Странни психологически експерименти с хора
Човешката душeвност е удивително нещо, постоянно може да ни изненада – било то със следване на стандарти или пък с ненадейно нелогично държание.
В началото на минали век учените се заели да учат повтарящи се поведенчески модели, с цел да изведат съществени правила и по този начин да разгадаят някои закономерности в човешкото държание. Така било сложено началото на пробната логика на психиката, занимаваща се с наблюдение и доказване по какъв начин работи човешкото подсъзнание, проучване на разнообразни поведенчески реакции, обществена динамичност, както и по-сложни биологични процеси, протичащи в мозъка. В предишното са се провеждали опити с участници без тяхното единодушие, както и използването на други не етични подходи, неразрешени в днешно време.
Ето някои психически опити:
Експеримент Сини-кафяви очи
След убийството на деятеля за цивилен права Мартин Лутер Кинг през 1968 година мощно се заговорило за расизма.
Джейн Елиът – учителка на трети клас в Рисвил, Айова решила да разиска със своите възпитаници проблемите, свързани с дискриминирането и расизма. Децата не разбрали какво има в поради учителката им, по тази причина тя решила да им покаже образно.
За задачата на опита Елиът разделила учениците в две групи, съгласно цвета на очите. Привилегированата група била на децата със сини очи. Те имали достъп до игралната зала, пет минути повече. Също по този начин синеоките възпитаници сложила на предните редове, а децата с кафяви очи разположила на задните редове. Децата можели да поддържат връзка единствено със себеподобните си – т.е. с деца, които имали същия цвят на очите.
Учителката изтъквала минусите на децата с кафяви очи и ги наказвала, когато не спазвали разпоредбите. На идващия ден разменила правата на групите.
При по-привилегированата се следили по-високи резултати. Децата подложени на дискриминация допускали повече неточности, даже да били по принцип отличници.
Може би децата ненапълно да са разбрали какво е дискриминация, само че родителите им се възмутили, че се демонстрира такова отношение към бели деца. Неочакван резултат за доказване демонстрация на расизъм.
Ефект на дезинформация
През 1974 година Елизабет Лофтус почнал да учи резултата от дезинформацията. За образец взел пътнотранспортни катастрофи. На 45 възпитаници, разграничени в групи по 9 души, били показвани видеа с дълготрайност от 5 до 30 секунди.
След всеки видеоклип с пътен случай, учениците попълвали въпросник. Първият въпрос постоянно бил: „ Напишете отчет за случая, който преди малко видяхте! “. В останалите въпроси се претендирали детайлности за случая. Основният въпрос засягал скоростта на колите, взели участие в произшествието. Девет души били запитани: „ Колко бързо се движеха колите от видеото, когато се удариха една в друга? “ На другите участници бил зададен сходен въпрос, само че думата „ удари “ била сменена с думите „ докосна “, „ разрушиха “, „ сблъска “. Отговорите за скоростта били според от използваната дума за конфликта. Това демонстрира, че въпросът оказва въздействие върху отговора.
Експериментът на Милграм
Целта на психолога Стенли Милграм била да разбере до каква степен хората се подчиняват на престижа на човек, който има за цел да навреди на други хора.
Експериментът включвал професор, преподавател и възпитаник. Професорът бил ръководителя и в ролята на престижа, ученика се играел от артист, и единствено учителя бил автентичен участник в опита. Учителя трябвало да санкционира ученика при неверен отговор. Привидната цел на опита било да се откри по какъв начин наказването въздейства на процеса на запаметяване.
Наказанието представлявало стартиране на електрически заряд, който ставал все по-силен с всеки неверен отговор. Учителя, под управлението на професора, седял в прилежаща стая и пускал ток на учениците, които се престрували, че го усещат.
От участвалите 40 души в ролята на преподавател, 26 достигнали до оптималната степен от 450 V и единствено 14 се отказали преди този момент.
Още детайлности за опита на Милграм може да прочетете тук.
Тест с маршмелоу
Валтер Мишел е основател на опита с отсроченото задоволство. Той се е провел края на 60-те и в него взели участие 600 деца на възраст от 4 до 6 години.
Деца влизали в стая, в която имало единствено маса и стол. На масата имало маршмелоу, бисквитка или друго лакомство. Било им казано, че в случай че желаят могат да хапнат лакомството незабавно, само че в случай че почакат 15 минути, ще получат премия – втори сладкиш.
Мишел следил, че децата употребявали разнообразни подходи с цел да устоят на изкушението – някои се обръщали с тил, други закривали очите си с ръце, трети започвали да ритат по масата или да си дърпат косата. Някои деца галели лакомството като че ли е плюшена играчка. Но имало и такива, които го изяждали незабавно.
Възрастта се оказала основен фактор в устояването на изкушението. По-малките деца били по-нетърпеливи.
Последвалите изследвания посочили, че децата, изчакали премията, имат и по-добри резултати в живота, по-високо равнище на обучение и невисок показател на телесна маса.
Ефектът от подправения консенсус
В този опит учените попитали студентите дали са съгласни да се разхождат към кампуса в продължение на половин час с огромна табела, на който написа „ Яжте при Джо! “.
След това участниците трябвало да преценяват какъв брой хора биха се съгласили с това.
Съгласилите се да се разхождат с табелата били на мнение, че множеството хора биха били съгласни с това. Отказалите мислели, че множеството хора сходно на тях, ще откажат. Повечето участници в опита твърдо вярвали, че останалите ще създадат като техния избор.
Това човешко държание е известено в логиката на психиката като резултат на подправения консенсус.
Вероятно в никакъв случай няма да се знае изцяло, какво става в нашите мозъци. Колкото и опити да се вършат и да потвърждават избрани модели на държание, все се намират единици, които не реагират като всички останали. Защо?
Странни психически опити с хора – Част 2
