Чеслав Ниемен: спомен за един певец на протеста
Чета една книга сама по себе си цялостна с лирика и наслада, само че не за нея ми е думата, въпреки и споменът за този композитор, артист, стихотворец да бе предизвикан от страниците й.
Чеслав Ниемен е име от тези дни, в които малкия екран беше с една стратегия и започваше по здрач. По радиото постоянно новините си бяха идентични, а музиката – предходна през цедката на цензурата. Страните със социалистически режими се назоваха " Социалистическият лагер " и членуваха в Съвет за икономическа взаимопомощ. В това " заедно семейство " Полша бе една от " черните овци ", проблематично дете, неставащо в точния момент и неискащо да върви прилежно сресано, а Полският културен център в София –късче екзотика, където, в случай че имаш шанс, можеше да закупиш освен красиво украшение или свежа лятна част, само че и плоча с музика от Чеслав Ниемен в осъществяване на създателя.
Ниемен е полски рок и соул музикант. Глас с невероятен необятен диапазон и богата интонация. Страстен реализатор и зает стихотворец, артист на митинга, провокиращ специфичните служби...
Роден е през 1939 година в Старе Вашилишки – в Новгородското воеводство само че Втората полска Република – в този момент Гродно Беларус. В началото на Втората Световна война Съветският съюз причислява към територията си земите, включващи родното му място, през 1950 г. на фамилията му е разрешено да се реалокира в Полша, по този начин наречената Втора репартрация.
Дебютира през 1960 година – Ниемен и групата му са подгряващи гостуващата в Конгресната зала на Варшава Марлене Дитрих. Певицата толкоз го харесва, че записва лична версия на песента му " Мамо, ще ми простиш ли? "
Успешно концертрира във Франция, където сменя рожденото си презиме Видрзички на Ниемен – поискана транскрипция на името на река Неман, течаща покрай родното му място. С това име печели необятна популярност както в родината си, по този начин и по света. Облича пъстри облекла, пуска дълга коса, обръща се към психаделичния жанр. В 1969 година трансформира още веднъж стила си, на прогресив рок. Седемдесетте години към този момент е джаз - рок фюжън елекронен музикант.
Пише кино музика. Изпълнена от него авторска ария има и в получилия през 1972 година почетен Оскар филм на Анджей Вайда " Wesele ". През 1971 година преподавател упреква Ниемен в непристойно държание на сцената, медиите подхващат и раздухват случая и по този начин той става причина за възбрана на обществените му изяви. Ниемен завежда дело, което печели.
Песента му " Странен е този свят " е спряна от комисията за радио от радиостанциите поради несоциалистическия си текст.
Паша Христова печели Голямата премия за реализатори на Международния фестивал в Сопот през 1971 година с песента " Ах,този дивен свят ", чиято музика е на Чеслав Ниемен.През 1974 година отхвърля предложение да е музикант в Blood,Swet and Tears.
Печели премията на Националният конкурс за ария в Сопот през 1979 година
Живее в Съединени американски щати, където получава самопризнание и е канен на поетични представяния. Интересува се от живопис и компютърна графика.
Завръща се в Полша.Умира от рак във Варшава на 16.01.2004 година
Всичко в тревата
ти си всичко в тревата
зелени твойте мисли
като шумоленето напразно.
...
тъй като се обичаме единствено в сънищата ми
за мен си студена, като мразовит нож
нараняващ ме без да знае.
Чеслав Ниемен е име от тези дни, в които малкия екран беше с една стратегия и започваше по здрач. По радиото постоянно новините си бяха идентични, а музиката – предходна през цедката на цензурата. Страните със социалистически режими се назоваха " Социалистическият лагер " и членуваха в Съвет за икономическа взаимопомощ. В това " заедно семейство " Полша бе една от " черните овци ", проблематично дете, неставащо в точния момент и неискащо да върви прилежно сресано, а Полският културен център в София –късче екзотика, където, в случай че имаш шанс, можеше да закупиш освен красиво украшение или свежа лятна част, само че и плоча с музика от Чеслав Ниемен в осъществяване на създателя.
Ниемен е полски рок и соул музикант. Глас с невероятен необятен диапазон и богата интонация. Страстен реализатор и зает стихотворец, артист на митинга, провокиращ специфичните служби...
Роден е през 1939 година в Старе Вашилишки – в Новгородското воеводство само че Втората полска Република – в този момент Гродно Беларус. В началото на Втората Световна война Съветският съюз причислява към територията си земите, включващи родното му място, през 1950 г. на фамилията му е разрешено да се реалокира в Полша, по този начин наречената Втора репартрация.
Дебютира през 1960 година – Ниемен и групата му са подгряващи гостуващата в Конгресната зала на Варшава Марлене Дитрих. Певицата толкоз го харесва, че записва лична версия на песента му " Мамо, ще ми простиш ли? "
Успешно концертрира във Франция, където сменя рожденото си презиме Видрзички на Ниемен – поискана транскрипция на името на река Неман, течаща покрай родното му място. С това име печели необятна популярност както в родината си, по този начин и по света. Облича пъстри облекла, пуска дълга коса, обръща се към психаделичния жанр. В 1969 година трансформира още веднъж стила си, на прогресив рок. Седемдесетте години към този момент е джаз - рок фюжън елекронен музикант.
Пише кино музика. Изпълнена от него авторска ария има и в получилия през 1972 година почетен Оскар филм на Анджей Вайда " Wesele ". През 1971 година преподавател упреква Ниемен в непристойно държание на сцената, медиите подхващат и раздухват случая и по този начин той става причина за възбрана на обществените му изяви. Ниемен завежда дело, което печели.
Песента му " Странен е този свят " е спряна от комисията за радио от радиостанциите поради несоциалистическия си текст.
Паша Христова печели Голямата премия за реализатори на Международния фестивал в Сопот през 1971 година с песента " Ах,този дивен свят ", чиято музика е на Чеслав Ниемен.През 1974 година отхвърля предложение да е музикант в Blood,Swet and Tears.
Печели премията на Националният конкурс за ария в Сопот през 1979 година
Живее в Съединени американски щати, където получава самопризнание и е канен на поетични представяния. Интересува се от живопис и компютърна графика.
Завръща се в Полша.Умира от рак във Варшава на 16.01.2004 година
Всичко в тревата
ти си всичко в тревата
зелени твойте мисли
като шумоленето напразно.
...
тъй като се обичаме единствено в сънищата ми
за мен си студена, като мразовит нож
нараняващ ме без да знае.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ