Получаващият е зависим. Зависимият се обижда. Обиденият боледува
Често чуваме: вървим във всички църкви, при всички знахари, при лечители – нищо не оказва помощ! Болестта си остава! И в този момент нямам доверие на никого и нищо! Възможно ли е да се помогне на човек в такова положение? Какво бихте споделили?
Струва ми се, че църквата не трябва да се бърка с болничното заведение. Ние познаваме Божественото посредством обич, освен това давайки обич, откъсваща ни от привързаности, страхове, обиди и отчаяние. А когато човек върви на черква, с цел да получи здраве, да укрепи живота си и да усъвършенства ориста си, това значи, че той се отнася към църквата като потребител.
Човек, който желае единствено да получawa и не желае да давa нищо, е неизцерим. Вземащият зависи. Зависимият се наскърбява. Обиденият боледува. Съществува неповторимо знание, което Исус Христос е разкрил на хората. И има наш, първичен, консуматорски светоглед, който се пробва да приспособява християнството към своите потребности. През Средновековието в католическата черква са съществували индулгенции, т.е. опрощаването на бъдещи грехове против възнаграждение. Това е било извращение на самата същина на християнството.
Има истина и има извратено усещане за нея. Христос е изцелявал, тъй като е могъл да разсъни любовта у хората. Без обич няма да има амнистия и възмездие на греховете. Вярата оказва помощ на любовта, като отстранява страховете, подозренията и рецензиите. А стремежът към това, да получим всичко от Бог, без да се трудим, е победа на човешкото над Божественото. Ако тази наклонност се поддържа от служителя на култа, тогава религията умира всъщност, като известно време към момента съществува официално.
Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, книга 10
