за Вальо тази свят на звуци и пътешествието измежду него е нещо, което стартира още от раждането му. Ето по какъв начин:
Моите първи играчки бяха музикалните принадлежности. Защото имах щастието и шанса да отрасна в първото студио за електронна музика в Националното радио, основано от татко ми – Симо Лазаров. Там беше моят игрален ъгъл, където най-вече обичах да вървя. Вкъщи, в домашното ни студио беше същото. Имахме всевъзможен тип нови музикални електронни принадлежности – органи, синтезатори, които можех да допирам. Разбира се, имахме и пиано. И аз свирех от пет-годишен на него с изменчив триумф и изменчиво желание… (казва през смях Вальо и продължава)...
Но това, което беше извънредно прелестно за мен е, че до пианото имаше най-различни типове електронна инсталация, която можеше да записва, с която можех да си играя. За мен беше доста вълнуващо, че всеки заимствуван звук, можеше да бъде записан и след това насложен и това бяха мои занимания от най-ранна детска възраст. И неумишлено тази игра по-късно се трансформира в моя специалност. Днес като преглеждам остарели фотоси на дома ни, виждам по какъв начин първоначално в жилището ни, не е имало нищо и последователно в една от стаите, която по-късно става на студио, с всяка последваща година са се добавяли някакви нови музикални принадлежности. А през днешния ден, домашното ни студио се е разраснало до няколко стаи.
Какво е за едно дете да си играе вместо с камиончета, с музикални принадлежности?
Нещо доста вълнуващо е. Спомням си по какъв начин на шестия ми рожден ден ми подариха един синтезатор, който вардя и до през днешния ден. И знаеш ли, през днешния ден, когато се сдобия с нов инструмент изпитвам същата наслада и любознание, каквито изпитах като дете.
В Израел на петнадесет Защо тогава реши да напуснеш България?
Бях 15-годишен, когато брачната половинка на израелския министър-председател даде няколко стипендии за деца и студенти от България. Тогава аплайвах за тази стипендия и за мое благополучие ме утвърдиха. Заминах за една година за Израел. Не знам по какъв начин родителите ми са ме пуснали. Аз в този момент от позицията на родител, надали бих пуснал моите деца да заминат толкоз надалеч сами и то на такава нежна възраст. То като помислиш Израел през днешния ден е на два часа път със аероплан, има телефони, интернет, връзки всевъзможни обаче, отново бих се замислил, а тогава, в ония времена… не знам. Но съм им доста признателен, че са ме пуснали, тъй като това беше доста значим интервал за мен. Защото, когато през 1992-а година, 15-годишен стъпих в Израел, не знаех езика, а и не бях до дъно наясно какво ще върша. За тази една година в Йерусалим трябваше, до момента в който изучавам езика, да навестявам и едно техническо учебно заведение за компютри. Това беше година, изпълнена с изключителни прекарвания, не всички от тях положителни, само че доста скъпи за порастването ми.
Тази година ми оказа помощ да допускам в себе си. Когато приключи тази едногодишна стратегия, с огромно наслаждение се върнах в България при фамилията ми и приятелите ми и изкарах най-хубавите студентски години тук, в България. В развиването си в музикално отношение – също. Тогава написах музика за детски мюзикъл „ Тайнствената планета “, участвах на безчет фестивали за електроакустична музика, имах опция да отида във Франция на специализация. Но някак си тази година в Израел, когато бях на 15 години остана в сърцето ми и знаех, че един ден ще се върна там и ще стартира да класифицирам живота си в Израел.
И това беше решение, което няма връзка с България и нещо, което да не ми е харесвало в България. Като доказателство, ще ти кажа, че през всичките тези години, в които пребивавам в Израел, аз не съм прекъсвал връзката си с България. Напротив, тя е най-естественото и обикновено нещо на света. Постоянно се пробвам да работя за това – да съкратяваме дистанцията сред двете страни. Дори през днешния ден, малко преди диалога ни, спомагах на израелски музиканти да пътуват за България, с цел да запишат своя албум.
Как ти се стори Йерусалим, когато беше на 15 години?
Йерусалим е неповторимо място и в исторически проект – като еврейска столица още отпреди 3000 години, само че и в актуален. Защото самият факт, че там съжителстват толкоз разнообразни религии е важен и го прави друг от множеството места по света. А когато бях на 15, по какъв начин да кажа… Вальо се усмихва и продължава – още като дете чаках с неспокойствие дните, в които ще мога да отида да се разходя в Тел Авив. Много ми харесваше Йерусалим, само че с неспокойствие чаках да се разходя из Тел Авив. Но, съгласно мен това е прочувствена оценка, която зависи от това по какъв начин самичък възприемаш себе си.
Тел Авив е доста вселенски град, отворен към всевъзможни култури и всеки има свободата да показва себе си, какъвто е. Може би това е едно от нещата, които са ме предиздвикали да дойда тук. Разбира се, не би трябвало да забравяме слънцето, което е толкоз топло и хубаво, и е всеки ден, че постоянно може да ти оправи настроението и да те направи благополучен. А Йерусалим е извънреден като темперамент и атмосфера, защото целият град е каменен. Дори и за новото строителство има условия да се прави с един характерен йерусалимски камък, с цел да се резервира образа на града. И като влезеш в града тази атмосфера те превзема, влиза в теб. Но това е и малко тежка, и задължаваща атмосфера. В Тел Авив е противоположното – постройките може и да не са доста привлекателни, само че са със свое лъчение и като прибавим слънцето и морето… също по този начин и хората, които в действителност с позитивната си сила вършат този град толкоз специфичен.
С какви звуци би описал или изобразил тези два града?
Йерусалим бих го описал с повече струнни принадлежности, с принадлежности от източните места по света. А Тел Авив несъмнено е повече перкусия. Него бих го пресъздал с повече акустични и електронни принадлежности. Тоест – забързан електронен темп, дружно с акустични принадлежности като кларнет, саксофон, пиано… и всичкото това в една сплав, която непрестанно клокочи.
А хрумвало ли ти е да използваш мелодиката на езика в свои композиции?
Не! Искам музиката да си има собствен личен език. На това се пробвам и да науча своите възпитаници, че при инструменталната музика е доста мъчно да накараш единствено мелодията да грабне публиката. Защото на нас ни е доста по-лесно да възприемаме песента поради връзката с човешкия диалект, само че да се съсредоточим единствено върху инструментално произведение е комплицирано. Затова е значим тембърът на инструмента, без значение дали е акустичен или електронен, въпросът е тембърът да може да споделя някаква история. И през това да се търси някакъв живот в този тон.
Електронната музика – неповторимото прекарване Когато си помислят за електронна музика, хората нормално си показват някакви галактически неща, може би тъй като я свързват с началото ѝ и характерното удивително звучене, което тя е имала, преди години. Каква музика е електронната музика?
Електронната музика е основана още през 50-те – 60-те години на предишния век и стартира с потреблението на разнообразни електронни устройства за звукоизвличане, с цел да се възпроизведе тон, който не е „ онлайн “. През 70-те, татко ми (Симо Лазаров - б.а.) стартира работа в първото студио за електронна музика за България, което е в Националното радио и което той основава. Там е имало един от най-хубавите синтезатори за времето си, наименуван „ Синти 100 “. Това са първите стъпки у нас, с които се заговаря за електронна музика изобщо. Тогава той основава първите пиеси за електронна музика. И този жанр се е развил толкоз доста, че през днешния ден 90% от музиката, която слушаме е електронна. И макар, че звукоизвличането е електронно, стиловете се разграничават. А през днешния ден, електронна музика е доста, доста необятно разбиране както за типовете звукоизвличане, по този начин и за метода, по който музиката се основава не по акустичен, а по електронен път, само че също и за стиловете в нея.
Защо или по кое време, един музикант взема решение, че има потребност от освен това от акустичното звучене на инструментите и поглежда към електронното звучене?
Мисля, че в природата на човек постоянно е да търси нещо ново и това е във всяка област. А в музиката, това се случва, когато обичайните стилове и принадлежности са се развили до някакво равнище и технологията стартира да ни разрешава да сътворяваме принадлежности, които да извличат нечувани до този миг звуци. Усещането е несравнимо хубаво, само че това е за нас, които сме родени през предишния век. Представи си, за едно дете, което се е родило след 2000-та година, няма такова неспокойствие, тъй като то пораства с тези звуци, те не са изобретение, а естествена заобикаляща среда. А, в случай че си помислим какво ще бъде след петдесет или 100 години…Та мисля си, че това е просто естественото развиване на нещата, а не че акустичното звучене не е задоволително. Просто технологиите се развиват, а с тях и музиката. Няма по-естествено от това и колкото повече се развиват инструментите, толкоз повече се разслояват стиловете, които също се развиват паралелно. Всичко това се преплита едно в друго и единствено бъдещето ще покаже до каква степен ще стигне. Дървената кутия
Акустична музика е необятна, тъй като провокира безредици, страсти, рисува картини. Има ли освен това, нещо оттатък, с което електронната музика минава общоприетите упования на хората за музиката в прочувствен проект?
Възможностите и благосъстоянието на звука, което получаваме от електронната музика и принадлежности е широко. Може би по тази причина този тип музика е толкоз илюстративна. Тя носи със себе си доста необятна палитра от настроения, динамично изложение на място или музикална концепция. Може би необятните благоприятни условия ни карат да се усещаме по друг метод, в случай че би трябвало да съпоставяме с акустичната. Но всеки един инструмент бил той и дървена кутия или железен резервоар, чукайки по него с нормално дърво, може да ни накара да изживеем някакво неповторимо прекарване.
Въобще за неповторимите прекарвания през музика, не е належащо непременно да имаме милиони звуци. Тоест необятните благоприятни условия, които оферират електронните музикални принадлежности са хубаво нещо, само че те отново зависят от човешкото чувство и от креативните качества на всеки композитор, който работи с тях.
Имаш ли твоя метафора за електронната музика?
Не съм се замислял до момента с какво мога да я сравня. Може би най-близкото съпоставяне като страст е „ Вселена “. Да, електронната музика е „ Вселена “ и безкрайност. Точно поради неограничения брой детайли, които според от взаимоотношението между тях, основават всякога нещо напълно ново. И факт е, че музиката влияе на всички хора, може би по тази причина е свят!
Когато композираш, чуваш ли музиката или използваш някакви математически модели?
Чувам и изживявам. Елементът на математика и програмиране идва в доста по-късен етап, откакто към този момент съм я чул и изживял авансово в визиите си и до момента в който я композирам на акустично пиано.
Каза, че даже от една дървена кутия може да се извади неповторим тон, в случай че имаш въображение. Ти минавал ли си през „ дървената кутия? “
Да, аз обичам да употребявам всевъзможни даже предмети към мен, с цел да извадя тон от тях. Имам моменти, когато барабаня по всякакви неща или се стремя да ги накарам да зазвучат по някакъв метод. Това е тъкмо толкоз инстинктивно, колкото и чувстването на музиката. Дори не е належащо да си музикант, с цел да усещаш музиката.
Будило ли те е скимване за музика?
Може би един път ми се случи… да сънувам музика… И това беше доста чудноват сън – да сънувам мелодия. Всъщност, то даже не беше мелодия, а някакъв необикновено мек, компактен тон, който беше извънредно първокласен и възприятието беше в действителност необикновено. И то ми се случи наскоро… Иначе, когато съм в интервал на композиране, ми се е случвало да задрямвам с мелодия и да не преставам да я развъртвам в съня си, само че това е обикновено, тъй като съм мислил за нея. Това е умишлено да си легнеш с мелодията, тъй като с всеки тон може да се опише история. А ние обичаме да заспиваме с истории. Повече от " 60 къси стихотворения "
Имаш ли план или планове, които са по-необичайни?
Да. Единият е обвързван с моя чичо, който е програмист и написа поредност от книги в последните години. Една от книгите беше „ 60 къси стихотворения “. И аз, въодушевен от тази книга, взех решение да опиша всяко от тези стихотворения със звуци. Исках даже хора, които не могат да прочетат стихотворението на български, да могат да си показват защо става дума. И по този начин направих 60 къси звукови картини, всяка една по една минута и по този начин описах през звуци тези стихотворения. И нямаше потребност от никакви обяснения, тъй като музиката и звуците прочувствено съумяват да предадат всяко въодушевление и това е изумително.
Какво съставлява планът „ Космически цирк “?
В последните няколко години си подпомагам с цирк „ Флорентин “ тук в Тел Авив и Румена Леонидова, с която сме другари от деца в България. Намерихме се тук и взехме решение да опитаме нещо дружно. Та в нейния цирк направихме няколко представления с напълно моя музика. И за мен това беше извънредно наслаждение, защото цялостното зрелище е подбудено от музиката. Тоест аз се инспирирах да пиша музиката по време на подготовките и работата с всички циркови актьори и хореографи. Вдъхновявах се от метода, по който телата им се движат по сцената, от фигурите, които извършват, от израженията на лицата им. а те, като чуеха музиката ми пък се въодушевяваха да създадат номера си на някакво друго равнище. Всичко ставаше онлайн – те вършат номерата си, а аз свирех, каквото виждам и беше доста красиво и вълнуващо прекарване за мен.
Искаш да кажеш, че езикът на телата може да въодушевява повече от говора?
Абсолютно, да! Този опит ми отвори нова врата, към един нов тип изкуство – да направиш синхрон сред музикалното и телесното придвижване, да изградиш естетика сред тях, това е в действителност доста вдъхновяващо. А да видиш по какъв начин хората реагират на това… ами същинско наслаждение е и носи огромно задоволство!
С какво друго се занимаваш сега в Тел Авив?
Основното ми занятие е да преподавам в няколко плана. Единият е да преподавам „ Синтезаторна техника “ в началните учебни заведения на деца в първи клас. С годините написах и един учебник „ Обичаме да свирим на синтезатор “, който влезе в тукашната просветителна система и това доста ме радва. Учебникът е система за преподаване на синтезатор и съм благополучен, че съумях да опиша цялото си практическо познание в някакъв научен порядък на учебник. Синът ми, когато беше на 6 годинки направи рисунките за този учебник.
В учебника има текст, който децата могат да декламират, музика, която е записана и могат да изсвирят и също по този начин могат да нарисуват картинки по нея. И по този начин те имат опция да усетят музиката по доста способи. Защото съгласно мен задачата в тази ранна детска възраст не е да ги научим да свирят, а да ги поканим в този свят на музиката, да им го покажем. И в случай че те пожелаят да останат в него, тогава могат да стартират да се учат да свирят. Тоест, цялата система е ориентирана към това те да харесват това, което вършат. И тази моя система се възприема и от други учители в музикални учебни заведения.
Има ли ококорени от удивление очи на дребни деца, които в този момент откриват електронната музика?
О, не, не мисля, тъй като те просто се раждат измежду нея. Те от дребни могат да изберат сред виола, цигулка и синтезатор… Не е както, когато аз бях на шест – седем годинки… тогава имаше ококорени очи, само че сегашните деца, за тях това е всекидневие.
Освен на най-малките на кого другиго преподаваш и какво?
Освен това преподавам и в Консерваторията, където курсът ми се споделя: „ Електронна музика благодарение на компютър “. Той е ориентиран повече към творчеството, а не към техниката. Тоест, хората в него към този момент би трябвало да имат опит в свиренето. Една привидно къса история
Така и не поговорихме за татко ти, а той е неповторимият музикант Симо Лазаров.
Вальо прави къса пауза, замисля се, след това се усмихва необятно, като че ли те огрява слънце. Когато приказва за околните си, той някак омеква и от него лъхва доста специфична деликатност и благополучие. Тя е друга от усмивката и отдадеността, с която приказва за музиката. При музиката с изключение на отдаденост има и доста професионализъм, точност, замисленост, любознание. При фамилията, наред с всичко това, в обертоновете на гласа му се долавя и желанието за прегръдка, като че ли думите прегръщат всеки от обичаните му хора с най-голямата любов, която можем да си представим. Докато си мислех всичко това, Вальо заприказва за татко си по този начин:
Баща ми е оказал извънредно въздействие за цялото ми развиване. И до ден сегашен приказваме по телефона по два-пъти дневно и обсъждаме разнообразни музикални неща. Това е доста значимо за мен. Но това, което може би ми донесе най-голямото задоволство е, когато направих един диск за шестдесетата му годишнина. Този диск беше с негови творби, единствено че в мои аранжименти. Събрах близки другари и музиканти, с които да го запишем. Това беше доста изключително и вълнуващо прекарване за мен, тъй като работих над него повече от половин година, в границите на която, не можех да споделя с баща какво върша, тъй като трябваше да бъде изненада. А той е индивидът, с който постоянно споделям и разисквам музиката си. А в този момент не можех… толкоз се вълнувах, неповторимо беше...
Благост, Пролет и Епоха А ти какъв брой деца имаш и свирят ли на някакви принадлежности?
Да. Имам трима сина – на 12, на 9 и на 3 годинки. Големият свири на пиано и на китара, междинният на барабани и пиано, а най-малкият тича с разнообразни музикални принадлежности сред стаите и ту е с палки в ръка, ту е на пианото, след това идва в студиото, натиска копчета на компютъра, поставя слушалки… няма по какъв начин да не просвири и той на нещо.
Как се споделят децата ти?
Умишлено избрахме публикувани чисто израелски имена. И споделям израелски, а не еврейски, тъй като постоянно другари, които живеят отвън Израел обичат да кръщават децата си с по-стари, натоварени с повече значение от Библията имена. Докато ние избрахме имена, които са известни, съвременни, които на нас ни звучат красиво, модерно и прелестно.
Та, огромният ни наследник се споделя Ноам, което значи нещо богатство и доста му отива името, тъй като и характерът му е мил. Средният ми наследник се споделя Авив, което значи пролет, както Тел Авив, значи рид на пролетта, по този начин Авив е единствено пролет. А най-малкият е Идан, което значи епоха…
Спазвате ли някакви обичаи, присъщи за Израел?
Хубаво е да се съблюдават обичаи, само че ние не го вършим в тежката им религиозна форма. Например, тук преди Коледа има доста хубав празник Ханука, по време на който се палят свещи и ние го вършим, само че не на религиозно равнище. Същото важи и за Шабат. Просто вършим, всичко, което ни харесва да вършим дружно, най-важното е да сме дружно цялото семейство и се радваме на това.
В какво вярваш?
Вярвам в това, че сме заобиколени от кръгове от хора, най-близкият ни е фамилията и той е доста значим за триумфа ни като хора. Животът е доста по-красив и елементарен, когато знаеш, че имаш ядро, което постоянно те поддръжка. Че си помагате един на различен и всичко се случва към това ядро. Вярвам и в положителното на хората.
От какво те е боязън?
От нещата, върху които нямаме надзор.
Какво е независимост?
Да правиш нещата, които ти доставят наслаждение. Има доста хора в днешно време, които не са свободни, тъй като са прекомерно ангажирани с мисли за бъдещето или предишното. И те живеят в оковите или на спомените, или на упованията. А свободата е да можеш да изживееш момента, през днешния ден и в този момент, тъй като този миг може в никакъв случай повече да не се върне. Свобода е да се радваме на хората, които обичаме. И това не трябва да има връзка с пари или други материални неща. Гледам всеки ден да сме щастливи.
Моят ден стартира извънредно рано, в пет сутринта. Ставам с усмивка, тъй като желая да направя доста неща – да покарам колело в парка, да изучавам нови езици, да почета от някоя книга. В момента, в който фамилията ми се разсъни към шест и половина, незабавно си пускаме музика и започваме да се подготвяме за деня в една доста приятна и топла атмосфера. Това е щастието, човек да се радва на дребните неща, които има. Да се стремиш към доста и към всичко, в това аз особено не намирам огромен смисъл. Важни са ми дребните, само че красиви мигове, които можем да създадем и задържим през днешния ден.
Снимки: Румяна Стоянова, Иван Бонев, Боян Страхилов © Личен списък
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ