Който постъпва несправедливо, на себе си върши зло ♥ Марк АВРЕЛИЙ
„ Често пъти постъпва незаслужено освен който прави нещо, само че и който не прави нищо. “
(Last Words of the Emperor Marcus Aurelius (1844) by Eugène Delacroix)
♥ Към себе си
Постъпва неблагочестиво и оня, който преследва удоволствието като положително и заобикаля тъгата като зло – такъв човек няма по какъв начин да не е постоянно неудовлетворен от всеобщата природа, задето несправедливо отрежда едно или друго на недостойните и достойните люде, тъй като постоянно се случва недостойните да живеят в наслаждение и да разполагат с това, което следва от него, а достойните да бъдат сполитани от тъгата и нейните последици. Също и страхуващият се от страдания се опасява от неща, които стават във вселената. А това е към този момент неблагочестие.
Ни минимум не трябва да се огорчаваш от хората, а в противен случай – да се грижиш за тях и да ги понасяш добродушно, само че без да забравяш, че си отиваш не от съидейници, които споделят твоите съществени възгледи. Ако нещо би могло да те притегли и задържи в живота, то е само опцията да ти се разреши да живееш измежду хора, възприели същите съществени възгледи. А в този момент виждаш какъв брой си изтощен от различието в съжителството с другите по този начин, щото си подготвен да кажеш: „ Ела по-скоро, гибел, та да не не помни в един миг и самия себе си! “
Който бърка, по отношение на себе си бърка. Който постъпва незаслужено, по отношение на себе си постъпва незаслужено и на себе си прави зло.
Често пъти постъпва незаслужено освен който прави нещо, само че и който не прави нищо.
Изтрий въображаемата мисъл, стой влечението, угаси апетита. Нека управителното ти начало да зависи единствено от себе си!
Една душа разделят лишените от разсъдък живини, една разполагащите с разум рационални същества, както е една земята за всичко земно и както с една светлина виждаме а един въздух дишаме всички, които сме зрящи и с душа.
И индивидът, и богът, и вселената дават плод, когато на всяко му пристигна времето. Няма значение, че в нормалния смисъл думата се използва основно за плода на лозата и в сходни случаи. Разумът дава и повсеместен, и персонален плод и от него се пораждат други плодове, сходни на самия него.
Ако можеш, поучи и промени. Ако ли не, помни, че за това се ползуваш с отзивчивост. И боговете са благосклонни към такива хора, а от време на време и съдействуват – за нечие здраве, благосъстояние и популярност, толкоз положителни са! И ти можеш. Или кажи кой ти пречи.
Труди се не като злощастник, нито с цел да предизвикаш съчувствие или учудване. Желай само да се движиш и задържаш така, както изисква публичният разсъдък.
За хвърления камък не е никакво зло да падне надолу, нито положително да се понесе нагоре.
Чуждата неточност е редно да се остави там, където е.
Когато те упрекват, ненавиждат или изричат неприятни думи, иди при душиците им, влез вътре и погледни какви са. Ще видиш, че не би трябвало да се измъчваш, задето считат за тебе това или това. Напротив – трябва да се отнесеш благосклонно към тях, тъй като са ти другари по природа. И боговете им оказват помощ по всевъзможен начин – със сънища и гадания за нещата, за които се тревожат.
Едни и същи са циклите на вселената – горе, долу, от век на век. Или всеобщият разсъдък има самодейност за всичко – ако е по този начин, приеми произлизащата от него самодейност. Или след първичната му самодейност останалото е пристигнало като следствие … По някакъв метод атоми или непрекъснатост. Изобщо, в случай че има господ, всичко е наред. Ако има единствено случайност, недей и ти да постъпваш инцидентно.
Гледай отвисоко: безчет стада, безчет празници, всевъзможни кораби по бурното и умерено море, многообразие от същества, които се раждат, съжителствуват и умират. Представи си живота, живян преди време: от други, и този, който ще бъде живян след тебе, а и оня, който се живее сега във варварските племена. И какъв брой доста хора не са чували даже името ти, какъв брой ще го не помнят незабавно и какъв брой похвалили те вероятно по-късно ще те укорят. Нито споменът има стойност, нито славата, нито каквото и да е друго.
Губенето не е нищо друго с изключение на променяне. На това се радва всеобщата природа, съгласно която се реализира всичко, от епохи се е осъществявало в сходна форма и до безспир ще се реализира по този начин. Тогава за какво твърдиш, че всичко е вървяло и постоянно ще върви зле и че измежду толкоз богове не се е намерила мощ, която да го оправи, ами светът е наказан да тъне във постоянно зло?
Избрано от: „ Към себе си “, Марк Аврелий, ИК „ Кибеа “, 1997 година
Изображение: Last Words of the Emperor Marcus Aurelius (1844) by Eugène Delacroix; en.wikipedia.org
