Когато Уес Андерсън вземе ключа от ламборгинито
Четох, че обстановката зад изложбата „ Spitzmaus Mummy in a Coffin and Other Treasures “ (до 28 април 2019 година в във Виена) е като тази, при която родител дава ключовете от ламборгинито си на подрастващия си наследник. Доверява се, само че е обзет от боязън, тъй като в никакъв случай не знае какво ще стане и дали въобще колата ще оцелее.
В случая ключовете от ламборгинито са у Уес Андерсън и партньорката му, писателката и илюстраторка Жуман Малуф. Те са куратори на изложбата, поради която би трябвало незабавно да ревизирате цените на полетите до Виена.
Двамата се хващат със задачата да качат феновете на едно метафорично щастливо влакче през историята на изкуството, занаятите, чудесата на природата даже, както и други красиви неща. Резултатът е експозиция, за която са претършували 14-те сбирки на музея, както и на още няколко други музея, в това число този за естествена история.
„ Spitzmaus Mummy in a Coffin and Other Treasures “ е елегантна гъсто подредена галерия, помещаваща се в Kunstkammer – тази част от музея, която е отдадена на Хабсбургските императори и херцози, където се събира история от междинните епохи до барока. Андерсън и Малуф са селектирали 430 предмета – оръжия, картини, луксозни предмети от бита, комплицирани декоративни предмети от дърво, порцелан, препарирани животни, яйца от ему (огромни и сини, снесени преди 6 седмици някъде в Долна Австрия). 350 от експонатите са извадени от складовете, някои в никакъв случай не са показвани.
Цялата концепция актьори да селектират и подреждат изложения, идва, когато британският куратор Джаспър Шарп и един от помощник-уредниците в Kunsthistorische намират в Ню Йорк документи за галерия, наречена „ Raid the Icebox 1 with Andy Warhol “ (1969 г.), чийто куратор е бил Анди Уорхол. Идеята се приема добре от директорката на музея Сабине Хааг и към този момент има два сходни опита през 2012 година и 2016 г. А преди три години Шарп получава позвъняване от другар, който го моли да направи частен тур из музея за гости, които се оказват Уес Андерсън и Жуман Малуф. Те вече са познавали музея, само че са желали да се задълбочат в сбирките му още повече. От там до свързването на точките и едно триумфално „ Еврика! “ има единствено една мисъл, а до днешната галерия – и две години работа.
Ексцентрична като самия Уес Андерсън, изложбата се открива с непоказвани картини на „ окосмен човек и неговите деца “ и продължава в 8 уютни зали, всяка с ясни критерии за асортимент – и артистичен, и исторически. Накратко, галерия, която не е за изпускане.
В случая ключовете от ламборгинито са у Уес Андерсън и партньорката му, писателката и илюстраторка Жуман Малуф. Те са куратори на изложбата, поради която би трябвало незабавно да ревизирате цените на полетите до Виена.
Двамата се хващат със задачата да качат феновете на едно метафорично щастливо влакче през историята на изкуството, занаятите, чудесата на природата даже, както и други красиви неща. Резултатът е експозиция, за която са претършували 14-те сбирки на музея, както и на още няколко други музея, в това число този за естествена история.
„ Spitzmaus Mummy in a Coffin and Other Treasures “ е елегантна гъсто подредена галерия, помещаваща се в Kunstkammer – тази част от музея, която е отдадена на Хабсбургските императори и херцози, където се събира история от междинните епохи до барока. Андерсън и Малуф са селектирали 430 предмета – оръжия, картини, луксозни предмети от бита, комплицирани декоративни предмети от дърво, порцелан, препарирани животни, яйца от ему (огромни и сини, снесени преди 6 седмици някъде в Долна Австрия). 350 от експонатите са извадени от складовете, някои в никакъв случай не са показвани.
Цялата концепция актьори да селектират и подреждат изложения, идва, когато британският куратор Джаспър Шарп и един от помощник-уредниците в Kunsthistorische намират в Ню Йорк документи за галерия, наречена „ Raid the Icebox 1 with Andy Warhol “ (1969 г.), чийто куратор е бил Анди Уорхол. Идеята се приема добре от директорката на музея Сабине Хааг и към този момент има два сходни опита през 2012 година и 2016 г. А преди три години Шарп получава позвъняване от другар, който го моли да направи частен тур из музея за гости, които се оказват Уес Андерсън и Жуман Малуф. Те вече са познавали музея, само че са желали да се задълбочат в сбирките му още повече. От там до свързването на точките и едно триумфално „ Еврика! “ има единствено една мисъл, а до днешната галерия – и две години работа.
Ексцентрична като самия Уес Андерсън, изложбата се открива с непоказвани картини на „ окосмен човек и неговите деца “ и продължава в 8 уютни зали, всяка с ясни критерии за асортимент – и артистичен, и исторически. Накратко, галерия, която не е за изпускане.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




