Често си мислим, че знаем всичко за нашето поведение и

Често си мислим, че знаем всичко за нашето държание и може да предскажем реакцията си към нещо, което може да ни се случи. Напротив, следните опити демонстрират, че логиката на психиката е доста по-сложна, в сравнение с си мислим, написа obekti.bg.
1. Способни сме на всичко

През 2000 година Марко Еваристи организира обществен опит благодарение на 10 кухненски робота, в които плуват златни рибки. Всеки участник в опита има правото да натисне бутона за включване на робота и да убие златната рибка. Един от участниците го прави един час след започването на опита. Изглежда природата от време на време ни кара да действамe по нечовечен способи без забележима причина.

2. Коригираме действителността съгласно личните ни упования

През 1993 година група учени от Охайо гримират няколко дами, тъй че да наподобяват като че ли имат белези. След като се видели в огледало, дамите били помолени да беседват с непознати. Малко по-късно учените споделили на дамите, че ще слагат предпазен крем на лицата им, а в действителност изтрили “белезите”, без да уведомят участничките.

При следващата серия от срещи с непознати, доста от дамите декларирали, че били подложени на разнообразни форми на дискриминация. Те даже посочили думи и дейности, които сметнали за обидни.

Въпреки че нито една от участничките не е имала забележими дефекти по лицето (белезите към този момент били изтрити), дамите се почувствали дискриминирани, тъй като мислeли, че белезите по лицата им към момента стоят.

3. Забелязваме доста малко от това, което в реалност се случва

Смятате ли, че знаете какво се случва към вас? Може и да не сте толкоз наясно колкото си мислите, че сте. През 1998 откриватели от Харвардския и Щатския Кентски университет вършат опит със инцидентни минувачи, с цел да открият доколко хората виждат непосредствената среда към тях. По време на опита артист се доближава до пешеходеца и пита за посоките. Докато пешеходецът изяснява посоките, двама мъже, които придвижват голяма дървена врата, минават посред им, с което изцяло блокират гледката посред им за няколко секунди. През това време артистът е сменен с негов сътрудник - с друга височина, телосложение, друго облекло, прическа и глас. Половината от участниците в опита не виждат размяната.

Този опит е един от първите, който илюстрира феномен, наименуван " изменлива слепота ", който демонстрира какъв брой сме селективни, в това какво ще възприемаме образно във всеки един миг – излиза, че разчитаме на загатна и разпознаването на модела, повече в сравнение с подозираме.

4. Волята въздейства директно върху нашия триумф

Известен Снадфордски опит от късната 1960 подлага на тест деца в предучилищна възраст и тяхната дарба да устояват на изкушението за неотложно заплащане – той демонстрира някои мощни проникновения по отношение на волята и самодисциплината. В опита, четири годишни деца са оставени сами в стая с паница, в която има маршмелоу пред себе си. При което им е даден избор да го изядат на момента или да изчакат 15 минути, до момента в който откривателя се върне в стаята, когато за премия ще получат втори маршмелоу.

Повечето от децата избират да почакат, само че постоянно не се удържат и изяждат лакомството преди откривателя да се е завърнал. Децата, които съумяват да устоят 15-те минути, нормално употребяват тактики на самоограничение като – извръщане настрана или покриване на очите. Изводът от тяхното държание е забележителен: тези, които са били способни да отсрочат възнаграждението имат по-малка податливост към напълняване, пристрастяване към опиати или проблематично държание по време на пубертета и са по-успешни по-късно през живота си.

5. Всеки от нас има афинитет към злото

Един от най-популярните опити в историята на логиката на психиката е извършен през 1971 в Станфордския затвор. Той се интересува от това по какъв начин разнообразни обществени обстановки повлияват човешкото държание. Изследването е извършено от психолога Филип Зомбардо, който прави режисура в мазето на Стандфордска психиатрична постройка с 24 студенти (те нямат престъпно минало и са душевен здрави), които би трябвало да играят ролята на пандизчии и пазачи. Изследователите следят пандизчиите (които са затворени в килиите си по 24 часа в денонощието) и стражите (които карали по 8 часови смени) със скрити камери.

Експериментът, който е трябвало да продължи 2 седмици, се наложило да бъде преустановен още след 6 –я ден, заради оскърбителното държание на пазачите – в някои от случаите те даже налагали психически тормоз – и изключителния прочувствен стрес и експанзия в пандизчиите.

" Пазачите ескалираха експанзията си върху пандизчиите като ги съблякоха голи, сложиха торби на главите им и тогава ги подложиха на извънредно унизителни полови интензивности. ", изяснява Зимбардо. " след 6 дни трябваше да го прекъсна, тъй като беше отвън надзор – не можех да заспя вечер, без да мисля, тревожейки се какво биха могли да сторят пазачите със пандизчиите. "

6. Това, в което имаме вяра, ни пречи да възприемем действителността обективно

Професорът по електроинженерство Артър Елисън, прочут със своите смешки, решил да приключи лекцията си с игра. Поискал от група доброволци (някои от тях били негови колеги) да съсредоточат вниманието си върху желязна ваза. Те трябвало да накарат вазата да левитира единствено с взор... И съумели. Вазата в действителност плавала във въздуха. Алисън по никакъв начин не бил сюрпризиран, тъй като той оказа помощ вазата да '' евитира '' благодарение на електромагнит.

Студентите не знаели за електромагнит и мненията им за това, което се случило били разнообразни. Един от участниците, сподели, че е видял някакво сиво вещество, което помогнало на вазата левитира. Друг участник твърдял, че нищо не се е случило и вазата не помръднала от първичното си местонахождение.

И двамата студенти " поправени " това, което видели съгласно това, в което вярвали.