Човек може да се изправи срещу ограниченията, които сам поставя

Човек може да се изправи против рестриктивните мерки, които самичък слага пред себе си. Осъзнае ли, че всички те съществуват само и единствено в неговото схващане, тогава е кадърен на безусловно всичко. До този катарзис се стига мъчно, а някои хора постоянно остават без това осъзнаване. Светът е цялостен с такива истории, само че за жал не всички се радват на нужната известност, а постоянно тъкмо положителните истории еволюират в добър образец и именит статус. Подвигът на Брус Гордън е точно подобен.

Неговото премеждие стартира през 1757 година с приемането на нова работа на китоловния транспортен съд Anne Forbes за съществени курсове на север по Атлантическия океан. По това време ледовете към Исландия и Гренландия са безмилостни за всеки капитан. Вечната зима отхвърля да пусне територията от своята ледена прегръдка, а най-опитните мореплаватели постоянно отхвърлят да минават по този маршрут, изключително с толкоз доста подводни изненади. Практиката демонстрира, че единствено няколко часа са нужни за потапянето на всеки транспортен съд – корабоплаването в този миг не е в най-върховата си форма. Ако корабът не потъне, той може да се обездвижи във водата и да остане неподвижен за много дълго време, обричайки всички на мудна и мъчителна гибел.

Дори смелите и опитни екипажи не намират момент покой, когато плават в толкоз рискови води. Капитанът на Anne Forbes не е умел, нито квалифициран за безмилостния климат, само че за сметка на това е добре почерпен. Неговият най-хубав консултант винаги е бутилката с уиски. Емет Хюс постоянно се възползвал от чашката на дълго корабоплаване и се оправдавал, че по този начин или другояче няма какво да прави. Подчинените му го умолявали да понижи пиенето и да стартира да извършва отговорностите си, само че уви, Емет предпочитал да плава с други шотландски благородници в бутилка. Ранните и сполучливи улови го предиздвикали да се възгордее и да продължи да отваря глътка, нареждайки на екипажа да се движи все по-бързо, без да подозира за идните рискове. Безотговорното корабоплаване води до най-тежкото допустимо следствие – корабът се озовал в мъртвата хватка на ледниците.

За похлупак на всичко се спуска и мъгла, която да отстрани възможностите за бягство. Ледниците, носещи се по течението, постепенно и несъмнено стартират да притискат кораба. В този миг Брус се намирал на една от горните палуби и откакто подът под краката се пропуква, той пада отвън борда. Падането върху голям мразовит пай го избавя, а до момента в който се свести, останките от Anne Forbes към този момент плуват по повърхността на водата. В този миг Гордън има единствено облеклата на гърба си и джобна библия, която държи във вътрешния си джоб. Единствената му вяра е да чака провизиите на кораба да изплуват и вероятно да оцелява с тях, до момента в който не се появи различен транспортен съд. Не е ясно какъв брой тъкмо е чакал, но преобърнатият плавателен съд наистина изплува, трансфорат в ледена висулка. Достъпът по вода е самоубийство и морякът стартира да търси други разновидности.

С помощта на някои от дървените остатъци стартира доста постепенно да се движи по водата и да колекционира специфични артефакти като харпун. Именно с негова помощ съумява да стигне до Anne Forbes. Проверява първо каютата на капитана, където открива солени бисквити и цялостен кашон с уиски. Осъзнавайки претърпяното, взема решение да отвори една бутилка и да се налива, до момента в който не изпада в безсъзнание. Очевидно напрежението е било много мощно. Събуждат го странни звуци и тъй като погледът му е много мъгляв, стартира да си мисли, че чува човешки крясъци. За жал се оказва, че към момента е самичък. Хора липсват, само че корабът е обкръжен от бели полярни мечки, които най-вероятно са надуши аромата на кръвта от уловените китове.

Някои към този момент гуляели с телата на приятелите му. По-големият призрачен сън е, че морякът можел да разпознае с кого се хранили хищниците в този миг. В опита си да изгони мечките с разнообразни крясъци, Брус не осъзнава, че притегля мечките към себе си, а те въобще не се тормозят от ледените води. Осъзнавайки, че скоро ще го вземат на абордаж, взема решение да залости една от вратите, като я пробива с всички остри предмети, с цел да извършва функционалността на щит. За първи път от доста време се наложило да изтрезнее и да осъзнае в каква обстановка се намира. Покрай главата му предходна и още една тъжна и черна мисъл „ Защо не се удавих с останалите? “.

Първите няколко вечери прекарва в алкохолната прегръдка на самосъжалението. Уискито свършило, само че запасите от ром били обещаващи. Накрая взема решение да направи по-сериозен проект за деяние. Идеята на Брус е да стигне до отделението с въглища и да се оправи най-малко с негативните температури. Според изчисленията му се намира някъде към Гренландия. Следващите дни се прекарват в колекционирането на храна от кораба, въглища, барут, един остарял мускет за отбрана, доста ром и бренди, както и доста топли облекла. Създава нещо като печка и благодарение на спонтанен комин съумява да изведе пушека от водата. Една вечер се разсънва от ромолене и мляскане, някой унищожавал запасите му от бисквити.

Въоръжен с ножа си и парче горящо дърво, морякът се изправя против непознатото животно и съумява да го наръга неведнъж, до момента в който най-после не осъзнава, че съперникът е от дълго време отстранен. Оказва се, че по време на една от всичките стихии е приютил и полярна мечка на кораба. Докато разчленява мечката и отделя месото, вижда, че същата е женска и скоро е раждала. С приключването на дисекциятаи ляга и се пробва да заспи, чува ново тракане на вратата. На прага намира малко изгладняло женско мече, което най-вероятно се е ориентирало по миризмата на майка си. Осъзнавайки какво е направил, взема решение да го прибере и да го гледа, захранвайки го с китово месо.

Прекарва няколко часа с новия си сътрудник и взема решение да го кръсти Нанси. Малкото мече стартира да следва новия си другар на всички места, имитира го много сполучливо и даже разпознава името си. Когато животното става задоволително огромно, Гордън го учи да лови риба, като по този метод съумява да обезпечи забележително количество и за самия себе си. Нанси се оказва и защитницата на кораба и постоянно ръмжи против другите любопитни хищници. Полярната мечка ревниво пази своя нов стопанин и в един миг рискува личния си живот, с цел да го отбрани. Междувременно морякът осъзнавал и идващият огромен проблем. Той плавал в ледовете, само че нямал визия къде се намира.

Нямал доста опит с навигацията, а и Нанси не пособия изключително. Няколко пъти странната двойка среща локални китоловни ловци, само че те пък отказвали да приближат кораба, когато чували мечката. В множеството случаи се приемали, че корабът е зарязан – никой не дружал с полярна мечка, никой жив по-скоро. След много инциденти, течението най-сетне води кораба до крайбрежията на Гренландия. Шотландецът слиза на брега и се среща с малко племе от локалните поданици. Повечето били дами. Цялото племе се състояло от 31 дами и 10 мъже, останалите отишли да ловуват. Гордън предложил на локалните целият транспортен съд, а в подмяна изискал заслон.

Една нощ Нанси просто изчезнала и нейният собственик в никакъв случай не я намира. Прекарвайки известно време с племето, Гордън почнал да осъзнава, че ще остане вечно на този прокълнат хладилник. Един ден забелязал в далечината транспортен съд. Грабва едно от канутата, покрито с кожата на тюлени и почнал да гребе гневно. Напрежението било толкоз съществено, а желанието още по-силно, че при идването до кораба едвам не примрял. Оказало се, че този миг минава амстердамският транспортен съд Briel.

Моряците го качват на борда и не могат да повярват какво тъкмо виждат. Брадясал пътешественик със слънчеви изгаряния по лицето, облечен в тюленски кожи, тонове сълзи от очите и необятна усмивка. Радостта му завършила доста бързо, когато капитанът споделя датата. Брус Гордън отплавал от Шотландия преди повече от седем години. Когато стигнал до родния си дом, мнозина не повярвали на историята му и постоянно се подигравали. Изведнъж споделял ориста на Марко Поло, който разказвал на своите другари за достиженията си, само че срещал единствено насмешки.

Брус бил пътешественик за личната си страна. Започнал да учи по-сериозно топография и история на полярните води, с цел да може с елементи да опише къде и какво е правил. В следствие и всички останали почнали да се съгласяват, изключително откакто науката потвърждавала думите му. Това лишило време, само че донесло заслуженото почитание. Брус Гордън в никакъв случай повече не се връща на второ такова странствуване, само че и в никакъв случай не не помни претърпяното. За страдание няма фотоси на този авантюрист, само че и до през днешния ден е със статуса на шотландска легенда, а историите му не престават да се описват от потомство на потомство.