Чревни бактерии ни карат да тренираме повече
Чревни бактерии ни карат да упражняваме повече. Някои типове чревни бактерии могат да задействат нервите в червата и да усилят желанието ни за физически извършения.
Изследването е направено върху мишки.
Изследването открива, че разликите в продуктивността при тичане измежду група лабораторни мишки се дължат основно на съществуването на характерни типове чревни бактерии при екземплярите с по-добри резултати. Според опита този резултат е обвързван с дребните молекули, наречени метаболити, които тези бактерии създават. Въпросните метаболити задействат сетивните нерви в червата, които от своя страна покачват интензивността в мозъчната област, контролираща мотивацията по време на подготовка.
“Ако успеем да потвърдим съществуването на сходен път при хората, това би могло да предложи ефикасен метод за повишение на равнищата на физическа интензивност, като по този метод се усъвършенства публичното здраве като цяло ”, споделя основният създател на проучването доктор Кристоф Тайс, доцент по микробиология в Penn Medicine.
Тайс и сътрудниците му организират изследването в търсене на необятната палитра от фактори, които дефинират успеваемостта на физическите извършения. Те записват геномните последователности, типовете чревни бактерии, метаболитите в кръвния поток и други данни за генетично разнородни мишки. След това мерят количеството на ден непринудено тичане на колело, което животните правят, както и тяхната устойчивост.
Екипът проучва получените данни благодарение на машинно образование, търсейки характерности на мишките, които биха могли най-добре да обяснят забележителните разлики сред индикаторите за продуктивността на обособените екземпляри при тичане. Те с изненада откриват, че генетиката е причина единствено за дребна част от тези разлики, до момента в който типа на популациите на чревните бактерии се оказват доста по-голям. В последна сметка учените откриват, че приемът на широкоспектърни антибиотици, които убиват чревните бактерии, понижава продуктивността на мишките на половина.
В разследване на траялите години опити допълнително от дузина разнообразни лаборатории, откривателите откриват, че два типа бактерии са тясно свързани с по-доброто показване в подготвителния развой и по-силната мотивация за физическа интензивност – Eubacterium rectale и Coprococcus eutactus, които създават метаболити, известни като амиди на мастните киселини (FAA).
Тези метаболити подтикват рецепторите, наречени СВ1 ендоканабиноидни рецептори, на вградените в червата сензорни нерви, които се свързват с мозъка посредством гръбначния дирек. Стимулирането на тези СВ1-рецептори води до повишение на равнищата на невротрансмитера допамин в мозъчна област по време на физическо натоварване.
“Този път на мотивация от червата към мозъка може да е еволюирал, с цел да свърже питателните субстанции и положението на популацията на чревните бактерии с готовността за продължителна физическа интензивност ”, споделя съавторът на проучването доктор Дж. Никълъс Бетли, доцент по биология в School of Arts and Sciences към University of Pennsylvania. “Тази тенденция на проучване може да се развие в цялостен нов клон на физиологията на физическите извършения. ”
Тези открития отварят доста нови пътища за научни проучвания, а идната цел на екипа е да удостовери съществуването на този път от червата към мозъка при хората.
Защо лекарите пишат толкоз нечетливо?
Чревни бактерии ни карат да упражняваме повече
