При всеки компромис между доброто и злото само злото може да спечели - АЙН РАНД
Човекът, който отхвърля да съди, който нито се съгласява, нито опонира, който декларира, че няма абсолюти и има вяра, че може да избегне всяка отговорност, е точно индивидът, виновен за всичката кръв, която в този момент се пролива по света.
Действителността е абсолют, съществуването е абсолют, прашинката е абсолют, а подобен е също и човешкият живот.
Дали живеете или сте умрели е абсолют.
Дали имате или нямате парче самун е абсолют.
Абсолют е и това дали ще изядете хляба си сами или ще гледате по какъв начин изчезва в стомаха на паразита.
Във всеки спор има две страни: едната е права, другата — неправа, само че междинното състояние постоянно е зло.
Човекът, който не е прав, въпреки всичко резервира някакво почитание към истината даже и единствено с това, че е поел отговорността да направи своя избор.
Човекът по средата обаче е негодникът, който си затваря очите пред истината, с цел да се престори, че не съществуват нито полезности, нито избор сред тях; той е подготвен да следи в профил хода на всяка борба, подготвен е да осребри кръвта на почтените или да пълзи по стомах пред виновниците; той раздава правораздаване като изпраща в пандиза по едно и също време и крадеца, и ограбения; взема решение разногласия, като заповядва и на мислителя, и на простака да изминат своята половина от пътя към доближаване на позициите.
Но при всеки компромис сред храната и отровата може да завоюва единствено гибелта.
При това преливане на кръв, при което се изсмуква положителното, с цел да се храни злото, приспособенецът извършва ролята на гумената кръвопреливна тръбичка.
Със своята полуразумност — полустрахливост вие се надлъгвате с действителността, само че изиграната жертва си оставате вие самите.
Когато хората лимитират добродетелите си в някакви приблизителни рамки, тогава злото придобива силата на абсолют; когато добродетелните хора изгубят своята лоялност към една непоклатима цел, тогава я сграбчват мерзавците и пред очите ви се разиграва позорния театър, в който положителното раболепничи, пазари се, прави изменничества, а безкомпромисното зло прелива от убеденост в личната си справедливост.
