Историята за произхода на вилицата
Често предметите, които използваме в всекидневието си, ги одобряваме за даденост. А запитвали ли сте се от кое място произлиза вилицата и по какъв начин тя превзема Европа?
Историята за първата приложимост на вилици е малко неразбираема. Най-ранните известни данни идват от античните египтяни и от Китай сред 2400 и 1900 година пр.н.е. Няколко хиляди години по-късно приборът стартира своето пътешестване из Европа, започвайки от италианския полуостров.
Първите образци на кулинарни вилици, както демонстрират археологическите доказателства, са имали единствено два зъба и са били употребявани основно за готвене или сервиране на ястия. Изработени от бронз или сребро, такива вилици са били употребявани през античните римски времена. Има доказателства за съществуването на вилици, само че от по-късни времена, и на територията на Византийската империя.
Предполага се, че сходен на вилица уред, наименуван барджин, е бил постоянно срещан в Персия през втората половина на 1-вото хилядолетие след Христа. Използвал се е единствено измежду висшите съсловия. До края на 1-вото хилядолетие известността на този инструмент за хранене се популяризира и в Близкия изток, за разлика от Западна Европа, където лъжиците, ножовете и пръстите към момента са били пожеланият избор на масата за хранене.
В Европа вилиците за първи път стават известни на италианския полуостров и макароните може да са една от аргументите. Италианците стартират да употребяват вилицата най-рано от другите западноевропейци – още през 11-ти век, може би заради близостта им с Византийската империя, само че също и тъй като търсенето на паста явно нараства.
По това време търговията с макаронени произведения в Италия нараства с бързи темпове и първоначално разнообразни типове тестени произведения се употребяват с дървена вилица с един шип, наименуван punteruolo. Скоро излиза наяве, че два шипа вместо един вършат чудеса, а три шипа пък към този момент са идеални за ястие на паста. Постепенно италианците стартират да употребяват вилиците и за ястие на друга храна.
Пълното опитомяване на вилиците в целия полуостров обаче лишава време , както сочат някои ранни доказателства. Сватба от 11-ти век сред византийската принцеса Теодора Анна Дукаина и Доменико Селво, наследник на дож във Венеция, приключва със скандал. А точно булката доставя гостите на тържеството с вилици и това й коства обвинениe в осквернение.
Много от гостите били безпределно възмутени. „ Защо тогава Бог ни даде нашите съвършени пръсти на двете ръце? Би било обидно за него да сменя пръстите си с изкуствени железни вилици, до момента в който се храни “, гласи един писмен роман за събитието.
Няколко години по-късно византийската булка умира трагично, откакто се разболява. Някои локални поданици настояват, че ранната й гибел е наказване от Бог за опита й да се намеси в обичайния метод на живот.
Доста време е трябвало да мине, до момента в който ужасният апарат с шипове се закрепи в италианските домове и няколко века по-късно вилицата се появява на масите за хранене в цяла Европа.
През 1533 година, когато италианката Катерина Медичи се омъжва за Хенри II, идващия крал на Франция, се случва друго значимо събитие. Тя донася своята сбирка от италиански сребърни вилици. В този миг вилиците получават известност измежду кралските особи.
През 16-ти век френски сатирик се подиграва на Хенри III, правоприемник на Хенри II, за това, че е избрал да употребява вилици вместо пръсти, с цел да яде месо.
Но съпротивата била безрезултатна и всяка неприязън към разклонения демонски уред последователно утихва. Използването на този удобен уред за хранене бързо се популяризира в цяла Англия. Започва да се употребява от хора от всички съсловия.
През 19-ти век вилиците са станали необятно публикувани към този момент и в Северна Америка, защото европейските заселници ги придвижват в Новия свят.
