Винаги има надежда и винаги има чудо
Често слушам да се приказва какъв брой депресиращо е да научиш истината за това, което в действителност се случва в нашето общество и в нашия свят. Винаги ме питат за съвет: „ Как да продължа, когато всичко наподобява толкоз тъмно? "
Този блог действа като пространство, където удостоверявам продължаващото разширение на моето лично схващане и схващане за света и всичките му несгоди - самообразоване, което допускам, че ще продължи, до момента в който имам работещ мозък. Но в случай че би трябвало да бъда почтена - през шестте и повече години, откогато работя по този план, нито един път не съм изпитала, нито за миг, обезсърчение и меланхолия, за които слушам хората да приказват, и в никакъв случай не ми е хрумвало да се откажа или да спра да се боря.
Когато хората ме питат по какъв начин държа главата си изправена и не преставам да се развъртвам ден след ден, нормално споделям нещо за значимостта на вътрешната работа, лекуването на остарели контузии и прочистването на многото илюзии, които изкривяват усещането ни за действителността. И до известна степен това е правилно. Такава работа ви дава базата за вътрешен мир, от който да функционирате и изясненост на вероятността, която ви оказва помощ доста по-лесно да виждате истината през нелепостите. Нужна е строга дисциплинираност на вътрешна работа и самоанализ. Всеки ден. Но като се замисля, все по-убедено мога да заявя: хладнокръвието при работа със суровите истини идва и от доста по-проста основа и тя е, че постоянно има вяра и постоянно има ученолюбивост и религия в чудеса.
И в случай че сте свършили много работа, изследвайки вътрешните си измерения, евентуално имате най-малко съмнение, че съществуват доста, доста повече пътища за човечеството от тази дребна, сковаваща честотна лента. Вероятно сте осъзнали най-малко ненапълно, че във вас се случва доста повече, в сравнение с бихте разбрали от стандартните разкази за човешкия опит. Открих качества и капацитет в себе си, които бяха изцяло непредсказуеми от позиция на това, което в миналото съм чувала или чела за нашия тип и процесите, което ни карат да тиктакаме. Някои от измененията в мен са толкоз странни и непредвидени, че нормално не се усещам комфортно даже да приказвам за тях. Нямам причина да имам вяра, че тези неща се случват единствено на мен. Не, те не са рядко срещани. Те съществуват във всеки от нас и могат да бъдат събудени.
Твърдя, че безнадеждността е нелогична позиция, подбудена от надменност, повърхностно мислене и липса на ученолюбивост към личните вътрешни процеси. Безнадеждността е безпочвеното и ирационално стесняване на опциите до спектъра на познатото. Това е една от аргументите отчаянието в никакъв случай да не надниква при мен.
Ако в действителност отворите очи, ще забележите, че светът е изтъкан от обилие от лъчезарна хубост. Ще осъзнаете, че даже и да загубим всичко на следващия ден, това, което имаме - ще е било задоволително. Ясното разбиране на действителността носи със себе си прекарване на благоговение и коленопреклонна признателност за обстоятелството, че въобще е имало нещо. Това е чувството, в случай че съзнанието не е замъглено от ментална приказливост и вътрешно разпръскване. Всеки миг е скъпо вълшебен подарък, с цел да се придържаме единствено към вероятността, че той може да не продължи.
Чудото е постоянно налично, даже в дълбините на тъгата или депресията. Може не постоянно да го откривате в дърветата или пеперудите, само че постоянно можете да го намерите някъде, постоянно в самата горест. Дори в болката и унинието. Дори в дупките по асфалта и оръфаните билбордове. Дори във фоновия проблясък на съществуването. Винаги е там, с цел да бъде съзряно, просто намалете или увеличете фокуса на камерата си, с цел да намерите вашата точка за достъп до него.
Винаги има знамение. Винаги има хубост. И популярност Богу, тъй като какъв брой тъпо би било този свят да свърши, без да сме му се възхитили и оценили величието му. Това може да е единствената ни цел и задача. Мислили ли сте в миналото за това? Може би сме тук единствено с цел да сме очевидци и да се дивим на чудото?
Този блог действа като пространство, където удостоверявам продължаващото разширение на моето лично схващане и схващане за света и всичките му несгоди - самообразоване, което допускам, че ще продължи, до момента в който имам работещ мозък. Но в случай че би трябвало да бъда почтена - през шестте и повече години, откогато работя по този план, нито един път не съм изпитала, нито за миг, обезсърчение и меланхолия, за които слушам хората да приказват, и в никакъв случай не ми е хрумвало да се откажа или да спра да се боря.
Когато хората ме питат по какъв начин държа главата си изправена и не преставам да се развъртвам ден след ден, нормално споделям нещо за значимостта на вътрешната работа, лекуването на остарели контузии и прочистването на многото илюзии, които изкривяват усещането ни за действителността. И до известна степен това е правилно. Такава работа ви дава базата за вътрешен мир, от който да функционирате и изясненост на вероятността, която ви оказва помощ доста по-лесно да виждате истината през нелепостите. Нужна е строга дисциплинираност на вътрешна работа и самоанализ. Всеки ден. Но като се замисля, все по-убедено мога да заявя: хладнокръвието при работа със суровите истини идва и от доста по-проста основа и тя е, че постоянно има вяра и постоянно има ученолюбивост и религия в чудеса.
Безнадеждността, когато става дума за ориста на човечеството, е ирационална позиция. Убеждението, че всички ние неизбежно ще се самоунищожим или ще продължим да маршируваме в дълбините на антиутопията под ритъма на пропагандния тъпан, допуска равнище на познание, което никой не може да има. Никой не би могъл да има задоволително информация, с цел да направи това умозаключение с каквато и да е степен на убеденост, а убедеността ви, че имате задоволително информация, в действителност е малко надменно.Не знаете какво крие бъдещето за нашия тип, какви непредсказуеми общностни, софтуерни, екологични или ситуационни изненади ви чакат, които ще провокират коренно отклоняване от нормата. Вие освен не знаете какво крие бъдещето, вие даже не знаете какво крие сегашното. Не знаете какви латентни капацитети съществуват в човечеството, които един ден ще се отключат. Не знаете от какво в последна сметка се състои действителността или какви незнайни сили са движели това човешко премеждие. Само посредством редуциране на вероятното до дребната, дребна, ограничаваща честотна лента на известното можете да обявите, че нашата обстановка е безнадеждна?
И в случай че сте свършили много работа, изследвайки вътрешните си измерения, евентуално имате най-малко съмнение, че съществуват доста, доста повече пътища за човечеството от тази дребна, сковаваща честотна лента. Вероятно сте осъзнали най-малко ненапълно, че във вас се случва доста повече, в сравнение с бихте разбрали от стандартните разкази за човешкия опит. Открих качества и капацитет в себе си, които бяха изцяло непредсказуеми от позиция на това, което в миналото съм чувала или чела за нашия тип и процесите, което ни карат да тиктакаме. Някои от измененията в мен са толкоз странни и непредвидени, че нормално не се усещам комфортно даже да приказвам за тях. Нямам причина да имам вяра, че тези неща се случват единствено на мен. Не, те не са рядко срещани. Те съществуват във всеки от нас и могат да бъдат събудени.
Твърдя, че безнадеждността е нелогична позиция, подбудена от надменност, повърхностно мислене и липса на ученолюбивост към личните вътрешни процеси. Безнадеждността е безпочвеното и ирационално стесняване на опциите до спектъра на познатото. Това е една от аргументите отчаянието в никакъв случай да не надниква при мен.
Ако в действителност отворите очи, ще забележите, че светът е изтъкан от обилие от лъчезарна хубост. Ще осъзнаете, че даже и да загубим всичко на следващия ден, това, което имаме - ще е било задоволително. Ясното разбиране на действителността носи със себе си прекарване на благоговение и коленопреклонна признателност за обстоятелството, че въобще е имало нещо. Това е чувството, в случай че съзнанието не е замъглено от ментална приказливост и вътрешно разпръскване. Всеки миг е скъпо вълшебен подарък, с цел да се придържаме единствено към вероятността, че той може да не продължи.
Чудото е постоянно налично, даже в дълбините на тъгата или депресията. Може не постоянно да го откривате в дърветата или пеперудите, само че постоянно можете да го намерите някъде, постоянно в самата горест. Дори в болката и унинието. Дори в дупките по асфалта и оръфаните билбордове. Дори във фоновия проблясък на съществуването. Винаги е там, с цел да бъде съзряно, просто намалете или увеличете фокуса на камерата си, с цел да намерите вашата точка за достъп до него.
Винаги има знамение. Винаги има хубост. И популярност Богу, тъй като какъв брой тъпо би било този свят да свърши, без да сме му се възхитили и оценили величието му. Това може да е единствената ни цел и задача. Мислили ли сте в миналото за това? Може би сме тук единствено с цел да сме очевидци и да се дивим на чудото?
Така че нямате никакво съображение да вярвате, че човечеството се е насочило към злополука. Но даже да допуснем този вид, фактът, че всичко може да свърши, е доста добра причина да се хвърлите във удивление и благодарност, а не в обезсърчение. И в двата случая не виждам основателна причина да оставим нашата групова обстановка да ни остави парализирани от боязън, безизходност и меланхолия. Винаги има вяра и постоянно има знамение.Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ