Отсъстващият баща и дъщерята
Четейки тази публикация, евентуално доста родители ще решат, че щом писмено фамилията им е цялостно, то тя не се отнася до тях. Едва ли не, за отсъстващ татко може да се приказва само при неговата гибел или бракоразвод. Тъкмо поради това желая да изясня какво имам поради под понятието отсъстващ татко.
От епохи наред е заложено схващането, че до момента в който основната задача на мъжа е да подсигури материално фамилията, то за дамата е да гледа децата и да се грижи за семейството. Въпреки че в днешно време то е отслабило своето въздействие, към момента оказва роля над фамилиите. Това разбиране сякаш освобождава мъжа от отговорност за уюта и богатството на дома, извеждайки на напред във времето концепцията, че щом носи задоволително пари у дома, значи е извършил задачата си. Ето за какво, постоянно се получава по този начин, че мъжете участват физически в фамилията, само че душевен отсъстват. Но, дали това е задоволително за децата? Предполагам всеки, връщайки се обратно в личното си развиване или наблюдения, елементарно може да даде отговор на този въпрос. Затова аз одобрявам за отсъстващи татковци и описаните нагоре мъже.
Последствията може да се проследят незабавно след раждането на детето, най-малкото заради това, че в случай че двойката живее сама, то на дамата се падат доста и еднообразни задължения, които я изморяват както физически, по този начин и душевен. В резултат става нервна и напрегната, което незабавно рефлектира над грижата за детето. Действията й по хранене, повиване и други стават внезапни, груби, носещи неудоволствие; няма търпението и нежността, с която е нужно да се отнася към бебето, с цел да може то да построи позитивни обектни връзки със самата нея и обектите към себе си. Дразнят я доста повече неща, което рефлектира в забрани, забележки и кавги.
Специално за момичето таткото има особена роля, защото лежи в основата на мъжкия модел - неговото държание и отношение както към детето, по този начин и към цялото семейство, като цяло. Това го прави извънредно забавен, което се добавя и от обстоятелството, че през по-голямата част от деня му нормално отсъства. Когато той съвсем не поставя грижи за него, или даже да ги има, те му носят дискомфорт, то детето усеща това отношение, което още веднъж води до изпитване на мощно отегчение.
Ще акцентира на протичащото се с момичето в интервала от три до шестгодишна възраст, когато се намира в по този начин наречена-та Едипова фаза на психосексуално развиване. То минава през Едиповия комплекс, който се характеризира със блян да има бащата и да се в профил майката, защото тя се явява съществена конкуренция за неговата обич и внимание. Проявите му са най-различни, само че в всекидневието може да се срещат като предпочитание таткото да го забележи, утвърди (например, за задачата постоянно се поставят облеклата и обувките на майката), недопускане на майката до таткото, изключително в моментите на непосредственост (за образец ще дам петгодишно момиче, което не дава на майката и таткото да спят един до различен, да се целуват) и други Тъкмо това самопризнание и внимание е нещото, което ще оформи метода му на разбиране като красива, интелигентна, харесвана жена; обликът на таткото е първия и главен модел на мъж, който то построява и таман той е " скицата ", по която в бъдеще то ще потърси своя сътрудник в живота. Важно е да се каже, че този интервал се характеризира със мощна емоционалност. Изходът от него е от голямо значение за развиването на детето, защото предопределя по-нататъшния му прочувствен живот. Това е по този начин, защото тук имаме конфликт на природата, на пола с морала; задава се въпросът " Кой съм аз "? Едиповият комплекс е присъщ за всички деца в тази възраст, без значение от народността и изповядваната вяра.
Какво се случва, когато бащата отсъства от живота на детето?
Ще обясня, употребявайки образец с клиентка на 25 години. Онова, което направи усещане в разказите й за детството, е, че доста обича приказки за принцеси, които са спасявани от своя принц. Пример за това са Снежанка, Пепеляшка, Спящата хубавица. В хода на психоаналитичната работа се оказва, че спомените за нейния татко се характеризират с една и съща сцена: по какъв начин той стои пред тв приемника, а тя си играе към него сама. Няма общи игри, мероприятия. По време на Едиповата фаза нещата не протичат по-различно, като отношението му е характеризирано като неглижиращо, а в дребното моменти, когато непосредствено е търсела вниманието му посредством танц или гримиране - присмехулно. Какво се случва тук? Детето приема, че не е задоволително красиво, мъдро, положително с цел да заслужи неговото внимание. Ако вземем образеца с танца: че не е пластично, не играе добре, че да се танцува е срамно и грозно, което води до това, че до късна възраст тя се въздържа от танци в нощни заведения и други
Нека се върнем към приказките: желанието им демонстрира, че тя има мощна нужда от мъжко внимание, която не е задоволена. Затова харесва тъкмо такива приказки: тя е в облика на принцесата, която е най-красива, обичана, значима за своя принц, който е подготвен да се бори с всички сили за нейната обич. Когато в никакъв случай не е била " принцесата на баща ", посредством преместването във въображаемия свят може да е такава, въпреки и за малко. Ето по какъв начин момичето отчасти задоволява потребността си от внимание, което му е липсвало в детството.
В резултат на това, такива девойки израстват неуверени дами. Последствията може да се виждат още в пубертета, като бъдещото им развиване нормално е следното:
Изпитват мощно терзание от мъжете, изразяващо се в почервеняване, сковаване, неведение какво да кажат, или невротично говорене. Така е, тъй като постоянно са се стремели към това внимание, само че в никакъв случай не са го получавали. При дребна демонстрация на такова от отсрещната страна, у тях настава суматоха и ужас, тъй като имат чувството, че не го заслужават и, че това е нещо срамно, непозволено. Другата причина е, че не знаят по какъв начин да реагират. И в двата случая изпитваното терзание може да докара до предпочитание да се избегне мъжкото внимание, изключително от мъже, които в действителност харесват.
Ако този позор се преодолее в някаква степен, то се получава нахлуване в другата прекаленост: дребното получено внимание ги заслепява. В пубертета нормално това са девойки, които за една почерпка и няколко благи думи са подготвени незабавно да вършат секс с момчето; елементарно влюбчиви са, като първоначално обликът му постоянно е идеализиран. Той е всичко, което биха желали от индивида до себе си, той е постоянно доста по-добър от предходния и други, до момента в който не настъпи огромното отчаяние. Това е по този начин, защото във времето те построяват един идеализиран облик за мъжа, в резултат на странични наблюдения, или приказки и филми. Този облик е недействителен, защото няма човек, който да има единствено позитивни или негативни характерности. Освен това, с изключение на даващ сигурност и внимание, таткото също по този начин е знак на строгостта и разпоредбите, които нормално водят до изпитване на отегчение.
Тъй като потребността от внимание е доста мощна, то са нужни един или два жеста, с цел да се задейства в несъзнаваното на момичето целият комплекс от психологични облици за определения принц, който идва да го вземе в своята приказка. Самото момиче не знае какво е обикновено мъжко държание към жена, тъй като в никакъв случай не го е изпитвало или ставало очевидец (като отношение към майката). Например, в практиката си съм срещала случаи, в които момичето изпитва мощно терзание, чувство, че я глезят и, че не го заслужава (зад което в това време стои мощно удоволствие), в случай че момчето пристигна да я вземе с колата за среща. За самото момче това е нещо обикновено, защото в неговото семейство таткото постоянно го е правел за майката. Но, за момичето не е по този начин, защото в нейното семейство колата се е употребила единствено при общи дълги пътувания. Затова и дребните жестове за него са доста значими.
Силата на потребността, както и идеализираният облик на мъжа в несъзнаваното водят до деформиране на получаваната информация. Затова, даже той да демонстрира доста негативни черти, момичето е склонно да ги неглижира и даже да не ги вижда, засилвайки значимостта на позитивните му такива.
Тъй като тя в никакъв случай не е била задоволително добра или красива, с цел да заслужи предстоящото от таткото внимание, то желанието да задържи този човек е голямо, надали не непременно. Такива девойки елементарно се приспособяват към новия човек: стартират да слушат неговата музика, да харесват неговите способи за забавление, другари и други Собствените, персонални потребности, ползи и способи за разтоварване остават на назад във времето. Така, сякаш момичето построява нова идентичност всякога, с всеки нов сътрудник, която се разпада сега на неговото овакантяване. Но, зад всичко това се крие нейното тотално обезличаване и боязън, че може още веднъж да остане единствено.
Ако към всичко това се добави завист към дамите, които са съумели да изградят постоянна връзка с индивида до себе си, както и понижено въздействие на възбраната за изневярата в ценностната система, то такива дами се трансформират в най-големия призрачен сън за хората, избрали фамилния живот: подготвени на всичко, с цел да завоюват лайкове мъж - даже да скапват връзки, фамилии, да оставят деца без татко. Тогава стремежът към мъжко внимание се трансформира в съществена цел, без която те се усещат, сякаш изпразнени от наличие.
В нейното схващане нормално мъжът е човек, който ще се бори за обичта й, ще я избавя от рискове и ще се грижи за нея, с който ще живеят щастливо до края на дните си. Рано или късно (обикновено след интервала на пристрастеност, или при значима ситуация) тя виждат действителността за него, вследствие на което огромната еуфорията е последвана от мощно отчаяние... и по този начин до идващия път, или досега, в който се помири с ситуацията и се откаже от фантазиите си.
Другият вероятен процес на обстановката (който нормално се случва, когато към този момент порасналата жена види действителността за индивида до себе си) е да стане постоянно недоволна, оплакваща се брачна половинка. В всекидневието в никакъв случай няма да е задоволително интелигентен, съобразителен, добър и други Винаги ще има нещо, от което да е недоволна, даже да е нищожно. Така е, тъй като той в никакъв случай не може и няма по какъв начин да стане като оня идеализиран облик, който е построила в несъзнаваното си. Става ясно на каква основа ще се гради бъдещото семейство, както и какъв ще е по-нататъшния му път за развиване.
В правото има термин " незаконно безучастие ", който също е незаконен и присъдите напълно не са незначителни. От направеното ревю излиза наяве, че и в логиката на психиката последствията от " незаконното безучастие " са доста съществени, водещи до съществени проблеми в по-нататъшния живот на девойките. Ето за какво, ролята на бащата в живота им е толкоз значима.
Автор~ Ирена Киркова - Магистър-психолог
Източник ~ Бъгарска школа по психоанализа
Изображения ~ kielymb.deviantart.com; заглавна ~ Beth Paffenback
