Американски компании продавали лекарства на Марешки в нарушение на антикорупционен щатски закон
Четири американски компании – „ АББВИ ”, „ Пфайзер ”, „ Майлан ” и „ Мерк, Шарп и Доум – България ” са продавали медикаменти на компанията „ Фармнет ” на семейството Марешки, в нарушаване на федерален закон на Съединени американски щати – Законът за задгранични корупционни практики.
Това стана ясно от следствие на Валя Ахчиева, излъчено в предаването „ Открито ” на Българска национална телевизия.
Антикорупционният щатски закон се ползва от 1977 година Според него на американските компании е неразрешено да оферират заплащане и да дават обещание заплащания на задгранични длъжностни лица, на задгранични политически партии, както и на партийни функционери, даже на претенденти за политически длъжности. Целта на възбраната е да не могат американските компании да упражняват политическо въздействие върху някакъв бизнес и да не се насочва в избрана посока този бизнес. Също по този начин да не се въздейства на държавната и законодателната активност на непозната страна.
Санкциите, които този федерален закон планува за американските компании, които са го погазили, са жестоки – до 1 милион $ санкция за компанията, а за физическите лица, подписали покупко-продажбите, санкцията е до 10 000 $ или до 5 години затвор. Или и двете дружно.
Ахчиева попита в ефир: „ Нарушили ли са американските компании въпросния закон, откакто са продавали медикаменти на компанията „ Фармнет ”, обвързвана с Веселин Марешки – зам.-председател на Народното събрание, а преди да заеме този пост – ръководител на политическа партия „ Воля ”, преди този момент – водач на една друга партия? ”
Освен това Марешки беше и кандидат-президент през 2016 година, а тъкмо за този интервал Ахчиева сподели документи, от които излиза наяве, че четирите американски компании – производителки на медикаменти, са продавали такива на „ Фармнет ”. Тези медикаменти са реимбурсирани от НЗОК и българската страна е договорила доста ниски цени за България. Именно отстъпката в цените на тези медикаменти е тип заплащане към компания, обвързвана с политически водач. Дори сега той е на доста висок държавен пост – зам.-председател на Народно събрание.
В антикорупционния закон на Съединени американски щати категорично е записано – „ да не се въздейства на законодателната активност на непозната страна ”. А Марешки като зам.-председател на Народното събрание има директно въздействие върху законодателната активност. Така получените от американски компании лекарства-производителки, пристигнали в България, с цени за България и реимбурсирани от НЗОК, компанията „ Фармнет ” продава на друга обвързвана с нея компания – „ Трейднет България ” – благосъстоятелност на рускинята Нина Катченко, само че с прокурист – Веска Марешка, майката на Веселин Марешки. След това „ Трейднет България ” продава същите медикаменти на немската компания „ Колфарма ”.
В предаването бяха показани фактури от тези покупко-продажби, от които ясно се вижда, че лекарството „ Хумира ” – с производител американската компания „ АББВИ ” се продава на „ Колфарма ” над пределните цени за България. И към този момент в Германия същата „ Хумира ” се преопакова в завода на „ Колфарма ” в немския град Мерциг. Ахчиева стигна и до бариерата на този цех в Германия. Стана ясно, че от „ Колфарма ” на първо време са й дали обещание да дадат изявление пред камера и да я пуснат в завода, само че внезапно анулирали срещата и изявлението единствено 5 дни преди уговорения ден и час. Още по-странен e писменият отговор, който е изпратен до Ахчиева. В първото изречение те изясняват, че няма по какъв начин да проведат диалог с журналистката, тъй като считат, че „ проверяващите й дейности и в предходните й излъчвания били ориентирани против настоящия зам-председател на Народното събрание, който преди да поеме този политически пост, ръководеше като бизнесмен дружество за търговия на едро с медикаменти. Не можем да позволим да бъдем инструментализирани във вътрешнополитически диспути и разногласия. ”
С този отговор на „ Колфарма ” невиждано се свързва компанията на рускинята Нина Катченко – „ Трейднет България ” с българския политик Веселин Марешки.
„ Аз ги запитвам за Катченко, те ми дават отговор за Веселин Марешки? ”, възкликва Валя Ахчиева. „ Да не би от „ Колфарма ” да откриват връзка сред политиката у нас и бизнеса с медикаменти? ”.
В отговор на заложените въпроси „ Колфарма ” показва няколко шокиращи цифри. Това, че като резултат на успореден импорт немската здравна система е направила икономии за 247 милиона евро в границите на 2016 година, а ценовата конкуренция, която този импорт на медикаменти упражнява върху истинските лекарствени артикули се прави оценка на в допълнение 3 милиарда евро годишно. Тези пари се икономисват от немската здравна система, точно тъй като такива търговци като Марешки продават скъпи медикаменти с цени за България на немски компании.
Паралелният експорт на медикаменти лишава българите от лекуване, само че доставя на германците всевъзможни истински медикаменти на по-ниски цени. Така се вършат икономии за немската здравна система.
Не работи ли по този начин семейството на Марешки за интереса на Германия, погазвайки правата на българските пациенти?
Това стана ясно от следствие на Валя Ахчиева, излъчено в предаването „ Открито ” на Българска национална телевизия.
Антикорупционният щатски закон се ползва от 1977 година Според него на американските компании е неразрешено да оферират заплащане и да дават обещание заплащания на задгранични длъжностни лица, на задгранични политически партии, както и на партийни функционери, даже на претенденти за политически длъжности. Целта на възбраната е да не могат американските компании да упражняват политическо въздействие върху някакъв бизнес и да не се насочва в избрана посока този бизнес. Също по този начин да не се въздейства на държавната и законодателната активност на непозната страна.
Санкциите, които този федерален закон планува за американските компании, които са го погазили, са жестоки – до 1 милион $ санкция за компанията, а за физическите лица, подписали покупко-продажбите, санкцията е до 10 000 $ или до 5 години затвор. Или и двете дружно.
Ахчиева попита в ефир: „ Нарушили ли са американските компании въпросния закон, откакто са продавали медикаменти на компанията „ Фармнет ”, обвързвана с Веселин Марешки – зам.-председател на Народното събрание, а преди да заеме този пост – ръководител на политическа партия „ Воля ”, преди този момент – водач на една друга партия? ”
Освен това Марешки беше и кандидат-президент през 2016 година, а тъкмо за този интервал Ахчиева сподели документи, от които излиза наяве, че четирите американски компании – производителки на медикаменти, са продавали такива на „ Фармнет ”. Тези медикаменти са реимбурсирани от НЗОК и българската страна е договорила доста ниски цени за България. Именно отстъпката в цените на тези медикаменти е тип заплащане към компания, обвързвана с политически водач. Дори сега той е на доста висок държавен пост – зам.-председател на Народно събрание.
В антикорупционния закон на Съединени американски щати категорично е записано – „ да не се въздейства на законодателната активност на непозната страна ”. А Марешки като зам.-председател на Народното събрание има директно въздействие върху законодателната активност. Така получените от американски компании лекарства-производителки, пристигнали в България, с цени за България и реимбурсирани от НЗОК, компанията „ Фармнет ” продава на друга обвързвана с нея компания – „ Трейднет България ” – благосъстоятелност на рускинята Нина Катченко, само че с прокурист – Веска Марешка, майката на Веселин Марешки. След това „ Трейднет България ” продава същите медикаменти на немската компания „ Колфарма ”.
В предаването бяха показани фактури от тези покупко-продажби, от които ясно се вижда, че лекарството „ Хумира ” – с производител американската компания „ АББВИ ” се продава на „ Колфарма ” над пределните цени за България. И към този момент в Германия същата „ Хумира ” се преопакова в завода на „ Колфарма ” в немския град Мерциг. Ахчиева стигна и до бариерата на този цех в Германия. Стана ясно, че от „ Колфарма ” на първо време са й дали обещание да дадат изявление пред камера и да я пуснат в завода, само че внезапно анулирали срещата и изявлението единствено 5 дни преди уговорения ден и час. Още по-странен e писменият отговор, който е изпратен до Ахчиева. В първото изречение те изясняват, че няма по какъв начин да проведат диалог с журналистката, тъй като считат, че „ проверяващите й дейности и в предходните й излъчвания били ориентирани против настоящия зам-председател на Народното събрание, който преди да поеме този политически пост, ръководеше като бизнесмен дружество за търговия на едро с медикаменти. Не можем да позволим да бъдем инструментализирани във вътрешнополитически диспути и разногласия. ”
С този отговор на „ Колфарма ” невиждано се свързва компанията на рускинята Нина Катченко – „ Трейднет България ” с българския политик Веселин Марешки.
„ Аз ги запитвам за Катченко, те ми дават отговор за Веселин Марешки? ”, възкликва Валя Ахчиева. „ Да не би от „ Колфарма ” да откриват връзка сред политиката у нас и бизнеса с медикаменти? ”.
В отговор на заложените въпроси „ Колфарма ” показва няколко шокиращи цифри. Това, че като резултат на успореден импорт немската здравна система е направила икономии за 247 милиона евро в границите на 2016 година, а ценовата конкуренция, която този импорт на медикаменти упражнява върху истинските лекарствени артикули се прави оценка на в допълнение 3 милиарда евро годишно. Тези пари се икономисват от немската здравна система, точно тъй като такива търговци като Марешки продават скъпи медикаменти с цени за България на немски компании.
Паралелният експорт на медикаменти лишава българите от лекуване, само че доставя на германците всевъзможни истински медикаменти на по-ниски цени. Така се вършат икономии за немската здравна система.
Не работи ли по този начин семейството на Марешки за интереса на Германия, погазвайки правата на българските пациенти?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ