Четири свещи горяха тихо и бавно се топяха. Беше толкова

Четири свещи горяха безшумно и постепенно се топяха. Беше толкоз безшумно, че можеше да се чуе какво си споделят.
Първата прошепна: - Аз съм Спокойствието... За страдание, хората не знаят по какъв начин да ме запазят. Мисля, че нямам избор с изключение на да загасна!И пламъкът на тази свещ угасна.
Втората безшумно промълви:- Аз съм Вярята... За страдание, никой към този момент не се нуждае от мен. Хората не желаят да чуят въобще за мен, тъй че няма смисъл да не преставам да пламтя.Щом тя спря да приказва, подухна лек ветрец и угаси свещта.
Третата свещ изглеждаше тъжна.- Аз съм Любовта... Вече нямам сили да подкрепям светлината си. Хората не ме правят оценка и не ме схващат. Те ненавиждат даже тези, които ги обичат най-вече - техните близки - сподели тя и угасна.
Изведнъж в стаята се втурна едно дете и като видя три изгаснали свещи, извика уплашено:- Какво вършиме!? Трябва да горите - боязън ме е от тъмното!
Четвъртата свещ сподели:- Не се опасявай и не плачи! Докато пламтя, с моя пламък постоянно могат да бъдат запалени още веднъж и другите три свещи. Защото аз съм Надеждата.
Източник