Човек на моята възраст може да смята, че всичко е

Човек на моята възраст може да счита, че всичко е видял и надали каквото и да било е в положение да го изненада.

И въпреки всичко две трендове ме карат да изпитвам нещо като потрес и да ме обзема паника - какво още може да се случи в България, какво още ни чака като общество и страна!?

- Първото е алчността на част от ръководещия хайлайф

- непомерни материални и финансови стремежи, присвоителски пристрастености, хипертрофирана жадност да имат, да имат, да си уреждат на ниски цени, да натрупат, даже от време на време вършат това като че плячкосват, обзети като че ли от хищнически нагон.

Не, сходно користно държание, сходен корупционен вкус за недвижимо и движимо имущество, за влогове в банки - това е болестно положение, патология; то е разказано в литературата като настъпление на евентуални новобранци, като експанзия на парвенюта, като неявяване на ценностна система, като блян да се удари кьоравото.

Това би трябвало да бъде пресечено, не може да се разрешава то да зачертава сегашното и да унищожава бъдещето на страната ни. Можем единствено да си представим до каква степен можем да стигнем, в случай че продължим да вървим по този пагубен път, когато властови запаси се употребяват от късогледи хора, посягащи и усвояващи безусловно като невидели, като живеещи в този момент и единствено в този момент, тъй като им е паднало и до момента в който им е паднало - да осребрят, да присвоят, да го вземат, да го прилапат...

- Второто е равнището, на което се разискват и изясняват проблемите, концепциите, решенията

държанията, проектите и желанията на ръководството - на всички равнища и във всички действия в страната ни. Не може, не би трябвало, не трябва по този начин да пада нивото, по този начин да се опростява и изпростява езикът, да се показват нещата като обикновени и с никаква трудност!

Та ръководството на страната, на процесите в нея е доста фина конфигурация върху действието на обществото, то е висша активност, по-сложна и от висшата математика, и от висшия пилотаж! Управлението на страната е визионерство, стратегиране, неповторим мениджмънт, основан на най-съвременни властови технологии. То не може да се опакова в доверчивост и гротескност, да се битовизира и чалгизира, да се изговорва с банални изречения и бабаитлък, пехливанство и бигбрадърска книжовност!

Какво да вършат учените, университетските преподаватели, в случай че щете учителите в учебните заведения даже, в случай че на повърхността на най-съкровените и сакрални действия на държавното ръководство има пяна от простословие и недостиг на качествено обучение!?

30 години от началото на Прехода са задоволително нескончаем интервал

който ни дава право и ни вменява в дълг да си създадем равносметка, да теглим една междинна линия, да се замислим какво става в страната ни и накъде върви страната ни. Все още не е късно да променим хода на деградацията, на уродливостта - във усетите, нравите, държанията и щенията.

Но моите терзания са, че от един миг нататък може да стане доста късно, съдбовно късно. А България не заслужава това да ѝ се случи. Тя за нищо не ни е отговорна, че я докарахме дотук и я направихме такава, каквато е през днешния ден и каквато в никакъв случай не е била. Дано и в никакъв случай повече не бъде тъкмо такава. Че да ни е толкоз жалост за нея.

Текстът на проф. Слатински е от " Facebook ". Заглавието е на редакцията

Всичко, което би трябвало да знаете за: Новите жилища на ръководещите (151)